Неочаквано - бременна на 40 години

Да, ама пубертета на най-малкото могат да го поемат по-големите:) хем да го забавляват, хем да го пазят, хем да го понаучат на това-онова за живота.

Ако са налични в къщата. 20-годишните обикновено хващат пътя. Кой на бригада, кой по Еразъм.

душичка невинна и неизпатила си ми ти 

Свекърва ми Като говорим за разлика 17-18 години.
И ми е споделяла чувствата си по въпроса, но не мога да ги изрека публично.

Тези методи на хартия са страхотни, зорът е като трябва да ги прилагаш и то на собственото си дете.

Иначе мъжа ми беше поел пубертета на брат си. Огромна грешка.

Не е нужно да ям пържено, за да се убедя за сетен път, че ми е некомфортно на стомаха.
Нито да опитам да пробягам 20 обиколки на стадиона, както го правех преди 20 години, за да знам, че няма да ги изкарам този път.
Нито да изкарам една чалготека до ранни зори, за да видя, че на другия ден съм парцал и не мога да свърша нищо.

Иначе нека всеки споделя- това е хубавото на неформалното общуване. 
Само следва да се вземе предвид, че факторите и условията при един човек могат да са коренно различни от тези, които са налице при друг. И тогава споделеното от първия не касае особено втория. Иначе няма лошо да се сподели. Може пък друг да е в аналогична ситуация и това да му е от полза.

...
Да възложа на пубер да се занимава с брат/сестра си?
О, не би ми и минало през ума! Пази Боже! Само ако съм болна и няма към кой възрастен да се обърна за помощ.
Ако им се общува- моля, нека си общуват. Но- до там. И при положение, че и двамата го искат.
Поради така прокараната политика не съм имала за 16 години проблеми у нас между децата. Не бих си ги навлякла нарочно с подобни хрумки.
Е, който желае е свободен да експериментира, разбира се. На мен ми е достатъчен и чуждият опит. Толкова, че от собствен в тази насока да се уча не ща.

Не се надай!
Който си има дете, си го гледа.
Щерката, която беше главния поддържащ второто раждане, на 14 години си имаше свои интереси и малкият не беше сред тях.
След това се омъжи, а той не беше влязъл в пебертета, та цялото забавление пак беше мое.

Мисля, че трето дете и в ясла и в градина влиза в която си искаш на първо класиране.
А да им хващаш работното време хайде сега, сутрин преди работа го оставяш, вечер го вземаш - а и баща има, нали, или някое от големите може да отърчи да го вземе ако ти толкова закъсняваш.
Та точно това е най-малкия проблем.

Не бе, ако големите деца примерно са на 25-30, все ще могат да се заемат с възрастта 15-18 и то по нелош начин. Ако ще- за споделянето и разговорите.

Bubanka, аз ако съм невинна и неизпатила, представям си какви са препатилите...сигурно им се е налагало и трупове да крият...Иначе при случаите на деца с голяма разлика отстрани се вижда, че точно в тийн годините на малкото имат връзка, едва ли чак толкова ще бягат един от друг. Да не говорим, че големите деца винаги са един от източниците на авторитет и познание за по-малките. Винаги ще има някакъв информационен обмен, ако ще в нета само да чатят.

На 40 вече би трябвало да имаш и финансови резерви, така че да не разчиташ на системата. Да не говорим, че едва ли всичко ще се преживее толкова драматично.

Славка затова сподели - защото това е нейният опит. Не виждам да го налага на друг.
Моя колежка на 39 е пред раждане  на третото си дете, първите две са в ученическа възраст, тя е сама тук, мъжът й работи в Англия и си идва от време на време. Не знам как се реши да ражда при това положение, но е факт. Покрай нея и аз съм си задавала въпроса дали бих родила още веднъж. Истината е, че малко ме е страх - на почти 40 вече усещам някои белези на остаряването. Страх ме е и дали ще съм жива достатъчно дълго, за да отгледам това дете. Но съм и сигурна, че би ми донесло безкрайна радост. Абе сложно е.

Та никой тук не е против това, да се сподели. Дори изрично го писах поне аз. Може да е полезно.
Само вметнах нещо, което е важно и безспорно в добавка- да се има предвид, че обстоятелствата, които са купища и много разнообразни, често са доста различни: болно и здраво дете, финансови проблеми, здравословно състояние на родителите, психическа стабилност, свободно време, помощ в отглеждането и/или в домакинството, помощ от страна на другия родител /понеже е лесно да се дава акъл и детето да се взима примерно от време- навреме от ДГ, но основният и постоянен ангажимент да е на конкретни плещи само/ и т.н.
Следва да се има предвид и още нещо- не вярвам тук да се появи родител, който в прав текст да напише, че съжалява, че му е трудно и че ако знаеше- не би се решил. Защото не е прието. Защото е обществено неудобно да се споделят такива неща.
А иначе аз познавам лично няколко жени с по три деца /една- с четири/, последното- родено късно, които на четири очи и с притеснение го споделят. Не биха го направили публично никога, обаче. Обществената стигма е яка. Дори теми, като тази, видно е не са добре приети и доста хора са склонни да са дори остри /меко казано/ към онези, които ги повдигат.
Не че не си обичат децата, просто след това са установили, че бремето им идва много нанагорно. И не биха го направили, ако са били наясно с това.

На тази възраст лично аз се надявам децата ми да живеят отделно и самостоятелно, а не да ми вършат моята работа. 
Споделяне и разговори- това няма нищо общо с гледането и възпитанието. Първите са си налице и с роднини, и със съседи, и с кого ли още не. Но това не е отговорността по отглеждането.

Ми примерно детето ти е на 16, ти си на 56 и те мързи. То няма нужда особено от гледане и възпитаване, почти възрастен е, но има точно нужда от разговори и да разбере как се живее. А това идеално ще го получи от братята и сестрите си. Тоест- една задача за теб по-малко, да не говорим, че се спестява разликата в поколенията. Изтърсаците обикновено учат ценни неща от батковците и каките.

Душичка 

Е в другите теми нали обясняваха как на 16 е почти възрастен и вече не възприема възпитание...но на практика си е така, на 16 каквото е направено- направено, вече се берат плодове.

труп не съм крила /все още/, но покрай едни тинейджърски истории, криминалните и това търсиха в моето мазе, никак не ми беше забавно 
не ми се разказва из форума, но има хора дори тук, в темата, които знаят историята и не си съчинявам с цел да те надприказвам 

Е това е по-скоро изключение, в над 80% от случаите при тийновете е по-скоро невроза на родителя, отколкото истински проблемно поведение. Проблемите идват от 20-те процента, които пък са с неглижиращи родители. При останалите нещата биха се наредили, дори без някой да кръжи като хеликоптер.

Но се чудя ако ти си на 60 и имаш тийн, дали изобщо ще те приема насериозно. Чисто физически дори...сигурно ще му се струва, че утре може да пукнеш.