Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 27

  • 130 787
  • 800
  •   1
Отговори
# 450
  • София
  • Мнения: 438
Цвети, бащата на детето ми се криеше и взимаше кокаин. Когато съм забременяла, също е бил под неговото въздействие. Напуснах го, когато малкия беше на месец. След това е имало ужасни сцени пред бебето на улицата и къде ли не. През първата му годинка не бях пълноценна майка. Не му обръщах достатъчно внимание и все плачех в съседната стая, докато майка ми ме държеше за ръка и се чудеше как да ми помогне. Дали съм се чудила относно това, каква вина имам малкия да е различен ? Да - много пъти ! Докато трябваше да играя с него, аз пиех антидепресанти, а на него пусках телевизия. До скоро бях убедена, че съм  напълно виновна да е такъв. Но знаеш ли, запознах се с много чудесни и пълноценни майки на деца аутисти. И това малко ме успокои. Вероятно съм допринесла за състоянието на сина ми, но вече съм убедена, че не съм виновна. Защото го обичам, научих се да го обичам. И сега нищо, освен него няма значение. И това е най-важното. Вместо да си губиш времето, самообвинявайки се, погледни детето си - то не е като теб. Идва от друга планета и твоята задача е да го убедиш, че е обичано, за да не се страхува и да може да се справи. Децата ни са чудесни, специални, незаменими. Бъди силна !
Прекрасен пост, благодаря ти  bouquet
И аз му пусках телевизия и непрекъснато гледаше бейби ТВ, защото работех от вкъщи и на 5-6 месеца го оставих така да се оправя сам. Затова се обвинявам, че не играх с него, не му показах света наоколо, можех да забележа по-рано, че нещо не е наред с него и да предприемем мерки. Мислехме, че това си му е характера, докато не видяхме в яслата другите деца какво могат и значт. И... беше шок!
Давам си сметка, че написаното от мен никой не иска да го чете, нито моите приятели да ме слушат, дано да ми мине това състояние и да прогледна. Сега играя с него и открих колко е забавен светът на децата, дано не съм закъсняла много. Трудно се примирявам, че изобщо не иска да изрече думичката "мамо", тази явно отровна дума.
Да попитам, макар да предполагам, че Не, но срещат ли се някъде майките на аутистични деца понякога. Нужно ми е да поговоря с някого със сродна съдба - ей така, да се убедя, че сме много и трябва да сме силни. Както и ми се иска да знам, че тези деца имат някакъв прогрес, макар и мноого бавен! Моето дете има прогрес, малки миши стъпчици, но учи думички. Е, наливаме ги с "фуния" Simple Smile повтаряме по 100 пъти и трябва да е в игра, но Да, учи нови думички Simple Smile

# 451
  • Мнения: 1 934

Давам си сметка, че написаното от мен никой не иска да го чете, нито моите приятели да ме слушат, дано да ми мине това състояние и да прогледна.

Напротив, аз и много други хора в темата те четем  Hug

# 452
  • София
  • Мнения: 438

Давам си сметка, че написаното от мен никой не иска да го чете, нито моите приятели да ме слушат, дано да ми мине това състояние и да прогледна.

Напротив, аз и много други хора в темата те четем  Hug
Благодаря ти Simple Smile Имах предвид, че вие си имате вашите тъга и грижи, а и нищо ново не казвам. В началото на шока съм  Shocked и сигурно е етап, който ще преодолея. Дано, дано! Така беше, когато плачех за дете, всички почнаха в един момент да ме отбягват  Peace дадох си сметка впоследствие. Сега нищо друго не ме интерсува, освен да чета и да се информирам как да помогна на детето.
С нетърпение чета всеки нов пост в тази и другата тема за проговарянето, както някога четех за козметика и парфюмерия  Thinking Много ми е приятно да чета, че има какво да се направи и опита. Поне имам цел и план.

# 453
  • Мнения: 411
Аз също се чувствам ужасно виновна за състоянието на детето.Когато беше на година се преместихме временно в друг град."Благоверния " използвал случая да се отдаде на любовница и криза на средната възраст.Бях сама постоянно и с още две по-големи деца.Смятах че като пускам бейби тв и така го укротявам ще проговори на някакъв език.В отчаянието и самотата не му обръщах достатъчно внимание и той си растеше пред телевизора слушаше английски,а понякога ходеше в чужбина при баба си за да ми и по -лесно.Съмнения за аутизъм имам отпреди 2 години и го изживях тежко, а преди година таткото ни остави да се оправяме сами и аз определено не съм пълноценен родител на дете с особена нужда на внимание.някои дни рухвам ,но понякога виждам че положението не чак толкова зле.Казвам си ,че живота не е състезание и всеки може да постигне нещо.Казвам си че много хора с прекрасни дадености свършват с провал ,а много по-посредствени хора успяват да са в хармония и мир със себе си ,демек щастливи.Много оптимизъм ви желая!Прегръщам ви!

# 454
  • Мнения: 1 934
Искрено Ваша, напълно споделям мнението ти  bouquet

По повод обвиненията и съмненията: аз винаги си представям едно циганче, на което никой в семейството не му обръща внимание- голо, босо, сополиво, недохранено, обикалящо по кофите с родата, но ... пак проговаря и прочие  Peace


И аз желая много оптимизъм и надежда  Simple Smile

# 455
  • Пловдив
  • Мнения: 20 745
И нашия го оставяхме като малък да се занимава сам с Бейби тв. И малката я оставяме сега. Тя е на година и осем месеца и сега казва първите си думи. Не се обвинявам, не смятам, че телевизията може да бъде причина за непроговарянето на едно дете, живеещо в нормална семейна среда, сред говорещи хора.
Никой от нас двамата с баща им не е вземал наркотици, нито тежки лекарства, и двамата не пушим, пием малко, аз по време на бременността не съм пила изобщо, дори бира.
Имах сравнително тежко раждане с големия, не точно тежко, а продължително и ненапредващо. Понякога съм си мислела дали и то няма пръст в състоянието му, но и да има, далеч не смятам, че може да бъде основната причина.
Хората имат някаква такава склонност да смятат, че уврежданията обикновено се дължат на нещо, което родителите са направили. Най-често не е така. Дори да има евентуално нещо случило се, което в някои случаи, наред с генетичните особености на детето, допринася, то ще е непредвидимо, защото са непредвидими самите особености на бъдещото дете. Не се товарете с вина за нещо, което по всяка вероятност не е зависело от вас.

Имаше една тема в този подфорум, започната от потребителката Романол - тя се беше подразнила от простотиите на някаква откачена, която, явно с цел да провокира, беше писала във Фейсбук, че децата аутисти са такива, защото майките им са се "шлякали" с различни мъже, пушили са, пили са и са правили аборти. Разбира се, повечето хора не са такива жадни за внимание тъпаци, но склонността да се обясняват уврежданията с родителското поведение, макар и лека, я има. А то явно е причина много по-рядко, отколкото хората си мислят.

Последна редакция: вт, 14 юни 2016, 14:26 от Магдена

# 456
  • Мнения: 1 070
В една много хубава книжка "Как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота" се пишеше, че няма смисъл човек да се ядосва, обвинява или преживява нещо, което не зависи от него и не може да го промени.
Ако аутизма е факт, дори и да се знае причината за него-времето назад не може да се върне, за да се промени това. Следователно не се терзайте за миналото, давайте обич и търпение на децата СЕГА.
Знам, че ако такъв ни е характера, трудно ще излезем от този кръг, но има нужда някой да ни каже хубави думи, окуражителни, иначе се затъва.
Като ви е нещо тежко, споделяйте със себеподобни, не че мен това ме успокоява, но поне знам, че хора минали през това ще го разберат. Друго си е да нямаш изобщо на кого да споделиш.
Аз едното си дете го отглеждах сама години, но тя си е в норма и пак беше трудно, сега не си представям какво е сам родител да отглежда дете със специални нужди... Лошо е без половинка, на която да се облегнеш, но важното е детето да е добре. По-добре без баща, отколкото с безотговорен такъв. Доста обширна тема, но гледайте от всяко гадно събитие да извличате положителното и ще сте по-пълноценни за дечицата си  Hug

# 457
  • Мнения: 2 860
Аз съм си виновна напълно и на 100% за състоянието на детето ми. 10 години преди да забраменея започнаха сериозни проблеми със сърцето ми, говоря за ужасни сърдечни кризи стигащи почти до загуба на съзнание. Мъжа ми настояваше за дете, и аз за да не го "изпусна" /че точно тогава се беше появила една колежка/, с целия си акъл се доверих на известния кардиолог, който посещавах и на мнението му, че няма никакъв риск за детето нито пък за мен. На практика толкова много се влоших, че едва ме спасиха, а за детето знаете. Колко пъти ми е идвало ей така да заведа детето при доктора и да му кажа - ето сега гледайте го и че няма право да решава така безотговорно съдбата на едно дете.

# 458
  • Пловдив
  • Мнения: 20 745
Гала, не знам дали известният кардиолог наистина не си е свършил добре работата, когато е бил толкова убеден (възможно е), но ми се струва, че най-вече и при вас е станало просто още едно от недотам предвидимите неща. Едва ли всички или повечето жени със сърдечни заболявания раждат деца с подобно увреждане, макар че сигурно рискът е повишен спрямо средното.  Embarassed  Човек не може да предвиди всичко.

Стискам палци и за твоята дъщеря, и за моя син, и за всички.  Hug

# 459
  • Мнения: 2 860
Специално при мен заболяването е виновно, някаква патология на съдовете, не достига достатъчно кръв и кислород до сърцето, съответно и до бебето, съответно и до неговия мозък и така.

# 460
  • Мнения: 16 170
Гале. Аз съм в твоята партия. Дори имам документ за проблеми в здравословното състояние които водят до страдание на детето по време на бременност.
Моят организъм го трови и се мъчи да го премахне, както и му пречи да се развива пълноценно защото освен всичко друго не мога да му осигуря необходимата доза фолиева киселина. С тези мисли и самообвинения си паднах до дъното и единственото ми оправдание беше че не съм знаела.  После тръгнах да се изкачвам нагоре с мисълта че ще направя всичко възможно ще дам всичко от себе си, ще пожертвам всичко лично за да компенсирам каквото съм причинила...

# 461
# 462
  • Мнения: 2 860
Ре-ге, и аз бях с такива мисли, докато един ден осъзнах, че най-много и моя живот да погубя, а детето няма да се оправи. И така реших, че трябва аз да продължа да живея, да правя каквото мога за детето, но да имам време и за себе си, какъв е смисъла на финала да имаш и още един провален живот.

# 463
  • Мнения: 16 170
И така реших, че трябва аз да продължа да живея, да правя каквото мога за детето, но да имам време и за себе си, какъв е смисъла на финала да имаш и още един провален живот.

Гале това е правилния начин на мислене. обаче аз нещо не се справям. хубавото е че не ми и пречи  за момента, за мен отминаха времената на тотална депресия , понеже детето ми има подобрение за което благодаря на всички разумни, алтернативни или паранормални причини  Hug

# 464
  • Мнения: 48
Момичета не се обвинявайте, и аз минах през период на обвинения и това че и аз пих много лекарства по време на бременност, бях се депресирала и прочие, детето ми гледаше много бейби тв от малко, но обратен път няма, трябва да се борим със зъби и нокти за тези дечица, защото от майката по силно няма и с много труд напредък винаги има, било то и с малки стъпчици. Научих се да се радвам на наистина малкитъе неща, които той прави.  Hug Тези деца с аспециални наистина вярвам го и Бог дава най тежките битки на най-силните си войници, трябва да сме силни Hug!

Общи условия

Активация на акаунт