Топло лято ето че дойде, мартеничките се готвят за море

ох милото дете . 4околина като я видях такава измъ4ена направо ревнах  . да се оправяте бързо . тук  лекарите казват 4е за 3 дни излизат пъпките и после за 3 дни се "пукват" и вси4ко е наред..така 4е да се надяваме 4е утре ве4е ще е по -добре . не я извеждай много защото й е отслабена имунна та система и ако настине ще е доста по сложно  . това е което разбрах за варицелата .. но все пак климата ни е разли4ен . да оздравявате еи !

чоколина дано бързо мине този кошмар.горкото детенце много е мъчно когато го гледаш как страда пък нищо не можеш да направиш........желая бързо оздравяване

Чоколина, направо ме разплака тази снимка. Милото детенце...    Незнам какво да ти кажа за успокоение, освен че рано или късно този кошмар ще свърши. За щастие варицелата поне не повтаря. Дано по-бързо да го забравите, че доста ви се събра напоследък.
Когато имаш време да пишеш, кажи каква е тази ваксина срещу варицела, че ние още не сме я карали.
Още веднъж ти пожелавам бързо оправяне и да забравите за този гаден период.

Лелеее Чоколина, наистина Мони е доста нашарена. Милото дете, сега знам колко ти е трудно и безсилно, че с нищо не можеш да й помогнеш. Поне дано вече не излизат нови пъпки. Миналата година го изживяхме и ние - кошмарно беше, но Мони е наистина с много пъпки.
Аз мажех Алекс с Фенистил гел и той сам ме молеше да го мажа. Сега ще ти е най-трудно да я удържаш да не се чеше. Но не се притеснявай, малка е и ще може всички белегчета да зарастнат. Милата тя. Лятото ще я изпечете на морето и ще е пак онази хубава и усмихната Мони. Нагушкай я от нас
А ние днес ходихме 4 мами от Пловдив в дом за дечица в с.Зелениково и ми е едно такова криво...Мъчно ми е. Те миличките така ни се радваха, но и ни молеха да ги гушнем и да ги целуваме. Милите дечица...

Цвети и аз си мислех, че "няма да издържа", но пък като видиш протегнатите ръчички и чуеш "Гушни ме" ... ох важното е, че поне се радваха и за кратко се почувстваха "център на вниманието". В този дом ги гледат много добре, гушкат ги, но ... страдат мъничетата ...
А ти как си издържала в детската клиника - шапка ти свалям 

Джони, възхищавам ви се на силата да отидете там. Аз, признавам си честно, нямам този кураж. Дори като прочетох, че сте ходили в такъв дом и ми стана едно криво, та си поплаках. Не бих могла да издържа да гледам протегнатите ръчички и да осъзнавам, че няма как да помогна. А децата търсят надеждата във всеки един, който отиде при тях. И накрая остават малко или много излъгани. Вярно е и друго - и малкото топлина, която получават в такива случаи им сгрява надежда. И не бива да им се отказва за нищо на света. Просто аз нямам силата да го сторя.
Незнам каква е причината, но в последно време съм станала много чуствителна на тази тема. Толкова ми се иска да мога да помогна с нещо на всички дечица в нужда, а в същото време осъзнавам, че няма как. Вярно, човек може да осинови едно или две, ами останалите? Няма отговор. Същото е и с болните деца, чиито родители нямат финансовата възможност да ги лекуват. А заболяването им е лечимо или поне възможно за овладяване. Откакто създадоха фонда за лечение на деца, внасям всеки месец малка сума. Разбирам, че ако 1 милион работещи внасят дори само по 1 лв, това прави 1 милион лева на месец. Което означава, че всички болни деца ще могат да бъдат лекувани. Дори половината от тази сума е способна да ги спаси. Същото с пълна сила важи, ако се направи подобен фонд и за децата-сираци или изоставените в домовете. Но колко души ще откликнат? За съжаление, статистиката за 2005 относно фонда за лечение на деца беше безпощадна - май около 1000 души внасят някакви пари. Не съм сигурна за точната цифра, но там някъде беше. Което вече е срамно. Когато моя колежка спомена за фонда и ни попита дали бихме се включили, някои колеги имаха доста странна реакция от рода на: "Аз за такива простотии пари не давам" или пък "Децата не ме интересуват, нямам намерение да имам деца". При това казано от жени, не от мъже! Все пак имаше и такива, които се включиха веднага. Предимно мъже. При това без значение дали са семейни, с деца или без. Шефката ми например, не е още омъжена, но дава доста крупна сума всеки месец. Както и да е. Мисля, че е въпрос наистина на манталитет повече хора да се включват в подобни кампании. Тогава много деца ще върнат своите усмивки. Убедена съм. Но дали има кой да ме чуе?

Лулумба - сигурна съм, че има и добри хора.
Уверих се в това, при събирането по време на акциите.
Аз също не съм силна, също преживявам и ми е криво, но пък и ми става мъъъъничко по-добре като знам, че съм помогнала поне малко. Като видя усмивките на дечицата, като видя възторга им от "новата" играчка... Важното е да не се отказваме, дали ще е пари, дали внимание или стари дрешки... тези деца имат нужда

Джони, абсолютно си права за всичко. Действително на тези деца и съвсем дребният жест им стопля сърчицата. Така че наистина не бива да им го отказваме. Сигурно и аз ще намеря сили някой ден да направя това, което ти си сторила. Просто си признавам честно, че винаги ме е било страх от тази среща. Не заради себе си, а за да не накърня чувствата на децата като не мога да им дам майката, която те отчаяно търсят във всеки един.

Момичета много сте прави
Ето ни и снимките, който иска да ги погледне:
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=39491

Джони, снимките ме натъжиха и едновременно с това оставиха у мен някакво особено чувство. Не бих могла точно да го опиша, но изпитах странно усещане за щастие при вида на истински щастливите деца. Направили сте нещо прекрасно за тях. Вижда се от грейналите им очи и неподправените усмивки. 
Тъй като работя ежедневно с професионални фоторепортери, мога да ти кажа и още нещо: някои от снимките са като за първа страница на вестник. Поздравления за автора. 
Момичета, ще ви пожелая приятен уикенд и слънчево време, че вече трябва да вървя - нашият любим вуйчо днес става на 30 години и трябва да го уважим. Весело изкарване на почивните дни, а в понеделник ще си споделим за новите номера на малките. Незнам как е при вас, но Теди от ден на ден става все по-изобретателна и по-талантлива в измислянето на бели и оформянето на характер.

Лулумба благодаря за похвалата - някои снимки са мои, други на дъшеричката на Милена, която е втори клас
Приятно изкарване на празника и да изненадате приятно рожденника 
А аз колкото имам за "хвалене" на моя хубостник ... ама айде друг път
Пък дано скоро се кротне, че на море ще ходим от 23 юли и не ми се ще да е като миналата година. Такъв срам брах...

Здрвеите и от нас! успешно завърнали се от пътешествието!
Чоколина, как е Мони? Ще търся май тази ваксина за варицела, за която говориш! Просто ми се плаче като се сетя за снимката ви! А как спи, ако въобще има такъв момент? предполагам вече е малко по-добре?

Ние пътувахме идеално! Борис не мръдна от седалката! 6 часа на отиване, 1 дремнахме, и 7 часа на връщане, проспа повече от 2! Но на връщане стана доста топло вчера по обед. Накрая вече питаще "къде е Пловдив?" Писахме, четохме, рисувахме, оцветявахме, гледахме навън. Идеално пътуване!
И в Делфинариума гледа 40 мин. програмата без да му омръзне, с такова възхищение пляска! В момента има 2 представления, точно на време за това в 14.00 ч. пристигнахме. предполагам в сезона са повече, не помня как беше мин. год. Билета е 5 лв. за всички над 2 г. ( бяхме 3ма възрастни и Борис мина "м/у капките" ) Ако искаш да гледаш делфините в кафето под басейна им, има стъклена стена, май пак се плащаше. Но пък не го правим всеки ден!
Милена, ето какво копнах от нет-а сега:
Делфинариум Варна
Тел. 052/302-199
Спектакли от вторник до неделя: 11.00, 14.00, 15.30
Вход за българи – възрастни: 7.00лв. , деца от 2 – 12 год.: 5.00лв.
Вход за чужденци - възрастни: 16.00лв.,деца от 2 – 12 год.:10.00лв
Явно това е в сезона, а извън него, както съм писала по - горе, само първите 2 спектакъла и цена 5 лв за всички българи над 2 г.

Беше вече много скапан, за да ходим и до Аквариума, нищо да има и за на есен, живот и здраве!

на 24ти ходихме на Балчик на Двореца, та да не сме в навалицата по празника. Но в самия Дворец не влязохме, до колкото разбрах има 2 такси, по 5 лв за Двореца и за Ботанич. градина, зашото били с различен собственик! ПОредната лидост, Добре че си го знам Двореца, та не съжалявам, а Борис е малък още. Имаме вече една баня! Борис цопа в морето с удоволствие. водата е много приятна, над 20 оС със сигурност, хванахме "кооперативен" тен, на потници! Борис бе мноооого омазан с кремче и не успя да изгори. Не се страхуваше от водата, както мин. лято.
И в Добрич добре прекарахме.
Като изключим нощните кошмари и ревове от по 30-40 мин, ( представете си колко съм спала) всичко бе ОК, НО един ден ме съсипа. Тръшна се на улицата, рева, писка, едва го завлякох зад един блок. С хиляди кандърми за колите миряса и тръгна. Да съм си тръгвала, той там оставал. И е започнал да казва Не и Няма за всяко второ нещо! Дали защото бе с мен толкова време, или се променя... Много се опасявам, че на баба си и бавачката придава номера и те го слушат, само да не им мрънка и тормози. 
Хайде, като кача снимки, пак ще пиша.
Лека седмица

Здравейте!
Първо за Мони да попитам - Чоколина как е принцесата? Минават ли пъпките?
Привет на Мариета и Бори! Браво на момчето, че е пътувало така спокойно. Ети сега на работа с нови сили а?
Милена честито за билета на Депеш Мод, как така го спечели я раздухай?
А и друго исках да те питам. Как си пусна неплатения отпуск? Първо на мъжа ти и после твоя или как? И по-интересно ми е трябва ли документ, че мъжа ти се отказва?
Има ли други завърнали се от разходки и почивки? Айде мамчета давайте фото моля

Аз няма с какво да похваля Алекс. На площадките налита на дечицата и ги рита срам и говоря и обяснявам и пласкам по крачето- не и не.
Днес го водих на кожен лекар - оказа се, че има гъша кожа. Някой сблъсквал ли се е с този проблем? Сега отивам да чета по темата ако намеря нещо с търсачката...
Чао за днес на всички