Ох, момичета, аз искам да отбивам:(. Андрей е станал ужасно много пристрастено кърмаче. Сега като тръгна на ясла и стана нещо страшно. Ако не реве и не се тръшка драматично за нещо е на циците. Не мога да си видя къщата и голямото дете. Даже ме тормози не толкова нощното кърмене, колкото това през деня. Не знам дали като свикне с яслата ще се оправят нещата, но съм на път да взема горчивото мазило:(.
- Публикувана: 24 март 2016, 10:29 ч.
- Последно мнение: 8 фев. 2018, 12:56 ч.
С малки бебешки крачета, ДЕКЕМВРИЙЧЕ бързо шета
Много често се получава така 
Това е нормална реакция на детето, защото е стресирано от тръгването на ясла и иска да се лепне за теб възможно най-много, докато може.
Обикновено е период, при всяко различно.По-скоро зависи от твоите действия.
Нали знаете-нуждата си остава нужда, докато не е удовлетворена. Ако получава това, от което има нужда с времето ще се успокои и няма да настоява толкова. Страх го е, има стрес и иска да се увери, че нещата ще са такива, като досега.
Напълно те разбирам, Огнян също е доста фокусиран в кърменето напоследък-болен е, излизат му зъби. От моя опит съдя, че ако дам за малко той суче няколко минути и си тръгва.Дори понякога само няколко секунди.Явно иска да се увери, че ще дам. Откажа ли му се започва едно тръшкане и непрестанно реване и си вгорчаваме деня и двамата.
Отказът ги фрустрира повече и ги кара да са още по-лепнати.
Като при любовна двойка, нали има мит, че ако ти бяга някой ще го обичаш повече
Ако се държи дръпнато започваш да се тормозиш защо прави така, да не би да не те обича вече, ще те остави, ще останеш сам и ставаш невъпбразима лепка. Държи ли се добре и да ти показва, че отношенията ви са все още прекрасни-не се тормозиш с излишни въпроси и имаш желание и енергия да си вършиш твоите неща и да не досаждаш.
Непрестанното сукане ще спре в един момент, просто му е нужно време да се почувства сигурен.
Това е нормална реакция на детето, защото е стресирано от тръгването на ясла и иска да се лепне за теб възможно най-много, докато може. Обикновено е период, при всяко различно.По-скоро зависи от твоите действия.
Нали знаете-нуждата си остава нужда, докато не е удовлетворена. Ако получава това, от което има нужда с времето ще се успокои и няма да настоява толкова. Страх го е, има стрес и иска да се увери, че нещата ще са такива, като досега.
Напълно те разбирам, Огнян също е доста фокусиран в кърменето напоследък-болен е, излизат му зъби. От моя опит съдя, че ако дам за малко той суче няколко минути и си тръгва.Дори понякога само няколко секунди.Явно иска да се увери, че ще дам. Откажа ли му се започва едно тръшкане и непрестанно реване и си вгорчаваме деня и двамата.
Отказът ги фрустрира повече и ги кара да са още по-лепнати.
Като при любовна двойка, нали има мит, че ако ти бяга някой ще го обичаш повече
Ако се държи дръпнато започваш да се тормозиш защо прави така, да не би да не те обича вече, ще те остави, ще останеш сам и ставаш невъпбразима лепка. Държи ли се добре и да ти показва, че отношенията ви са все още прекрасни-не се тормозиш с излишни въпроси и имаш желание и енергия да си вършиш твоите неща и да не досаждаш. Непрестанното сукане ще спре в един момент, просто му е нужно време да се почувства сигурен.
Аз още кърмя (само вечер за заспиване и при продължаващите по n-пъти пробуждания през нощта), но все по-упорито и масово, който ме разбере, че го правя, ми казва, че съм луда, че не било нужно, че не знам си какво 
Правих преди време някакви опити да го отбивам, ама не ми се получи, макар че сега все по-често започват да ме болят зърната. НО май наистина си е пристрастяване, но като каже "це-це" и всичко е дотам 
Обаче напоследък полягвам с него на гърдата, защото определено ми е доста изморително вече.
Не знам дали ще го пускам по-рано на ясла или градина (има кой да го гледа и вкъщи), но май предстои да започна по-рано работа и ми е едно тегаво и притеснено - как ще се разделяме, как няма да сме заедно по цял ден, той как ще понася раздялата.... ТАка съм се привързала към стоенето вкъщи и отдаването ми на сина ми, че чак не мога да си помисля, че ще бъда адекватен служител и се чудя как ще работя пак след двугодишен престой у дома.
Правих преди време някакви опити да го отбивам, ама не ми се получи, макар че сега все по-често започват да ме болят зърната. НО май наистина си е пристрастяване, но като каже "це-це" и всичко е дотам Обаче напоследък полягвам с него на гърдата, защото определено ми е доста изморително вече.Не знам дали ще го пускам по-рано на ясла или градина (има кой да го гледа и вкъщи), но май предстои да започна по-рано работа и ми е едно тегаво и притеснено - как ще се разделяме, как няма да сме заедно по цял ден, той как ще понася раздялата.... ТАка съм се привързала към стоенето вкъщи и отдаването ми на сина ми, че чак не мога да си помисля, че ще бъда адекватен служител и се чудя как ще работя пак след двугодишен престой у дома.
В събота ще стане месец откакто не се кърмим. Тя беше свикнала преди лягане да каже "цици" и аз да дам веднага. Една вечер, просто така, реших да кажа "цици спи, защото няма млекце вече". Първите 2-3 дни пак имаше дежурното "цици" и жаден поглед, но и редовния отговор от моя страна, не е имало рев и тръшкане, очаквах по-трудно да се прежали. Сега като ги види, боцва с пръст и сама казва "цици нани нямаааааааааа" Е, родих се! Почти не се буди и прояде доста повече неща.
На ясла трябва да тръгне най-късно на 01 декември. И на мен ми е притеснено, но знам, че ще се справи и ще й хареса. Дано не им мине през ум да й слагат памперси, щом е научена вече, ще държа да си вършат работата. От скоро й говоря - колко много деца има в яслата, пързалки, играчки, добри лели и т.н.
За нервните изблици - слагам безразличната физиономия и чакам да мине. Ако се тръшне на земята, стоя до нея, след минута я питам готова ли е да тръгне, тя става и така. Аз нея не я пляскам, но тя мен понякога - да. Правя забележка и я питам - на мама само какво се прави? и тя - ооооооо и ме гали
Мимаса, твоите тревоги не са ми чужди. Аз половин година преди да тръгна на работа се терзаех, но влязох в ритъм за ден-два. Детето до ден днешен няма проблем с това, че не сме постоянно заедно, много сме си мили една на друга като се прибера.
Е, родих се! Почти не се буди и прояде доста повече неща.На ясла трябва да тръгне най-късно на 01 декември. И на мен ми е притеснено, но знам, че ще се справи и ще й хареса. Дано не им мине през ум да й слагат памперси, щом е научена вече, ще държа да си вършат работата. От скоро й говоря - колко много деца има в яслата, пързалки, играчки, добри лели и т.н.
За нервните изблици - слагам безразличната физиономия и чакам да мине. Ако се тръшне на земята, стоя до нея, след минута я питам готова ли е да тръгне, тя става и така. Аз нея не я пляскам, но тя мен понякога - да. Правя забележка и я питам - на мама само какво се прави? и тя - ооооооо и ме гали
Мимаса, твоите тревоги не са ми чужди. Аз половин година преди да тръгна на работа се терзаех, но влязох в ритъм за ден-два. Детето до ден днешен няма проблем с това, че не сме постоянно заедно, много сме си мили една на друга като се прибера.
И аз казвам, че циците трябва да си починат, да съберем мляко за сутринта пробвах да кажа снощи, но при мен засега този номер не минава 
А снощи беше поредната изморителна и трудна нощ за мен - час и половина се беше вкопчил в тях От тази нощ мисля да се върна пак към даването на шишето с кис. мляко, защото наистина вече мнооооого се изморявам - гърдите ме болят, кръста ми се набива, макар че от известно време и лягаме докато суче, но някак не ни е удобно много май и на двамата...
Днес реши да "метне" един камък по мен. аз го стиснах за ръката и му обясних, че камъни не се хвърлят по никой, жена никога не се удря, особено мама.... Уча го, че трябва да е кавалер. Има си една приятелка, която му казвам, че трябва да изпращаме, защото момчетата изпращат приятелките си. На два пъти когато баща му реши да ми направи сутринта кафе, му викам - "ето един ден така ще правиш и ти за жена си"
А снощи беше поредната изморителна и трудна нощ за мен - час и половина се беше вкопчил в тях От тази нощ мисля да се върна пак към даването на шишето с кис. мляко, защото наистина вече мнооооого се изморявам - гърдите ме болят, кръста ми се набива, макар че от известно време и лягаме докато суче, но някак не ни е удобно много май и на двамата... Днес реши да "метне" един камък по мен. аз го стиснах за ръката и му обясних, че камъни не се хвърлят по никой, жена никога не се удря, особено мама.... Уча го, че трябва да е кавалер. Има си една приятелка, която му казвам, че трябва да изпращаме, защото момчетата изпращат приятелките си. На два пъти когато баща му реши да ми направи сутринта кафе, му викам - "ето един ден така ще правиш и ти за жена си"
mimasa, мисля, че не е готов. И аз имах един неуспешен опит преди около 3 месеца. При нас заради тръгването ми на работа кърменето беше само вечер за заспиване и нощно време. Казах си - щом заспива следобед без, значи може и вечер. Да, наистина успях да я приспя вечерта, но през нощта ми разказа играта - цяла нощ рева и вися на цицата. След това забелязах, че като иска нещо и й кажем, че то спи, тя го оставя на мира. И така, както вече писах, една вечер просто реших да кажа, че цици спят и се получи
здравейте и от мен, аз съм нова и ми е приятно да се включа. моето декемврийче се казва Данаил и е роден на 16.12.14г, 3,830кг, 52см. 
Добре дошли!
Добре дошли Полинда и Данаил.
Да споделя, че Митко тръгва на ясла от 1.10. Сигурно поне месец, обаче, ще има период на адаптация, а и не мисля (поне засега) да спи там на обед. Предполагам, че ще ходя да си го взимам преди следобедния сън и всеки път по-нататък, когато имам възможност. Засега започнах да го водя по детски центрове или заведения с детски кът, за да свиква да не съм до него през цялото време и да се заиграва.
Напоследък забелязвам, че ако откажа да отида някъде с него той поплаква малко и като види, че не става на неговата се примирява и се заиграва сам. Ето защо и тая надежди, че ще свикне с яслата.
А да ви попитам как реагирате ако детето прави нещо, с което застрашава живота си?
Да споделя, че Митко тръгва на ясла от 1.10. Сигурно поне месец, обаче, ще има период на адаптация, а и не мисля (поне засега) да спи там на обед. Предполагам, че ще ходя да си го взимам преди следобедния сън и всеки път по-нататък, когато имам възможност. Засега започнах да го водя по детски центрове или заведения с детски кът, за да свиква да не съм до него през цялото време и да се заиграва.
Напоследък забелязвам, че ако откажа да отида някъде с него той поплаква малко и като види, че не става на неговата се примирява и се заиграва сам. Ето защо и тая надежди, че ще свикне с яслата.
А да ви попитам как реагирате ако детето прави нещо, с което застрашава живота си?
малко със закъснение, благодаря за гостоприемството. какво да ви кажа за моето диваненце както си го наричам- изкарах бременност мечта за всяка жена- без почти никакви оплаквания, освен че много ми тежеше накрая, а между другото разбрах че съм бременна в 4-я месец, защото до последно не вярвах, че съм. отидох да раждам без да знам дали естествено или секцио точно на термина и докторката просто го извади грубо казано. 
много ми беше кротък и послушен, но от както е проходил е просто хиперактивен и опитва да проявява инати вече. На 1г го пуснах на ясла, защото се наложи да започна работа и прави сестрите и лелките луди да го гонят из стаята. за мое съжаление се оказа доста податлив на вирусите и често боледува. Не знам какво друго да ви кажа за нас. аз съм учител по професия и работя в същата градина, в която е на ясла. бих качила снимка, но така и не разбрах как става
много ми беше кротък и послушен, но от както е проходил е просто хиперактивен и опитва да проявява инати вече. На 1г го пуснах на ясла, защото се наложи да започна работа и прави сестрите и лелките луди да го гонят из стаята. за мое съжаление се оказа доста податлив на вирусите и често боледува. Не знам какво друго да ви кажа за нас. аз съм учител по професия и работя в същата градина, в която е на ясла. бих качила снимка, но така и не разбрах как става
Полинда, имаме и фейсбук група, ако искаш пиши, за да те прибавим
Ние бяхме на родителска среща в яслата, където е приет Огнян. Стандартна история... Мисля да го пусна в края на Ноември или началото на Декември, за да отчете присъствиеТъкмо ще е кофти времето и да пообщува с деца.
Аз се разболявам нещо, надявам се да не го хване и него
Ние бяхме на родителска среща в яслата, където е приет Огнян. Стандартна история... Мисля да го пусна в края на Ноември или началото на Декември, за да отчете присъствие
Тъкмо ще е кофти времето и да пообщува с деца. Аз се разболявам нещо, надявам се да не го хване и него