Не спира да плаче сутрин

Това с песничката е добра идея.
Иначе ядем баничка, бонбони, банан, мандарини, като ходещ магазин съм. То не че и той яде нещо, но вече съм научила желанията му и го изпреварвам да му подам нещото само като си отвори устата да заплаче, че го нямам.

Да не ви плаша, но ние бяхме така до първи клас.
Айде, последната година поспря да плаче сутрин, но от вечерта започваше да ме моли да не ходи на градина на другия ден. Ужасно ме стресираше. Постоянно някакви уговорки....

С ужас я изпратих първи клас, а то взе, че й хареса. Ходи с желание и се забавлява. Дори се отпусна с децата, което не се случи в детската.

Аз това го обмислям като вариант - да го пратя ПУ в училище.

Не мога да дам съвет как да не плаче, но щом децата са така разстроени в детските градини(т.е. не е единичен случай), не мислите ли че има нещо нередно в самото отношение на учителките там с децата. Незнам, много е странно децата да реват в детската, а в училище да им харесва, вярно че израстват и са по-разумни като започват училище, но аз все повече се убеждавам че има нещо нередно в отношението на учителките. Не мога да си представя моето дете да плаче сутринта и учителката да ми каже, че е глезено Това е просто нелепица.
Спомням си от моето детство, че много мразех детската, хвърлях се по прозорците и се молех да не ме оставят, защото в детската ни караха да правим всичко насила, не ни пускаха навън, подхода беше абсолютно грешен. Искрено се надявам, че сега не е така, все пак са минали доста години. Дъщеря ми е на 1г и 8м. ходи със желание на детска градина, в групата са 12 дечица, учителките са 4 или 5(в зависимост дали имат стажант), сутрин само ме гушка дава целувка и влиза сама, ние сме на детска от 5 мес. също, но не съм имала драми, още от третият ден аз спрях да ходя и тя не е плакала(тук имаме адапционен период от седмица, родител и дете заедно ходят в детската). Когато има една учителка от съседната група обаче, дъщеря ми пищи и не иска дори да я доближава, да не би при вас проблема да е с учителките
Дано скоро детенцето да се "справи" с тази детска и поне малко да е хареса и да спре да плаче, за да не се стресирате и вие допълнително

Беше ужас, два месеца, пълен ад Детето беше на 3 год. 4 месеца, не беше ходило на ясла. Аз още не мога са ди простя този период и все си мисля, че е могло да се избегне. Но си измъчих детето, няма да си простя.
какво помогна:
1.Да хапне у дома закуска, да отиде сито и пило топло мляко, съответно до WC, със спокойно коремче.
2.Не се коментира темата "отиване на детска градина" сутрин, по никой начин. Говори се всичко друго.
3. Води се от таткото, раздялата с мама е мн по - драматична. ( аз също се травмирах за целия ден)
4. Оставя се бързо и се тръгва ( без да има дори намек, че има начин да й се размине )
5. На тръгване й се казва в краен случай, че ще се опитаме да я вземем най - бързо и най - рано, че я обичаме, но трябва да ходим на работа и толкова. Делово.
6. Вечер, като я взема носех дребен подарък винаги : "за доброто дете, което е било за пример цял ден"
7.Никога не ходи болна на градина, дори със сополив нос, защото като легне на обяд, не може да диша, а те им се карат.
8. Оставях вечер да говори, по детски, и слушам много внимателно, тя след хиляди детски обяснения и приказки, все по някой начин ми казваше какво я стресира в градината. Винаги има нещо което ги плаши за да плачат така ( при нас след 10- ки разговори, разбрах, че са крясъците на госпожите, и натискането на обяд да спят + заплахи със сестрата и инжекции ако не спят, не им дават вода, за да не се напишкат, момчетата понякога удрят и дърпат играчки, стои гладна цял ден понякога, ако храната е кофти ) и говоря по тези неща.. .. много..., и така.

Примири се просто, разбра че никой никога не може да й сложи инжекция без мама да е разрешила и че това е блъф , за да спят. Че госпожите крещят по лошите деца само, не по добрите, и че госпожите иначе са добри и т.н.т.н. После си намери приятели, после й хареса. Сега, ако отида в 5 да я взема, се сърди, че не си е довършила играта или рисунката  

Малката дъщеря ходи на ясла, плака точно 3 дни, по 10 минути.

Днес говорих с госпожата. Според нея той има "ритуал" да плаче сутрин. Решил е, че така ще прави. Истината е, че след някаква невероятна истерия пред вратата на групата, когато се наложи едва ли не да бъде "забутан" в стаята (знам, че звучи ужасно), той се успокои в рамките на 1 минута и седна да закусва.

Относно това дали има нещо нередно в детските градини, и да, и не. В конкретния случай моето дете плачеше и от детегледачката си. Аз самата много съм страдала на детска градина, стоях по цял ден на прозореца, за да чакам да дойде майка ми, но не съм плакала. Имам много неприятни, тегави спомени от градината. Затова бях решила, че големият ми син, ако не му хареса, няма да го насилвам, ще си запазим детегледачката. Той, обаче, не направи никакъв проблем. Малкият е друга работа. Плаче и това е.

Децата не могат да определят емоциите си и чувстват /как да се изразя/ "екстремно". Когато са тъжни са МНОГо тъжни, когато страдат те МНОГО страдат. С времете се научават да контролират и да се справят с емоциите, но тази способност за контрол на емоциите се развива различно.

Имам една молба да пробвате в рамките на седмица нещо - по пътя когато рева тъкмо е започнал да спрете, да прегърнете детето и мъничко така да останете. После да му кажете, е го разбирате, че не иска да се разделяте и вие също не искате, но шефа ви вика на работа и  трябва да отидете. Обаче обещайте, че ще направите  всичко възможно да го вземете в 5, да идете някъде си след работа, ще играете заедно като се приберете, обещайте нещо което то харесва.

Така: 1. Детето ще усети, е е разбрано. Приказки от сорта "ти си голям", "излагаш се", "нали си момче", "обещай, че няма да плачеш" никога не използвайте. Така унижавате детето и не стига, че изпитва отрицателна емоция, ами се чувства и зле от думите ви.
2. Ще изместите точката на очакване. Вече отрицателната емоция ще бъде изместена с мисълта за нещо положително, което да очаква и ще сте обещали.

Замислете се, ако се разделяте с някой, когото обичате и ви се струва, че света свършва какво би ви накарало да се поувствате по-добре. Как ще се поувствате ако този човек започне да се сърди, че ви е мъчно за него? 

Добре, благодаря. Ще опитам.

Ripple, и нашите драми продължават, но съм ги обърнала на смях. Вчера ми обяснява как днес ще плаче, защото ще му е мъчно за мама и тате. Ама ми обяснява с една актьорска поза . Реших да сменя тактиката и да му казвам да плаче като иска. Сутрин е мъка, защото много му се спи и го вдигаме насила, сега гради режим и киселее. Днес рева едно изкуствено и провлачено, не му се вързвам и с рев се хвърли в прегръдките на учителката. Ние сме в чужбина, той е в частна градина. Ще е от 9 до 13 ч., ами няма какво толкова да го съжалявам
 Много е тъжно това, което пишете за нашите ясли и градини, поради тази причина не го пуснах на ясла и го гледах до 3 г., дано нещата се променят, защото това оставя отпечатък върху децата. Целият строй и калъп, това уеднаквяване, което искат да им приложат, много ми е жал.

Моето сега е болно и не е на градина,затова днеска пък рева,че иска да ходи.

Ripple, съчувствам ти от все сърце!
Моята дъщеря тръгна на ясла на година и седем месеца и повече от половин година плачеше всяка сутрин. После спря да плаче, стискаше се геройски, но беше неописуемо тъжна. Когато стана на три, сменихме градината и на новото място беше щастлива, намери си приятели, ходеше с удоволствие. Дали беше до място, дали беше до възраст, сигурно и двете са оказали влияние. Но междувременно получих един много полезен съвет: да се познават правилата от детската градина и да се спазват долкото може и вкъщи. Например, ако в детската трябва непременно да прибере играчка след използването й, това правило да се въведе и вкъщи. Ако трябва да избърше масичката си с кухненска хартия след храна, този навик да се придобие и вкъщи... и др. подобни, до колкото може. Така децата по-лесно се адаптират. Дъщеря ми силно се възмущава, например, за дребни неща, като например че вкъщи първо се облича якето и последни ботушите, а в детската обратно, и съответно получава порицания за това от лелките. Но сега е на 4 и половина и може да го изрази, на три години за такива неща само вътрешно е страдала.
А болката от самата раздяла с теб се преодолява с времето, според мен. Трябва само спокойствие от твоя страна. Щом моята дъщеря свикна (а тя е супер "замайчина", както казва свекърва ми), мисля си, че всички могат.

Дорис, аз съм го правила това, но при нас не работи. Дотам се стигна, че 1-2 пъти го заведох на работа с мен /беше възможно, а нямаше на кого да го оставя/.

Мъжът ми все настояваше, че детето се глези. А аз не можех да си обясня как ще се глези като абсолютно никога не е оставяна да не ходи ей така за разкош. Иска, не иска - на работа сме, няма кой да я гледа. Оставала е при баба си по изключение, когато не е напълно здрава. И разбира се, кой е виновен, че детето е разглезено - разбира се, аз.  

Истина е обаче, че последната година, когато престанах аз да я водя, а го правеше той, нещата започнаха да стават по-спокойни. Не знам дали просто не му е било дошло времето....   Или наистина децата се глезят повечко на майките си. Май и това не е за подценяване.

Защо не опитате известно време някой друг да води детето на градина?!

Когато реших, че е време да откажа дъщеря си от биберона, направих сериозна подготовка – купих и скрих една торта, бонбони и подаръче за нея. Обясних й, че днес има празник – празникът на отказване от „бибата“, и че ще има торта и забавления, но първо трябва да свършим работата, а именно да нахраним прасето с биберона. Не се смейте, подейства  Отидохме на село при едно прасе, аз уж му дадох биберона (всъщност малко хляб, смачкан на топка), биберона скрих в джоба си да не се повреди животинката, ако го глътне.
Дъщеря ми беше много впечатлена да види прасе, зарадва се на тортата и подаръка си и повече не потърси залъгалката. Спираше хората по улицата и им разказваше как вече не използва биберон, защото прасето го е изяло.

Разказвам ви това, за да пробвате ей така, между другото, да направите някакъв празник „край на плача в детската градина“ – да кажете на детето в някой неделен ден, че днес е специален ден, че ще има празник, торта, балони, подаръче и т.н. и че от утре вече няма да плаче сутрин. Пробвайте, пък нищо не губите.
Както описвате ситуацията, ми се струва, че детето плаче не толкова от мъка, а за да си отстоява позициите и защото е решило, че трябва да бъде последователно в плача си всяка сутрин. Дайте му възможност да се откаже от тръшкането, с достойнство да излезе от ситуацията.
Успех!

Утро,при нас няма кой друг да го води.Аз си го гледам сама.
А това,което Анабеле казва съм го пробвала аз,но при моето не действа.