Как приспивате децата си?

  • 29 357
  • 197
  •   1
Отговори
# 150
  • Sofia
  • Мнения: 5 947
Има деца, единици, които реват до посиняване от раждането си. Не ти завиждам, не за друго, а за емоционалната нестабилност на детето. И ти дори не смяташ, че е нужно да работиш с детето по този въпрос ooooh!
Не знам на колко години е, но навлезе ли в пубертета, дръжте острите предмети далече и гледайте да живеете на първия етаж или партера. При първото зарязване от гадже ще имате страшен проблем.

Скрит текст:
Какво те кара да мислиш, че не съм се консултирала със специалист, и че не работя с детето си - напротив, и в резултат на което захласванията намаляха но да, все още ги има.
За годините на детето ми - има ги в подписа ми.
А що се отнася до пубертета - никой не може да гадае. Човек може да има прекрасно детство и стабилно възпитание, но точно в пубертета да се случи драма в семейството и тогава... просто да тръгне надолу . Не ми се говори, че изобщо не е по темата.

# 151
  • Мнения: 477
Пак не си права "великият психолог".
Дъщеря ми много плачеше, имаше тежък "бебешки пубертет", сега се гневи малко повече.
Но мъката от раздяла или смърт си я "гълта навътре".
Сега заспива и става като войник.
Като малка спеше с баба си.
Как да не съм права, великата майка, детето е само на 11 и вече се "гневи малко повече". Още не си видяла какво ще е на 16, на 19. Като започнат любовните проблеми, това "се гневи малко повече" ще се разгърне в цялата си прелест, и може би видоизменено.

Какво те кара да мислиш, че не съм се консултирала със специалист, и че не работя с детето си - напротив, и в резултат на което захласванията намаляха но да, все още ги има.
За годините на детето ми - има ги в подписа ми.
А що се отнася до пубертета - никой не може да гадае. Човек може да има прекрасно детство и стабилно възпитание, но точно в пубертета да се случи драма в семейството и тогава... просто да тръгне надолу . Не ми се говори, че изобщо не е по темата.
Не звучеше, като да го смяташ за проблем.
Разбира се, че всичко в пубертета може да се предвиди. Гледаш какво е като малко и същото, в пораснал вариант, ще е в пубертета. Това, че не разпознаваш неща, които са еднакви, е твой и на още 2-3 потребителки тук проблем. Гледаш му семейната среда и виждаш каква обремененост има. Гледаш през какво е минало като дете, и предполагаш с голяма доза вероятност какво ще се отключи.

Ако ревът помага на 3-годишното да получи каквото иска, ще бъде използван и от 18-годишното в огромни количества при всяко обстоятелство, което не се развие според желанието, но ревът няма да трогне чуждите хора, и там идва проблемът. Момичето е израснало с идеята, че това е начинът да получиш нещо - да ревнеш. И като не стане, остава осакатена, не знае какво да прави и се лута цял живот. Това, което научиш на 3, ти остава в системата. Развиваш всичко друго на тази база.

# 152
  • Мнения: 7 325
Всеки има право да *възпитава* децата с според убежденията си. Прекаленото обаче води до отклонения, наблюденията ми го показват. Аз съм продукт на възпитатели тип AfterShock и все още нося последствията. Не съм сигурна дали давам най-правилното възпитание, знам обаче че не бих причинила това на децата си, което причиниха на мен.
 AfterShock, не знам какво работиш, но дано не е свързно с деца.

# 153
  • Мнения: 4 708
AfterShock, не знам какво работиш, но дано не е свързно с деца.
Мисля, че е точно свързано с деца.

# 154
  • Sofia
  • Мнения: 5 947
Не ти завиждам, не за друго, а за емоционалната нестабилност на детето.
Не знам на колко години е, но навлезе ли в пубертета...
Скрит текст:
Много интересно Shocked
По принцип децата не са емоционално стабилни до 3г възраст, че и след това. Те просто не са способни на това - гневят се, викат, тръшкат се, хапят именно защото все още не са завършени и не знаят как да увладяват и изразяват емоциите си. Умственото им съзряване завършва с пубертета, в това число влиза и емоционалната стабилност. Да, някои са по-нестабилни от други, но това може да се коригира през годините чрез семейната среда. И обратното някои могат да нямат такава обремененост, но да живеят в ужасни условия с психически тормоз или както вече писах да преживеят тежка травма именно през ранния пубертет и това да обърне каруцата. Не зависи само от обременността на детето и от семейната му среда - това е само едната страна на монетата.

А по темата, не смятам, че има общовалиден метод. Следите си детето, кое го успокоява и кое го изнервя и се водите по това. В същото време избрания метод не би било добре да затормозява родителите, защото това само ще ги изнерви и детето ще го усети. Трябва и на двете страни да им е добре, пък ако щете това да означава детето да спи в спалнята до 6г. Всеки сам си преценява според специфичния случай.

Последна редакция: пн, 17 окт 2016, 11:39 от brin de muguet

# 155
  • София
  • Мнения: 38 515
Не ти завиждам, не за друго, а за емоционалната нестабилност на детето.
Не знам на колко години е, но навлезе ли в пубертета...
Скрит текст:
Много интересно Shocked
По принцип децата не са емоционално стабилни до 3г възраст, че и след това. Те просто не са способни на това - гневят се, викат, тръшкат се, хапят именно защото все още не са завършени и не знаят как да увладяват и изразяват емоциите си. Умственото им съзряване завършва с пубертета, в това число влиза и емоционалната стабилност. Да, някои са по-нестабилни от други, но това може да се коригира през годините чрез семейната среда. И обратното някои могат да нямат такава обремененост, но да живеят в ужасни условия с психически тормоз или както вече писах да преживеят тежка травма именно през ранния пубертет и това да обърне каруцата.


Именно!
Това, което виждам при моята дъщеря е, че расте. А именно - става все по-овладяна. Не виждам как ще се сбъднат мрачните прогнози на Афтър, колкото и да и се иска да ни изкара лоши майки.

# 156
  • Мнения: 4 708
Това, което виждам при моята дъщеря е, че расте. А именно - става все по-овладяна. Не виждам как ще се сбъднат мрачните прогнози на Афтър, колкото и да и се иска да ни изкара лоши майки.
Като нямаш нейното вълшебно кълбо... Mr. Green

# 157
  • София
  • Мнения: 38 515
Имах такова чудо на главата доста години - собствената ми майка. Не ми е правила проблеми за лягане, но кой знае защо ме будеше рано, ей-така, от злоба. Освен това, и до ден днешен си пада по мрачните прогнози - болници, цигани, самоубийства и пр. 

# 158
  • София
  • Мнения: 2 666
През пролетта обмисляме да я преместим в отделна стая, а баща й да спи при нея докато свикне.
Какво има да се свиква? Правите голям въпрос от дреболия.

Изобщо не правя голям въпрос от дреболия.  Все по-голямо впечатление ми прави, че околните се вълнуват от това къде спи почти три годишната ми дъщеря много повече от мен и ММ. Според мен всеки родител си познава детето и усеща как да се грижи за него. Не се връзват с моите разбирания изказвания от сорта "От ден 1  ще спи в собствена стая. Ние имаме сексуален живот.", "Ще разглезите така детето.", "Остави го да реве половин час и само ще се откаже." Не че мои приятелки не го правят и не работи при тях, но на мен този подход не ми допада и съответно не го прилагам. С всеки изминал ден виждам колко се променя и пораства. Един ден ще поиска да спи в собствена стая, но искам това да стане плавно и без негативни емоции както за нея, така и за нас.

# 159
  • Мнения: 477
Аз съм продукт на възпитатели тип AfterShock и все още нося последствията.
Какъв е типът ми възпитание, според теб? И какви последствия (и от какво) носиш все още? Много се съмнявам да са те възпитавали както аз възпитавам, защото от моите методи няма негативни последствия в дългосрочен план, а напротив - само позитиви, и то силни.

# 160
  • Мнения: 7 325
Темата не е за мен и нямам желание да споделям подробности, още повече такива които ми носят кофти спомени, но силни позитиви определено няма, точно обратното. И да, намирам много съответствия между твоите писания и начина по който ме третираха мен. Освен опита имам и близки наблюдения върху подобни отношения. И там резултата е плачевен и за двете страни.
Няма как да те убедя, нямам и намерение, че подобно поведение от страна на родителя може да донесе само и единствено счупени отношения в последствие. Ти сама ще го разбереш.

# 161
  • София
  • Мнения: 38 515
Сетих се нещо. Има деца, които правят разни неприятни за тях неща раз, два и готово. И то за година-две. След това се разболяват. Такъв е моят опит.

# 162
  • Мнения: 477
Темата не е за мен и нямам желание да споделям подробности, още повече такива които ми носят кофти спомени, но силни позитиви определено няма, точно обратното. И да, намирам много съответствия между твоите писания и начина по който ме третираха мен. Освен опита имам и близки наблюдения върху подобни отношения. И там резултата е плачевен и за двете страни.
Няма как да те убедя, нямам и намерение, че подобно поведение от страна на родителя може да донесе само и единствено счупени отношения в последствие. Ти сама ще го разбереш.
Не знам какво ти се е случвало, но е далеч от моите методи и резултати. Когато си говорим за възпитание, говорим за възпитание. Това не означава, че през останалото време към децата не се проявява любов в най-различни форми. Означава, че съм казала какви методи работят за конкретен проблем. А не, че децата не виждат нищо друго от мен. Напротив.
Скрит текст:
С всички деца, и моите, и учениците ми, имаме много близки отношения, обичаме се, децата ме търсят непрекъснато, гушкат се в мен "безпричинно", борят се един през друг да ми споделят всичко, което ги вълнува, получават максималното внимание, което мога да отделя на всеки. Като гледам, не са тръгнали на зле. Доволна съм от отношенията ни.
Те (и моите, и другите мои) са спокойни с мен именно защото знаят, че каквото и да става, аз няма да позволя да се случи нещо лошо, защото съм се подвела по нечия лигня. Знаят, че могат да разчитат на справедливост, ако имат проблем.

По-лесно е да кажеш на човека, който се справя, че е ужасен, защото не ти стиска да проявиш необходимата твърдост към дете, когато се налага. А, когато я проявиш, слагаш основа, на която имаш много повече приятни, гушкащи, споделящи, любящи и т.н. моменти, защото не се занимавате с ревове и капризи, а общувате пълноценно. Съжалявам те, че си лишена от това, а също е жалко и че родителите ти не са знаели как да се държат с дете и са те наранили. Но, помисли, дали най-добрата идея е да правиш точно обратното и децата ти да станат невъзпитани глезльовци, неприобщими към нормално общество.. Може би още не са станали. Дали не сте тръгнали натам?

# 163
  • Мнения: 7 325
Децата ми, поне голямото е човек, който всеки нормален родител иска за приятел на неговото. Невъзпитан лигльо е определение, което никой не би му сложил.
Малкото е за момента в процес на оформяне. Знае кое може и кое не и се стреми да е в норма, но има своите си моменти. Та не бери грижа за тях. И двете се вписват чудесно в обществото ( нормалното ) и не залитат в крайности, въпреки че ги възпитава човек, който е дресиран че емоциите са проява на лигавщина и липса на възпитание.

Твърдиш, че вдъхваш сигурност ... няма начин едно дете да се чувства сигурно с човек който му казва - *не ме интересува защо ревеш, интересува ме само да спреш да го правиш* или *стига иготии лягай и заспивай* без да се поинтересува дали пък зад рева не стои страх от тъмното, страх от празната стая,самота  ...
изобщо лиготиите може да имат много дълбока причина, но ти това няма как да го разбереш, защото не са те третирали с твоите методи.

# 164
  • Мнения: 107
Здравейте, мами, бих искала да се обърна към вас за съвет. Моето момченце е на 2,4 г. и от известно време имаме проблеми със заспиването - общо взето преди 23-23.30 не заспива, вече изобщо не коментирам, че не ни остава никакво свободно време, но последните вечери не можем да си легнем, защото той не заспива. И на сутринта спи до 8.30-9 часа. Или в един момент просто заспиваме с баща му, докато някой се събуди и отиде да го завие. До скоро той спеше следобед по 3 часа и това изобщо не му пречеше вечер да заспи, но в последно време самият редуцира следобедния си сън на 2 часа. Въпреки това вместо да заспива вечер по-рано, обратното. Преди спеше ориентировъчно от 13.30 до 16.30, сега 13.45-15.45. Струва ми се, че по-голямо влияние оказва не колко дълго е спал, а до колко. Тоест, прави ми впечатление, че ако спи до 16, после заспива по-трудно, отколкото, ако е станал в 15-15.30. Най-простото, което си мисля е просто да го будим, ако спи до по-късно или повече от час и половина, но хич не ми се иска. Никога не съм го правила и съм гледала да следвам естествения му ритъм, и ми е трудно да се пречупя. Но и ние сме хора, сутрин ставам в 6 за работа и това лягане късно ме скапва, изнервя, което се отразява индиректно и на него. Вече поне заспива сам в креватчето си и почти не се случва да го приспиваме, но не ми се струва нормално дете на 2 години да ляга по това време. Ще бъда благодарна, ако споделите опит с подобен казус, мерси предварително!

Общи условия

Активация на акаунт