Пациентки на ЦРЗ Надежда - тема 49

Момичета, приемаме критика. Ние не сме специалисти и малко по-емоционално я оформихме! Заповядайте във фейс бук групата https://www.facebook.com/groups/1578790445782003/, ще се радваме, на всякаква помощ!

Електра, Слънце  съжалявам мила   
Много е важно да си с положителна настройка. Следващия път ще е успешен, просто трябва да си много спокойна, щастлива, оптимистична. И повече да си почиваш, поне в началото. Спомням си (поправи ме, ако греша), че ти веднага след трансфера беше ходила 40 минути  пеша. Това не би трябвало да е проблем при жени с нормално и лесно забременяване, но при нас, макар, че не трябва да лежим непрекъснато си е добре да го даваме поне първите три-четири дни по лежерно,  поне докато започне имплантацията.
Друго, което съветвам е да се направи акупунктура след трансфера. Доктор Ликсов ми направи веднага след трансфера 4 поредни (около 2 часа). Миналия път ми прави пак 4, но през ден. Мисля, че това също помогна, защото основното нещо, което прави е напълно да успокои матката и да няма никакви контракции.  Последното е особено важно, защото матката може да изхвърли ембриончетата още първия ден, преди да е започнала имплантацията. Аз вярвам в акупунктурата,  още повече правена от човек, който е гинеколог по професия. Цената на фона на всички разходи не е висока - някъде около 350 лева за всички терапии. Използват се сребърни игли за еднократна употреба. Разпечатва  ги пред теб и после една по една ги изхвърля.

За мен, ако няма друг проблем, т.е. неизяснен е стерилитета,  или дори при донорска яйцеклетка (което означава, че всичко зависи от тялото ни), както и при нормални изследвания основния проблем е емоционалната ни нагласа и контракциите на матката, като второто е по-проблемно. Това е лично мнение. Защото когато има проблем и после е отстранен принципно няма причина да не се получи бременност. Последния ми опит, който беше успешен се получи като на шега малко, бях изключително спокойна, положителна и сигурна в успеха (доколкото човек в нашето положение може да е сигурен  )  Хормона на стреса (адреналина) е вреден много за зрънцата в нас.

Едно съм сигурна. Не трябва да се отказваме. Явно всяка от нас трябва да мине през собствен ад за на постигне мечтата, но ако сме силни и Бог ни помага всяка има възможността да успее. Може да е изтъркано,  но не трябва да се отказваме. Пожелавам успех на всички. 


_________________

И още нещо искам да споделя. Мисля, че е важно.
Преди време се коментирше с недоволство, че ни прехвърлят на други лекари, когато доктор Стаменов не може да ни прегледа и той всеки път предварително съгласува графика си. Явно не всеки път е така.
Не всеки път питат доктор Стаменов, когато ни препращат при друг лекар. Това го разбрах от него. Забравих да ви го споделя до сега. На прегледа за сърчице, който ми беше втория след положителен тест той ми каза, че е предупредил администрацията, още като е разбрал за положителния ми тест, че иска само той да ме гледа и ми каза, че им се е скарал,  като е разбрал после, че са ме записали Тихомирова да ме гледа първия път, при условие, че той този ден е бил в болницата  (аз си мислех, че го няма, но той каза, че е оперирал тогава). Каза също така оптимистична та за всички нас новина, че в момента в болницата има много, много бременни след инвитро и той не може да ги гледа всички, защото иска да има повече време за момичетата, които им предстои инвитро и затова от администрацията често прехвърлят бременните към Тихомирова, както и понякога, когато е много зает момичета с предстоящо инвитро.

Благодаря ти за съчувствието, Магнолия

Да, ходих пеша веднага след трансфера. Но ние в момента сме без кола и понеже (срам не срам, това е положението) ни изникнаха много допълнителни неща, които да доплащаме преди трансфера, не останаха за такси... Пред варианта да се друсам в градския транспорт час и половина, избрах лека разходка до вкъщи пеша. Не искам да си мисля, че аз съм прецакала нещата още в началото, но ако беше толкова вредно ходенето нямаше ли да го забранят изрично? Нещо от рода - сега в леглото и никакво ставане 3-4 дни - примерно.

Другото нещо - стреса, шефката ми го причини веднага на следващия ден - без да иска, мисля. Аз й се обадих да й кажа до кога ще съм в болничен, а тя ми каза - аз исках да ти мине процедурата (знаеше каква точно, казах й защото тя е майка и бях сигурна, че ще разбере), но ние решихме да затваряме офиса, можеш да ползваш болничен до края, няма проблем.

И в един момент, аз се уплаших, че ако не стане сега, аз фактически съм без работа. Без работа не мога да продължа борбата за дете. И така, от първия ден след трансфера, нямаше ден, в който да не си спомня това - колкото и да се опитвах да се успокоя. Просто...ние сме средно статистическо семейство, нямаме кой знае какви доходи (а заради двата опита имаме големи заеми) и не можем да си позволим единия да не работи.

Е, от това по-голям адреналин...не знам..

Извинявайте за многословието, просто...имах нужда да споделя.

Elektra.13, не се обвинявай за нищо.Сигурна съм, че си направила каквото е възможно и зависещо от теб.
Аз след последния ми трансфер бях толкова убедена, че пак нищо няма да стане и се друсах по пътищата още същия ден, че и на следващия продължих. Никак не се пазих, просто си знаех, че са ми много лоши ембрионите и планирах следващ опит. Точно тогава обаче имах положителен тест. Всичко приключи с кюретаж, но по съвсем други прични.

Съжалявам, Лилка
Наистина мисля, че направих всичко, което зависеше от мен. Моят най-голям враг е стресът, много чувствително приемам всичко и мисля най-малкия "проблем" и затова взех болничен, но уви, той ме намери и в къщи

Електра, изобщо не си виновна за нищо.  
Ако беше противопоказно, след трансфер щяха да ни държат в болницата няколко дни.

Дано всичко лошо е вече зад гърба ти и скоро да си част от ново начало, което да промени положително бъдещето ти.

Дано, благодаря ти, Мохини
Благодаря, че ви има, много ми помагате да разкарам мъката и стреса. Понкога се чудя какво ли сме направили, за да страдаме толкова много...

Електра, при моят успешен опит (преди 8г.), докторът (в друга клиника) ми каза да си ходя на работа. Аз останах вкъщи само в деня на трансфера. Не си вменявай някаква нереална вина. Достатъчна ти е борбата със стерилитета. Пожелавам ти положителни мисли и емоции и скоро пак на старта!

 
Не ходенето, а стреса навярно ти е допринесъл за отрицателния резултат. Ама и тази твоя шефката,  не можа ли да изчака да се върнеш за да ти каже, че затварят офиса.  Това си е много сериозен стрес, как да не е. Не исках да си помислиш, че те обвинявам, че си ходила, просто си мисля, че трябва малко повече да се пазим. Много 

Финансовите проблеми са неизбежни в един момент, ако мъжа и жената са средностатистически българи, които са на заплата. Такива са повечето. Затова е много несправедливо, че не подпомага фонда с донорска яйцеклетка. Не стига, че се чакат заповедите по фонда цяла година, ами и не подпомагат всички. Ние с мъжа ми сме решили, че няма да ползваме фонда, макар с моята диагноза да няма проблем да ме одобрят, защото и двамата сме с чувството, че вземаме парите на някое семейство, което не може да си позволи да се самофинансира. Но продължавам да мисля, че е крайно несправедливо да не се допуска финансиране от фонда при използване на донорска материал.  Това е истинска дискриминация, защото жена с ИЯР не може да забременее по естествен път и би трябвало ако не цялата сума, то поне половината да се поеме. Не знам дали не трябва да се пусне една колективна жалба до комисията за защита срещу дискриминация. Защото това е точно дискриминация.
Извинявам се за отклонението.

И аз имах същия проблем както Магнолия с прехвърлянето при д-р Тихомирова, въпреки че д-р Стаменов беше в клиниката, и това прехвърляне беше в много важен момент.
 Нямам против прехвърлянето при различни лекари, когато те са наясно със случая и могат да взимат адекватни отговорни решения и да ми обясняват, какво и защо се предприема.
 Но тук прехвърлянето между лекарите е още на експериментално ниво.

Знам, че не ме обвиняваш, Магнолия
Просто съм на етап търсене на причини...

Не съм съгласна с теб, че ако бяхте кандидатствали по фонда щяхте да ощетите някое семейство в нужда, но е много благородно от ваша страна, такива като вас заслужават щастието и ви пожелавам от сърце да си го гушнете живо и здраво след няколко месеца

И съм много съгласна, че фондът би трябвало да финансира донорско ин витро и не виждам причина за обратното.

Само, че за да се промени това повече жени като мен трябва да излязат с лицата си и да го заявят. А това няма как да стане, защото обществото не е готово да приеме това за нормално и повечето се срамуват.

Тъжно, но истина...

Напълно съгласна. Никой друг, освен Стаменов не може да ми отговорите и на въпросите, защото само той е наясно през какво съм минала и да отговори на въпросите ми. Единственото заместване може да стане, само когато те наблюдават при стимулация през ден за да следят фоликулите и то не последния преди пункцията преглед, защото той е много важен и трябва да се направи от лекуващият те лекар.

Здравейте,момичета! Преди малко ми се обади акушерката на д-р Стаменов да ми каже резултата от биопсията на ендометриума(разширена) . Вика ме на 10ти ден от цикъла, а резултата е 3 дни изместен имплантационен прозорец  и имунологичната биопсия трябвало да се повтори,но защо - не ми каза, не каза и дали ще се прави лечение преди това,а само,че ще трябва да се повтори.Сега се чудя с какви пари да ида там на 10ти ден-  не знам,при положение,че съм с изместен прозорец,сигурно и тази биопсия ще е за повтаряне,нали? А имунологичната има ли значение на кой ден трябва да се направи?

Но, Магнолия,  всеки лекар трябва да е в състояние да дава отговори на всеки етап, ако се предприема прехвърляне на пациента. На мен ми беше огромен стрес доктора  да ми казва трансферът може да е вторник, или сряда..
 Поне в чуждите клиники е така.


Някаква акушерка ми се обади и ми каза - имате изместен имплантационен прозорец, какво правим?
  Представяте ли си го това, аз да кажа какво правим.Е...

Миличка не мисли - от нас каквото зависи го правим от там на сетне Божа работа. Главата горе и напред