Още мъничко остана МАРТенче да е в мама - тема 12

Очички, благодаря за темата   
И нашата Радинка е нощна птица. Цял ден спи, а нощем е някък раздразнена. Заспива за по 15 мин. пак се събужда, поплаква си, гледка си и така.
Момичета вие сами ли гледате бебчовците или някой ви помага и ако да как ви се отразява. При нас е майката на моя приятел, а след това ще дойде и моята майка. За сега положението е много добре доста си помагаме, все пак ми е за 1ви път. А тези на който им е 1во бебче и се гледат сами как се справяте?

Deni,явно нещо й е дискомфортно,за да се буди често. Може температурата в стаята примерно да не й понася-или да й е топло,или да й е студено примерно. Опитай да откриеш "дразнителя"

Майка ми ми све се напъваха да ми помагат. Кошмар! Освен всичко останало ме караха да се чувствам некадърен родител и влязохме в няколко много остри спора. Опитаха се да прилагат методи от преди 30 години.
Последно снощи Коко хълцаше и све налиташе да му дава вода. И как така нямало вода за бебто вкъщи, какви били тия моди.
Изпадна в потрес като казах, че не е пил вода от родилното. Почти ме разпна и уби с камъни.
Наложи се да напомня с по-груб тон, че детето е мое и ще го гледам както преценя за правилно.
А той завалийката какви бузи е отпрал от жажда...

Установих, че когато съм сама ми е по-лесно да се организирам и да си свърша и домашната работа и за мен да остане време. Даже ММ съм командировала да спи в друга стая, че хем да не ми пречи като хърка, хем ние да си бръмчим на воля нощем.

Миналия път ми помагаше майка ми. Предишния ми мъж нали почина и тогава беше започнал да се разболява, още към края на бременността ми... От една страна, не че толкова имах нужда от помощ, колкото просто не се чувствах добре. Поотчаяла се бях. Чак следродилна депресия не успя да ме хване, стабилярка съм, но опредлено ми беше по-добре като майка ми се навърташе. Бях си взела и жена да идва да чисти веднъж семично. МАйка ми е лекар, така че особени спорове с нея не съм имала как се гледа бебе. Сега имам повече - как се възпитават и гелдат големи деца. Наприемр според мен детето трябва да се остави само в стаята да си напише домашните и после като е готово, да се провери дали работи вярно и всичко му е ясно. НЕ! Трябвало да му се виси над главата и да се гледа в ръцете постоянно "Аууу, не така тази буквичка, бабе... Аууу, амам бабе колкое е 3+8... "
Сега , този път, ако съм добре, съм казала НИКАКВИ БАБИ! Бебето си има татко, като имам нужда от втори човек, той трябва да помага. И какво значи таткото да помага - това е и негово дете. Родителите са за това - да си гледат децата. Т.е. той също трябва да си гледа детето, то не е чужда задача. Освен това е много вредно за една двойка да се отменят родителските отговорности, права и задължения от баби.
За буденето - баткото ми беше супер буден наспиваше се за отрицателно време, започна още в началото след кърмене вместо да спи да се кокори и да си играе. Нощем по 4-5 часа си откарваше развеселен и буден и плачеше, ако задремя. сег апак си е така непоспалив. Ляга си сам в 10 вечерта и сутринта без будилник си е станал още преди мен и е облечен за училище. Случайно, ако трябва да го будя ми казвам ехо събуди се и той е станал за половин минута... Така че, ако имате не особено спьщи деца, мислете в перспективаи вбъдеще, че това не е лошо. Освен това, такива по-игриви и подвижни деца, растат слабички и нямате грижа за теглото им и как да ги слагате на диета.

С първото не съм имала помощ от майка и свеки,макар,че със свеки сме в една къща.Аз не обичам да ми се месят и да ме напътстват.Сега предполагам ще е пак така.Но все пак Мм помага за къпане и обличане,пък и тя ходи на ясла.
За пишкането питаше някой,аз не си спомням да ме е боляло.Бях с вътрешни шевове и разградими конци,ако това има значение.

Честито на всички родили. Аз не съм родила още. Днес вече 2 пъти ходихме на разходка със сина ми, ритап футбол (до колкото мога) и вече съм каталясала.  А денят е едва по средата 😯 Утре според ехографа трябва да ми е термина, но кой знае.

Divane,аз и преди съм писала по въпроса с бабиното вмешателство. Майка ми се държеше по същия начин. Извела съм го аз навън,беше на около 10 дни,средата на април,пече слънце ,та се пука. Разбра тя и почна-о,прибирай го,какво си го извела,ще се разболее,максимум 10 мин и ди прибирате. Казвам й,че е 25 градуса,къде е по-добре да седи детето-затворено в стаята или на въздух. Отговор-че 25 градуса да не е топло  . Зимата много боледуваше,от 6месечен до към годинката все беше на лекарства. Констатацията-ти какво му правиш на това дете,че е все болно?!  Свекърва ми пък така и не прие факта,че бебето няма да има вълнено елеченце на гърба и терлички. За водата също беше шокирана. Бях й оставила веднъж бебо,отивам аз да го взема,той облечен с дебел елек..края на юни! Навън 35 градуса,в стаята минимум 25,а той завалията плува в собствен сос. Той с вълнения елек ,тя по тенисйа,че й било топло. Викам й-айде сега и ти си извади зимните дрехи и си ги облечи,тя седи и гледа стъписано. Спорове имахме и при първото къпане. Наял се бебо в 18ч,20мин след това тя решава,че трябва да го будя да го къпем. Казах й ,че като се съ уди ще го направим,когато не му е пълно коремчето. Не,тя по тъмно нямало да го къпе,не било хубаво. Аз пък си държах ,чя няма да го съ удя заради нейните  бабини девитини. Тя се разсърди и каза да си го къпя сама и излезе. Така и направих,страх,не страх. Явно си мислеше,че ще й се моля-да,ама не. На другия ден идва и ми вика-айде да ти помогна да къпем Калоян. Казах й-не ,мерси. Зорът ми беше първия път,защото ме беше страх,вече не ми трябва помощ.
Та така,сам често пъти е по-добре

Аз съм поръчала на майка ми и свекървището - гответе и носете по 1-2 порции, таман ще видите малкия и може да изгладите 1 сушилня. Идеално ми е така, но-да, прави сте с това, че като не са при нас , се организирам по-бързо. Лошото при нас е , че отопляваме само 1 стая, все не можем да съберем пари за парно  Чакам това пусто време да се оправи, че искам на разходка да го изведа. Я кажете какво вземате за разходките и как кърмите, ако сте някъде навън!?-прибирате се вероятно?

Записвам се в новата тема с хубава новина и от нас - нашето момче се роди на 21 март, и двамата сме добре, кърмим се, но сестрите в болницата ми помагат, защото често не може да засуче лявата гърди правилно и те му бутат и наместват главичката (с дясната нямаме проблем, веднага засуква). Утре ни изписват и се надявам сред това да продължим успешно с кърменето и сами.
Терминът ми бе на 18 март, бях се настроила да преносвам търпеливо, но по време на рутинни преглед в неделя (20 март) стана ясно, че почти няма останали около плодни води, лекарите имаха съмнения дори, че са изтекли без да разбера. Казаха ми, че не ме пукат вкъщи, а задължително трябва да предизвиквам раждането. Понеделник Рио обяд започнаха силни контракции, за час и половина стигнах от нулево до 5 см разкритие. Сложиха ми упойка, след още около 4 часа разкритието вече бе пълно, и вечерта малко преди осем гушкам моето момче. Мъжът ми бе през цялото раждане с мен.
 За помощ: тези първи два дни моят мъж продължава постоянно да е с нас и помага много, само през нощта няма къде да спи в болницата и се прибира вкъщи. Сега нахрани ме и сложих ме бебо да спи и пак се прибра за да изчисти и на пазарува за да ни е готово като се приберем вкъщи. Майка ми се надявам да дойде, но по-късно през април или май и повече като посещение да види бебето и мен, отколкото да разчитам на нея да гледаме бебото. И според мен това е задача на двамата родители и засилва връзката баща-дете, а и съпруг-съпруга.

Честито и на другите родили мами. Да са ви живи и здрави бебетата, да растат с късмет, а на родилите бързо възстановяване.

Брано за новата тема.
Честито на всички нови момчета че им изтървах края да ги спомена поименно.
И ние сме си 2 in 1 но пък си имаме и още време до термин та не се притеснявам още и си чакам спокойно.

За шевовете и пишкането може би има значение дали са външни или вътрешни.
И аз миналия път имах пет външни и много ме боляха. Едвам сядах доста време после а първите дни и до тоалетна ме беше страх да ходя че беше ужасно.
Понеже раждането беше с епидорална упойка мина много леко и безболезнено та повече мъки имах после от шевовете.

За помоща аз няма как да я избегна понеже с майка ми живеем в една къща но тя ме слуша и нямаме проблеми.
Усмихнат ден от мен.

Относно епидуралната упойка разбрах с това раждане следното - първо се слага малка доза за тест, която хваща страната на която си лежала. Другата страна на тялото (и съответно матката) я хваща по-късно след като се обърнеш по гръб и минат около 30мин. През това време в едната страна (горната при леженето) усещането за болка е осезаемо. Ако всичко е ОК - т.е. упойката се е 'разнесла' и нямаш някакви оплаквания слагат голямата доза от упойката.

Каква контрацепция ще ползвате? Днес бях на преглед за себе си - възстановила съм се добре, но ме е яд че забравих да питам за това, което мисля, че е херния. След месец ще ходя отново за профилактика - цито, микро и т.н. и се надявам да не забравя отново. Говорихме си да сложа спирала, но трябва да минат поне 8 седмици от раждането, като най-добре е на третия месец.

Вътрешните шевове при пишкане няма как да болят. Анатомично са на друго място и урината не ги достига.
За контрацепцията - на една позната й бяха казали 4 месеца след раждането, че се чака за спирала... ХАпчета не става, ако се кърми, а и да не се кърми, аз не бих пила хапчета, пред вид, че имах проблеми с гърдите преди да забременея и тогава хапчетата са противопоказни. ПРезерватив... не мисля че има мъж, който да може да бъде накаран да си сложи със собствената си жена... Изобщо... Разчитам, че ще бъда пазена... И без това сигурно 2 месеца след раждането няма да правя секс. Като знам миналия път с шевовете и екстрите как стояха нещата.

Благодаря за темичката 
Знам че многократно е обсъждано, но и аз стигнах етапа в който съм нетърпелива бебо да излиза! Дайте някой ефикасен метод. Опитвам се да ходя активно по 5,6 до 10 километра на ден... Но малчо не иска да излиза... За секс май и на 2-ни с Мм не ни е мерак.. Ще се радвам на идеи

И аз да се запиша в новата темичка и тук да кажа, че на 22.03 в 3:35 със спешно секцио се роди малката Галя 2500 48см, но била добре много спокойна и се хранела добре. Днес трябваше да ми я доведът да я видя, но не им останало време, та утре трябва да си я видя вече.

Честити мъничета на Тъжни кафеви очи, Жужка, Айя! 
Аз също удържам майка ми и свекърва ми надалеч засега. Макар че и по телефона раздават съвети.