Публикувана: 23 март 2016, 08:44 ч.
Последно мнение: 15 дек. 2018, 21:37 ч.

Спомени и впечатления за социализма в България

534 094
11 975
1

# 3 885 10 юли 2018, 14:50 ч.

Мнения: 24 467

Цитат на: MissChanandlerBong в вт, 10 юли 2018, 14:48

Всички телефони бяха дуплекс тогава.

Аз пък звънях на телефоните за поръчки от каталозите Некерман и Квеле. Никой не ми вдигаше обаче Joy

А-а-а, имаше и специални хора, без дуплекси. Ама ние бяхме от другите. Smile

Баба ми имаше Некермани. Тя беше шивачка и ги държеше за модели на клиентките. Много обичах да си ги разглеждам. С часове се ровичках из тях. И Анна - за плетки беше, и Бурда още тогава имаше. По Бурдата колко неща съм си шила лично аз... Че и на приятелки. Имаше една мода едно лято - къса пола-панталон. Извадих кройка и - един модел на всички. Даже черният плат беше еднакъв. Като униформени бяхме.
Като останеха по-интересни платове от клиентките /което беше кът/ и ако те не си ги искаха, аз си правех поли... ама не за куклите, ами за кокошките, т.е. едни ярки /за незнаещите какво е ярка - пиле тинейджър е, женско, значи- тинейджърка/, тях обличахме с поли. И ги лакирахме.

# 3 886 10 юли 2018, 15:04 ч.

Мнения: X

45 години стигат! Вече 29 години... Тъжна работа.

# 3 887 10 юли 2018, 15:15 ч.

Мнения: 6 796

Понеже баща ми познаваше директора на Далекосъобщения, днешно БТК, на нас ни прекараха телефон първи в блока. Беше голямо нещастие за мен, защото препусках като кон между етажите да привиквам съседите, защото безобразно ги търсеха по нашия телефон.

# 3 888 10 юли 2018, 15:23 ч.

Куциндрел
Мнения: 25 077

Цитат на: Judy в вт, 10 юли 2018, 14:45

Цитат на: Ceca в вт, 10 юли 2018, 14:41

Ние проимахме телефон след промение, щото беше много трудно да ни прокарат, при положение че съседите ни имаха.
Просто ги е мързяло да изпратят някого да ни включи.

А нашият телефон беше дуплекс - когато "колегата" приказваше по неговия, ние не можехме и обратното. Даже съм чувала какво си говорят другите "дуплексари" понякога. Чукахме си по вилката, за да "пуснат" телефона, когато го "лапнат" за дълго, а нашите нужди ни се струваха спешни. Инак беше евтиния да си лафиш - с часове съм откъртвала да приказвам по телефона. Даже сме си правили майтапи - звъняхме на произволни номера, за да се лигавим.

И нашият накрая дойде дуплекс, ама той много не говореше. Помня майтапите по телефона, ама то друго какво да правиш като времето е лошо? Joy

# 3 889 10 юли 2018, 15:26 ч.

Мнения: 24 467

А, да, ние бяхме и на дериват - два телефона си бяхме закачили у нас. Та купонът беше пълен - две свраки крякат и по двата и се заливат от смях. Тъй, тъй, хубаво беше лошото време...

# 3 890 10 юли 2018, 15:36 ч.

Мнения: 13 308

Цитат на: qrye в вт, 10 юли 2018, 14:43

Във връзка с паричните "реформи", обрали народа през 50-те, мога да разкажа накратко как е станало в Чехия. Моделът е същият, диригентът е Москва, годината е 1953.
...
Това е грозната мутра на комунизма в Европа.

Мисля, че това е грозната мутра на следвоенното възстановяване на икономиката. За Белгия знам със сигурност, че е станало веднага след войната, като естествено пак в пълна тайна са печатали новите банкноти, обменяли са само фиксирана сума на глава от населението, банковите влогове мисля са ги деноминирали, но само до определена сума - така или иначе, общият обем на парите е намалял с 2/3, останалите са стопени. Това е било преди Бретън- Уудското споразумение, което мисля, че помага това да не се случва в големи размери в другите следвоенни страни.

# 3 891 10 юли 2018, 15:38 ч.

София
Мнения: 16 822

Цитат на: _Bianka__ в вт, 10 юли 2018, 14:50

Една съученичка пращаше празна картичка на дует Ритон и те й я връщаха с автограф Simple Smile

Ти пък, аз имам от Ален Делон. 😂 По същия начин се действаше - с празен плик с марка. Ух, че хубав беше на снимката.😍

# 3 892 10 юли 2018, 15:52 ч.

Мнения: X

Цитат на: Vapor в вт, 10 юли 2018, 15:36

Мисля, че това е грозната мутра на следвоенното възстановяване на икономиката.

Ако някой е наясно с други следвоенни държави през този период - може да се включи. Макар че си давам сметка, че темата е за спомени...

# 3 893 10 юли 2018, 15:59 ч.

Мнения: 24 467

Цитат на: yovanka в вт, 10 юли 2018, 15:38

Цитат на: _Bianka__ в вт, 10 юли 2018, 14:50

Една съученичка пращаше празна картичка на дует Ритон и те й я връщаха с автограф Simple Smile

Като заговорихте за писмата се сетих и аз за нещо, свързано с тях.
Аз имам изключително приятни спомени от размяната на писма и картички, че и колети, с множество деца от България и чужбина, разбира се основно от СССР. Писането на руски на писма и четенето на такива ми помогна много в съвсем ранна възраст да овладея този език, който, като всеки чужд език, си е голямо богатство. Това и днес ми помага, когато ми трябва научна литература. Много неща намирам на руски из нета и то хубави книги, които ги няма в бг превод или свободно на английски. И днес общувам без проблеми на руски с чужденци. Сега, напр., имаме иранец, който е завършил в Киев, но не е учил украински, преподаването си е било на руски. С него се разбираме чудесно. По почивки, вкл. в чужбина, попадам на хора, които говорят и мога да комуникирам с тях.
По едно време се засякох, че си пиша с около 25 деца, вкл. и от други градове в България. Това беше нещо, което ми доставяше и огромно удоволствие, и ми допринесе несравнима полза.
Била съм на лагер в Украйна за един месец. По-приятен лагер не съм посещавала. Имаше ученици от различни държави. Много хубава инициатива беше. Та там говорех без никакви проблеми. Основно благодарение на четенето и писането на писма.

Последна редакция: вт, 10 юли 2018, 16:12 от Judy

# 3 894 10 юли 2018, 16:06 ч.

Пловдив
Мнения: 19 698

Наистина за прокарване на телефон се чакаше (ние имахме, откак се помня, но други чакаха), зависеше и от квартала, но това за копаенето на канали го чувам за пръв път. Grinning

# 3 895 10 юли 2018, 16:34 ч.

Мнения: 22 083

Ооо, и аз си пишех с едно рускинче - Света. Много красива беше, с черна къдрава коса. Бях я забравила. Simple Smile

# 3 896 10 юли 2018, 16:56 ч.

Бургас
Мнения: 8 508

Цитат на: Ceca в вт, 10 юли 2018, 14:41

Така беше. На мъжа ми в блока само един апартамент е имал телефон и то защото мъжа бил от партийните върхове. Чак след 90-та година са прекарали поетапно на всички, срещу скромна такса от около 150лв. - една заплата. Аз си спомням, че едва след като БТК стана Вимаком (или май беше Вивател в началото) тогава отпаднаха таксите за включване и заработиха клиенски ориентирано. Спомням си защото преди това с мъжа ми бедни студенти не можехме да си позволим дори това. Абе мизерия си беше отвсякъде.

# 3 897 10 юли 2018, 17:03 ч.

Мнения: 5 250

Телефоните бяха проблем в София до продажбата на БТК.
Струваше освен голяма такса и сериозен рушвет.
Дори за бизнес абонати, а по това време тел. беше основно средство за комуникация и фирмите искаха по няколко поста.
Някой хора работещи в системата си оправиха живота за цял живот.

След приватизацията нещата се промениха, ама то беше защото преди да я продадат се направи цифровизация, вложиха се милиони и приватизаторите дойдоха на готово.

Това го разказвам от първо лице.

# 3 898 10 юли 2018, 17:11 ч.

Куциндрел
Мнения: 25 077

Поне тогава строя ни е държал все по опашки и във вечно очакване на стоки и така хората не са мислили за глупости.
А, ако няма опашка, ще има някое събрание в службата или предприятието.
Помня как улиците се опразваха като стане време за Сънчо, защото детските предавания бяха рядкост през дена.