Публикувана: 10 фев. 2016, 13:22 ч.
Последно мнение: 12 фев. 2016, 11:17 ч.

Не спира да плаче сутрин

4 467
42
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви съвети и методи могат да помогнат на дете, което плаче при тръгване за детска градина?
Какви са някои от причините за плача на децата, когато отиват на детска градина?
Как мога да помогна на дете, което плаче при раздяла с родителите в детската градина?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви съвети и методи могат да помогнат на дете, което плаче при тръгване за детска градина?
  
  Децата, особено на тази възраст, могат да изразяват емоциите си интензивно. Важно е да се почувстват разбрани и пренасочването към нещо положително може да им помогне. Прилагане на правилата от детската градина у дома може да улесни адаптацията. Освен това установяването на рутина и спазването й както в детска градина, така и у дома може да помогне на детето да се адаптира по-лесно. Предложения за успокояване на дете, което плаче при тръгване за детска градина, включват установяване на рутина, спазване на правилата от детската градина у дома, предлагане на подкрепа и уверение в сигурността на околната среда и предложения за игра и забавления след работа.
- Какви са някои от причините за плача на децата, когато отиват на детска градина?
  
  Причините за плача на децата, когато отиват на детска градина могат да бъдат свързани с трудности при адаптирането, несигурност, страх от раздяла с родителите или дори негативни преживявания в самата градина. Важно е да се установи диалог с детето, за да се разберат неговите страхове и притеснения и да му се предложи подкрепа и увереност в сигурността на околната среда.
- Как мога да помогна на дете, което плаче при раздяла с родителите в детската градина?
  
  За да помогнете на дете, което плаче при раздяла с родителите в детската градина, е важно то да се почувства разбрано и подкрепено. Предложете му прегръдка и обещание за връщане след работа, както и идеи за игра след училище, за да му помогнете да се справи с раздялата по-лесно.

# 30 11 фев. 2016, 23:29 ч.

Мнения: 4 292

Ох, до преди малко имахме драма как утре няма да ходи на градина. Ама едно скимтене, молене, гушкане, с най-тъжната физиономия, която може да изкара.
Започвам да се чудя дали са номера наистина или нещо там не му харесва. Не може много да ми обясни. Казва, че му се карат като плаче, което изобщо не го вярвам. Отказа да яде тези дни, съня вечер също е труден, преди малко заспа. Дано бързо се адаптира и при вас също, че мъка и за нас.

# 31 12 фев. 2016, 00:07 ч.

Мнения: 4 496

Ох, до болка позната история. Също съм се върнала на работа, когато стана на 1 г. До 2 и 6 мес я гледа детегледачка, после ясла и градина. Миналата година по това време и аз пусках тема тук. Че и нервите си бях изпуснала покрай истериите й, че и я бях поотупала една сутрин, за което адски много съжалявах. Писах тук, майки ми даваха съвети, ревах и аз. Голям зор като цяло.

Сега е втора група и има подобрение. Даже и на сборни групи ходи, а аз изпадах в тих ужас в началото. Не че и сега няма моменти понякога - искам те, липсваш ми, но като цяло е по-спокойна. Започна да хапва там, вече си оставя пантофите в шкафчето вечер, но раницата все още си я носим всяка сутрин.

Трудна адаптация явно има и при вас. Сигурно ще мине, дано да е по-скоро. При нас лятото се подобриха нещата, защото им оставаше повече време за игра и бяха по цял ден на вън. Прибираха се само за храна и сън в групата.

# 32 12 фев. 2016, 00:34 ч.

над кукувичето гнездо
Мнения: 9 739

Цитат на: the Дорис в чт, 11 фев 2016, 13:48

Скрит текст:

Децата не могат да определят емоциите си и чувстват /как да се изразя/ "екстремно". Когато са тъжни са МНОГо тъжни, когато страдат те МНОГО страдат. С времете се научават да контролират и да се справят с емоциите, но тази способност за контрол на емоциите се развива различно.

Имам една молба да пробвате в рамките на седмица нещо - по пътя когато рева тъкмо е започнал да спрете, да прегърнете детето и мъничко така да останете. После да му кажете, е го разбирате, че не иска да се разделяте и вие също не искате, но шефа ви вика на работа и трябва да отидете. Обаче обещайте, че ще направите всичко възможно да го вземете в 5, да идете някъде си след работа, ще играете заедно като се приберете, обещайте нещо което то харесва.

Скрит текст:

Така: 1. Детето ще усети, е е разбрано. Приказки от сорта "ти си голям", "излагаш се", "нали си момче", "обещай, че няма да плачеш" никога не използвайте. Така унижавате детето и не стига, че изпитва отрицателна емоция, ами се чувства и зле от думите ви.
2. Ще изместите точката на очакване. Вече отрицателната емоция ще бъде изместена с мисълта за нещо положително, което да очаква и ще сте обещали.

Замислете се, ако се разделяте с някой, когото обичате и ви се струва, че света свършва какво би ви накарало да се поувствате по-добре. Как ще се поувствате ако този човек започне да се сърди, че ви е мъчно за него?

Моят човек още е в предяслена възраст и не съм я сърбала тази попара, но този коментар ми направи впечатление, защото в момента чета една книжка, която обещава лесно справяне с неконтролируемите емоционални изблици в ранна детска възраст. Книгата е на д-р Карп (онзи с повиването, да) и се казва "Най-щастливото дете". В нея се набляга основно на няколко момента в общуването с разтроено дете - изслушване (показване на уважение), общуване на принципа на равнопоставеност, повтаряне и описване на емоциите му (така и то се научава да ги различава, а и усеща, че го разбирате и му съчувствате), докато се успокои и започне да възприема нещо, различно от собствената си емоция в момента, и накрая - говори възрастният с процедурно предложение, отвличане на внимание, обещание за нещо приятно, което предстои.
Авторът обещава успех, така че не пречи да пробвате.
А това, което ми хрумва на мен е да пробвате да променяте малко маршрута по пътя до градината, ако има опция, и с кратка авантюра по пътя, от рода на "да минем под балкона, за да спасим синята блузка, която загубихме при простиране", "да минем през онзи вход да дадем храна на онова котенце, гълъбче, кученце", "да видим как отварят металната врата на сервиза за гуми", "да видим дали няма да срещнем камиона за събиране на отпадъци", "дали в тази локва не са се завъдили жабки", "тук в шумата дали не се крие някое таралежче" и пр., а после ентусиазирано да го подканите да разкаже на госпожата какво е сторил тази сутрин Crazy

# 33 12 фев. 2016, 08:35 ч.

Мнения: 4 496

На Дорис съвета е много правилен. Аз също като смених тактиката нещата се подобриха.
Сутрин преди тръгване от къщи кляках пред нея и ѝ обяснявах, че я разбирам, че аз също искам да си стоим по цял ден в къщи, но няма да имаме пари за играчки, храна, забавлениея, лекарства и други нужди. Обещавах да планувам нещо забавно за след градината.

После в градината преди да влезе й казвах - хайде влез вътре с най-голямата усмивка и се забавлявай с децата. Знам, че ти е тъжно, но аз обещавам да бързам много с работата, да свърша колкото се може по-бързо и още по-бързо да идвам да те вземам.

Тя започна да ми поставя пък срокове - опитай се днес да ме вземеш преди майката на В. Първия път, когато успях по случайност да изпреваря въпросната майка, тя видимо беше щастлива. Ако не успеех да изпреваря майката обяснявах, че много много съм бързала, обаче и майката на В също е бързала и е дошла много малко преди мен, защото съм ги видяла пред градината току що.

Единствено не обещавах да я взема първа. Питаше ме може ли да съм първа, казвах, че не мога да обещая, защото следобед всички майки бързаме да дойдем. Имало е дни, в които се е налагало да я взимам по-рано, казвала съм ѝ от сутринта: днес госпожата ще те събуди първа, трябва тихичко да закусиш докато другите деца още спят и да ме изчакаш.

# 34 12 фев. 2016, 09:43 ч.

Мнения: 4 292

Тази сутрин учителката на моят син, която е собственичка на градината, с дълъг стаж и има интерес да приобщава децата ми каза следното- по-малко обяснения сутрин, да не сме само на темата градинка, за да не му даваме поле на изява, рев и Не искам да ходя. Щом влиза вътре и е ок, значи си е изградил ритуал- Аз трябва да рева/ мрънкам. И тя посъветва смяна на маршрута, за да се развали изградения навик- Ние с мама вървим по познатия път и аз Трябва да рева!

# 35 12 фев. 2016, 09:59 ч.

shumen
Мнения: 20 529

Зои,ние и маршрут сменяхме,но пак реве.Докато стигнем до там няма,но влезнем ли вътре се започва.

# 36 12 фев. 2016, 10:08 ч.

Мнения: 1 622

Днес директорката на детската градина ми каза, че детето ми не е самостоятелно, трябвало да стане по-самостоятелен, затова плаче.
Честно казано, ако има дете, което е напълно самостоятелно за възрастта си, това е той. Сам се облича, храни, прибира си играчките, докато не ги прибере, не иска да тръгне, докато не отсервирам от масата и не сложа в миялната, не се успокоява, чак е прекалено.
И въпреки всичко-плаче.
Мъчно ми е, че хора, които работят с деца, не осъзнават, че те едно с едно не си приличат. И ако нещо е важало за едно дете, не значи, че ще важи за друго. Аз самата бях една самоуверена майка, която отглеждайки едно дете, смятах, че нещата са ми ясни, само за да дойде второто и да ми покаже, че реално нищо не знам.
Но ми е мъчно.
Маршрут не може да сменим, той обича установени правила, ако се случи нещо по-различно, се изнервя.

# 37 12 фев. 2016, 10:08 ч.

Мнения: 4 292

Тя ме съветва за обратният вариант, понеже при нас и при авторката реве по пътя, там е ок. Все пак и децата не са по калъп.

# 38 12 фев. 2016, 10:25 ч.

София
Мнения: 6 891

За директорките и за госпожите никое дете не е достатъчно самостоятелно. Те какво очакват? Да дойде сутрин да отвори вестник и да чете до обяд? Това са деца.
Ама явно директорката трябва нещо да каже.
Ако пък детето обича установените правила, може би "реването сутрин за градината" вече е установено правило. Може би трябва да се намери начин да се излезе от това правило и да се установи друго newsm78

Това ми хрумва.

Може би е добре да проследиш как и при какви условия си създава установените правила? Неща които харесва, неща които другите вижда че правят, неща за които сте говорили че трябва да се правят, или пък винаги собствени си правила, за това и онова, в ежедневието?

# 39 12 фев. 2016, 10:45 ч.

Мнения: 374

Това със самостоятелността е супер дежурна фраза.
Ripple, ако за детето ти е супер важен този ред, или рутина, която има вкъщи, нищо чудно да му е трудно в детската - там всичко е различно.
Това, че ревът е нещо като ритуал сутрин, не го вярвам. Така си мислех и аз за дъщеря ми, която през последните месец-два винаги ревеше след детска, като я взимах. За най-различни дреболии, но винаги рев. Еми, поговорихме си, разбра се, че я тормозят някакви деца в детската, поговорихме си с учителките - и хоп, "ритуалният рев" изчезна.

# 40 12 фев. 2016, 10:52 ч.

Мнения: 4 292

Моят син ходи от седмица, не знам дали не гради навик, не знам всъщност точно какво му е. Вие споделяте за по-големи деца, той е на 3 и не можем още да водим филеми разговори Simple Smile

# 41 12 фев. 2016, 11:05 ч.

Мнения: 374

Zoι, пожелавам ви от все сърце скоро да свикне детенцето ти!
Една седмица е много малко време, действай със спокойствие, съчувствие и добро отношение към детската и нещата в повечето случаи отшумяват. Ако не - се търси причината. Но причината на реването със сигурност не е навикът, според мен.

# 42 12 фев. 2016, 11:17 ч.

София
Мнения: 2 261

Ох, колко рев съм изревала и аз с дъщеря ми.
Никога не е ходила на ясла. Тръгна направо на градина на 3.
Плачеше сърцераздирателно няколко месеца, протягаше ръчички, мяташе се в ръцете на госпожата, а аз стоях под прозорците и плачех заедно с нея. Измъчих я толкова много, измъчих и себе си. После спря да плаче и започна да ходи като робот. Знаеше, че трябва да изтърпи градината и я изтърпяваше. Никакъв живец нямаше в нея, беше адски тъжна.
В момента е последна предучилищна група и направо не е същото дете.
Събужда се преди мен сутрин и започва да се приготвя за детската. Следобед се сърди, ако я вземем по-рано, защото не си е довършила нещо или не се са се наприказвали с приятелките. Не могат да се разделят направо.
Въпрос на израстване е според мен. Много са мънички на 3 още, много крехки. Израстват го обаче и този период. Peace

Препоръчани теми

Плач в детската градина

Деца в детската градина

Лохии след нормално раждане

Лапане на пръсти от 5г дете

Причина:

Причина: