Как приспивате децата си?

Де да беше толкова лесно, какви ли методи съм опитвала с малката дъщеря, ама накрая се оказа, че си е до дете. Сега не само, че заспива с мен, ами и никога не заспива на приказката, само един път откакто се е родила е заспала за 1 мин, на 3-ия си рожден ден, че изкара до 12ч. Просто се научих да лягам с нея към 22ч, и моят режим стана супер, ставам сутрин за работа и съм се наспала, не се нервирам, че трябва да заспи, щото трябвало нещо си да върша, просто се пренастроих.
Но след като съм опитвала всичко, най-обичам да кажат "така си го научила" да ама не.

Опита ли да й пожелаеш "лека нощ", да я целунеш, да загасиш лампата и да излезеш от стаята? Опита ли да си категорична към нея, че това е начинът и с рев няма да промени нищо? Беше ли последователна в думи и действия?

Година опитвах, дали не е достатъчно или е трябвало да се мъчим взаимно още толкова. Докато се захласне от рев не влизах, изобщо защо ли съм слушала такива съвети си се чудя на акъла. Щях да си спестя доста нерви.
Голяма дъщеря беше от поспаливите, за 5 мин заспиваше и не трепваше по 12 часа, като по-голяма и по 16ч е изкарвала. И докато не се роди това малкото, не вярвах, че има и друг тип деца, все си мислех и аз, че нещо родителите не са направили като хората. Е да ама не, сега се убедих, че всичко си е до темперамента на детето. При някои работи едно, при други друго.

Родителството е отговорност и ангажимент, разбирам, но не си представям, каквото и дете да ми се беше родило, да се приспиваме по този начин - аз да легна с детето и да се правя на заспала, или да пея песни с часове, или да се увещаваме дълго време. Децата ми от малки са научени, че няма втори вариант на лягането. Всичко, от момента в който казвам, че е време за лягане, до изключването на лампата и излизането ми от стаята, се вписва в половин час. Никога не съм показвала с действия, че ревове или манипулации ще проработят. На думи съм била категорична, за да няма съмнение и опити.
Може би в това се крие проблемът. Някога детето ти е видяло втори вариант и го е харесало. Може би от други ситуации те знае, че поддаваш.

Искаш да кажеш че още от бебе ако плаче може да го научиш само да си заспива , как става ?

хахаха, да не си зодия Рак? То ти се казва, че има деца, и деца, ти продължаваш да твърдиш, че само ти си мама ДъБест, и от другите нищо не става, щото не може да се справим, децата да се успиват сами.
И не, не лежа да се правя на заспала, просто лягам и заспивам.
Сигурно, когато е била на 6м примерно, вместо да я оставя да посинее от рев и да припадне от умора, съм я съжалила и съм я гушнала. Не ме е срам, да поддам на манипулациите на някакво бебе.
А всъщност къде е проблемът, ако просто си лягаме заедно  Както казах, след като престанах да слушам такива "съвети" живота ми стана в пъти по-лесен. Вместо да се тормозя да заспива само и защо аджаба реве в 22ч просто си лягам в 22ч, та кое му е лошото в случая, и защо правилният начин да е "детето да заспива само", какво ли пък толкова ще свърша след 22ч, което не мога да отложа за утре 

Напълно те подкрепям и съм съгласна с теб. Затова и попитах дали се оставя бебето да плаче и как точно се "показва " на едно бебе че е само това и няма друг начин.А дали едно бебе манипулира

Някъде от към 9-10 месеца може да се научи. Грешно се изразих за периода преди десетия месец. Като бебе съм приспивала и двамата на ръце, докато не заспят, после съм ги слагала в кошарата. Имах предвид, че не са спали в едно легло и дори в една стая с мен. Като поотраснат малко и вече има някаква по-смислена комуникация, да кажем на 9-10 месеца, тогава съм ги приучавала по този начин да си заспиват в кошарата, след ритуал за лека нощ, разбира се.

Скарлет, стрелец съм, а самият факт, че вярваш в зодии, показва двуцифрено IQ или много ниска обща култура по астрономия.

Разбрах те сега, но все пак и аз смятам че не си попаднала на дете   ,и аз си правих едни планове как и какво относно дъщеря ми, но определено малкото човече си има свое виждане за нещата, което въобще не съвпадна с моето
Хм, явно и аз съм с ниско IQ , защото и аз вярвам в зодии
А за ниската обща култура по астрономия отново не схващам добре...

Аз също имах една представа за това, как искам да приуча детето да го слагам в креватчето и то само да заспива без да се занимавам с никакви приспивания, но не се получи така. И аз смятам, че това е до дете, със сигурност има значение и кой го слага да спи. Предвид че ходя вече на работа детето ми го гледа детегледачка, тя действително го слага в креватчето на обяд и той знае, че е време за сън - ляга и заспива без да е мрънкал, без да е ревал когато и да е. При нас с мъжа ми никога не може да се получи това - нито вечер, нито на обяд, когато сме си вкъщи. Опитвали сме, но само като го сложим в креватчето и започва истерия. Сядам до него на стол, обяснявам, че мама е тук, но нещата не се променят - и сме всичко друго, но далеч от всякакво заспиване. Съответно ми е много по-лесно да го взема при мен на спалнята и той да заспи там /обича да се качва върху мен/.
Въпросът ми към майките, които споделят виждането за приучването за самостоятелно лягане, е как следва да се постъпи - съвсем приятелски питам за съвет, аз също искам да го оставя в кревачето, да го целуна и да изляза от стаята. Знам, че не малко майки приучват децата си по този начин, като ги оставят да плачат, докато постепенно свикнат. Аз не мога да направя това и далеч не го считам за слабост от своя страна - знам, че малките деца пеживяват емоциите на сън, започват да имат нощни страхове, имат нужда да бъдат гушнати и не мога да си представя, че ще оставя детето си да реве така, като кой знае какво му е в главицата и на душичката. Смятам, че това би могло да доведе до подсъзнателни емоционални травми, които по-нататък неосъзнато да водят до едни или други проблеми, при това не само с родителите. А и самата аз, като се върна към детството си спомням, колко ми е било хубаво, че винаги като съм имала нужда мама се е отзовавала и съм могла да се гушна при нея - при това спомените ми са от по-късното ми детство, какво остава за малките дечица на по 1-2 години? От няколко месеца моето дете започна всяка нощ да се буди и да вика "Искам при мама" - въпреки че от бебе никога не сме имали проблеми с нощния сън, взимаме го при нас и по някое време го местим. Трудно ни е това разнасяне насам-натам, топло ни е тримата на леглото, гледаме да го пренесем без да се разбута, за да можем да се оправим сутринта спокойно за работа, но как по друг начин да процедирам? Опитахме да го приспиваме като се събуди на люлеещия се стол, става още по-зле, само още повече си разбиваме съня. Надявам се, че е период, който ще отмине, но пак питам, има ли общо правило за това приучване без да оставяме детето само да реве?

За съжаление аз не мога да дам съвет.Детето ми от бебе спи при нас , въпреки кошарата избирана и купувана с голямо желание , но госпожицата не пожела да я използва.От три месеца я приучваме да спи на нейното си легло.Тя заспива там , но по някое време през нощта сама идва при нас на спалнята.Аз така и не знам какво е детето ти да спи спокойно, като бебе се будеше по няколко пъти на нощ, а сега често се мята в леглото, говори на сън, плаче...

След като се чудеше с какво да ме обидиш това ли измисли  1. не съм казала, че вярвам 2. имам наблюдения, че зодия рак и един човек от стрелец каквото и да им кажеш, за тях те винаги са прави, ти си вторият такъв стрелец, но вярвай в каквото си искаш. Щом си мислиш, че си много умна, за да оставяш ревящо бебе само, само за да докажеш, че си го дресирала явно и твоето IQ не е от най-високите. А моето е 120+ така че не ме мисли

Sivamurti,
Спомням си, че четох за такова правило, но не съм го пробвала, а и децата ми не разполагат със своя стая за сега. В общи линии беше следното: в началото мама сяда близо до леглото и чака детето да заспи в креватчето си. То знае, че мама е в стаята, не говорят, тя не пее и т.н., просто е там. Постепенно, вечер след вечер, столът на мама се мести към вратата по малко, докато накрая мама излиза от стаята, а детенце си заспива само. Процесът траел около 15 дни. Но си зависи от детето и от типа родител.
Миналата есен моите си лягаха в 20.30, а аз отивах да свърша нещо или да погледам телевизия. Много лесно и без драми свикнаха да заспиват сами, ако са на едно легло. По коледа, обаче тъкмо ги слагах да спят, когато започнаха да хвърлят бомбички  - така се уплашиха, че категорично отказаха да заспиват сами. Малкият дълго време пищеше ужасен, ако се опитвах да го сложа на неговото легло - започна да го свързва с гърмежите.
За всяко приучване към ново нещо знам, че е добре да се избира момент, когато детето е спокойно и здраво - не му никнат зъбки, не отказвате биба, мама не се е върнала на работа, малчо не е тръгнал току-що на ясла и т.н.И задължително едно по едно. Една майка беше споделила, че едновременно с отказване от вечерното мляко или биберона се опитват да научат детенцето да заспива само - това са две нови неща едновременно, и двете са стресови. По-добре ще бъде да са едно след друго.
И не съм супер мама, непрекъснато се уча и правя грешки и вече разбрах, че това, което действа при едно дете не важи непременно и за другите,дори и да са от едно семейство.

Напълно ви подкрепям


Докато четох темата ,само за това и си мислих..защо ,аджеба ,детето трябва  да заспива само,защо....

 И с големия ми  син  и с малкия ,преди сън,  си пеем песнички ,се гушкаме , си казваме колко се обичаме или просто си говорим ....безценни мигове..повярвайте.Децата толкова бързо растат ,няма и да разберете кога са пораснали..После и целувка няма да видите ,нито прегръдка. защото видите ли "аз съм вече голям",нали...Та така де.

Значи все пак не е до дете, а до подход. Я виж ти!