Как приспивате децата си?

  • 30 431
  • 197
  •   1
Отговори
# 135
  • Мнения: 477
След време ще е на 20-30.
Дете на 2-3 е нещо съвсем различно. И не става така - казваш му и край. То ако беше така, нямаше да ги има този форум даже.
Става то. Просто някои хора не искат или не могат да проявят твърдост, когато трябва.

На 20-30 с хлабава основа, поставена на 2-3, отива точно към депресивни и тревожни разстройства. Ти като цял живот си бил учен да приемаш всяка дреболия за велик проблем, няма изведнъж на 20 да ти хрумне, че начинът ти на мислене е изключително погрешен и вреден за емоционалното и психическото ти здраве, и да го промениш с щракване на пръстите.

# 136
  • Мнения: 4 711

Ако й кажеш "я стига глупости, спри да се лигавиш" и смениш темата, докато й обличаш пижамата в нейната стая и в нейното легло, ще стане много по-лесно, отколкото ако правите сапунен сериал от "отделянето"...
Още една причина да поощрявам спането в собствена стая от ден първи. Не се разправяме после с лиготии заради едното няма нищо.
Ако ставаше така, досега да съм я отделила. А като ревне и дойде по пижама в спалнята какво правя? Пак ли я връщам, и докога така?
А от ден първи в собствена стая, щях да откача от 1-ия ден, ставане през 40мин и ходене до другата стая, няма нормален човек, който да издържи дълго време. Но пък колко му е, казваш, ей бебе, я стига лиготии.  newsm78 ooooh!
А аз като те чета, ако си отглеждана с твоите методи, ясно защо си такава.
То и аз казах, голяма си вече, трябва да спиш сама, ама нещо няма кой да чуе. Рев до откат, отказ да стои в леглото, и след 30мин се отказах. Сигурно трябваше да я вържа за леглото  #Crazy

# 137
  • Плевен
  • Мнения: 1 667
Хора,не и се връзвайте!Доста от потебителите тук са възмутени и шокирани от коментарите и.В подфорум "осиновени и осиновители " също ги беше подлудила .Явно има липси и трябва лечение.Не знам дали е осиновена или има осиновени деца,но има нещо което не и дава мира.

# 138
  • Мнения: 477
Ако ставаше така, досега да съм я отделила. А като ревне и дойде по пижама в спалнята какво правя? Пак ли я връщам, и докога така?
Ставаш, хващаш я за ръка, връщаш я в леглото й, казваш й, че е време за сън, слагаш я в леглото, пожелаваш лека нощ и излизаш. Като дойде още 10-15 пъти, я връщаш без да казваш нищо (ключово е за успеха на метода). След 15-20, може дори 50 пъти, ще остане в леглото. На следващата нощ няма да става повече, или ще стане 1-2 пъти, и като повториш същото, ще се убеди, че си непоколебима по въпроса, че трябва да спи в своето легло, и повече няма да имате този проблем. Детето ще разбере, че това не е голям проблем, ще си спи в стаята и ще "порасне" по този въпрос, което е препоръчително за емоционалната зрялост по-нататък.

Както бях казала веднъж - ето пример как родителят се страхува от еднократна трудност и не я прави, а влачи проблемно положение с месеци и години, и учи детето да е психически и емоционално нестабилно. Тук се изисква да издържиш една, максимум две нощи, в които да правиш точно каквото трябва - описано горе - и проблемът ще се реши напълно.

# 139
  • Мнения: 4 711
Както бях казала веднъж - ето пример как родителят се страхува от еднократна трудност и не я прави, а влачи проблемно положение с месеци и години, и учи детето да е психически и емоционално нестабилно. Тук се изисква да издържиш една, максимум две нощи, в които да правиш точно каквото трябва - описано горе - и проблемът ще се реши напълно.
По-проблемно е да издържиш на 50 ставания, и надали ще е 2 нощи, от това да си лягаме и да заспиваме.
Тъкмо нещата се поуспокоиха и от лятото насам имаме само инцидентни нощни ставания, остава пак заради този глупав метод да почнат нощните кошмари, ставания през час, и трябва да почнем отначало с успокояването, и будувания през нощта. Защото въпреки твърденията ти, че яслата не е стрес за тях, точно откакто тръгна на ясла, престана да заспива сама, почна да сънува кошмари, да бълнува и тем подобни екстри.
Май ще изчакам да поиска сама в стаята си, досега този метод е действал винаги, все ще поиска, и това надали ще бъде в първи клас.

# 140
  • Мнения: 477
По-проблемно е да издържиш на 50 ставания, и надали ще е 2 нощи

....
Май ще изчакам да поиска сама в стаята си, досега този метод е действал винаги, все ще поиска, и това надали ще бъде в първи клас.
Точно 2 нощи ще е, ако го правиш както описах.

Вероятно няма да поиска в първи клас. Към 8-ми клас по-скоро.

# 141
  • Мнения: 4 711
По този повод, 3 години поред опитвам да превъзмогне детето страха от сешоар и прахосмукачка, на принципа на обясненията не стана, хората си успиват децата на сешоар, моето откак се е родило, реве от него, вече не обяснявам, съдира се от рев, докато сушим косата. Ако ревяха по 2 дена докато свикнат, защо с такива елементарни уреди, които се ползват често у дома, правилото за 2-та дена не важи?
За момента не ми пречи, че спи в спалнята до мен, така че няма да се възползвам от съвета за връщене 50 пъти, две нощи поред. Опитвах тази работа за да си заспи сама, че до преди яслата си заспиваше сама, обаче не ми мина номера, реве до посиняване, а да вземе да се задуши или да почне да заеква от рев и от страх, няма да го причиня на моето дете, виж на авторката на идеята може  Mr. Green

# 142
  • Мнения: 477
По този повод, 3 години поред опитвам да превъзмогне детето страха от сешоар и прахосмукачка, на принципа на обясненията не стана, хората си успиват децата на сешоар, моето откак се е родило, реве от него, вече не обяснявам, съдира се от рев, докато сушим косата. Ако ревяха по 2 дена докато свикнат, защо с такива елементарни уреди, които се ползват често у дома, правилото за 2-та дена не важи?
За момента не ми пречи, че спи в спалнята до мен, така че няма да се възползвам от съвета за връщене 50 пъти, две нощи поред. Опитвах тази работа за да си заспи сама, че до преди яслата си заспиваше сама, обаче не ми мина номера, реве до посиняване, а да вземе да се задуши или да почне да заеква от рев и от страх, няма да го причиня на моето дете, виж на авторката на идеята може  Mr. Green
Аз познавам възрастен човек, който се страхува от ескалатори, друг от паяци. Това със сешоара няма нищо общо със спането в собствена стая. Нежеланието да спи в стаята си не е от страх, а защото в твоето легло е по-интересно.

Никое дете не е умряло от рев, а хиляди са ревали до посиняване и задушаване. Не бих направила нищо, от което детето ми ще започне да заеква, но виж - ако посинее от рев, аз съм си виновна, че някога съм му позволила да мисли, че ревът може да даде резултат, и то продължава да опитва до посиняване. Бих излязла от стаята, за да няма публика. Ще порозовее пак, като няма кого да впечатли. В такива случаи физическото наказание успява да разсее детето за няколко секунди, след което, ако публиката излезе, ревът няма да има смисъл.

И още нещо. До посиняване реват само деца, на които някога си показал, че ревът може да даде желания резултат. Никое дете, което за пръв път опитва с рев, не реве до посиняване. Реве, докато не види, че не се получава така. Ако види признак, че се получава, а признаци бол - обясняваш му, молиш го, говориш му въобще... - ще реве докрай, просто защото е дете и се инати.

Ако сега не научиш детето да не реагира по този начин на разочарование, бъдещето му е мрачно...

# 143
  • Sofia
  • Мнения: 7 489

Не бих направила нищо, от което детето ми ще започне да заеква, но виж - ако посинее от рев, аз съм си виновна, че някога съм му позволила да мисли, че ревът може да даде резултат, и то продължава да опитва до посиняване.

И още нещо. До посиняване реват само деца, на които някога си показал, че ревът може да даде желания резултат. Никое дете, което за пръв път опитва с рев, не реве до посиняване.

Пълни глупости.
Синът ми никога не е ревал до посиняване, но дъщеря ми от както се е родила, от ден 1-ви реве до посиняване. Не посиняване само на устичката примерно, цялата посинява, изкарвала си е целия въздух от рев и не се чува ни вопъл ни стон и не може да си поеме въздух - доста стресиращо. И като се почне взимане на ръце, гушкане, потупване, разтърсване, духане в лицето докато най-сетне се "отхласне". Просто детето си има захласен плач за съжаление. Не можеш да обясниш на едно едномесечно бебе например, че с рев нещата не се получават. Ми че в неговата глава как се получават, ако не с рев. Гладно е, спи му се, наакано е, иска гушка - реве. Пример: реве - взимам я да ѝ сменя памперса и я слагам на леглото, следва още по силен рев (защото съм я оставила), от който се захласва... или... Пие от шишето, водата свършва и започва да реве, взимам  го за да ѝ сипя още, пак рев и захласване (следвано от процедурата по отхласване описана по-горе).

Така че, да, има деца които реват до посиняване. И аз такова дете не бих оставила да се дере докато му дойде акъла

# 144
  • София
  • Мнения: 44 427
Пък и като имате 2 деца, едното от които ще става за училище, как точно ще оставите другото да реве цяла нощ? Да не говорим за възрастните, които са на работа. Да не говорим, че децата на 1-2-3 все нещо им има, освен нежеланието да спят сами. Я са болни, я зъби, я нещо друго.

И още нещо - това, за което говори Афтършок е т.нар. американски метод, който отдавна е отречен.

# 145
  • Мнения: 4 711
Пък и като имате 2 деца, едното от които ще става за училище, как точно ще оставите другото да реве цяла нощ? Да не говорим за възрастните, които са на работа.

И още нещо - това, за което говори Афтършок е т.нар. американски метод, който отдавна е отречен.
Сигурно опитите се правят в петък и събота вечер, когато на другият ден, всички са вкъщи, а нали до понеделник въпросното дете ще е свикнало да спи само  Laughing То моето помни неща отпреди 5 месеца, но явно нямало връзка това. Болно, какво като е болно, доколкото схващам идеята, ще прибягвам набързо до другата стая. А как така ще е отречен този метод, те затова са такива сегашните деца, глезльовци, вместо да ми стои на равнис мирно, ще мрънка, че студено й било, вода ще ми иска, ааама ха Mr. Green

# 146
  • На брега на реката
  • Мнения: 4 361
Що се впечатлявате. Ясно е, че са пълни глупости. Детето е индивидуален характер, не можеш да го гледаш по калъп, не можеш да го гледаш по чужди мисли и разсъждения. Още повече, че си е живо същество, с емоции, нужди и потребности, на които е редно родителя да откликва, а не да запокитва детето в другата стая, само защото така трябвало. Въобще цялата тирада на AfterShock издиша отвсякъде, освен ако  не отглеждаш армия, лишена от чувства...и отглеждана без чувства  ooooh!
Ще си позволя само този цитат обаче!
Цитат
Ако сега не научиш детето да не реагира по този начин на разочарование, бъдещето му е мрачно...
Кой/коя си ти, че да даваш такова категорично мнение за родител и дете, които не познаваш? Или имаш кристална топка пред себе си, или си еба ти психоаналитика, на който всеки друг такъв би ти завидял.  newsm78

# 147
  • Sofia
  • Мнения: 7 489
Да напиша и нещо по темата, как се случиха/ случват нещата при нас.

Синът ми - до 1г се приспивахме с кърмене. Кърмене на поискване през цялата нощ, следователно при мен в леглото ми.
От годинка до годинка и половина лягах с него и го приспивах пак в нашето легло (приспиването можеше да продължи час  докато спре да се търкаля и мята из леглото - все пак до скоро беше свикнал да заспива с кърмене), като заспи го премествах в неговото легло (четох, че това било лош метод, защото обърквало детето - при нас нямаше никакви проблеми, никакво объркване и стрес не съм усетила).
От годинка и половина до 2г го слагах направо в неговото легло, но той заспиваше като ми държи ръката.
От 2г до 3г махнахме държането за ръчичка и се изнесохме от неговата стая (до тогава спяхме и тримата в неговата стая - така не се налагаше той да си сменя стаята, ами ние). На 2г 3м вече фициално спеше сам, но докато заспи някой стоеше в стаята, без да му дава ръка.
От 3г и заспива сам, но задължително преди лягане четем по 1-2-3 приказки и си ляга на отворена врата и светната лампа в коридора. Заспива за 10-15 мин.
По време на процеса на отделяне нямаше истерии, ревове, всичко си мина плавно и неусетно.

При дъщеря ми имам намерение да следвам същия метод, пък да видим дали ще се получи. Сега сме на етап - лягаме заедно в голямото легло, тя прави опити да се бори с мен, потъркаля се из леглото и до 30-40 мин е заспала. Тогава я премествам в нейното легло.

# 148
  • Мнения: 477
дъщеря ми от както се е родила, от ден 1-ви реве до посиняване. Не посиняване само на устичката примерно, цялата посинява, изкарвала си е целия въздух от рев и не се чува ни вопъл ни стон и не може да си поеме въздух - доста стресиращо. И като се почне взимане на ръце, гушкане, потупване, разтърсване, духане в лицето докато най-сетне се "отхласне". Просто детето си има захласен плач за съжаление. Не можеш да обясниш на едно едномесечно бебе например, че с рев нещата не се получават. Ми че в неговата глава как се получават, ако не с рев. Гладно е, спи му се, наакано е, иска гушка - реве. Пример: реве - взимам я да ѝ сменя памперса и я слагам на леглото, следва още по силен рев (защото съм я оставила), от който се захласва... или... Пие от шишето, водата свършва и започва да реве, взимам  го за да ѝ сипя още, пак рев и захласване (следвано от процедурата по отхласване описана по-горе).

Така че, да, има деца които реват до посиняване. И аз такова дете не бих оставила да се дере докато му дойде акъла
Има деца, единици, които реват до посиняване от раждането си. Не ти завиждам, не за друго, а за емоционалната нестабилност на детето. И ти дори не смяташ, че е нужно да работиш с детето по този въпрос ooooh! Не знам на колко години е, но навлезе ли в пубертета, дръжте острите предмети далече и гледайте да живеете на първия етаж или партера. При първото зарязване от гадже ще имате страшен проблем.

# 149
  • София
  • Мнения: 44 427
Пак не си права "великият психолог".
Дъщеря ми много плачеше, имаше тежък "бебешки пубертет", сега се гневи малко повече.
Но мъката от раздяла или смърт си я "гълта навътре".
Сега заспива и става като войник.
Като малка спеше с баба си.

Общи условия

Активация на акаунт