С какво ви дразнят свекървите- 60

Е, аз сравнително лесно се оправих с нея 
Иначе майка ми си е живяла съвсем нормално и "нетрадиционно".
Но наистина е лошо срещу себе си да имаш човек, който има някакви абсурдни очаквания от партньора на детето си

Манталитетът на свекървата, според мен, както и цялостното й отношение, зависи от това как самата тя е израснала и къде живее. Ако цял живот е опъвала на село в градината, за нея е ненормално да приеме снаха с татуировки и без опит в домакинската работа, която обича вечер да си сложи краката на масата и да отвори бирата. Моята вече бивша свекърва /за мое щастие бивша/ ми обясняваше как аз съм най-умната приятелка на сина й досега. В началото ми се кефеше, беше идилия. В един момент обаче се появи новата приятелка на брат му и свеки явно сложи нас двете на везните. Е, аз не мога да направя съвсем сама 160 буркана зимнина за един ден, никога не съм правила зимнина и не знам как се прави. Онази девойка го правеше като за добър ден, а освен това въртеше цялата къща и живееше у свеки - направо прелест! Та изводът е, че понякога свекървата предпочита глуповата снаха, която ще се грижи за синчето й и той ще има кисели краставички и туршия на масата, отколкото такава, която ще води внучето на кино и театър, ще му чете книги и ще го научи да брои до десет на годинка. Да не забравяме и факта, че свеки обича нейната дума да се слуша и когато има кой да откликва, си е направо Рай.
И все пак от сегашното си състояние на разведена жена с дете мога да кажа, че колкото повече снахата се прави на ударена и се съгласява привидно със свекървата, пък после си прави каквото си иска, толкова по-добре. Пререканията само натоварват обстановката и вероятно ако го бях разбрала по-рано, щеше тогава животът ми да бъде по-лек.

Синът ми живееше с едно момиче. Той не знаеше как се пуска пералнята. Тя правеше всичко.  

Моят син може всичко. Да чисти, да пере - с пералня и на ръка, да готви, глади се сам от ученическите години още. Като му се наложи - и деца ще се научи да гледа.
Но ако някой ден се ожени и жена му се нагърби с всички тези дейности, моя ли ще е вината? Защо?
Вижте само темите, в които се надпреварвате да се изтъквате колко добри домакини сте, какви скопосници и чистници. Че и кусури на другите жени намирате. После - свекървата била виновна, че очаквала това и онова.
Ами да си чака. Ако не сте ѝ в къщата, какво ви бърка тя какво очаква?
То и майка ми твърди, че трябвало да ставам непрекъснато от масата, за да обслужвам мъжа си като двегодишно детенце. Дали скачам, как мислите? Скача тя, че може да му падне пишката, ако си сипе манджа или си отреже филия хляб. Ами да скача, като ѝ е толкова акълът. Аз драма с това нямам.

Властните свекърви, разбира се, кой друг. За да показваш върховенство и да се разпореждаш, непризнавайки правото на снаха си, значи смяташ, че си нещо повече и трябва да ти се кланят, едва ли не.
Коментира се по-напред в темата традицията снахата да се навре в жилището на свекърите и мъжа си. Е, хубаво де, смятам, че тези неща не се решават "по традиция", а според конкретния случай. В крайна сметка, аз признавам труда на свекърите, купили са жилище, търпели са лишения и си държат на него. Те също са като моите родители - обикновени хорица, бъхтали цял живот, за да осигурят покрив на семейството си. Моите родители са живели 30 години по квартири и едновременно са събирали пари за жилище с мизерните си работнически заплати, че и къщичка са вдигнали. Неговите едва ли са били по различен начин. И аз, и ММ сме благодарни на това, което те са направили и ценим еднакво както неговото, така и моите жилища. В случая, поне за мен няма значение в кое жилище ще сме - и двата апартамента са еднакви. Избрахме моето, защото имаше начин да се освободи и искаше малко средства, за да се довърши. В техния живеят свекърите /вече само майка му/ и те/тя няма къде другаде да отидат. Това не означава автоматично, че сме зарязали тяхното или че той е заврян зет.
Какво значи "ти нямаш ли дом"? Ами има, защо да няма. По същата логика и моята майка може да зададе въпроса. В крайна сметка на 3 места едновременно не можем да живеем. Сега живеем в едното, утре може да отидем другаде, като отеснеят тези апартаменти и така. Животът е динамичен и трябва да сме гъвкави.
Другото си е чиста загуба на време, а животът си минава.

Особено на свекървите. 

А, анджик
Понятие си нямам, защо, аджеба, все свекървите имат проблеми с "чуждото".
Майка ми гледа зетя си в очите, често дори си позволява (!!! да заеме неговата страна при спор. Приема го като част от семейството ѝ...
От другата страна е любимата свекърва, която все си повтаря рефрена "моето семейство" (като, разбира се, аз не съм включена, дори и като фон, дет се казва). И тази жена не е като да е отраснала в патриархално семейство (та да е възпитавана в подчинение на мъжовата рода), имала е страхотни проблеми със своята свекъва, довели до разбиване на семейството ѝ. Ама, ето нА- действа точно по начина, по който е действала нейната свекърва- с пренебрежение, с обиди, с налагане, с опит за нахъсване...
И странно, но четейки тази тема (и лични наблюдения), оставам с впечатлението, че голяма част от проблемните свекита, дори не са обръщали достатъчно внимание на "златните" си синове, когато последните са били малки. Но изведнъж придобиват особено собственическо чувство, когато дойде "оная" и се започват ревове и "ти ме изостави"...

Ани, а какво щяхте да правите, ако в тези жилища имаше още баби/дядовци, а вие с мъжа ти - братя и сестри?
Или който превари, той ще натовари? 

Квартира на първо време, докато се поопознаем и решим, че ставаме един за друг и ще градим семейство /със или без подпис/ и впоследствие ипотека за нещо наше. Междувременно разрешаване на всички имотни въпроси приживе на възрастните, за да е ясно кой кого ще гледа и кой какво ще получи накрая, уредено писмено. Защото в момента свекървата я сърба тази попара с неуредени имотни отношения /къща в центъра на града, която й е останала в наследство - първо тя разправяше, че е нейна; даже ни пращаше там да ходим да живеем, но се оказа, че не е само нейна, защото някога някъде някой не е уредил нещата в писмен вид и се появи друга наследница; нея искахме да продадем, за да се отървем от най-лошата форма на собственост - идеални части - и да купим друго жилище, но свекървата се запъна/.
Та така и ние сме от оня тип: Аман от иманЕ, аман от неманЕ.

Ани, хубави постове пишеш. Дълги, съдържателни, с ум в тях, но каквото и да си говорим най-важна е първо твоята позиция и тази на мъжа ти. Ако вие сте единодушни по въпроси с местоживеене, деца и т.н. свекървата нищо не може да направи!

Благодаря, Zoi.
Очевидно може - като ти скапе почивката или съня вечер, дори да си единодушен, играта на нерви я има. До голяма степен това, което сме постигнали като самостоятелност, е на цената на ужасно много разправии и нерви. Може би фактът, че не съм живяла в подобна среда, мен ме обърква. В крайна сметка всеки прави това, което прецени и никой на никой не е длъжен за нищо.
Вменяването на вина, налагането на мнение и това да се чувстваш длъжен за нещо, мен ме влудяват.

Както виждам, никакво значение няма какво съм написала, вие си праскате отговори на ваш си вътрешен монолог.
Важното е да взимате участие.

Ето какво си написала
Аз, а и другите, твърдим, че не е вярно. Щом за теб няма значение, добре. То не е за първи път да напишеш нещо, което всички ти казват, че не е вярно. Свикнали сме ти. Щом твоето участие с неверни твърдения те устройва, участвай си

А смееш ли да кажеш, че не си супер домакиня? Пълно е със супер домакини, супер майки, супер съпруги, не върви да  се изцепиш "аз пък не мога да готвя и прозорци не съм мила от по-миналата година".
Колкото до това какво примерно ме е бъркало очакванията на свекърва ми, много ме дразнеше, че се опитва всячески да ми вмени вина, че не съм добра кулинарка като нея. Готвенето и яденето на корем бяха на почит в тяхното семейство и една снаха, дето знае само яйца да вари, я смрази. Никога не ми го каза в очите, че я дразня, но представете си всяка седмица да праща на сина си по сестра му цели кашони с манджа Или да ми звъни да ми казва какво тя е сготвила и как се прави подробно. Върхът беше, когато почна да праща сестра му да ни сготвила. Отваряш вратата - зълвата пристига, натоварена с кво ли не, влетява в кухнята и почва да стърже морков след морков,
Как да не те дразнят м? Дори да го правиш за помощ, досаждаш и изнервяш.

Ами да не остане мамин златен гладен. Аз не познавам хора, които ще седят гладни, с ръце в джобовете или ще се завият през глава под юргана и ще чакат да умрат от глад, но не и да си приготвят нещо за ядене.
Не вярвам всички да са се родили научени, а да не дадеш шанс на някой - на мен не ми говори добре за човека. Но не за този, дето не може.