Паническо разстройство - 24

Преди 13 г. на един рожден ден ми дадоха да пробвам марихуана. От първото дръпване и след около минута направих убийствена паник атака. Хванах такси и отидох в спешен център-изхвърлиха ме като парцал, защото им казах истината. Аз не пия и не пуша, но явно съм изглеждала като наркоман. Изпратиха ме във Военна болница, където е токсикологията, но не успях да намеря кабинет, който да работи. Отидох и до Терапията-и там ме изгониха. Така пак се върнах пред спешният център на Окръжна болница и се обадихме на моя позната, която за късмет беше нощна смяна и ме приеха. Докторката ме прегледа и постави диагноза "Интоксикация с Канабис". Дадоха ми диазепам и ме сложиха на монитор. След 30 минути ме отпратиха у дома. На следващият ден историята се повтори и отидох при личната лекарка, а тя постави правилната диагноза ПР. Така след 3 месеца се наложи да посетя кабинета на психиатър, но вече нямах доверие на никакъв доктор. Д-р Ковачева се оказа много търпелива и 6 месеца слушаше колко много я мразя, как не съм луда и не съм за този кабинет и как не и вярвам че ще ми помогне. Беше страшно за мен, транквиланти и после антидепресанти. До тогава не бях наясно какви са тези лекарства и какво ми се случва. Чувствах се объркана, засрамена и криех за лекарствата. Дойде момента и за психотерапия. Тогава разбрах и осъзнах дълбочината на проблема. Приех че в животът ми ще има епизоди, които ще ми носят дискомфорт, но трябва да се доверя на лекуващият лекар, да ходя на терапия и да приемам себе си и животът по начин, който е комфортен за мен. Научих се да отказвам, да се боря срещу хората и мнението им, да отстоявам личното си пространство, да правя само неща които ми харесват. Така зоната на комфорта ми ставаше по-голяма. Отсях излишните хора и ненужните проблеми. Сега гледам на живота по-леко и през някой друга година пия лекарства, които ми помагат  да бъда пълноценна за себе си и за семейството си. Усещам наближаващият дискомфорт и посещавам лекарката се преди да получа паник атаката. Пия Велаксин от няколко месеца-прекрасен препарат и съм в кондиция всеки ден. Надявам се всеки от вас да намери своя правилен доктор и препарат, който да върне усмивката на лицето ми и да подобри качеството му на живот. Разбирам какво усеща всеки от вас, защото само този който е преминал през това знае какво е усещането. Имала съм ситуация да слязна от градският транспорт заради множеството хора вътре в автобуса а аз се задушавах и не можех да дишам. Имала съм моменти, в които с месеци не съм искала да виждам хора, защото се страхувах да не получа паник атака. Имала съм случай когато съм мислила че това е краят. Имаше време, в което се чувствах добре само ако се намирам около спешен кабинет. Знам какво да ти е постоянно лошо и да не разбираш причината, да усещаш сърцето си като все едно ще излезе всеки миг от гърдите ти, недостига на въздух...Борете се с дишане когато започне паниката-вдишаш през носа дълбоко и броиш до 5, а издишаш шумно през устата и броиш до 10. Така мозъкът се насища с кислород и намалява бързо неприятното усещане. Може да използвате и торбичка като по филмите. Аз лично това не съм го пробвала. Успех на всички.

Какви лекарства пиеш? Когато се чувстваш така е нужно да приемаш транквилизатор. Аз съм ползвала много, но най доброто и ефикасно нещо е Лорепам.

Благодаря Плами, много полезен пост...

xasdasd

Тя взема ксанакс, вече го взема рядко, само като й е много зле.

Здравейте девойки!

Аз днес се събудих с ужасни световъртежи. кръвното ми е нормално. И Днес явно ще прекарам деня си в леглото. Много съм изморена, но поне и днес нямам температура. Тази кашлица направо ме размазва...  Дано скоро да премине, че постоянно ми се гади от нея и нямам грам апетит. Толкова е хубаво навън, само за разходки, а аз трябва да се затварям у дома.   

Плами, това с торбичката действа Дано не се налага да пробваш де, но да знаеш, че действа. Постът ти е много полезен. Човек наистина трябва да приеме нещата, да потърси причини, да остане спокоен и т.н.

На мен ми се иска да преодолея причината за това и си търся подходящ психо-... нещо, който да ми разрови съзнанието и да види какво ще изскочи оттам. Една приятелка се занимава с психоанализа професионално и твърди, че ПА са функция от нещо, че помагат за справяне с конкретен проблем. В тази връзка, когато се реши проблемът, трябва да отшумят.

Някоя от вас може ли да сподели опит в това отношение?  Все ми се струва, че нещо друго може да ги отключи впоследствие, след като мозъкът ми явно реагира по този начин на дадени стресови ситуации, напр. много хора, важни работни срещи, стрес, изпити и т.н.

За мен първата ПА беше точно на един от кандидатстудентските ми изпити, където казаха, че нямаме право да ходим до тоалетната към два часа и половина, което явно съвсем усили стреса от изпита... и така.

Моите първи опити с паническото разстройство и паник атаките беше след като припаднах в един автобус. Тогава започнах да се страхувам от много неща, не се качвах в превозни средства, реално всичко вътре ме задушаваше и много дълго след това, когато вече можех да се возя все бях на тръни там където всъщност бях припаднала, между трите спирки.

Според мен в по-късен период може да бъде отключено от нещо, което не е свързано с първата причина за появата.
Поне според моя опит с това състояние. Аз отключих ПР и ПА след десет годишна ремисия от някакъв адски стрес след като се наводни квартала ми. Постоянно показваха кадри от наводнението, от това как завлича хора и коли към морето... и ми се беше набило в главата. Бях като хипнотизирана и не можех да гледам нищо друго, само това гледах. Когато се прибрах в квартала 3 дни след това се разплаках още в началото... Моята къща не беше засегната защото е във високата част, но беше много страшно да виидш това с очите си. Изглеждаше като във война, навсякъде кал и прах, трябваше да носиш маска даже защото не можеш да дишаш. Около 2-3 седмици по-късно започнах да чувствам задух и вследствие на него адско сърцебиене. не знаех какво е. Не се бях сетила, че може да е ПА. Още повече защото първите ми срещи не бяха толкова брутални.
Казаха ми приятелки, че може да имам проблеми със щитовидната жлеза и затова да ме задушава. отидох при личния ми лекар и както си чаках пред кабинета и изведнъж ми стана толкова зле, че мислех, че ще умра от задушаване и предредих няколко човека (които после ме навикаха). После като ме прегледа преди да започне да пише... го попитах "Паническото разстройство ли отключих?" и той отговори положително. Пулсът ми надвишаваше 200.
Преборих всичко това, бързо стана. Аз съм корава... действам когато съм зле и си давам много зор.

В края на миналата година обаче... ме оперираха. операцията не беше нищо страшно сама по себе си, половин час продължи, аз бях със спинална упойка. НО възстановяването беше бавно и много болезнено поради особеността си... Оттам последва СРЧ от стрес и когато се успокоих, че нещата, които ми се случват не са вследствие на някакъв тумор в червата ми паник атаките ме нападнаха отново. За коренно различно нещо. След ремисия, след моменти в които си бях супер. Затова си мисля, че причината първоначално може да е една, но после не се знае кога може да ти се "обади" пак поради някаква друга коренно различна. 

Не знам...

Иначе ПР и ПА се повлияват добре според моите сведения от колежка на моя мъж и техни други колеги, които се занимават с това от хипнотерапия. Другото нещо е когнитивна терапия.

Ако започнеш психотерапия не трябва да я прекъсваш когато проблемът отшуми, защото в един момент ще разбереш че нещата се коренят много по-дълбоко от колкото си мислиш. Аз се страхуваш да общувам с хора и след около 3-4 месеца редовни посещения разбрах, че всъщност не мога да контактува с прости и необразовани хора, а виновен за това е баща ми. Родителите ми се разведоха, когато бях много малка и мен и сестра ми ни отгледа татко, но той все искаше да учим много и да докажем на всички, че да си дете на разведен родител не означава че непременно ще станеш лош човек. И какво от това че имам две висши? Не мога да го обвиня-той ми е мислел доброто. Когато имам нужда ходя при моят терапевт.

На мен при терапевт не ми се получи. Посетих двама прехвалени и добри. Освен че се влоших, друго не стана. Приятеля ми забрани да ходя повече. Само пари взимат а резултат никакъв.

Ами то е до човек. невинаги можеш да си паснеш с терапевта, а това е важно за да се чувстваш добре. То е като при всеки друг лекар... ако гинекологът ти не ти е симпатичен едва ли ще се чувстваш сигурен в ръцете му примерно. Поне аз винаги така разсъждавам. Трябва да е някой при който се чувстваш спокоен.
Освен това там нещата са двустранни и труда е повечко за клиента. Много хора решават, че с посещението при психолог и/или психотерапевт с няколко посещения и щракване на пръсти всичко ще изчезне, а това е далеч от истината.
А и каквото и да си говорим има и много хора, които изобщо не са за тази професия (както във всяка сфера има някакви издънки).
Освен това някои "величия" са само медийни  

Здравейте момичета!

Така както се заговорили за лекари, аз като искам да се лекувам с терапия, какъв психо.... специалист по точно трябва да посетя, че изобщо не съм наясно?

Аз си имам и добри и лоши дни, не знам вече от какво зависи. Последния ден в който нямах никакви проблеми през цялото време бях изпила един деанскит сутринта, но не съм сигурна дали реално той е причината или просто съвпадение. Последните 1-2 дни все имам някакви кофти моменти за по около половин един час не ден и колкото и да се опитвам да си го избия от главата все си мисля, че има нещо което физически не ми е наред, с това замайване задух и тежест в стомаха, а не ми се ходи по лекари вече, уморих се страшно. Забелязах че напоследък имам много голям проблем да стоя в заведения, нещо което преди не беше така. Кафене, ресторант, каквото и да е, винаги ми става адски зле Успявам да го овладея все някога, но е ужасно всеки път едно и също. Някой има ли подобен проблем и може ли да ме посъветва как да се справя?

Ами психотерапевт или хипнотерапевт (ако искаш да пробваш с хипнотерапия). Или психиатър, който се занимава и с психотерапия. Моята психиатърка има и кабинет и се занимава и с психотерапия примерно. Аз не се възползвах от услугите й за психотерапия. Това трябва да търсиш след като първо мислиш да опиташ само терапия без лекарства.
Вече ако там не можеш да се справиш можеш да комбиниташ двете. Даже би било супер да се комбинират за всички, които са и на лекарства.

Аз имам проблем със стоенето в заведение понеже имам агорафобия. Как се справям с това?! Просто не се отказвам от това да отида някъде където не ми е много ок. НО си създавам някакви комфортни зони като избирам незадимено заведение, или заведение, което в момента не е препълнено с хора, избирам закътана маса, обикновено с гръб към хората. Аз така се справям с ходенето на кафе/ресторант/etc.

Мда явно и аз съм с агорафобия щом съм така в заведения супермаркети и т.н. Преди малко трябваше да купя неколко неща от Пикадили, само дето не прибягвах вътре из магазина, че да изляза бързо, добре че нямаше опашки по касите Много ми е подтиснато от това, че не мога да си водя нормален живот 

Мммм много често агорафобията и паническото разстройство си вървят ръка за ръка за съжаление. Моят опит с това е - да се излагам на това, което ме стряска и на това от което ми прилошава. Така най-лесно го преодолявам в някаква степен. При мен сега е възможно пак да се обостри, защото няколко дни съм затворена вкъщи и лежа само.

Като цяло гледай да се изправяш срещу това, колкото и да не ти е комфортно. Това е решението. Аз също не се чувствам добре в супер маркет. Какво остава за някой магазин от ранга на Метро. Там в близките много години съм влизала сама само веднъж. В моловете също не мога да отида сама. Неприятно е, но какво да се прави. Все пак дотам съм го докарала, че да не се отразява толкова силно на живота ми и да не ми пречи.

И аз съм така с магазините и кафетата на моменти.Днес почнах с нов АД дано да е моя.Днес се чувствам добре незнам дали е от приемането на лексотан или новия АД.Само болката в левия крак ме тормози.