Нервна майка?!

Никой. Аз също. Само първото ми изречение беше коментар на твоя пост - жената и без друго се притеснява, че децата ѝ са дребнички. От твоя страна нямаше съвет, нямаше нищо по въпроса ѝ. Репликата увисна.
Останалата част от поста ми беше за авторката. 

Извинявам се

Мир

Има различни депресии и нервни състояния които се отключват по различно време в организма ни след раждане.Понякога организма има нужда от по дълго възстановяване на хормонална и клетъчна основа и през този възтановителен процес има сблъсък на хормони и изпадаме в подобни състояния. Аз минах по този път за щастие в държавата в която живея тези неща се следят от близо при всяка родилка. На мен лично ми препоръчаха билкови таблетки Rhodiola. Сега въпреки ревливото и нервно бебе което ми се "падна" се чувствам много по добре това естествено се отразява и на нея.

Децата ми са родени доносени и в норма. Въпреки това още от новородени направо отказваха да се хранят (нямаха медицински проблем) и все си вървяха много дребни.
 
С големия изпадах в нервна криза 30 мин преди времето за хранене, като знам какво ме чака, но не се отказах да настоявам, забаламосвам, обикалям с лъжицата из цялата къща - така на всяко хранене до почти 6 годишен . Направо се бях съсипала, но порастна човекът - в момента е сред едрите деца в класа си и само пита кога ще ядем, какво има и вечно рови нещо в хладилника .

Като видях, че и малкият е същия по отношение на храненето, направо откачих. За да спася себе си, обаче, и за да имам и нахранено дете, просто един ден реших, че няма да се притеснявам повече  и го приемам за нормално за нашето семейство  . Заживях с нагласата, че храненето отнема около 40-50 мин мое активно присъствие и спрях да мисля по въпроса. Правя си програмата така, че да мога да отделя това време и се залавям със задачата без изобщо да си го слагам на душата - горе-долу както правя хилядите неособено приятни, но неизбежни домакински задължения. Сега е на 4,5 г. -надявам се, че ми остава  само още година и половина в този режим . 

Та, мисълта ми е, че много добре те разбирам как се чувстваш! Не мисля, че е депресия, ако през останалото време си ОК.

Моето решение беше да приема, че децата ми са такива и толкоз. Храня си го дребния сега и така... Не е варинат да не го храня, защото иначе няма да хапне нищо - изпробвано е с повече от 3 денонощия глад. Тежи 11 кг на 4 години и всяка калория му е важна. Всеки път когато се опитам храненето да протича така, както би трябвало, след 2 часа битка съм тотално изтрещяла, а детето не е яло почти нищо и също е изнервено до краен предел.

Рорич, и моята щерка е така, може да се изнерви от глад, но самият апетит не идва и не идва. Което е невъзможно за проумяване от ящна майка по принцип.

Ооо, стотици пъти съм чувала как трябва да науча детето си да яде.  Една такава разбираща госпожа в ДГ на големия, след безуспешни опити цяла година, накрая се предаде и го остави намира. Ама трябваше да се нервираме толкова време и тримата - аз, детето и тя  .