Радостта ни е голяма - Февруарчето яйца ще боядисва с мама - тема 19

Така значи той ни обясни за тези кризи на първите деца, когато се появи второто. Едното е че винаги връщат назад- ако са махнали памперса започват да се напикават, та дори и ако са по големи, ако говорят добре може да спрат да говорят, ако правят нещо отказват да го правят, може да не ядат и тн. Това е нормално, защото ние започваме да ги натоварваме с изказвания като ти си батко/кака и трябва да отстъпваш на братчето/сестричката, трябва да помагаш и тн и тн. Доста погрешни неща и така детето  се чувства изолирано, натоварено с неща и тн. Това което той посъветва е да се опитаме да му покажем предимствата от това че е първото и по голямото, а не обратното. Правейки тези кризи те се опитват да се правят на бебета, да привличат вашето внимание и тн. Та какво предложи той- ако е момче това най често е хубаво да го направи бащата. Взима сина и му казва- хайде сега с теб ще идем на риба, на кино или каквото и да е там забавление. Само ние двамата (задължително отбелязва) без бебето/малкото (или както му казвате) , защото ти си голям , а тя/то е малко и не може да ходи с нас . Те ще си седят с мама тук, защото не може да ги водим с нас. Ако е момиче, майката да вземе момиченцето и да го заведе на пазар, казвайки му , че тя е голяма и с нея ще отидат по женски , без бебето , което ще го гледа тати, защото то е малко и не може да дойде с тях. Някак си отбелязвате, че той има това преимущество да иде някъде с вас, защото е по голям, а бебето не може, защото е малко още и така детето се чувства гордо, че е по голямо.
Дано успях да го пресъздам добре .
Друго интересно е за детските, че знам ви вълнува.
Значи казва че е много погрешно дето им говорим тези глупости преди това, как като иде там всичко е цветя и рози. Добри и мили лелки, пълно с прекрасни деца и играчки. Създаваме им един свят , които всъщност не е такъв, защото отивайки първия ден на ясла/градина виждат, че лелките викат и се карат , а чудните деца го дърпат, бият, взимат му играчките и съответно после е голямата драма доста време.
По добре е да ги подготвим просто, че така се налага. Мама и тати трябва да идат на работа, а той като тех да ходи на детска. След това мама винаги ще дойде да го вземе.
Накратко да не им създаваме някакви нереални илюзии за детската, по добре да разберат, че така трябва и че това е нормално. Разбира се не им разправяйте, че децата са лоши и лелките наказват  .
Друго интересно е за тръшканията в магазините за дадено нещо. Каза че трябва да им даваме избор.
Аз лично му разказах как понякога седя по 30-40 мин на количките за да го чакам да си избере само една, а той е награбил поне 3 и докато не се съгласи, че ще избере само една не мърдам от там. Нямам драми и проблеми, научен е че не може повече и каза че е много правилно.
Друго което той посъветва е ако пък не искаме да купиме дадена играчка, просто да идем да го оставим да я пипне , разгледа и да кажем , че я оставяме пак и утре като дойдем пак , отново ще идем да  я видим. Децата имали нужда просто от контакта с дадения предмет.
Не дискутирахме много за тръшканията за лакомства и боклуци, защото нито аз , нито другите там имаха подобен проблем и го попрескочихме този проблем.
Обясни ни че много проблеми с хапане , биене които са там между 1 и 1,8г са породени често от травми при раждането. Как децата дълго лежали в кувиози се вкопчват често в деца и хора, като ги стискат, хапят и щипят. Това е желание да се вкопчи в някой, защото травмата от това че е отделен от майка си веднага и то дълго време след раждането после дава влияние.
Казва че ако ние сме имали проблеми с ходене на ясла/детска много ги предаваме на децата и по добре да се разберем с нашето дете вътре преди да пратим детето ни детска.
Аз го питах следното - добре той сега като му говоря гледам, че ме разбира, но до преди няколко месеца имах чувството , че говорех на въздуха. Той твърди, че децата винаги ни слушат, разбират и запомнят всичко. Те имат още способността да правят различни неща (може да гледа детско , да играе и тн) и едновременно с това ви слушат много добре и запомнят. При нас по големите не е така, защото след това като порастнем ни е нуждан концентрация.
Ми май накратко това се сещам , дано съм била полезна. Ако се сетя още нещо ще пиша .
Слагам в скрит текст, че стана много дълго.

значи когато се ядосаме или друго казва по добре ударете нещо, тръшнете  вратата, а не да ударим детето. Например направил беля и сте бясна - ударете масата или друго и му кажете ето това искам да направя, така да те ударя, но не удряйте него. Така хем изкарвате гнева си на предмет, хем нали и детето разбира и не го удряте. Така не се научава, че като се ядоса трябва да удря и бие кой как му изпадне или го е наранил/ядосал. Сяда те и гворите с него и така ще свикне, че нещата се преодоляват с говорене , а не с бой.

Другото интересно е когато е ядосано и удря нещо, играчка, хвърля играчка, тръшка се. Ядосано е на нещо.
Значи не му казваме - не се ядосвай маме и тн да го успокояваме. Аз например така правя и виждам че файда няма. Той това ми вика - ти като се ядосаш и някой застане и ти вика не се ядосвай как реагираш.... ми помислих и установих , че ме дразни подобно нещо и му тегля една  . Еми и децата така се дразнели.
Правилното било да идеш и да му кажеш - виждам че си ядосан, разбирам те. Въпроса е да му се влезе в положение, да му покажеш че разбираш и то по лесно се успокоява .