Магията на изтока - тема 45

И от мен музикално утро. One Ok Rock - Fight the Night не мога да им се наситя

"See You Again" на китайски ме изненада 

Преди да си пусна филма се замислих как мога да харесвам вечно нахиления Франко и  Рюхей с неговото излъчване  от тип - незнам как де се усмихвам.
The Great Passage. 
Сюжетът (накртко) е за създаването на най-обширният тълковен речник с нови думи на японски език.
Извън работата (която за мен си беше безкрайно скучна,но пък съм благодарна на всички,които правят речници,защото се оказа много трудоемка)това е филм за  себеотдаване,за решителни и упорити хора,които са способни с години да пишат съдбата си.
Много спокоен филм,монотонен,дори.Без драми,без екшън,без напрежение,дори без разгръщане на любовната история между героите.
Освен Рюхей във филма играе и сладураната Аои Миязаки.Прокрава се лек хумор,чрез героя на  Джо Одагири.
Интересно беше как различни по темперамент хора се заемат с писането на речник и как всеки се отдава по-различен начин,но са способни заради една грешка да направят 5-та редакция,защото езика е богатство,а една грешка може да изгуби вярата на читателя към речника,към създателите му,дори към езика.
Имах усещането,че думите и търсенето на нови не  е просто значимо,а свещено.
Хубав филм .Японски от началото до последните надписи.
Две думи за Рюхей ,не за друго,но е толкова различен в ролите си и така ме хипнотизира,че просто обичам да го гледам,независимо в каква ненормална роля ще се пъхне. Тук беше откачалка,срамежливец,абсолютен пън,но е така блестящ в ролята си на дръвник с проблеми в общуването.Блестящ.

Малко нова музика...

TAEMIN - Press Your Number
TAEMIN - Drip Drop
И моят фаворит от албума - Soldier

B.A.P - Feel So Good

NU'EST - OVERCOME

Хубав е фаворита  в първият момент сякаш слушах Хиро. Сетих се, защото днес гледах една друга велика петорка

И нещо за пеперудите в стомаха дето се превърнали в птеродактили  финала на "Bromance" 

  хм,   къде съм бляла че не помня Джо Одагири в The Great Passage?! Явно в думите, защото помня механизма за речниците от филма  . То братята Matsuda все талантливи. Ту единия , ту другия го доказват на екрана ми.
Виждам дането. Хареса ми One Ok Rock - Fight the Night.

Toй е колегата на Рюхей,който в един момент се премести да работи в друг отдел.Той помогна на главния да се отпусне,да приказва и всъщност неговата приятелка му го посочи и каза,че ще е подходящ за работа с речници.
Дано се сетиш.Беше положителен,весел и наистина това не бе неговата работа.

  неее забравана като мен така няма да се сети. The Great Passage (2013) отива за насочен повторен прегред, нещо съм на вълна Одагири.

A Gentle Breeze in the Village е как да кажа, скучен филм. И това е чара му. Трябва да се гледа с настройка, че ще гледаш нещо просто, семпло, в суров вид. И това е достатъчно, за да те плени. Истинският главен герой беше училището. Спътник, който стана свидетел на израстването им, на конфликтите, на смеха, на грешките, надеждите. Дом, в който те бяха семейство и всеки имаше своята роля и отговорности както един към друг, така и към него. По-големите се грижеха за по-малките, а те от своя страна ги обичаха както може да те обича и да ти вярва дете. http://asianwiki.com/Saya_Miyazawa беше прекрасна в ролята си, много искрена. Другите също. http://asianwiki.com/Kaho беше перфектна. Успява да те накара да съпреживяваш с нея. А когато всички бяха заедно, тогава се чувстваше една завършеност, една гъделичкаща романтичност към живота, чистота.
Имаше и много фини, ненатрапчиви моменти, които загатват общоприети истини. Като например, че във всяка шега има и доза истина. Също, че за да можеш да даряваш любов с целувките си, първата трябва да е изпълнена с такава и много истинска, да я искаш, да е хубаво начало. В случая, беше с училището, едно сбогом, което беше обещание да се пази спомена за него. Красив филм, заради това, че просто е красив.



За Blindly in Love написах част от впечатленията си. Беше нестандартен филм, въпреки че не очаквах да го възприема така преди да го изгледам. Мислех, че ще бъде приятна романтична комедия. Разбира се, имаше и романтика, и комедия, но за себе си открих и много по-сериозни теми, които могат да бъдат наречени и отклонения от нормата. Кентаро както казах ми напомни т.н. фритери, които не са невинно явление като последствия за себе си и обществото. Той беше напълно неразбираем за мен, ако задълбая по-надълбоко от това, че е неамбициозен, асоциален, срамежлив - това, което ни представиха. Накрая поведението му бе оправдано с покровителственото отношение на родителите му, но за мен не беше достатъчно. За това го приех като леко страховит образ, нямаше да имам смелостта на героинята на http://asianwiki.com/Kaho да се доближа и да създам отношения с него. Но това бе и едно от внушенията, нейната вътрешна проницателност и невъзможност да вижда с очите си, бяха причините да открие човек, който не я възприема като увредена и въпреки това уважава тази нейна особеност. samuraika от темата за Япония беше споделила, че там е много приспособено за незрящи и инвалиди, затова бях с повишено внимание, но явно си е даденост, която няма нужда да показват. Наоко ме убеди, че е сляпа, за което й се възхитих. Движенията й бяха естествени. Родителите с прекрасни изпълнения, но ми се набиха на очи семейните им отношения и ми остана неприятен вкус в устата. Все още се впечатлявам и не мога да свикна с това тропане по масата, образно казано и не толкова.
За любовта на главните, мога да кажа, че беше възхитителна като развитие и взаимодействие между личности. Случи се това вдъхновяване с Кентаро, метаморфоза. От попова лъжичка в продължение на години се превърна в жаба, а от жаба Наоки го направи и принц. Малко сакат, малко крякащ като жабок, но все пак нейният принц.  Сетих се за една приказка, че тези високи сгради, строени от мъжете, са за жените, заради тях. Струваше ми се малко глупава, но в случая е подходяща. Продуктивна любов, не просто сърца във въздуха. Но и малко смешна, особено в моменти като "Направихме го, направихме го".  Но все пак за мен беше и ненормална любов. Обаче такива има по света така или иначе, тъй че...освен да й се радвам и да я помня със смях, няма какво друго. Наистина малък шедьовър, както каза Шошулчо.

Yamato Nadeshiko се разписа, имам предвид с повече писане/обстойно а аз точно така харесвам .  
Прочетох.
Да споделя аз с какъв настрой гледам филми, особено тези от моята кръвна група- психологически драми. "Драма" не дословно а в по-общия/универсален смисъл. Понеже гледам филми от къде ли не, настройката ми е една и съща : хора всякакви навсякъде, категориите си приличат, да не кажа еднакви,  независимо в коя зона на планетата са. Та гледайки едни и същи типажи от различни точки и съпоставяйки ги ми е интересно, даже много интересно . Нюансите ясно че са от дадената геогр. точка.
На общия фон , който се опитах да чуя до края , TAEMIN - Soldier ми прозвуча най-добре.
дането, тези голям танц му удариха в "Bromance" - представям си забавата на снимачите докато са снимали таз част  

Точно така, единият възможен изход. Затова и не го харесах, по-лесно е да се затвориш и да теглиш ма*ната на света и да си въобразяваш, че всичко е наред. Човек трябва да се променя, да се адаптира, колкото е нужно, за да му е удобно, но да не губи основата на принципите си. Част от съзряването е да разбереш как се върти живота и да започнеш да се въртиш, така че той да не те завърти изненадващо. Заобикалящият те свят няма да ти стане по мярка просто така. Ако в живота му, Наоко не се беше появила малко насилствено, той щеше да си остане, какъвто е - съществуващ, показващ от време навреме признаци на живот. Разбира се, всеки има право на личен избор, но щом се промени, значи първоначалният му такъв не го е устройвал. Затова оцених промяната, подтикната от външен фактор, но стояща си като вътрешна необходимост. Така приех и изблиците му, като гняв към досегашното му съществуване, което му пречи да достигне желаното, негодувание към това, че сега му е трудно да надскочи себе си. Лично усещане, иначе такива хора много по света и навсякъде. 

А, и аз станах фен на ONE OK ROCK. Любима за момента песен е тази:

Аз като чуя "ONE OK ROCK" първосигнално ми зазвучава тази - Nothing Helps - https://www.youtube.com/watch?v=UO74KEb-tHk  дането е спец по намиране на хубави записи, аз първия дето ми "изплю тубата"  .

Мда, съмишленици сме по тази част за уроците и изблиците на главния герой. Но все пак давам приоритет на " ок, провокирахте ме , no problem, аз съм съвсем нормален човек и мога да съществувам в тази среда, друг е въпроса обаче дали искам" пред  усилието за надскачане на себе си.
Ама как е приятно така да се дискутира . 

Беше любима преди няколко дни. 

Приятно е наистина. Най-кратко ще бъде да кажа, че излезеш ли веднъж от системата, после е трудно да влезеш. На него му костваше усилия въпреки новопоявилото се желание. За мен това беше драмата във филма. 

Изключително ми е приятно, когато се водят такива дискусии . Още повече пък, че японските филми доста изостават в темите ни поради факта, че от излизането им до появата им в ресурси достъпни и за нас минава много време и често просто забравяме за тях, докато не се появи някой коментар и не ни ги припомни.
Продължавайте в същия дух .


Приключи още една от съботно-неделните сапунки - Mom. Типична за жанра си. Определено насочена към аджумите, да им даде надежда, че и в по-напреднала възраст може да им се отвори парашутът . Yoon Mi Ra, макар и второстепенна героиня, направи много симпатична роля. В началото се влюби като ученичка и беше малко неадекватна , но след като това премина се показа като една здраво стъпила на земята жена, която даваше изключително разумни съвети и помагаше на близките си да преодолеят трудностите през които преминават.
На мястото на тази драма започва Happy Home. Lee Sang Woo се е разснимал усилено и скача от драма в драма . А и участието на Kim So Yeon и Lee Pil Mo също са предпоставка да хвърля едно око на сериала.

Тази седмица са последните епизоди на още две съботно-неделни драми - My Daughter, Geum Sa-Wol и I Have a Lover. На тяхно място ще започнат Marriage Contract и Mrs. Cop 2. Вторият е с почти нов актьорски състав. От първата част само Kim Min Jong е останал от по-главните герои. Първият сезон не беше лош, да видим дали ще е така и с втория.

Хубус са се разснимали Lee Pil-Mo, Kim So-Yeon, Lee Sang-Woo но защо в съботно-неделните безсрайности ?!   ха, ама значи I Have a Lover наближил финала. Честно казано последните епизоди така падна темпа , че даже не съм забелязала. Протяжност и половина.
Като прочетох Mrs. Cop 2 и Kim Min-Jong се сетих за ПШХ и кримката му. Мне,  не става зрител от мен на кор-крими сериал и туй то. Пробвах го жертвайки се. дането  да вземе да се жертва заради другия левент там и да каже по нещо   .

Шош, да ти кажа честно и на мен кримката на ПШХ нещо не ми върви.
В I Have a Lover нещо наблегнаха на пълнежа, явно да запълнят епизодите. Отдавна можеше да е приключил, ако го караха по-стегнато.
И в Glamorous Temptation си играят на "иди си-ела си", а имат още доста епизоди, та и там е нещо подобно.

Аз обаче с нетърпение си чакам утре да почне Descendants of the Sun и да се насладя на двойката Song-Song . И двамата са ми изключителни любимци .