
)), ама беше с Т тогава). Ядосва се като я питам дали й се пишка и винаги казва NO. Като й се пишка, сама дава знак. Почти нищо не говори - мама, тати, та (бати, вода), ама се разбираме.
Явно ще се учи в яслата.

)) Поне спи по цяла нощ, нямам оплаквания. И от никненето на зъби има почивка в момента, останаха само четирите кътника.
Лека бременност и пухкав финал!
Като гледам и твоите сладури ще са със същата разлика като моите. Много добра разлика! Моите се разбират страхотно, много се обичат и търсят. Играят си много хубаво двамата и даже имат и общи приятелчета. Като тръгна на ДГ баткото на 15 авг, след 6 седмичната ваканция, Бобо изживя тръгването му по-трудно от него. Влезе в някаква инатлива фаза. Например както вървим по пешеходн. алея сяда на тротоара, седи и не иска да върви. А не се е уморил да кажеш. Ако го хвана за ръка да тръгне, се отпуска и едва ли не се влачи. С К. не сме имали такива "изпълнения", иначе съм виждала др. деца да го правят. Обикн. се правя, че нищо не е станало и го примамвам с нещо-например отивам и настъпвам някое сухо листо и му казвам - не искаш ли и ти? Или просто отивам по-напред и там го чакам да му мине ината и да се надигне.
Заговаря и на норв. като говоря с някого-на бг заговаря, и аз им превеждам какво им е казал. На норв.казва- так(благодаря) и хаде(чао). Това го е научил като слуша отстрани. С него си говоря само на бг. Единствено му казвам някой път "не може" на норв, "не" както и "пиша, ака". 

Направо се виждам в чудо. А толкова напира да ходи и бяга сам, навежда главата и стремглаво напред. Аз хем искам да го пускам сам, хем все се пребива. И за капак - най-големите бели все при мен стават
Искам да попитам има ли деца, които са на ясла и без памперс? Казват ли си там? Митко започна и да си казва. Дори понякога върти номера и се преструва, че му се пишка, за да го сваля от количката. 
И аз не плясвам. Децата копират - няма как да му обясниш, че мама може да плясва, а той- не. Той скоро не е посягал да удря. Посягал е да удря само батко си, преди. Мен-никога. По-често е посягал да го хапе, отколкото да удря. Последното мисля, че го е научил от котарака. Като има изблици-гледам да го разсея. Ако сме навън например и не бързам мога да го оставя да си поседи, бързо му минава. Ако бързам- му казвам къде ще ходим-например вкъщи и ще му дам цици, или че ако вървим нататък може да видим таралежа(това лято на 3 пъти виждахме таралеж на различни места).
Ако се запънат има много варианти за справяне със ситуацията. 1. Не им носиш памперси, да се спасяват. Съмнявам се да идат да купят. 2. Ако продължават да ти мрънкат- ги обвиняваш в некомпетентност и че ще се оплачеш по-нагоре, че искат да върнат детето ти назад. 3. Сменяш градината с такава, за която си чула, че са ок с вц-нуждите на децата. 4. Прибираш си го вкъщи и си го гледаш сама. 5. Прибираш го вкъщи и намираш детегледачка/баба/таткото и т.н. някой да го гледа....Това, бъди сигурна, няма да е за дълго. На 2-2.5 г повечето деца започват да ходят в тоалетната съвсем сами, както и голяма част започват да си събуват гащите. Моят големият като тръгна на ДГ на 2.3 м ходеше до ВЦ съвсем сам, и се събуваше и обуваше. Някоя лелка само го придружаваше, да го "наглежда" докато пишка. Все ми го хвалеха колко бил "изряден". То си е за хвалба, щото тук децата под 3 без памперс по градините са единични бройки. Затова пък и " компетентният" персонал се брои на пръсти също. 
Това е само позитив. И до ден днешен баткото ми е доста здрав, рядко прихваща нещо по ДГ и го кара бързо. Сериозна болест и Т не е имал, пу пу.
А и при нас болни по ДГ-много. Тук можеш да си пуснеш детето болно, стига да няма Т или разстройство, ако ще да кашля като магаре и сополи като река...Някои родители просто нямат избор, пенсионната възраст е висока, така че и аз ги разбирам, и аз нямам баби и дядовци под ръка.
Ако не я получим е твърде възможно да не го приемат в градина.
Но засега пак му се размина антибиотика, макар че е вирус.
.