сега ме сетихте за един колега, жена му луда на тема здравословно хранене и сутрин го изпраща на работа с две шишенца от някаква билкова отвора за сърце и кутийки надписани закуска 10 часа и обяд, разбрахме след като колежки от неговата стая почнаха да се чудят какво мирише на вкиснало, а той напълнил една кантонерка и си складира човека там и си хапва какво му душа иска- Публикувана: 26 ян. 2016, 09:16 ч.
- Последно мнение: 29 ян. 2016, 14:49 ч.
Пиене на кафе и чай сутрин в метрото
сега ме сетихте за един колега, жена му луда на тема здравословно хранене и сутрин го изпраща на работа с две шишенца от някаква билкова отвора за сърце и кутийки надписани закуска 10 часа и обяд, разбрахме след като колежки от неговата стая почнаха да се чудят какво мирише на вкиснало, а той напълнил една кантонерка и си складира човека там и си хапва какво му душа иска
Заливали са ме с кафе, и аз сама съм се заливала с кафе 
Неприятно е, но се изпира дрехата. Е, понякога и две изпирания са нужни.
По-неприятно е когато ти изгорят дрехата с цигара. Не е редно да вървиш с много хора по оживена улица, да пушиш и да размахваш цигарата. Вдигнах му скандал и му пернах ръката с която държеше цигара. Даже му поисках пари за ново яке. В началото като му избих ръката се вбеси, но като му показах дупката и му се накарах, придоби едно виновно изражения. Казах му "Какво правим сега? Избирай. Или ми даваш пари за ново яке или паля аз цигара и ти горя твоето яке"
Избяга, но като бягаше след три метра се спъна и падна в кална локва
Получи си го.
И аз съм пушач, но никога не съм пушила на оживено място. На спирки да, но се дърпам доста настрани.
Неприятно е, но се изпира дрехата. Е, понякога и две изпирания са нужни.
По-неприятно е когато ти изгорят дрехата с цигара. Не е редно да вървиш с много хора по оживена улица, да пушиш и да размахваш цигарата. Вдигнах му скандал и му пернах ръката с която държеше цигара. Даже му поисках пари за ново яке. В началото като му избих ръката се вбеси, но като му показах дупката и му се накарах, придоби едно виновно изражения. Казах му "Какво правим сега? Избирай. Или ми даваш пари за ново яке или паля аз цигара и ти горя твоето яке"
Избяга, но като бягаше след три метра се спъна и падна в кална локва
Получи си го.И аз съм пушач, но никога не съм пушила на оживено място. На спирки да, но се дърпам доста настрани.
По-неприятно е когато ти изгорят дрехата с цигара. Не е редно да вървиш с много хора по оживена улица, да пушиш и да размахваш цигарата.
Места за пиене на кафе колкото искаш, но за пушене няма.
Преди 4 години посетих Англия за пръв път- Лондон. Случи ни се от самолета да попадна на основната им гара в центъра- Виктория. Бях потресена- ясен ми е отпечатъка от спомена в момента- всеки тича на някъде, буквално тича, всеки бърза/чудех се за къде???/ и аромат на храна, от всякъде...много и различна храна. Седяхме аз и мъжът ми и буквално се чудехме какво е това бързане.......На 3тият ден не ни правеше впечатление, дори сякаш и ние подтичвахме .Освен, че ядяхме и пиехме междувременно.
Въпреки, че много харесвам подобни динамични градове и в частност Лондон и Англия, изпитах облекчение като си кацнах в Бургас и прекарах 3 спокойни часа на следващата сутрин без да тичам за където и да било - в кварталното кафе на раздумка с приятели
Въпреки, че много харесвам подобни динамични градове и в частност Лондон и Англия, изпитах облекчение като си кацнах в Бургас и прекарах 3 спокойни часа на следващата сутрин без да тичам за където и да било - в кварталното кафе на раздумка с приятели
И при нас е така.
Не е въпрос на харесване, а на цени. Евтини са, но за сметка на това засищат.
Едва ли някой ще предпочете да яде мазна закуска, ако има възможност да седне като бял човек в ресторант и да си поръча първо, второ и трето.
Не е въпрос на харесване, а на цени. Евтини са, но за сметка на това засищат.
Едва ли някой ще предпочете да яде мазна закуска, ако има възможност да седне като бял човек в ресторант и да си поръча първо, второ и трето.
Никога не ме е радвала мисълта да седна на обяд в ресторант и да ям първо, второ и трето. Не обичам обядите. От друга страна в момента мило и драго давам за една мазна баница от "купешките". Не и да я ям в автобуса или каквото и да било подразделение на ГТ обаче.
И през ума ми не е минало, че да си носиш чашата с кафе значи демонстрираш нещо 
.
Изобщо не обръщам внимание и не ме интересува пият ли, бият ли се, как са облечени, какво са пазарували, какви са им щипките и дали са правилно подбрани цветово когато простират
Направо недоумявам, че някой има толкова свободно празно пространство в главата, че да следи за такива неща
.
Това май само тук го виждам, ще да е някакъв Бг Биг Брадър формат да дебнеш непрекъснато какво правят останалите, как са облечени, какво пазаруват.
Пия много кафе, май не съм се разхождала с чаша, не за друго, но съм с лоша моторика и със сигурност ще се залея/колко клавиатури заминаха така/.
В интерес на истината, не ме е подразнило, но ми беше леко странно да вляза при нотариус и да мирише на мусака. Ако ще мирише, , то да е на кафе и палачинки за предпочитане 
, шегувам се, де
. Изобщо не обръщам внимание и не ме интересува пият ли, бият ли се, как са облечени, какво са пазарували, какви са им щипките и дали са правилно подбрани цветово когато простират
Направо недоумявам, че някой има толкова свободно празно пространство в главата, че да следи за такива неща
.Това май само тук го виждам, ще да е някакъв Бг Биг Брадър формат да дебнеш непрекъснато какво правят останалите, как са облечени, какво пазаруват.
Пия много кафе, май не съм се разхождала с чаша, не за друго, но съм с лоша моторика и със сигурност ще се залея/колко клавиатури заминаха така
/.В интерес на истината, не ме е подразнило, но ми беше леко странно да вляза при нотариус и да мирише на мусака. Ако ще мирише,
, то да е на кафе и палачинки за предпочитане , шегувам се, де 
В София има първо, второ и трето за 5 лв. Ама не могат да го ядат в метрото. А нали всички много бързат. Може такъв бизнес да отвориш на някоя спирка - комплексен обяд. Ще си го хапват, докато пътуват.
Да не ти казвам какво е качеството на това първо, второ и трето за 5 лева. Чистят си хладилниците - това правят с тези обеди. Забележи, че навсякъде се предлага кайма или нещо кълцано. Така се обработва най-добре месото, което не става за нищо друго.
В старата ми работа нямахме опция за излизане на обяд. Един излизаше и носеше на останалите разни поръчки. Обедни менюта за всички нямаше как да се носят и да се яде първо, второ и трето върху клавиатурите. Правеха оборот на сандвичарниците и дюнерите наоколо. Аз ходех на работа в 11. Няма как в 13.00 да изляза да обядвам в ресторант. След 5 часа вече няма обедни менюта.
Вариантите, които подсказвате, не са варианти за всички. Шефовете и професиите ни не са еднакви.
И наистина не си падам по обедно меню за 5 лева. Няма какво да ми предложат за 5 лева (или 7) и да го обичам. Кюфтета с много лук и червен сос не искам.
Точно до работата ми има баничарница, в която правят страхотни баници и други вкусотии. Не са твърде мазни и ухаят фантастично. И след като близо година всяка сутрин закусвах с био овес, 25 вида ядки, сушени плодове и бадемово мляко, сега изпитвам огромно удоволствие да прескоча супермега здравословната закуска у дома и да грабна една току-що опечена баничка или кренвиршка преди да отида на работа.
Не ми прави впечатление кой какво пие, яде или чете в ГТ, не зяпам хората. Обикновено съм със слушалки и слушам музика или си чета киндъла. Но пък темата ме подсети, че искам да си купя термо чаша, за което благодаря.
Не ми прави впечатление кой какво пие, яде или чете в ГТ, не зяпам хората. Обикновено съм със слушалки и слушам музика или си чета киндъла. Но пък темата ме подсети, че искам да си купя термо чаша, за което благодаря.
Скрит текст:
Обикновено съм със слушалки и слушам музика или си чета киндъла. Точно до работата ми има баничарница, в която правят страхотни баници и други вкусотии. Не са твърде мазни и ухаят фантастично. И след като близо година всяка сутрин закусвах с био овес, 25 вида ядки, сушени плодове и бадемово мляко, сега изпитвам огромно удоволствие да прескоча супермега здравословната закуска у дома и да грабна една току-що опечена баничка или кренвиршка преди да отида на работа.
Не ми прави впечатление кой какво пие, яде или чете в ГТ, не зяпам хората.
Не ми прави впечатление кой какво пие, яде или чете в ГТ, не зяпам хората.
Скрит текст:
Но пък темата ме подсети, че искам да си купя термо чаша, за което благодаря.
И през ума ми не е минало, че да си носиш чашата с кафе значи демонстрираш нещо .
...
. ...
И на мен.
Хората виждат това, което им е близко и познато, все пак.
Демонстраторът вижда демонстрации.
Заетият вижда заети хора.
Друг ще види просто хора, за които това нещо е по- удобно. И като не пречи никому си е като човекът да си е купил вестник или книга и да си ги чете.
На телефон или таблет си чета книга, когато пътувам, например. Без да целя да демонстрирам комуто и да било каквото и да било.
Аз обичам да пътувам- честно, хванах началните години на метрото- живеех в Младост, работех на Евлоги от към страната на Стадиона, демек точно ми беше. Имах и плаващо работно време,та можех да си позволя да избегна лудницата и да си пътувам спокойно и да ида на работа в 11 и да си тръгна в 7. Обичах да стана сутрин, да потичам или спортувам, да си направя един чай и да се запътя към спирката да се клатушкам и да изпадам в разни размисли и да си сърбам чая. Така ми действа пътуването, унася ме в разни мисли, понякога хубави, понякога кахърни....Пиех чай, защото го мислех за здравословен и че донякъде ми чисти дробовете/пушех тогава/. Стигнех ли до работа, рядко имах време да седна на спокойствие и да пия кафе, обикновено набързо в оперативката /малък екип бяхме все пушачи и си разпределяхме задачите на терасата с кафе и цигара/ . Вечер бях прекалено изморена да мисля и да прехвърлям в главата си каквото и да било , не ми се пише нищо вече/може би освен вино, но то изисква компания, поне за моите виждания/
В момента в който се прехвърлих в Бургас ми направи едно впечатление - наистина спокойствие и наистина хората живеят по-бавно. Има си време и за кафе и за чайче и за цигарка и то в офиса по време на работа и като цяло времето течеше сякаш по бавно за всички. От тая гледна точка моткащи се хора с кафета и чайове би ми се видяло демонстрация. От позицията на човек, който е живял в по-динамичен/до колкото и тогава беше чааак толкова динамичен София/ , това беше единственото време за чай- докато се придвижвам до работа/ около 1 час отнемаше/
В момента в който се прехвърлих в Бургас ми направи едно впечатление - наистина спокойствие и наистина хората живеят по-бавно. Има си време и за кафе и за чайче и за цигарка и то в офиса по време на работа и като цяло времето течеше сякаш по бавно за всички. От тая гледна точка моткащи се хора с кафета и чайове би ми се видяло демонстрация. От позицията на човек, който е живял в по-динамичен/до колкото и тогава беше чааак толкова динамичен София/ , това беше единственото време за чай- докато се придвижвам до работа/ около 1 час отнемаше/
.... От тая гледна точка моткащи се хора с кафета и чайове би ми се видяло демонстрация. От позицията на човек, който е живял в по-динамичен/до колкото и тогава беше чааак толкова динамичен София/ , това беше единственото време за чай- докато се придвижвам до работа/ около 1 час отнемаше/
Освен ако хората не обичат именно така са си пият чая, на път. И през ума ми не е минало, че да си носиш чашата с кафе значи демонстрираш нещо .
...
. ...
Хората виждат това, което им е близко и познато, все пак.
Демонстраторът вижда демонстрации.
Заетият вижда заети хора.
Друг ще види просто хора, за които това нещо е по- удобно. И като не пречи никому си е като човекът да си е купил вестник или книга и да си ги чете.
На телефон или таблет си чета книга, когато пътувам, например. Без да целя да демонстрирам комуто и да било каквото и да било.
Точно така.
е да .....аз обичам, така се успокоявах някакси....обичам да пътувам, но и обичам да пия чай. Демек доставях си душевно удоволствие , преди динамичният ден. Ама при се , че тук стигам за 10 минути до всяка точка на града/защото града е малък/ ням как да изпадна в дълбоки размисли, та се обезсмисля и да мъкна напитка, която трябва да глътна на 1 глътка, защото толкова трае пътуването