Публикувана: 23 март 2016, 08:44 ч.
Последно мнение: 15 дек. 2018, 21:37 ч.

Спомени и впечатления за социализма в България

539 885
11 975
1

# 3 015 26 апр. 2016, 09:55 ч.

Мнения: 25 164

Цитат на: Vapor в пн, 25 апр 2016, 18:52

Съжалявам, не ми беше целта да буквоедствам. Точно в контекста не го разбрах. Преди масово се е купувала конфекция, сега също. Преди е можело да не купуваш, сега също. Ако претенциите са към дизайна на конфекцията и че конфекцията "джинси" е липсвала в магазините, това е друго.

Да де, но има разлика дали конфекцията, налична в магазина е три модела, или триста.

Знам, че няма да разбереш.

Цитат на: Check Please в пн, 25 апр 2016, 20:12

Не помня никога хлябът да е бил дефицит и да се е купувал с връзки. Говоря за "България" и "Типов". "Добруджа" не го купувахме в къщи. Имаше и разни фурни с по-различен хляб, например до нас в една фурна, която съществува и сега се продаваше "Киевски", но май не всеки ден.

Фурната на "Иван Асен" мисля, че я знае цяла София, и още си работи. Grinning

# 3 016 26 апр. 2016, 10:05 ч.

Мнения: 19 408

Цитат на: the wishmaster в вт, 26 апр 2016, 08:52

Това са родители идиоти, много меко казано. Ястребинчетата обаче, са разстреляни най-хладнокръвно, което е свинщина. Не съм фен на комунистите, не мога да ги понасям, но случаят с ястребинчетата, както и споменатото от Жаве политическо насилие и от двете страни през 20-те години не са за гордост.

"Идиотите" не са продукт на идеология, строй или вярване. Това си е човешка черта. Имало ги е преди векове, има ги днес, ще ги има и занапред. Не може нещо да бъде оправдано или набедено с "такива са били времената".

Чернобил е също един "идиотизъм", защото така или иначе, последствията са неизбежни.

# 3 017 26 апр. 2016, 10:08 ч.

Мнения: 1 610

Няма такъв изрод като нашенеца... ooooh!

Дай му пет лв и е готов да бъде по католик от папата и по черен от дявола... ... ooooh!

"Добре", че от време на време влизат хора с живи спомени от НРБ. Peace

та "нашенеца" да си презареди батериите на мегафона. Outta Joint

Който президента Жельо Желев остави в наследство ruporuu

/Което пък разбра приживе.../ oops

---------------------------------------------------------------------------

# 3 018 26 апр. 2016, 10:18 ч.

Мнения: 6 122

Цитат на: the wishmaster в вт, 26 апр 2016, 08:42

Цитат на: Anna-Bell в вт, 26 апр 2016, 07:30

Цитат на: the wishmaster в вт, 26 апр 2016, 01:44

Цитат на: K.A.G. в пн, 25 апр 2016, 22:55

Хайде да не говорим за Белене, защото ще трябва да кажем и за отрязаните партизански глави, избитите ястребинчета, Митко Палаузов, запалените къщи на партизани и ятаци и много други.

А защо да не говорим и за едните, и за другите? Или ако едно зверство е извършено в отговор на друго зверство, това го оправдава?

Чак пък зверства? Колко са отрязаните партизански глави, колко са избитите от комунизма? Пет партизана и хиляди невинни. Това е към КАГ, ама използвам цитата ти Уиш.

Убийството на деца си е зверство. Имам предвид МИтко Палаузов и ястребинчетата.
По този повод наскоро си мислех що за идиот трябва да си, за да въвлечеш детето си в дейност, застрашаваща живота му. Визирам родителите на Митко Палаузов, направили детето си партизанин, в резултат на което детето е загинало.

Ужас. Ужас, мнооого гадно. Да разтреляш дете обаче си е Sick

от където и да го погледнеш.

# 3 019 26 апр. 2016, 10:25 ч.

Мнения: X

Цитат на: Anna-Bell в вт, 26 апр 2016, 10:18

Ужас. Ужас, мнооого гадно. Да разтреляш дете обаче си е Sick

от където и да го погледнеш.

Митко Палаузов не е разстрелян, а е взривен заедно с майка си и други партизани при полицейска акция. Бащата очевидно не е бил в землянката и е оцелял. Той самият зорлем е направил жена си и детето си партизани или по-скоро ги е закарал да живеят по гори и поляни. И понеже се е случило само няколко месеца преди 9 септември 1944, съвсем естествено Митко Палаузов се е превърнал в герой, какъвто не е бил. Бил е дете жертва на малоумен баща. Бащата естествено е станал активен борец против фашизма и капитализма. Синът му от втория брак се самоуби неотдавна, а преживе е имал разни драми с баща си, който очевидно не е бил изобщо партизанско цвете.
https://www.24chasa.bg/Article/5095778

# 3 020 26 апр. 2016, 10:27 ч.

Мнения: 3 882

Цитат на: маманет в вт, 26 апр 2016, 10:08

Няма такъв изрод като нашенеца... ooooh!

няма по-големи изроди от комунистите и от левите въобще - ще потопят цяла държава , само и само да са на власт , в днешно време са същите ...

# 3 021 26 апр. 2016, 10:29 ч.

Мнения: X

Имаше една книга навремето " Помни тяхното детство" . Не са само Митко Палаузов и ястребинчетата . И доста други деца има жертва на режима преди Девети септември.
Вчера по повод някакво решени на Чехия, отхвърлящи диктата на ЕК ,си мислех колко предвидими са държавите и техните политики. Сърбите са пак наопаки. Чехи, унгарци, поляци, словенци си гледат и прокарват интересите. Когато им се накърнят , не се страхуват да се противопоставят на диктата. И ние, пак най-верни , предани на Големия брат , пренебрегващи всякакъв общ интеес. Келепир щом пада, слагаме розовите очила и дежа- ву - всичко е до болка познато. За тези, които имаме спомени от тогава.

# 3 022 26 апр. 2016, 10:30 ч.

Мнения: X

Цитат на: ananas в вт, 26 апр 2016, 10:29

Имаше една книга навремето " Помни тяхното детство" . Не са само Митко Палаузов и ястребинчетата . И доста други деца има жертва на режима преди Девети септември.

Каква жертва на режима е Митко Палаузов? Мислете малко като ръсите пионерски лозунги.

# 3 023 26 апр. 2016, 10:32 ч.

Мнения: 25 164

За Митко Палаузов си е така, вината е изцяло на родителите, но с ястребинчетата историята е съвсем друга. Няма обяснение как е могло да бъде извършено това безсмислено и ужасяващо зверство, за което още веднага се видяло, че е такова от самите извършители... Даже не може да се каже и че е дело на някакъв изверг, още по-ужасно е, на криворазбрана заповед. Затова никога не ми го е побирал ума...

Цитат на: ananas в вт, 26 апр 2016, 10:29

Знам я. Не може да се каже, че са жертви на режима, деца на нелегални, помагачи на партизани и прочие. Ужасно е да се въвличат деца в терористически акции и политически борби, както сме свидетели и в съвременността. Но пък е много характерно за тоталитарната пропаганда, която обожава Павлик Морозовци.

Последна редакция: вт, 26 апр 2016, 10:39 от Iris04

# 3 024 26 апр. 2016, 10:38 ч.

Мнения: 12 722

Цитат на: Iris04 в вт, 26 апр 2016, 09:55

Фурната на "Иван Асен" мисля, че я знае цяла София, и още си работи. Grinning

Ама Чек е от Варна. Laughing

# 3 025 26 апр. 2016, 10:40 ч.

Мнения: 25 164

Да, забравих. Но сигурно и във Варна имат такава Grinning

# 3 026 26 апр. 2016, 10:44 ч.

Мнения: X

Цитат на: Iris04 в вт, 26 апр 2016, 10:32

Знам я. Не може да се каже, че са жертви на режима, деца на нелегални, помагачи на партизани и прочие. Ужасно е да се въвличат деца в терористически акции и политически борби, както сме свидетели и в съвременността. Но пък е много характерно за тоталитарната пропаганда, която обожава Павлик Морозовци.

Защо да не може да се каже? Ако детето си е седяло вкъщи и е малтретирано или убито, заради политическата дейност на баща си точно това трябва да се каже.
Иначе си права. Именно Марко Марчевски /познаващ съветската пропаганда/, създава митът за детето-герой Митко Палаузов. Ето какво казва братът на Митко Палаузов:

Скрит текст:

"Когато жандармерията разбира, че баща ми - партизанинът Трифон Палаузов, е в Балкана,
започват да малтретират съпругата и сина му. Привикват ги в полицията, почват побоища. Баща ми се вижда в чудо и взема и ги вдига в Балкана. Около седмица са стояли там с отряда, докато ги прехвърлят в землянката-болница да стоят при болните партизани. При битката при Балван трима човека само са знаели къде е тази землянка-болница - един студент по медицина, който всъщност е бил докторът на партизаните, баща ми и командирът на отряда. Пленяват доктора, измъчват го много жестоко и той казва къде е землянката - на Осеникова поляна. Жандармерията се вдига, обгражда мястото, хвърля бомби. След два дни баща ми ги намира всичките, които са били в землянката, накъсани на парчета и оставени така. Това е цялата истина. Никой не може да каже, че едно дете на 13 години може да бъде партийно ориентирано. Толкова чудесии се изписаха през годините! Всичко се цензурираше.
Трябваха им герои - намериха си герои.
И баща ми беше против това и затова властта не го долюбваше. Фактът, че аз никога не съм бил партиен член, трябва достатъчно да говори. Но една камара драскачи си изкарваше хляба от тая работа", възмущавал се Митко Палаузов-младши.
Бащата е съсипан, но идва 9.09.1944 г. и на новата власт и трябват герои, а какъв по-подходящ от невръстния Митко Палаузов. Първи за случая се сеща писателят Марко Марчевски. Той е опитен в идеологическата пропаганда, защото още преди войната дълго време е живял в Съветска Русия и добре знае каква стойност имат образи като Павлик Морозов и Александър Матросов за тоталитарния режим.
През 1951 г. именно той пише първия героичен епос за Митко Палаузов. Книгата става задължително училищно четиво и претърпява цели осем издания. Близък до Трифон Палаузов разказвал навремето как Марко Марчевски отишъл в дома на бащата и казал: "Бай Трифоне, ако знаеш колко пари ще спечелим с тая книга за сина ти! Големи тиражи ще има!" При тези думи бай Трифон се изчервил целият и извикал:
"Ти от смъртта на сина ми пари ли ще правиш, бе?!
Вън от тук и да не си стъпил повече в дома ми!"
"Баща ми съди Марко Марчевски, но тогава това нещо не се чу, защото тогава такива неща не се чуваха и не можеха да се чуват. Тези неща аз ги чувах тук, у дома. Но Марко Марчевски почина и всичко се потули и прекрати. После баща ми написа своя книга, вземаха я, цензурираха я, редактираха я, преправиха съдържанието й и я пуснаха от печат от негово име. Тогава баща ми съвсем се отдръпна и реши, че повече няма смисъл да доказва истината за брат ми. Не можеш да се пребориш", разказвал години по-късно Митко Палаузов 2.