Как се справяте с пипането навсякъде на малките деца?

  • 11 550
  • 127
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: X
И аз по принцип съм съгласна с НСЧ, но не изцяло.

Алекс, а да ти е хрумвало просто когато видиш, че се удря с играчките да му ги вземеш и обясниш, че му ги вземаш заради това му държание? След това да му ги дадеш и ако пак започне да му ги вземеш пак и така докато разбере, че няма да има играчки ако удря с тях?

Постоянна линия на поведение имах предвид именно с това, а не днес да му позволя да се катери и скача по дивана, защото съм уморена или говоря с дружка, а утре да му се карам когато падне от дивана, защото пак се е покатерил, скачал и е паднал..

Има си общи положения за разлинчите възрасти  и за по-сигурно обезопасявайте всичко по всяко време  от първите месеци за да няма пропуски по-късно поради една или друга причина.

# 106
  • Мнения: 46 641
При нас беше още по-зле. Нищо не я трогваше, нито да й отнемеш играчка, нито да я лишиш от игра, нито от излизане и т.н. Каквото и да наложиш като наказание го понасяше все едно нищо не се случва, въобще не му обръщаше внимание.
Пак имахме късмет, че не проявяваше агресия, защото тогава какво щяхме да правим, не знам.

# 107
  • Мнения: 73
Нали не мислиш сериозно, че като видях, че го прави съм го оставила, веднага му ги взех, обясних му, но детето си е с инатлив характер и аз не искам да е така, но е факт. Искам да има характер и да си отстоява мнението, но при него е в повече. Това със удрянето вече отмина, но пак е без играчки, защото започна чупене наред (не неволно - УМИШЛЕНО) и сега му давам по една докато и се нарадва и така. Аз назад в темата писах, че говоря, обяснявам, но никаква реакция. Твоето детенце, ако е кротко и разбрано, искрено се радвам за теб, но моето явно е от по палавите и по неразбраните. Повярвай, много е трудно да обясняваш едно нещо по милиони пъти и то просто да те гледа в очите и да те пита "амаааа защоооо" и след 2 минути все едно нищо не си му казала.

# 108
  • Мнения: 462
И аз съм съгласна, че не всичко може да се предвиди. Малкия беше на около месец, бях го сложила в кошницата и върху един стол на терасата (слагала съм го и преди така) и си говоря спокойно по телефона, когато в един момент реши, че ще забие пети в стола, ще си надигне дупето и ще се изпляска по гръб върху гранитогреса. Не съм го искала, но не предполагах, че е способен на такова нещо. За протокола, докато не започна активно да се обръща, втори път тоя номер не го е правил.
P.S. Чета си из темата за белите и всички пишат моето на 2, моето на 4 години, моя юнак онзи ден направи 1 годинка, само пълзи, а вече се е разписал с достатъчно бели. И въпреки това, има по час или два сам на ден да си играе (не на веднъж), гледам да махам всичко опасно и го оставям. Отваря шкафове, бърка в пералнята, сваля всичко от масата, пада, става. Не мога да се обърна на пъдар и все да го наблюдавам. С времето инцидентите намаляват, но пък белите и цапаниците край нямат. Все е набарал нещо, с което да се омаже целия.
Между другото и аз не предполагах, че може на 7 месеца да отвори крем "Здраве" и му го оставях да си го търкаля по пода, докато един ден не го видях целия бял плюс паркета, дивана и още куп неща, до които се беше добрал. Та, общо взето се старая да го пазя от най-опасното, а останалото го чистя и пера и толкова, нали трябва да се научи да се пази и да разбере кое може и кое не може.

# 109
  • Мнения: 73
И аз съм съгласна, че не всичко може да се предвиди. Малкия беше на около месец, бях го сложила в кошницата и върху един стол на терасата (слагала съм го и преди така) и си говоря спокойно по телефона, когато в един момент реши, че ще забие пети в стола, ще си надигне дупето и ще се изпляска по гръб върху гранитогреса. Не съм го искала, но не предполагах, че е способен на такова нещо. За протокола, докато не започна активно да се обръща, втори път тоя номер не го е правил.
P.S. Чета си из темата за белите и всички пишат моето на 2, моето на 4 години, моя юнак онзи ден направи 1 годинка, само пълзи, а вече се е разписал с достатъчно бели. И въпреки това, има по час или два сам на ден да си играе (не на веднъж), гледам да махам всичко опасно и го оставям. Отваря шкафове, бърка в пералнята, сваля всичко от масата, пада, става. Не мога да се обърна на пъдар и все да го наблюдавам. С времето инцидентите намаляват, но пък белите и цапаниците край нямат. Все е набарал нещо, с което да се омаже целия.
Между другото и аз не предполагах, че може на 7 месеца да отвори крем "Здраве" и му го оставях да си го търкаля по пода, докато един ден не го видях целия бял плюс паркета, дивана и още куп неща, до които се беше добрал. Та, общо взето се старая да го пазя от най-опасното, а останалото го чистя и пера и толкова, нали трябва да се научи да се пази и да разбере кое може и кое не може.
    Peace Точно това и аз казвам, че са способни на невероятни неща. Може би, малко ги подценяваме, но ако е първо дете е нормално, за второ вече човек е с опит и има на представа на каква възраст какво може да се случи.

# 110
  • Мнения: 7 325
До човек е, не е до брой деца.
Имам позната, която върви буквално залепена за детето си и го улавя във въздуха като тръгне да пада. Много е стресната жената. Не я упреквам. Мъжът и претърпя много сериозен инцидент преди да роди, та има причина да е толкова стресирана.
Друга позната - Малкото и дете на около годинка и нещо, пълзи по пързалката. Стълбата подходяща за деца на 3+. Майка и ( бабата, изгледала три собствени деца ) седи и го чака да се качи. Познатата ми и вика - Мама, тя няма да падне в частта в която трябва да седне и да се спусне,  ще падне по стълбите, там трябва да я пазиш. Батата - А, така ли. - Обърна се и замина в другият край на парка, заеязавайки внучката да се спасява.

# 111
  • Мнения: 2 500
aleks.sluncho, все едно описваш моето дете.Напълно те разбирам. Майки, които имат по-кротки деца,нямат идея за какво става въпрос..Линията на поведение ми е постоянна,но полза никаква.Не се съгласява,че има забранени неща.Наумил ли си е,че трябва да направи нещо, нищо не е в състояние да го откаже. Когато се карам, ми вика "престани". Laughing
Разляти чаши, разпилени боклуци, мазане с кремове и т.н въобще не го броя.Интересува ме само да го опазим цял,докато порасне.

# 112
  • shumen
  • Мнения: 18 258
Аз съм съгласна с НСЧ.Колкото и да обезопасяваме все ще има нещо забравено.
При нас също нищо не го трогва и все едно,че не съм казала.Ето,тази вечер ме рита,скача по мен и то с едни твърди пантофи и хиляда пъти казах,не,но не се спря.Накрая го плеснах и наказах,но пак не му пукаше.

# 113
  • Мнения: 73
Благодаря ти, Божеее, не съм самааа  Party Mamma mia, момичета мислех, че съм единствена с такова детенце. Valian1, аз като се карам (за да му се карам, вече много ме е нервирал и започвам да  крещя, да, знам че е грешно, но по някои път и на мен ми идва в повече, при положение, че откакто сме в бг си го гледам сама без помощ) а той, седи и ме гледа, и ми вика "еее много викаш" и аз спирам да викам, спирам да говоря и изобщо спирам да дишам, хем ми е нервно, хем ми е смешно, хем ми е чудно КАК ЗА БОГА ГЛАВАТА МУ ГИ РАЖДА ?!?

# 114
  • Мнения: X
Децата се разпростират според какво им се позволява и кога. Много добре усещат с кого и кога могат да си позволят такова поведение.

Не говоря за моето си дете само, а изхождам от общи позиции и практики за оглеждането на децата до 7 годишна възраст и най-вече за децата от 0-5.

# 115
  • Мнения: 69 283
До човек е, не е до брой деца.
Имам позната, която върви буквално залепена за детето си и го улавя във въздуха като тръгне да пада. Много е стресната жената. Не я упреквам. Мъжът и претърпя много сериозен инцидент преди да роди, та има причина да е толкова стресирана.
Друга позната - Малкото и дете на около годинка и нещо, пълзи по пързалката. Стълбата подходяща за деца на 3+. Майка и ( бабата, изгледала три собствени деца ) седи и го чака да се качи. Познатата ми и вика - Мама, тя няма да падне в частта в която трябва да седне и да се спусне,  ще падне по стълбите, там трябва да я пазиш. Батата - А, така ли. - Обърна се и замина в другият край на парка, заеязавайки внучката да се спасява.
Доста точно е казаното по-горе.
Аз май бях/съм от първите-тези, стресираните...Но съм наблюдавала и такива от вторите, които са описани...

# 116
  • Куциндрел
  • Мнения: 24 542
Днес се запътвам за банята и казвам на моето - отивам в банята. А то - добре, аз ще си правя каквото си искам. Mr. Green
И по едно време чувам - бум, бум, бум. Излизам от банята, а то си намерило някакви камъчета, сложило ги на масата и удря върху тях с една кутийка. Ремонт правило. hahaha hahaha hahaha
Не му се карах, само му казах, че толкова рано такъв шум не се вдига, защото хората още спят.

aleks.sluncho, щом така ти реагира детето, значи че не си достатъчно сериозна и убедителна. А може и репликата - много викаш, да я е чуло от мъжа ти, примерно. Смени подхода или гледай да си наистина "страшна". Повечето пъти с крещене се става.

# 117
  • Мнения: 73
Не е чуло репликата от мм, с него предимно го караме спокойно ( дори и да имаме разногласия, не си викаме) за това и бях в шок, когато Алекс ми го каза. Колкото и да се опитвам да съм страшна си зависи от детето, кога му е на кеф да ме послуша. Има моменти от една дума се разбира, но има и такива в които и цели часове да му повтарям НЕ ме отразява ( те са повече).

# 118
  • Куциндрел
  • Мнения: 24 542
Аз не повтарям до откат НЕ. След 3-4-тото НЕ за едно и също нещо наказвам детето.
А, ако е влязло във фаза бяс или скука, то гледам да направим нещо интересно двамата, за да го изкарам от това му състояние.

# 119
  • Мнения: 46 641
А какво правите, когато наказанията не им правят впечатление? Т.е. няма ефект?
Не говорим за нарочно, a по невнимание, забравяне, непохватност?
Правила съм си експеримент, нито не-то, нито наказанията имаха ефект, затова спрях да повтарям като луда, а просто внимавах и предотвратявах инцидентите. След няколко месеца спряха. Което ме кара да мисля, че дори да го осъзнават не винаги могат да го направят, докато узреят до съответната възраст, която обаче е различна за различните деца...
 
Децата се разпростират според какво им се позволява и кога. Много добре усещат с кого и кога могат да си позволят такова поведение.
Да, но клишето забравя, че извън познатото има непознато. Детето стои в наличните граници, но има други, които още не са в сила. За тях е темата. За периода на усвояване на безопасността, до достигането на възрастта, в която могат да спазват границите, до преминаването на първоначалните периоди на залитане, случайно падане и др. нелепи инциденти, които не са свързани с възпитанието. За него има отделна тема, тази е за друго  Peace

Общи условия

Активация на акаунт