Не спира да плаче сутрин

Ох, до преди малко имахме драма как утре няма да ходи на градина. Ама едно скимтене, молене, гушкане, с най-тъжната физиономия, която може да изкара.
 Започвам да се чудя дали са номера наистина или нещо там не му харесва. Не може много да ми обясни. Казва, че му се карат като плаче, което изобщо не го вярвам. Отказа да яде тези дни, съня вечер също е труден, преди малко заспа. Дано бързо се адаптира и при вас също, че мъка и за нас.

Ох, до болка позната история. Също съм се върнала на работа, когато стана на 1 г. До 2 и 6 мес я гледа детегледачка, после ясла и градина. Миналата година по това време и аз пусках тема тук. Че и нервите си бях изпуснала покрай истериите й, че и я бях поотупала една сутрин, за което адски много съжалявах. Писах тук, майки ми даваха съвети, ревах и аз. Голям зор като цяло.

Сега е втора група и има подобрение. Даже и на сборни групи ходи, а аз изпадах в тих ужас в началото. Не че и сега няма моменти понякога - искам те, липсваш ми, но като цяло е по-спокойна. Започна да хапва там, вече си оставя пантофите в шкафчето вечер, но раницата все още си я носим всяка сутрин.

Трудна адаптация явно има и при вас. Сигурно ще мине, дано да е по-скоро. При нас лятото се подобриха нещата, защото им оставаше повече време за игра и бяха по цял ден на вън. Прибираха се само за храна и сън в групата.

Моят човек още е в предяслена възраст и не съм я сърбала тази попара, но този коментар ми направи впечатление, защото в момента чета една книжка, която обещава лесно справяне с неконтролируемите емоционални изблици в ранна детска възраст. Книгата е на д-р Карп (онзи с повиването, да) и се казва "Най-щастливото дете". В нея се набляга основно на няколко момента в общуването с разтроено дете - изслушване (показване на уважение), общуване на принципа на равнопоставеност, повтаряне и описване на емоциите му (така и то се научава да ги различава, а и усеща, че го разбирате и му съчувствате), докато се успокои и започне да възприема нещо, различно от собствената си емоция в момента, и накрая - говори възрастният с процедурно предложение, отвличане на внимание, обещание за нещо приятно, което предстои.
Авторът обещава успех, така че не пречи да пробвате.
А това, което ми хрумва на мен е да пробвате да променяте малко маршрута по пътя до градината, ако има опция, и с кратка авантюра по пътя, от рода на "да минем под балкона, за да спасим синята блузка, която загубихме при простиране", "да минем през онзи вход да дадем храна на онова котенце, гълъбче, кученце", "да видим как отварят металната врата на сервиза за гуми", "да видим дали няма да срещнем камиона за събиране на отпадъци", "дали в тази локва не са се завъдили жабки", "тук в шумата дали не се крие някое таралежче" и пр., а после ентусиазирано да го подканите да разкаже на госпожата какво е сторил тази сутрин

На Дорис съвета е много правилен. Аз също като смених тактиката нещата се подобриха.
Сутрин преди тръгване от къщи кляках пред нея и ѝ обяснявах, че я разбирам, че аз също искам да си стоим по цял ден в къщи, но няма да имаме пари за играчки, храна, забавлениея, лекарства и други нужди. Обещавах да планувам нещо забавно за след градината.

После в градината преди да влезе й казвах - хайде влез вътре с най-голямата усмивка и се забавлявай с децата. Знам, че ти е тъжно, но аз обещавам да бързам много с работата, да свърша колкото се може по-бързо и още по-бързо да идвам да те вземам.

Тя започна да ми поставя пък срокове - опитай се днес да ме вземеш преди майката на В. Първия път, когато успях по случайност да изпреваря въпросната майка, тя видимо беше щастлива. Ако не успеех да изпреваря майката обяснявах, че много много съм бързала, обаче и майката на В също е бързала и е дошла много малко преди мен, защото съм ги видяла пред градината току що.

Единствено не обещавах да я взема първа. Питаше ме може ли да съм първа, казвах, че не мога да обещая, защото следобед всички майки бързаме да дойдем. Имало е дни, в които се е налагало да я взимам по-рано, казвала съм ѝ от сутринта: днес госпожата ще те събуди първа, трябва тихичко да закусиш докато другите деца още спят и да ме изчакаш.

Тази сутрин учителката на моят син, която е собственичка на градината, с дълъг стаж и има интерес да приобщава децата ми каза следното- по-малко обяснения сутрин, да не сме само на темата градинка, за да не му даваме поле на изява, рев и Не искам да ходя. Щом влиза вътре и е ок, значи си е изградил ритуал- Аз трябва да рева/ мрънкам. И тя посъветва смяна на маршрута, за да се развали изградения навик- Ние с мама вървим по познатия път и аз Трябва да рева!
 

Зои,ние и маршрут сменяхме,но пак реве.Докато стигнем до там няма,но влезнем ли вътре се започва.

Днес директорката на детската градина ми каза, че детето ми не е самостоятелно, трябвало да стане по-самостоятелен, затова плаче.
Честно казано, ако има дете, което е напълно самостоятелно за възрастта си, това е той. Сам се облича, храни, прибира си играчките, докато не ги прибере, не иска да тръгне, докато не отсервирам от масата и не сложа в миялната, не се успокоява, чак е прекалено.
И въпреки всичко-плаче.
Мъчно ми е, че хора, които работят с деца, не осъзнават, че те едно с едно не си приличат. И ако нещо е важало за едно дете, не значи, че ще важи за друго. Аз самата бях една самоуверена майка, която отглеждайки едно дете, смятах, че нещата са ми ясни, само за да дойде второто и да ми покаже, че реално нищо не знам.
Но ми е мъчно.
Маршрут не може да сменим, той обича установени правила, ако се случи нещо по-различно, се изнервя.

Тя ме съветва за обратният вариант, понеже при нас и при авторката реве по пътя, там е ок. Все пак и децата не са по калъп.

За директорките и за госпожите никое дете не е достатъчно самостоятелно. Те какво очакват? Да дойде сутрин да отвори вестник и да чете до обяд? Това са деца.
Ама явно директорката трябва нещо да каже.
Ако пък детето обича установените правила, може би "реването сутрин за градината" вече е установено правило. Може би трябва да се намери начин да се излезе от това правило и да се установи друго  Това ми хрумва.

Може би е добре да проследиш как и при какви условия си създава установените правила? Неща които харесва, неща които другите вижда че правят, неща за които сте говорили че трябва да се правят, или пък винаги собствени си правила, за това и онова, в ежедневието?

Това със самостоятелността е супер дежурна фраза.
Ripple, ако за детето ти е супер важен този ред, или рутина, която има вкъщи, нищо чудно да му е трудно в детската - там всичко е различно.
Това, че ревът е нещо като ритуал сутрин, не го вярвам. Така си мислех и аз за дъщеря ми, която през последните месец-два винаги ревеше след детска, като я взимах. За най-различни дреболии, но винаги рев. Еми, поговорихме си, разбра се, че я тормозят някакви деца в детската, поговорихме си с учителките - и хоп, "ритуалният рев" изчезна.

Моят син ходи от седмица, не знам дали не гради навик, не знам всъщност точно какво му е. Вие споделяте за по-големи деца, той е на 3 и не можем още да водим филеми разговори

 Zoι, пожелавам ви от все сърце скоро да свикне детенцето ти!
Една седмица е много малко време, действай със спокойствие, съчувствие и добро отношение към детската и нещата в повечето случаи отшумяват. Ако не - се търси причината. Но причината на реването със сигурност не е навикът, според мен.

Ох, колко рев съм изревала и аз с дъщеря ми.
Никога не е ходила на ясла. Тръгна направо на градина на 3.
Плачеше сърцераздирателно няколко месеца, протягаше ръчички, мяташе се в ръцете на госпожата, а аз стоях под прозорците и плачех заедно с нея. Измъчих я толкова много, измъчих и себе си. После спря да плаче и започна да ходи като робот. Знаеше, че трябва да изтърпи градината и я изтърпяваше. Никакъв живец нямаше в нея, беше адски тъжна.
В момента е последна предучилищна група и направо не е същото дете.
Събужда се преди мен сутрин и започва да се приготвя за детската. Следобед се сърди, ако я вземем по-рано, защото не си е довършила нещо или не се са се наприказвали с приятелките. Не могат да се разделят направо.
Въпрос на израстване е според мен. Много са мънички на 3 още, много крехки. Израстват го обаче и този период.