Бях престанала да гледам сериали, т.к. за мен е обсебващо. Но "Част от мен" ме завладя с оригиналния си сюжет, актьорската работа на Ozcan Deniz, чудесните песни в негово и на Бурчин Биртен изпълнение, превъзходната работа на операторите, режисьорите Атил Инач и Улаш Инач, с играта на двете жени-съперници - Хатидже Шендил и Бегюм Кютюк, които играят превъзходно - в едната започваш да се влюбваш веднага, а другата да ненавиждаш. В повече ми дойдоха отвличанията и освен това още трябваше да се наблегне на любовта между Кахраман и Елиф - е това ми дойде по-малко.
наистина е завладяващ и дори обсебващ сериала.
Всички ние, които го следяхме онлайн всяка седмица се изправяхме на нокти. После, когато нещата започнаха да се повтарят, почти всички 
след поредната серия се заканваха да го зарежат, но май нито един не се отказа до края. Лично мнение: турските сценаристи не знаят кога да спрат. Може би увлечени от комерсиални цели, в определен момент започват да повтарят гадории. Не веднъж и два пъти направо имах чувството, че поставят различните герои в идентични ситуации за да видят кой актьор как ще реагира; дори новите герои повтаряха почти едни и същи неща. Е, накрая Ози не издържа/да го правят на "бяла птица"
/ и от обещаните 52 серии, набързо съкратиха 2.И обещаното за Йозджан- Хандан:
Лу,
ще напиша това, което зная по този въпрос- а за отговор на въпроса бил ли е женен или не за Ханде- предпочитам отговора на Ози „Не и никога не съм мислил да създавам семейство с Ханде!“ При това моите предпочитания за този отговор изобщо нямат нищо общо с фенските мераци да го „оженя“ за която аз предпочитам- никога този въпрос не е стоял пред мен за който и да е от любимците ми- нека се женят или да живеят с която си искат и дано да бъдат щастливи!Та, какво зная за Аксу-Йозджан:
Когато Ози е на 16 години се влюбва безпаметно в една танцьорка в кабаре, за което сам признава в едно от своите откровения. Това влечение, естествено не е одобрено от баща му първо защото Тя е танцьорка, при това в кабаре и второ- защото е много по-голяма от него. В духа на традициите при комшиите бащата уговаря брак с родителите на Ханде без да пита сина си и независимо от неговите идеи и планове за бъдещето. Започват подготовка за сватба, но Ози следва пътя, който е избрал и заминава за Истанбул. Животът му в Истанбул е изпълнен с несгоди, но той игнорира всички семейни връзки, всички роднини точно заради разрива, който има със семейството си- в частност с баща си, който продължава да твърди, че ще се отрече от сина си, защото погазвал думата на родния си баща и не искал да приеме жената, която му е избрал. Някъде бях прочела, че Ханде го е последвала след като в Анталия е извършено и бракосъчетание между двамата/без самият Ози да присъства/, вероятно по каноните на Корана- т.е. имат религиозен брак. Дали наистина Ханде е била в Истанбул не зная, но през 1993 г. той заминава за Германия. Животът му в Германия също е низ от несгоди и изпитания, но все пак тук се запознава с хората, които наистина променят живота му.
В същото това време, баща му няма намерение да се примири с желанието на сина си и урежда официални документи на Ханде, с които я изпраща след Ози в Германия. Дали са живели заедно и това никъде не е споменавал самият Йозджан, но Ханде признава, че е била вече много влюбена в „съпруга си“ и отдалече го е следвала във всички градове, в които е изнасял концерти и е била една от най-запалените фенки на песните и музиката му. Това е периодът в който Йозджан напълно се отчуждава от баща си. Дали причината е само Ханде не зная, но в този период, баща му изоставя и семейството и заживява с друга жена, а майка му, заедно със сестрите и братята му се премества в Истанбул.
Интересното е, че самият Йозджан има принцип, който не нарушава дълги години- две трети от спечелените пари редовно изпраща на семейството си и всъщност той се грижи за всички. И тези грижи на практика все още продължават, защото семействата на сестрите и братята му са уредени на служби в неговите фирми и до ден днешен.
След като „изгрява“ звездата на Йозджан и той става достатъчно известен, влиятелен и богат много бързо урежда и проблема с нежелания брак. Самата Ханде признава: „Йозджан никога не ме е обичал!“ Независимо от това, че никога не е считал себе си за женен за Ханде обаче, Йозджан и е осигурил достатъчно средства за да уреди живота си. Доколкото съм чела, Ханде е написала книга за Ози. В едно интервю е станало дума и за тази книга. Отговорът на Йозджан е: „Благодаря за положения труд, но считам, че за да е достоверна книгата, авторът трябва да познава душата ми“ Този отговор за мен е красноречив- вероятно двамата дори не са общували, щом смята, че тя не познава душата му. Точно заради това смятам, че отговора на въпроса – бил ли е някога женен- е „Не!“- така както той самият твърди.
Ето и едно от откровенията му/прочетох го при рускините/:
Едно откровение на Ози:
http://wow.su/index.php?showtopic=1891
/ превода е от руски, което само по себе си означава, че може да има неточности/
„По начало в плановете ми нямаше и помен да пиша каквото и да е от всичко това. Една нощ бях обзет от различни чувства и не можех да заспя. Животът преминаваше пред очите ми и аз взех хартия и писалка и реших да опиша чувствата си.
За първи път се влюбих на 16 години, в танцьорка, която работеше в Анталия. Казваше се Диляра. Тя беше на 24-25 години. Ревнувах я ужасно. Бях готов да се сбия с всеки, който под предлог, че и дава пари се докосваше до нея, докато тя беше на сцената. На 16 години аз бях човек, който се грижи за 8 човека- издържах четиримата си братя и сестри, които учеха и не можех да си позволя дори чифт чорапи да си купя. Единствения сценичен костюм, който имах, носих 15 години, едва тогава го изхвърлих. На 18 години дойдох в Истанбул. За да живея в него обаче бях прекалено малък и неопитен, а си нямах никого тук. Всъщност имахме неколцина далечни родственици, но те бяха изключително бедни. Настаних се в хотел „Pahame” в “Tepe Başı“- не зная дали все още съществува, но още тогава беше много стар и грозен. Постепенно започнах да се приспособявам към тази сложна обстановка, но много се страхувах. Учех уроците от книгата „Живот“ и се говех за изпитите, на които ме подлагаше живота. Пред мен се затваряха врати, рушаха се надежди. Въпреки всичко споделях щастието на хората, с които се запознавах в сватбените салони, по улиците и парковете. За съжаление по този начин на живот не можех да се грижа нито за семейството си, нито за себе си и напуснах хотела без пукната пара. Оказах се сам, в центъра на огромния мегаполис- Истанбул- без пари, гладен, бос и гол. Тогава, моите нови познати ми се притекоха на помощ и благодарение на едно семейство заминахме заедно за Германия. Установихме се в Мюнхен. И започнаха най-ужасните дни в живота ми. Непознат град. Непознат език. Чужди, непознати хора. Страхът, от който бях обзет се превърна в злоба. След 3 години глад, предателства, без покрив над главата се запознах с Яшар Ямур, а той пък ме запозна с най-удивителния човек в моя живот- Хилми Топалоолу. И за нас тримата се отвори нова страница в живота.
Въпреки, че безнадеждното време продължи още доста дълго, аз вече бях обръгнал на страданията и почти не ги отбелязвах. Най-накрая се докоснах до славата, за която буквално бях дал и част от кръвта си. Трудно ми беше да повярвам, че всичко лошо е останало в миналото, а аз бавно, но уверено вървя към своите цели. Успях дори да се издължа пред хората, които ми бяха помагали.
И в този момент се появи военната повинност- време беше за 18 месечната ми военна подготовка. Целият труд, който бях положил, всичките мечти отидоха в кофата за боклук. Около мен не остана никой- включително баща ми. Прекъснах и занятията по музика за 3 години, но точно тези години ме научиха на неща, за които са необходими 50 години. И завръщането ми беше грандиозно. Тези, които казваха, че от мен нищо няма да стане, бяха разочаровани, защото успехът ми беше безпрекословен-
В една книга пише: Героят, който побеждава в първото сражение, от второто не излиза жив. Аз победих в тази битка. Ако победя и в следващата, тогава ме наречете „герой“. Въпреки всичко аз обичам живота, без значение дали ще бъда известен или не."
Ози е с Дениз Чакър. С нея той си партнираше във филма "Ya Sonra" - ето едно линкче с още снимки 
Ози е с Дениз Чакър. С нея той си партнираше във филма "Ya Sonra" - ето едно линкче с още снимки 
Наистина на снимката е с Дениз Чакър.
Йозджан ми е стара любов....гледах го онлайн и затова пиша в другата тема....но не мога да пропусна да те поздравя с точната преценка за героите... 
