- Публикувана: 10 апр. 2016, 21:46 ч.
- Последно мнение: 11 май 2016, 13:42 ч.
Вечеряте ли заедно?
Кат малка най-мразех да ми кажат - "не яж сега, че след малко ще слагаме масата". Като това след малко беше доста разтегливо във времето.
Повечето пъти аз ям заедно с детето, но доста често то си хапва само, а ние когато огладнеем.
Как е минал деня и т.н. си споделяме по друго време - с детето докато играем или се приспиваме, а с миУото когато се сетим да се питаме.
Телевизора у дома стои почти по цял ден изключен, понякога с дни. Но се случва да зяпаме нещо по него. Детето гледа музика, а аз следя "Откраднат живот". Като отидем във Варна гледаме за Куши почти по цял ден.
Повечето пъти аз ям заедно с детето, но доста често то си хапва само, а ние когато огладнеем.
Как е минал деня и т.н. си споделяме по друго време - с детето докато играем или се приспиваме, а с миУото когато се сетим да се питаме.
Телевизора у дома стои почти по цял ден изключен, понякога с дни. Но се случва да зяпаме нещо по него. Детето гледа музика, а аз следя "Откраднат живот". Като отидем във Варна гледаме за Куши почти по цял ден.
Гледам, че големият ми син, който след 5 дни официално става тийн, все по-често предпочита да си седи в стаята със слушалки на ушите и да си мъкне чинии с храна там. Не смятам да го спирам, само и само да вечеряме заедно, приемам особеностите на възрастта и не ща да налагам моето. Само да не забравя да си връща чиниите в кухнята, че най-много мразя да откривам стари чинии със засъхнал по тях кетчуп и втвърдени трохи.
nelig, има едни миризливи пръчки срещу комари - палиш ги и те не идват.
Помагат ли? Всичко друго съм пробвала, все ме хапят
Засади си и босилек.
Имам, не помага
Добре че поне става за ядене. 
За комарите - ето това е решението:
По този въпрос и аз съм против, за малки деца - хранене на поискване, но тогава и няма какво толкова да се обсъжда на масата с едно бебе, по-скоро то си лази, играе през това време.
Ние за по-големите говорим, с възрастта растат и отговорностите, разбира се, че стиска зъби и чака, няма избор, 7-мият й час свършва в 19:20 ч.
Скрит текст: 
Защо трябва детето да стои и да чака гладно цял час? Само за да седнете после заедно на масата.
Ние за по-големите говорим, с възрастта растат и отговорностите, разбира се, че стиска зъби и чака, няма избор, 7-мият й час свършва в 19:20 ч.
Скрит текст: Нашият беше остъклен, първата работа като го взехме беше да го разрушим, съседите под нас хич не бяха доволни, ама това е положението, имаме и друг, южен. Това беше идеята като търсехме - южният е за кафето сутрин, че тогава е хладно, а северния за вечеря, пак на хладнo, на фенери
Mммм, колко приятно - да си вечеряш на балкона. У нас не може, защото си купихме жилище със зазидан кухненски балкон. На бай Ганьо му дай да се остъкли, да се зазида и да усвои пространство...
Скрит текст: 
Гледам, че големият ми син, който след 5 дни официално става тийн, все по-често предпочита да си седи в стаята със слушалки на ушите и да си мъкне чинии с храна там. Не смятам да го спирам, само и само да вечеряме заедно, приемам особеностите на възрастта и не ща да налагам моето. Само да не забравя да си връща чиниите в кухнята, че най-много мразя да откривам стари чинии със засъхнал по тях кетчуп и втвърдени трохи.
Аз пък съм забранила да се яде по стаите. Детето и мъжът ми ме мразят заради това, но съм непреклонна
Гледам, че големият ми син, който след 5 дни официално става тийн, все по-често предпочита да си седи в стаята със слушалки на ушите и да си мъкне чинии с храна там. Не смятам да го спирам, само и само да вечеряме заедно, приемам особеностите на възрастта и не ща да налагам моето. Само да не забравя да си връща чиниите в кухнята, че най-много мразя да откривам стари чинии със засъхнал по тях кетчуп и втвърдени трохи.
И аз така правя, Янечек
И все се разправяме за чиниите и чашите със засъхнали пакетчета чай, отврат Въпреки това, ако вечер сложим маса и седнем всички - идва и той и се заседява. Ако всеки си хапва когато завари - и той влачи чиниите в стаята и не го виждаме като хората. Затова и си го давам тоя зор де.
Хаха, и аз си ползвах масичка за закуска в леглото, като бях бременна.
Като станах тийн, избягах от семейните вечери/обяди. Никой не рева за мен, даже почнаха и другите да си ядат който, когато иска, а не в определени часове. До ден днешен майка ми си има свой режим, баща ми - негов. Общуват си достатъчно по друго време.
Малката яде в приблизително еднакви часове, като стане голяма, не бих й налагала да се храни под строй, че и да не й давам да си яде в стаята.
Единствено с брат ми съм вечеряла дружно, когато се прибирахме по едно и също време в квартирата от работа.
Като станах тийн, избягах от семейните вечери/обяди. Никой не рева за мен, даже почнаха и другите да си ядат който, когато иска, а не в определени часове. До ден днешен майка ми си има свой режим, баща ми - негов. Общуват си достатъчно по друго време.
Малката яде в приблизително еднакви часове, като стане голяма, не бих й налагала да се храни под строй, че и да не й давам да си яде в стаята.
Единствено с брат ми съм вечеряла дружно, когато се прибирахме по едно и също време в квартирата от работа.
А, на мен ми даваха да ям навсякъде - в стаята ми, в леглото. Никога не са ме ограничавали, така че моята забрана не е свързана с детството 
Просто, не знам как и защо, след 26-тата ми година развих нещо като фобия към трохи в леглото. Дотогава си хапвах най-редовно между завивките, даже обичах - бившият ми мъж правеше много вкусни кексове и сутрин през уикенда ми носеше на табла с кафето.
В някакъв момент обаче ми стана гадно. Сега откачам ако заваря детето или мъжа ми да ядат, излегнати на спалнята. Започвам веднага да тупам чаршафи и одеала, иначе не мога да легна после. Позволила съм да хрупат само нарязани плодове, но всичко, което се рони е баннато в спалнята и детската стая.
Абе всеки луд с номера си. Аз съм с цяла програма
Просто, не знам как и защо, след 26-тата ми година развих нещо като фобия към трохи в леглото. Дотогава си хапвах най-редовно между завивките, даже обичах - бившият ми мъж правеше много вкусни кексове и сутрин през уикенда ми носеше на табла с кафето. В някакъв момент обаче ми стана гадно. Сега откачам ако заваря детето или мъжа ми да ядат, излегнати на спалнята. Започвам веднага да тупам чаршафи и одеала, иначе не мога да легна после. Позволила съм да хрупат само нарязани плодове, но всичко, което се рони е баннато в спалнята и детската стая.
Абе всеки луд с номера си. Аз съм с цяла програма
Ти написа, че ако детето ти е гладно, трябва да може да изтърпи толеранс от 30-50-60 минути. За мен това е неадекватно.
Да,трябва принципно да може да изтърпи. А не да изтърпи, щото съм си наумила да кажем да се яде в 19.05, примерно. В смисъл, че нищо няма да му стане, ако не яде на момента, като каже, че е гладно- идеята е по-скоро да има някаква периодичност на храненето. Ако не е готова вечерята, какво да му дам, да му мажа филии, да кара все на суха храна?Не ми харесва.
Но пак казвам, детето ми е от тези, които в ранното детство са изключително злояди, а сега яде нормално, но почти никога не е гладно, дори понякога не се сеща ,ако не го питам.
След училище никога не е гладно, но все пак за деня до момента е яло поне 3 пъти- закуска, обед, училищна закуска.
Отраснала съм в семейство, където вечерята заедно беше задължителна, както и закуска, и обяд в почивните дни. Все чакахме баща ми да седне на масата, защото имал някаква работа, после трябваше да го чакаме да се нахрани, за да станем... Изключително тегаво беше, разговорите ми тежаха. И въпреки всичко бях приела този модел за нормален и го наложих в моето семейство. Обратното, ММ е живял в среда, където не се сяда заедно за всяко хранене / и заради живот между два града, и работа на смени/. На мен обаче ми тежи седенето на маса, просто не мога да не ям, щом съм на масата. По тази причина от година -две не вечеряме заедно, само по поводи. За детето това не е добре, разбира се, но тя е доста злояда и преди, когато вечеряхме заедно, пак не се хранеше добре.
Отраснала съм в семейство, където вечерята заедно беше задължителна, както и закуска, и обяд в почивните дни. Все чакахме баща ми да седне на масата, защото имал някаква работа, после трябваше да го чакаме да се нахрани, за да станем... Изключително тегаво беше, разговорите ми тежаха...
