Истанбул [тема 39]

Нека да са повече редовете! 

Тъкмо повод да се върнете пак...
Както каза една моя приятелка - "Като снимаш места, на които вече си била в Истанбул, как ги различаваш? И има ли смисъл от тези снимки, след като в интернет има толкова добри , професионални?..."

Как да обясниш, че снимката запечатва емоцията ти в момента, и това, че кадърът е крив няма никакво значение...

rp_52, и аз моля за пресен пресен пътепис!

Колкото до мнението на Кливия- уважавам го, но не гоприемам. Но намека за "високо интелигентните" ми дойде малко в повече. Аз като един прост човек, планирам в началото на май да съм там.

А аз - след 39 дни...

И аз чакам пътепис, колкото повече, толкова повече:)

Неолита, направо не мога да повярвам, че това ти е прозвучало като намек 

Аз ви възприемам като приятели, през годините взаимно сме си помагали с информация и прочие. Мнението ми съвсем не е целяло да ви обиди, разстрои или нещо подобно. Започвам да съжалявам, че съм го споделила с вас, защото определено се изкривява.

Прости или високоинтелигентни, страхливи, средно страхливи и безстрашни, всички реагираме различно на ситуациите 

+1 за дъъъълъг пътепис.

Колкото до Кливия -И пак - Гр52, моля те да ни разкажеш за твоите преживявания в любимия град.

Явно понякога думите не предават съвсем точно мислите.. Предлагам да завбравим темата,  и да продължим да се възприемаме като приятели и да си помагаме...

Не искам и аз да продължавам темата, но и няма как да я подмина. Честно казано, не си позволих да си помисля, че това за високоинтелигентните е намек за съмнение в нашата интелигентност.

НО... Кливия, колкото и доброжелателно да си го написала, прочети трите основни абзаца на поста си и помисли как звучи пожеланието ти след тях. Дори конкретизираш евентуалните цели на терористите... Дни преди Фестивала на лалето... Пред хора, плануващи пътуване...
Без никакво изкривяване, голямата част от поста ти всява страх, а краят изглежда ироничен. Вероятно целта ти не е била такава, но ефектът е доста неприятен.

Сега чух за снощния атентат. Жалко за загиналите! Дано някога спокойствието се възстанови!

rp_52, напиши подробно и с много "досадни" детайли. Моля!

Както обещах ще разкажа за моето пътуване до Истанбул в този така размирен месец.
Знаете ,че варненци нямаме голям избор дали да си организираме самостоятелно пътуване или с агенция когато желаем то да е евтино, защото двупосочните билети Варна - Истанбул са 120 лева.
Остава да следим промоциите за евтини пътувания с тур агенциите. Както и друг път съм споменавала
Караджъ направи това възможно, зимна промоция до 27 .03.2016г. за 108 лева на човек :  транспорт с две нощувки и закуски.  
Споделих с една близка ,която веднага се съгласи. Към нас се присъединиха  други и така се оформи група от пет човека . Тука искам да обещая ,че за последно пътувам с голяма група! Няма угода на всички ,но човек от ума си пати.
Тръгнахме на в четвъртък вечерта в 21 часа. Автобуса  стар и поочукан , но групата само 22 човека.
Всеки самостоятелно на седалка така ,че горе долу поносимо пътувахме и на разсъмване в 5часа пристигнахме пред хотела. Пропуснах да кажа ,че даже нямахме водач, защото групата е малка и никой не е записал допълнителна екскурзия. Веднага ни настаниха в хотел BUYK SAHINLER ,който се води категория 4+ звезди въпреки че бяхме платили за 2+ звезди .душ преобличане и тук с е започна
една ..............
Предварително им бях предложила някаква програма с която бяха съгласни и много въодушевени ,че ще видят нови места защото са идвали само по веднъж  и са ползвали туристическата агенция. На място почнаха едни недомлъвки чупене на пръсти явно им се видя скъпо  и транспорт и  разходка по Босфора, за музеи да не говорим. Обяснявам ,че може да  се купи Истанбул карт  с която се ползва голямо намаление, правят се ,че не чуват. Тръгваме пеш към площад Султан Ахмед всеки иска нещо като не съобразява другия. На един му се пие кафе и пуши ,на друг му се ходи в тоалетна  трети е гладен.
Както и да е, правим пешеходна разходка хубавото е  ,че улиците за все още  полупразни времето е чудесно слънчево, подухва  съвсем слаб ветрец. Тука разглеждаме основните забележителности пием кафе ,чай и към Топ Капъ. Влизаме в първия двор да разгледаме за тези които на са го посетили. За
повече няма интерес. Тук да отбележа за нетърпеливите да видят лалетата ,че първите вече са цъфнали.Тръгваме към улицата на сухата чешма ,на за беда цялата улица е в ремонт и не може човек да се наслади на красотата на къщите, защото не се виждат от загражденията. След това Гюлхане ,отново лалета нарциси и зюмбюли красота и спокойствие ,няма много посетители .Папагалчета по дърветата ,но само за този който има очи да види красотата.Предлагам да се спуснем към гара Сиркеджи ,но групата не знае какво иска и тогава твърдо заявявам ,че отивам на круиз по Босфора. Предварително си бях набелязала  круиза на Dentur Avrazia  който тръгва в 12.45
от кабаташ с възможност за слизане и качване съответно в бешикташ ,емиргян, кючуксу,берлейбей ,кабаташ за 15 лири на човек.Въпреки ,че съм била много пъти на най различни разходки по Босфора никога няма да ми омръзне. Времето е с нас ,става още по- топло качваме се на ферибота и първа спирка на Емиргян.В парка продължават довършителните работи ,но на лалетата им
трябва още седмица и ще покажат пълният си блясък. На места даже бяха напълно разцъфнали и за да издържат по- дълго време над тях бе опъната защитна мрежа.Езерото все още не е напълнено , но парка и така е прекрасен. Качваме се на следващия ферибот и на Кючуксу , ех няма такава красота. По ваши съвети посещаваме учителското заведение на бързо пием айрян с гюзлеме ,разглеждаме отвън двореца ,защото нямаме повече време и отново на ферибота за Берлейбей .Разглеждаме градината за една лира и картинната галерия в прохода въпреки,че беше малко тъмно ,но нямаше вече групи и двореца беше пред затваряне.Отново на ферибота и на кабаташ.От там е разделихме на две групи и следваше хапване на кой каквото му се иска балък екмек ,миди, кюнефе. Така завърши първият ден на нашето пътешествие.

По въпроса с големите групи  да кажа аз какво правя..Предлагам всеки да каже какво иска да види и да подготви част от програмата...Обикновено всички казват, че не знаят какво искат да видят и че нямат време да четат. Тогава правя програма, съобразена с това, което аз искам да видя , а специално за Истанбул - в зависимост от това хората колко пъти са ходили и какво са видели досега.  Предлагам я за още предложения и одобрение.  След като я одобрим всички, ако някой иска нещо друго - свободен е да го прави, аз не се чувствам като екскурзовод, който трябва да изпълнява неясни желания...Досега поне не съм имала проблеми, но знам за какво говорите - аз затова не искам да ходя на организирани екскурзии...

Много познато е това с недоволните, незнаещи какво искат събеседници.

Du, това, което правиш, е добро, но пак зависи от хората. И аз подлагах на обсъждане, и аз предупреждавах, че имаме свои цели и който не иска да ни придружава, е свободен да отиде където иска (със съответните напътствие от мен), и аз жертвах време, за да видят придружителите ни непознати за тях, но добре познати на нас, места... Е, не бяха доволни. Затова казах, че вече бих се прежалила само за много близки хора.

Моля те, сподели подробно за това корабче. Нещо не се оправям със сайта на Дентур.

Това за лалетата силно ме притесни!

Гр52  , много интересно разказваш. Някак много добре си представям всичко, за което пишеш - и твоите настроения, и поведението на придружителите. Очаквам продължение.

Благодаря ви момичета за топлите думи .Извинявам се за дългият пост ,сега погледнах още веднъж колко много съм писала ,но го направих на един дъх. Само хора истински пътешественици като вас ще ме разберат какво съм изпитвала и чувствала. Въпреки ,че все си казвам , че  нищо и никой не може да ми развали настроението когато съм в любимия   град. 
Сега за круиза на Дентур Авразия ,позвахме линията  HOP ON HOP OFF

Качихме се в 12.45 на Кабаташ и и завъшшихме плаването в 17.30 отново на Кабаташ като избрахме престой по един час на Емиргян ,Кючуксу и Берлейбей .Всичко това с един билет за 15 лири. на човек.
Зарекла съм се следващото посещение да е сама, както съмго правила като по- млада.
Сега за втория ден .Още на закуска обявих моята програма ,като заявих ,че нямам планове да обикалям магазини и Капълъ чаршъ. Само една от дамите беше съгласна с моето решение и двете тръгнахме към Мармарая .Тя не беше идвала от три години в Истанбул и се впечатли от мащабите на строителствотов града.Юзкудар ни посрещна с много слънчево време и морски бриз.Този път излязохме от изхода на гърба на джамията Михримах. Поразходихме се бавно и спокойно радвайки се на градинки с цъфнали иглики ,нарциси ,теменужки и лалета .Така неусетно попаднахме на не-голям но много чист и уреден пазар.Купихме си ръчно точени кори на ,които се продаваха на  бройки и сирене тулум - много вкусно.След това по крайбрежната алея към кулата на Девицата пихме чай в много приятно кафене и отново на пристанището откъдето хванахме ферибота за Еюб.Мислех си ,че няма да има толкова хора защото не е петъчен ден когато много вярващи идват в джамията  Еюб, но съм се лъгала.Ферибота беше претъпкан,но в Турция не биха оставили две дами на възраст да стоят прави и веднага ни отстъпиха място на прозорците. Наслаждавахме  се на пътуването и на красивите гледки пихме салеп. Слязохме и се отправихме към  Пиер Лоти , и тук ударихме на камък  над сто чакащи за телеферика. Какво да се прави отправихме се по пътеката и през  гробищата бързо се качихме до кафенето. Пихме по един ябълков чай починахме си и обратно към джамията .Точно срещу входа  и има една пекарна от 1883г мисля ,че се казваше  Акманоглу  ,ще я познаете по ароматите които се носят от нея .Купихме си бадемови  бисквитки и малки солени гевречета от маслено тесто покрити със сусам.Похапнахме сладко и се отправихме към пристанището ,но минахме край пазар за цветя и там виждам,че има спирка на автобус ,на който последната спирка е Везнечилер/не знам дали го написах правилно/ номера на автобуса е 86V. Казвам на моята спътница ,че може с този автобус да се върнем към Лалели и се мятаме в последната минута.Отстъпват ни място настаняваме се удобно и започва една много интересна обиколка на квартали които не към минала до сега.Чак като наближихме Акведукта  и видях Голямата истанбулска община се успокоих ,че не съм сбъркала.Маршрута на този автобус по голяма търговска улица с много големи магазини ,който се интересува от пазаруване -това е мястото. Слизаме на последната спирка до метрото решаваме да се поразходим около старият университет Беязит площада пред красивите порти и кулата .За първи път минавам по улиците  зад  университета и там е един друг Истанбул. Направи ми впечатление стара  ,може би от османско време тухлена арка на една улица сигурно част от крепости стени. Не съм се разхождала в тази част на града ,но това остава за следващият път.

pina, благодаря    Точно така в покрайнините на Нишанташъ както си писала в тема №3   Зачетох се и почнах да копирам още много неоткрити за мен места, размечтах се за след месец, когато отново ще имам възможност да бъда в Истанбул

rp_52, благодаря за увлекателния разказ

В тази част около университета и джамията Шехзаде е магазинчето за боза, за което пишат в пътеводителите...Боза с канела и лъжичка...
Наистина много увлекателно разказвате..Може би съм гладна, защото усещам миризма на гевречета:) И как не съм ги видяла корите за баница на пазара в Юскюдар...Следващият път ще гледам по  -внимателно...