Наскоро четох, че ще възобновяват Студио Х по БНТ.
- Публикувана: 23 март 2016, 08:44 ч.
- Последно мнение: 15 дек. 2018, 21:37 ч.
Спомени и впечатления за социализма в България
Помня как улиците се опразваха като стане време за Сънчо, защото детските предавания бяха рядкост през дена.
Даваха Пинко по време на 'Всяка неделя". Нямах търпение тези сериозни и глупави разговори на възрастните да свършат.
Май нямаше определен час или пък все закъсняваха? Не помня.Помните ли Студио Хикс?
Не ми даваха да гледам Студио Хикс.
Ама от "Седморката на Блейк" имах кошмари.
Помня как лелята на майка ми от поредната й командировка ми донесе шарен балон, ама такъв много шарен. Всички в махалата се изумиха какво е това.
А помните ли руските книжарници?Какви пъстри книжки и картички имаше?А грамофоните и плочите с приказки?
Помня режима на тока.Със сестра ми се гушехме под родопски одеала.Много ме беше страх от тъмното вечер, а нашите бяха на работа.Сградата до нас беше нещо на милицията и в нея не спираха тока, имаха лампа на портала.За 2/2 ми е спомена.Като поотраснах, тичахме до Цум да се топлим зимата.
Помня режима на тока.Със сестра ми се гушехме под родопски одеала.Много ме беше страх от тъмното вечер, а нашите бяха на работа.Сградата до нас беше нещо на милицията и в нея не спираха тока, имаха лампа на портала.За 2/2 ми е спомена.Като поотраснах, тичахме до Цум да се топлим зимата.
Наскоро четох, че ще възобновяват Студио Х по БНТ.
И аз. Но не съм се интересувала, тъй като отдавна на гледам ТВ.
Най-неприятното от соца беше проблемът с жилищата. Нямаше строителство и се чакаше с години. Също и ограничението с жителството.
Помня как улиците се опразваха като стане време за Сънчо, защото детските предавания бяха рядкост през дена.
Даваха Пинко по време на 'Всяка неделя". Нямах търпение тези сериозни и глупави разговори на възрастните да свършат.
Май нямаше определен час или пък все закъсняваха? Не помня.Помните ли Студио Хикс?
Ами то не само детските предавания бяха рядкост през деня, а въобще телевизията. А говоря за ранните 90-те, 80-те малко ми се губят. Телевизията от понеделник до петък започваше към 17:00 или 17:30 часа. Чак като направиха частните телевизии (Мърдок и пр.), започна телевизията от по-рано, но пак не от сутринта. А, и руски телевизии имаха предавания през деня - гледала съм Чип и Дейл през седмицата в 3-4 часа следобед по някоя от руските телевизии. Иначе ги даваха в неделя от 19:00 часа.
Ооо, "Седморката на Блейк", чакахме я с нетърпение, лятото се прибирах от Любимото си село при Баба, за да гледам Блейк.
След доста години изгледах финала на цялата поредица.
Гледах и Смърфовете- едни сини сладури.
От руските книжарници имам много книги, а също и списание Pif- с удоволствие си четяхме броевете с брат ми, след като започнахме да учим френски в училище.
Нещо, което няма да забравя- имахме десетки рецепти за домашен, течен шоколад и всяка събота и неделя пробвахме различни версии. Все търсехме, най-добрата.
Имах съученици, които правеха течния шоколад с лецитин и ставаше много хубав. Дали е било лецитин- не съм сигурна, така твърдяха. Родителите им го взимали от завода за антибиотици.
Но хубавите спомени бяха, защото бяхме деца. Майка ми мразеше всичко свързано с народната власт. Взели са им земите, добитъка, инвентара, пратили дядо ми в мините, където бързо приключил земния си път, убит от ток.
И по някаква случайност е бил Николапетковист.
Не сме усетили бедност, но майка ми признаваше, че има кариера благодарение на баща ми, който пък е бил от другата страна на нещата. Дали се е чувствала добре, няма смисъл да споделям. Едва ли нещо може да компенсира погубения живот на баща и и това, че е останала сирак на 15 години.
Всеки строй е добър за "своите" хора.
След доста години изгледах финала на цялата поредица.
Гледах и Смърфовете- едни сини сладури
.От руските книжарници имам много книги, а също и списание Pif- с удоволствие си четяхме броевете с брат ми, след като започнахме да учим френски в училище
.Нещо, което няма да забравя- имахме десетки рецепти за домашен, течен шоколад и всяка събота и неделя пробвахме различни версии. Все търсехме, най-добрата.
Имах съученици, които правеха течния шоколад с лецитин и ставаше много хубав. Дали е било лецитин- не съм сигурна, така твърдяха. Родителите им го взимали от завода за антибиотици.
Но хубавите спомени бяха, защото бяхме деца. Майка ми мразеше всичко свързано с народната власт. Взели са им земите, добитъка, инвентара, пратили дядо ми в мините, където бързо приключил земния си път, убит от ток.
И по някаква случайност е бил Николапетковист.
Не сме усетили бедност, но майка ми признаваше, че има кариера благодарение на баща ми, който пък е бил от другата страна на нещата. Дали се е чувствала добре, няма смисъл да споделям. Едва ли нещо може да компенсира погубения живот на баща и и това, че е останала сирак на 15 години.
Всеки строй е добър за "своите" хора.
Цял ден ТВ имаше събота и неделя 
.
Програма за телевизията от 1983 г.(СНИМКИ)
http://socbg.com/2017/09/%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D … %D0%B0%D0%BC.html
.Програма за телевизията от 1983 г.(СНИМКИ)
http://socbg.com/2017/09/%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D … %D0%B0%D0%BC.html
Защо да има телевизия през деня, нали хората са на работа. Питилетките трябваше да се преизпълняват. Не може то тъй да се размотаваш без работа.
Едно от нещата, които не харесвам у соца е, че направи от жените трактористки, арматуристки, кранистки и причее. Това да си домакиня беше насадено за срамно.
Едно от нещата, които не харесвам у соца е, че направи от жените трактористки, арматуристки, кранистки и причее. Това да си домакиня беше насадено за срамно.
Аз си спомням, като много малка даваха "Фортуната и Хасинта" и "Богат беден"
По-късно "Робинята Изаура"/тоя Леонсио колко беше лооош/ "Арабела"/толкова бях впечатлена от пръстена, че веднъж го сънувах/ "Синьо лято"
В петък даваха руски филми и все за войната. Ужасни ми се виждаха.
Анимационните руски филмчета бяха разкошни-красота.
"Педя човек лакът брада" и "Ум белия делфин" ги гледах с голям интерес.
По-късно "Робинята Изаура"/тоя Леонсио колко беше лооош/ "Арабела"/толкова бях впечатлена от пръстена, че веднъж го сънувах/ "Синьо лято"
В петък даваха руски филми и все за войната. Ужасни ми се виждаха.
Анимационните руски филмчета бяха разкошни-красота.
"Педя човек лакът брада" и "Ум белия делфин" ги гледах с голям интерес.