Сайтовете за запознанства и лъжите

Именно! Това сме го писали няколко мъже из тукашните теми, но някои от отсрещния пол на инат не искат да го проумеят.
 Впрочем, моя бивша ми е казвала точно това - че аз правя за нея (и като отношение, и като пари) много повече, отколкото предишните мъже в живота ѝ, които са били заможни, но стиснати, властни, нераздаващи се в личен план (и като отделено време, и като внимание), извън рамките на ходене по ресторанти.

 И ми е смешно, когато някаква случайна се появи - я във форум, я в страница за запознанства, я в действителния живот - и започне да се вторачва най-вече в това доколко мъжът би водил по ресторанти и да си прави изводи за него въз основа на това му "качество". Има го и този момент, че при първоначалния период на ухажване много мъже дават всичко от себе си да впечатлят жената, както и тя да впечатли мъжа, но след това не са редки случаите, когато настъпва внезапна изненада (в лошия смисъл) и после четем поредните теми от типа на "Той не беше такъв в началото" и "Откакто му пристанах, вече е друг". И най-често такива теми биват писани от жени, които са преценявали мъжа не по неговото отношение към тях, а по други признаци. Има жени, които се разтапят от сладки приказки, подаръчета, привиден лукс в началото и ако някой мъж е изпечен играч, може така да им завърти главата, че после да не могат и сами да се познаят.
 Ако съвместният/семеен живот зависеше от това кой мъж колко разтваря портфейла на първа среща, то в България - съдейки по данните, които изнесе Братан по-горе - щеше да има не повече от няколко десетки хиляди щастливи жени, а останалите, които са редом до небогати мъже, щяха да са нещастни. Да, но както знаем, нещата не стоят по този начин и щастието и любовта не ходят подир парите, а подир тези, които умеят да изпитват и предизвикват у отсрещния такива чувства.

 Давам пример и с една мацка, с която излизахме преди време. Това "чудо" не спря да ме сравнява с предишния си приятел и сигурно над 10 пъти се случваше да ми казва как той всяка сутрин от службата ѝ пишел съобщение "Липсваш ми!", а вечер след работа започвал с "Какво има за вечеря?". Всеки ден. Добре я е обработвал. В личен план той мислел само и единствено за себе си, не се раздавал в леглото, излизал си с приятелчета по кръчмички (с нея - само в началото) и прочее. И тя започна да ме пита "А ти защо не ми пишеш всеки ден, че ти липсвам?". Аз отвърнах, че моето отношение се усеща наяве, а не се пише на думи. И тя много добре го знаеше, но пустото желание непременно да получава някакво заучено съобщение сутрин така ѝ изпи мозъка, че стана и причината аз още повече да го възприема като задължение, защото тя започна да го очаква от мен всеки ден, а аз предпочитах да го пиша, когато ми дойде отвътре. Същото беше и с телефонните ни разговори. Упреци защо не съм я търсел няколко часа. За нея важало правилото, че ако един човек обича друг, то той в първия свободен миг ще потърси обекта на своите чувства. Когато обаче я попитах, при това положение защо тя също не ме търси в първия свободен миг, ми отговори с обичайното оправдание "Защото съм жена!". Е, и? Жената няма право да изразява чувствата си ли? Казах ѝ, че аз не съдя за нейните чувства по това колко пъти ми пише или звъни, а как прекарваме времето си заедно. Но тя си продължи с нейното "Да, но искам всеки ден да ми пишеш, че ти липсвам". И в крайна сметка това мрънкане и изискване да правя нещо "по калъп" ни раздалечи.

В крайна сметка, хубавичко да те изчетат трябва, в това последното какво си написал.
Да, ама аз искам и ти да ми пишеш всеки ден, че ти липсвам. Няма значение какъв си иначе, нито как се отнасяш с мене.
Е, тва е!

Благодаря ти! Заради теб го прочетох и се посмях.
Напомни ми на онзи, който се разсърдил на мадамата, че не му дала хапче.
И на ония от темата за ковид 19, които ревнаха от едни маски, все едно ги карат декар лозе да прекопаят.

Може би хората оставаме до много по- късна възраст инфантилни. Макар, че имам примери, че и след 80 някои не узряват.

Отваряш портфейла, когато и други неща се отварят. Честна игра, по техните правила, без сърденки. Иначе те бъзикат с вечерята в капитан Кук.

Тук понякога се опитват да комплексират мъжете на база доход (дори бабчето Кечър ми каза, че ако не съм получавал 5к, не съм важал и да съм си затварял устата ), но аз съм трениран на financial nagging.
На този етап предпочитам да съм далеч от такива рекети и да си харча хедонистки парите по бохемски, отколкото да ги наливам в някоя неблагодарна бездънна дупка.

Темата за "търсенето" е важна.
Добре я зачекна, Пирончо.
Също имам "особено" мнение, и споделям донякъде на мацката желанията и поривите.
Реално, човек иска да усеща близостта, присъствието, отношението на човека, с който имат аспирации един към друг.
Въпросът е как се поставят нещата, защото ако от самото начало се обясни режимът, ангажиментите, ежедневието, поне основно, на другия ще му стане ясно кое, защо и как, и няма да има драми.
През деня, ако приемем, че сме ангажирани, то вечерно време няма "оправдания" да не си с човека си всяка вечер, било в чата, на телефона, или като сте си заедно. Изключваме форсмажорни ситуации, служебни пътувания и т.н. Но начини винаги се намират.
Та, за мен това също е важно. Не води до обсебване и вманиачаване, това са глупости, ти просто искаш да прекарваш време с любимия. Почне ли някой да ти говори за "лично пространство", не е твоят човек.
В една друга тема мернах, не се сещам в коя, че един мъж иска да показва жена си и постоянно да е с нея, факт, и при мен е така. Жената, ако се чувства по същия начин, нещата се получават, и да се насладжават на отношенията си. Винаги съм го повтарял и ще го потретвам - това става приоритет - връзката, ако искаш такава.

Екстра си, bratan-е, дерзай.
На колко години е викаш Кечъра, баба ли?
Нелоши разговори съм водил с нея, но нещо май й се отразява Пандемията.
На Базила също.

И какво , ако единият не работи? Баба ми беше домакиня и си бяха цял живот с дядо. А на първа среща моят дойде с цветя, не с бентли. Прекалено материалистичните хора лесно ще се разочароват в наше време.

Богатите умират да си даравят парите на меркантилни пикли.😂
Пари при пари отиват. Не ги подценявайте в избора им, на майка, на бъдещото им поколение. Ако офертата изисква и милионера да домакинства и да чака секс по празниците, утопията е пълна.

"Ако единият не работи" или "ако жената не работи"? Питам, понеже по-напред в темата няколко жени осъждаха остро вероятността мъжът да не работи.

 Те даже не са доволни и, ако мъжкият доход е "само" няколко хиляди лева. 5-10 бона месечно не ги считат за нищо. То хубаво се правят сметки кой колко иска да харчи от чуждите пари, но преди харченето е изработването на парите. И ще повторя своите думи от вчера, че човек преди всичко трябва да изисква от себе си, а не да се съсредоточава само какво да вземе от другия.

Ще използвам възможността да коментирам този пост, защото няколко момента ми станаха любопитни, а и мисля, че има какво да се каже.
Първо, незнайно защо, си наредил "почивките" сред останалите изброени активности, които, доколкото разбирам, приписваш единствено на празноглавите кифли. Между другото, малко клиширано ми идва това с екстеншъните, ама, хайде, може жените около теб да се интересуват преимуществено от дължините на косата си. Та, да се върнем на пътешествията – за много хора в днешно време опознаването на нови места и култури е висша ценност, разширяване на житейския кръгозор, едно от най-големите удоволствия, които можеш да си доставиш. Или се чувстваш по този начин, или "не". Няма как да се обясни с думи. Изобщо не е задължително една почивка да е "луксозна", за да отидат куп пари за нея. Както всички знаем, това се определя най-вече от дестинацията, продължителността на воаяжа, честотата на предприетите пътувания, а също и доколко конкретният летовник си пада по т.нар. recreational activities – ей-това, последното, май гълта най-много финанси.
Вторият важен момент е, че в настоящото си (а и в предишното си) мнение си преплел малко различни концепции. Пишеш, че трябва да се взема предвид дали мъжът е щедър, но – как да ти обясня – това е качество, което няма как да проявиш спрямо човек (в случая – съпругата ти), от когото си материално, жилищно, а вероятно и генетично зависим (ако в картинката има биологични деца). Разглеждай думата "зависим" в най-общия ѝ смисъл – не като "подчинен", а по-скоро като "неавтономен". Не можеш надменно да проявяваш "щедрост" към човек, чиито действия те касаят пряко.
Та, тук стигаме до момента, че ти, всъщност, говориш за баналната условност дали двойката е с разделен или общ бюджет. Доколкото успявам да разбера представеното от теб (естествено, би могъл да дадеш още детайли, ако желаеш, за доизясняване на картинката), вие с жена ти функционирате на съквартирантски принцип (разделен бюджет) – ти държиш парите, които изкарваш, настрана от нея, като всякакво нейно участие или преценка относно начина, по който се изразходват тези средства, биха били немислими. Т.е. тя няма право на глас в решаването на бюджетните въпроси и покорно се съгласява с твоите избори, но пък, за сметка на това, би следвало да е доволна, че периодично ѝ се подхвърлят по 50-100 лв. за подстригване и педикюр. Или иначе казано и погледнато от твоята перспектива – сдобил си се с удобна притурка, безгласна буква, играеща ролята на прислуга, детегледачка и безплатен редовен секс (последното го пиша, във връзка с други твои мнения, изразени във форума, в които обясняваш как домакинстването е задължение изцяло на жените).
Естествено, възможно е да има и други интерпретации на написаното от теб – ще се радвам, ако внесеш още яснота.

Сега ще ти обяснят, че истинските материалистки не се целят в Bentley и че цветята също не са евтини. Репертоарът е ясен.

Ами ако шета  вкъщи и гледа децата е едно, но ако само лежи на дивана и критикува, това вече не се издържа. Ако аз изкарвам повече, съм съгласна мъжът да гледа къщата. В нашия случай и двамата си делим всичко, но е възможно някой, да остане без работа някой ден. И да се зарязваме ли?

Това е моят максимум в доходите.
Общият месечен доход искам да е 10 000 - 20 000 лева.
Аз съм много амбициозна.

Защо не се напънеш за по-големия дял, иначе как да ти проличи, че си амбициозна?

Дракарис, зависи и какви са разходите. Влог в банка или live is life.

Абе какво ще ги правите толкоз много пари!

Купени ли бяха или набрани?

Щото мъж без пари, няма да отдели и стотинка за цвете.
Макар че, ако заживееш с такъв и е дал последните ви пари за цветя, ще го накараш да ги изяде. Пред тебе.