И сега от един, часовете станаха няколко. Последно колко трябва да са? А това концетрирано внимание звучи повече от идиотски.
Темата за детската градина не ми е много интересна вече, защото и двете ми деца са в училищна възраст и нямам никакви съмнения, че сме ги гледали добре
Но с умиление чета хора, които са виждали дете само в рекламата на Памперс, но имат твърдо мнение как трябва да се социализират, хем и нямат представа що е социализация и как се случва.
И понеже темата е за мъжете, търсете си красиви и талантливи мъже, за да имате красиви и талантливи деца.
И за един час оказва влияние, въпросът е дали е положително, или отрицателно, но пък това не зависи от продължителността. Така или иначе, дори и работещите родители имат няколко часа на разположение с децата си. Иначе, колкото и да им е неприятно на родителите, страничен човек, гледащ отблизо, доста по-обективно може да прецени какъв е резултатът от гледането и възпитаването. Имам племенници, по отношение на възпитанието, в частта, която Зандали засегна, съм някак по-ентусиазирана и по-активна (категорично изключвам хигиенната част, но тя и намалява все повече, тъй като порастват), на майка им, която по цял ден беше с тях, направо ѝ беше досадно. Подобриха се нещата, когато тръгнаха на ясла, и майката започна да се занимава с други неща. Има нужда човек от смяна на дейностите, усетът за време се губи, ако вършиш еднообразни неща без срокове. Дните са безкрайно дълги, а пък годините къси. Повечето, дето се борят да стоят вкъщи 10-20 години да гледат деца, всъщност са отгледани от двама работещи родители. Смятат ли, че те самите са зле възпитани и мислят ли, че би било добре да имат родители, които нямат други цели в живота, освен къщата и децата? Родителите са модел за подражание на децата си. Кой би искал модел за подражание, който е вечно отегчен и водещ безсмислено съществуване.
За красивите и талантливи мъже - безспорно е по-добре такъв, отколкото грозен и неталантлив, но всеки с възможностите и приоритетите си. И жените не са всичките красиви и талантливи.
Абе те нека си ми обясняват, че нищо не съм постигнала в живота, ама аз това чувство до ден днешен го помня. После и с второто раждане, някак изпитах пълна завършеност. Много е странно.