Не спира да плаче сутрин

  • 3 947
  • 42
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 622
Здравейте, синът ми посещава детска градина от септември, т.е. вече 5-ти месец и всяка сутрин е някаква страшна драма. Плачове, истерия, едва стигаме до детската градина. В неговата група само той плаче, казаха ми, че е глезен, че трябвало да го оставям бързо и да си тръгвам веднага, но той не дава никой друг да го съблече, опитахме всичко, да го води баща му, да си тръгвам бързо, да го качва някой отдолу, нищо не помага. След това, в рамките на 10 минути се успокоява, понякога даже по-бързо, на практика му харесва да ходи на градина, храни се добре, следобяд е весел, доволен, всичко е наред. Сутрин, обаче, е нещо ужасно.
Аз се върнах на работа, когато той беше на 1г. имахме детегледачка. От нея също плачеше. Но си спомням, че след около 3 месеца свикна и нещата се успкоиха.
С детската градина е ужас. От вечерта се стресирам.
Минава ли се през това?
Сега е на 3 години и 1 м. тръгна на градина на 2.9, защото е роден декември.
Мисля, че не е до възраст обаче.
Приемам всякакви съвети.

Последна редакция: ср, 10 фев 2016, 13:56 от Ripple

# 1
  • Мнения: 5 037
Не мога да ти дам,кой знае какъв съвет,защото дъщеря ми никога не е плакала(нито на ясла,нито на градина),но имам наблюдение на момченце(много близко)
Дадоха го на градина(никога не беше ходило на ясла) и бяха заедно с моята дъщеря в една група.Заедно израснаха(бяхме на една площадка и имаха разлика 9 дни)От 1 до 4 група това дете всяка сутрин плачеше.Пробваха всичко-мама,тати,баба,дядо, да го водят.Единия път аз го водих с моето дете и той отново плачеше.И моето се разплака(от солидарност),а бяха вече на по 6 г.Започна у-ще и майката беше на тръни.Без да е направил проблем.Вече бил голям и нямало нужда да плаче.Плачели само в градините.
Вярвам,че ще го израсте.Пожелавам ти да е по-рано.

# 2
  • Мнения: 15 068
Моето дете плачеше в яслата месеци наред. При нас помогна да го водим двамата. Така беше по-спокоен. Иначе за бързото оставяне, съм съгласна. Колкото до това, че бил глезен, не съм съгласна така да се дава определение на чувствата и страданията на едно дете.

# 3
  • София
  • Мнения: 1 257
Просто детето има трудна адаптация. При нас тя продължи около 6-7 месеца. Сутрин беше същата история - рев за около 2 минути и после вече играеше, ядеше и се забавляваше. Просто си му беше сутрешен ритуал реването в детската. И просто в един момент (с един скок в растежа) буквално за една нощ детето ми се промени. Сутринта влезе в детската, оправих го и усмихнат се обърна към мен и ми каза "Чао" с даване на целувка  Shocked Shocked Shocked Аз и лелката онемяхме... Да отбележа - той тръгна на 1г.и4м., това продължи от тръгването Февруари до към Ноември (като лятото не ходи 2 месеца), а и имаше боледувания няколко за по 10тина дни. Наше братовчедче, което е вече в 1 група до ден днешен плаче сутрин. Много зависи и дали лелките се стараят да ги адаптират и занимават докато плачат децата. При нас се смениха 3 екипа и това допълнително удължи адаптацията, но от както започна работа последния екип (от Октомври до момента) детето ми влиза с усмивка, но те самите го посрещат така...

# 4
  • Мнения: 6 620
оох, как съчувства на авторката. дъщеря ми плачеше в яслата и в градината всяка сутрин, от 1.4 г. до 4 г. всякакви трикове и съвети сме прилагали, за да се успокои. около 4-тата година имаше сутрини, в които започна да ходи без плакане, постепенно тези сутрини зачестиха и плакането отшумя. и ние, а и учителите в градината отбелязват, че е станала по-уверена, много самостоятелна и на това отдават и лесната ѝ раздяла сутрин.
сега като се замисля, може би е трябвало да я наблюдавам повече. тя беше по-плаха, по-трудно се отпускаше и рядко искаше да се отделя от мен на публични места. може би е трябвало да се фокусираме повече върху това да стане по-уверена и да я окуражаваме повече да пробва нови неща, което явно в нейния случай е било от значение.

# 5
  • София
  • Мнения: 1 257
Самостоятелността (до колкото е възможна в тази възраст) и увереността са ключов момент в адаптацията. Това ни го каза детски психолог. Колкото по - самостоятелно е детето, толкова по - уверено е то и не се притеснява от раздялата с мама или тати на прага на яслата, където трябва само да остоява желанията си.  Peace

# 6
  • Мнения: 1 622
Принципно той е доста самостоятелен. Може да прави почти всичко сам и иска да го прави-хранене, тоалет, обличане.
Не се плаши да опитва нови неща, даже е безразсъден.
За сравнение брат му никога не е плакал на градина, нито един ден, даже критичната първа седмица, но никога не е обичал да ходи (но ходеше), не беше самостоятелен, нямаше желание нито да се храни сам, нито да се облича сам, ако можеше да "мине метър"  с тези неща минаваше чак до първи клас.
В тази връзка нищо от предишния ми опит не ми помага.

# 7
  • shumen
  • Мнения: 18 156
Моето и в яслата,а и до ден днешен в градината сутрин плаче.После казват,че се успокоява госпожите.Сега е болен и не е на градина и плаче и иска на градина.

# 8
  • Canada
  • Мнения: 649
И нашият син плачеше. Помагаше донякъде това да си тръгнем бързо. После слушахме отвън дали продължава да реве... Продължаваше, понякога 5 мин., друг път 10 мин.
С времето, тези кризи намаляха, но пък зависеше от учителката. Имаха 2 - едната имаше подход и бързо-бързо отвличаше вниманието му, с другата беше много трудно.
Той винаги е бил много привързан към мен, и изобщо към дома. Аз го отдавам на това, просто характер. Като тръгна в предучилищна, отново първите 2 седмици бяха кошмар.
Можеш да му предложиш да си вземе нещо мъничко за през деня, което да му помага да се държи като голям- примерно малка мека играчка, или пък нещо твое.

# 9
  • Мнения: 4 292
И аз съм на тази вълна сега, скоро тръгна на градина сина ми.
Ако плачеше в градината, щях да те посъветвам да дръпнеш някоя учителка там да поговориш с нея да те посъветва, или да я " подкупиш" някак за малко повече внимание, обаче щом реве от вкъщи се сещам само за два варианта-или да си реве и ти да не го чуваш, или да го подкупваш Simple Smile - Ако не плачеш тази седмица, в неделя ще отидем в зоопарка!- или нещо такова.
 Моят син не е делен и за ден от мен. Тръгна преди седмица на 3 г. със страхотен ентусиазъм, обаче се разболя, поседя вкъщи и вече втори ден оглася квартала в адски писъци сутрин. Там също плаче 5 мин, но спира. Харесва ми подхода на персонала, спечелиха ми доверието и съм убедена, че ще се справят, остава и ние да се справим с магарето пред вратата сутрин Simple Smile

# 10
  • Мнения: 1 622
И аз съм на тази вълна сега, скоро тръгна на градина сина ми.
Ако плачеше в градината, щях да те посъветвам да дръпнеш някоя учителка там да поговориш с нея да те посъветва, или да я " подкупиш" някак за малко повече внимание, обаче щом реве от вкъщи се сещам само за два варианта-или да си реве и ти да не го чуваш, или да го подкупваш Simple Smile

Подкупваме се. Върши (умерена) работа. Честно казано имам чувството, че като вървя по улицата сутрин, всички ме гледат и се чудят какво съм му направила на това дете. Относно подхода в градината, не знам. Децата са леко калъпирани. Според тях ако плаче-значи проблемът трябва да се реши вкъщи, да му се говори, да се разберем, да му се обяснява. Теоретично това е правилно, но ние го правим, и няма ефект. Просто е такъв характер явно.

# 11
  • Мнения: 4 292
За 5 месеца съм сигурна, че сте опитали всичко и тук няма да получиш съвет-чудо. Не знам и аз кое е правилното, децата растат, променят се и ни изненадват. И моят е лигльо и аз си го знам, сега плаче два дни, но мисля и два месеца да плаче да не му обръщам внимание, щом там е добре. Вие вървите пеша и той реве ли да разбирам? Вариант с кола, поне да скъсите времето няма ли?

# 12
  • Мнения: 1 622
На 10 минути пеша сме от градината. Негово темпо. Иначе  е 5.
В интерес на истината питах, защото може наистина да има нещо, което да не съм направила.
В пълен потрес съм, всяка вечер обещава-повече няма да плача. На сутрина сякаш е друго дете. Аз го питам:-Нали обеща? Той въобще не ме отразява, даже не ме чува.
Иначе и аз се правя, че плаченето не ме трогва, а в градината съм наежена, сакън някой да не ми каже нещо, но всъщност всичко ми е свито отвътре.

# 13
  • Мнения: 4 292
Естествено, че ще ти е свито, майка си, но понякога няма какво да се направи. Щом вътре е добре, не го мисли толкова. По-страшно щеше да е, да отива с усмивка, а в градината да е нещастен. Сега ми идва на ум да му даваш нещо да хапва по пътя, че да се разсейва например банан, или със слушалки да му пускаш някоя песничка през твоя телефон.

# 14
  • София
  • Мнения: 38 781
Какво да ти кажа - има деца, които не обичат градината и това си е.
Моят син ходеше на ясла, обаче откакто тръгна на градина, почна с истериите сутрин и аз в един момент реших да не си причинявам този кошмар. Целият квартал ни чуваше.
Гледаме се, понякога работя, понякога - не. Това е положението засега.

Общи условия

Активация на акаунт