Дилара - Джихан, аз те разбирам. Тази ситуация и на теб не ти харесва, но нищо не мога да направя. Това бебе е моят син.
Дджихан - Аз разбирам, Дилара, но и аз се старая да правя всичко, което е по силите ми.
Дилара - Ти и така направи много повече, отколкото трябваше.
Джихан - Аз ти бях обещал, че ще бъда до теб когато съм нужен и ето - до теб съм. И така ще бъде винаги.
Дилара - Много ти благодаря... Аз не очаквам, че ти ще го заобичаш като твой роден син.
Аз даже нямам право да искам нищо от теб....
Единственото, за което те моля: - Аз не искам той да расте като безроден сирак.
Джихан - Какво значи "безроден сирак" ???
Не говори така.
Ние ще се отнасяме към него като наше родно дете.
Дилара, за мен това е изключително много трудно !!!
Заклевам ти се - много ми е трудно
Моите нерви са на края на предела.
Аз не мога да си събера мислите !!!
На мен ми трябва време, но аз ще свикна !!!!
Освен това - погледни - то е толкова невинно !!!
То не е виновно за нищо !!!
Добричкото ми !!!
Аз ще свикна, не се притеснявай.
Ти измисли ли му име ???
Дилара - Да, кръстих го на баща ми - Асъм Демир.
Джихан - Нека да е щастлив !!!
Дилара - Амин !!!..... Милото ми синче !!!
това бяха репликите в родилната стая. След това пристига Рахми.

Не изписвам имена, защото гледам ...Мумията....
А за действителността си права
Едва ли в реала има такива мъже като Кахраман
