Публикувана: 12 апр. 2016, 20:39 ч.
Последно мнение: 7 май 2016, 08:40 ч.

Искам да кажа ... (76)

90 234
749
1

# 465 27 апр. 2016, 10:41 ч.

София
Мнения: 8 219

Акаша, моята дъщеря няма обици. Мисля, че е редно тя да си прецени дали иска да си дупчи ушите.
Аз много искам да нося, но ушите ми се възпаляват от всичко, дори от медицинските обици и не нося.

# 466 27 апр. 2016, 10:46 ч.

В Космоса
Мнения: 10 098

Моята иска, аз иначе не съм приритала да ѝ слагам. Но баба ѝ обеща за рождения ѝ ден обечи и продупчване, даде парите. И тя сега ми напомня периодично за това. Не ми се ще в козметичен салон, обаче...
Аз също имах проблеми и освен злато нищо друго не можех да нося, дори сребро. Затова и зарязах отдавна обеците.

# 467 27 апр. 2016, 10:46 ч.

София
Мнения: 23 741

Даун, честита нова работа и успехи! Hug

Да се каже, че аварията и случилото се в Чернобил и след това се преекспонира, е нелепо. Другарите от СССР са мълчали като задници за станалото, добре че в други държави са засекли радиацията и са поискали сметка. А и нашите управници са били прекрасно наясно кога точно нивата на радиация са били доста извън нормите, но са мълчали, за да не създават паника сред мирното население. Whistling

На дядо ми му съобщаваха под сурдинка някои неща и той ме прибираше вкъщи да седим на затворени прозорци. Мизерна работа и винаги ме хваща яд като чуя за Чернобил. Потресаваща и чудовищна грешка, на която ще търпим последствията десетилетия наред.

На дъщеря ми й пробихме ушите, когато тя си поиска. Беше някъде на 4 годинки. Заведох я на УНГ и там извършиха процедурата.

# 468 27 апр. 2016, 10:54 ч.

Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!
Мнения: 10 149

Даун, не омаловажавам. Разбира се, че е трагедията на миналия век и огромно престъпление. Но наистина ми се струва несъстоятелно всичко да се оправдава с Чернобил, защото забелязвам такава нагласа - живееш вредно и като за последно, но Чернобил ти виновен. А примера с моя приятел го дадох като куриоз, защото е бил точно там, в Минск, точно в онези четири дни. Може би малко като успокоение го споменах, тъй или иначе вече нищо не може да се направи...

А иначе, цинизмът на мен ми е съвършено чужд, независимо за какъв цинизъм става дума.

Ако имах дъщеря, бих оставила на нея решението дали да си пробива ушите или не.

# 469 27 апр. 2016, 11:16 ч.

Mediterraneo
Мнения: 42 507

Цитат на: Тонка* в ср, 27 апр 2016, 10:46

Да се каже, че аварията и случилото се в Чернобил и след това се преекспонира, е нелепо.

Абсолютно! аз недоумявам как може да има хора, които омаловажават една от най- големите катастрофи на човечеството!
Носим последствията от Чернобил и ще ги носим още много дълго. Умират бебета от рак, хора! Това не е преекспониране, това е самата истина! Дано никой не преживява подобна лична трагедия! Достатъчно на всички ни са фактите.

# 470 27 апр. 2016, 11:25 ч.

В Космоса
Мнения: 10 098

Цитат

Ако имах дъщеря, бих оставила на нея решението дали да си пробива ушите или не.

Светалчо, на колко години според теб трябва да вземе това решение? Моята е на 5. Тя пожела. Не я насилвам аз. Да го приема ли или да ѝ кажа като стане на 18 да прави каквото иска. Laughing

# 471 27 апр. 2016, 11:28 ч.

Мнения: X

На мен ми изглежда много грозно бебе с обици.

На щерката ги пробихме, когато тя сама реши, че иска. Беше на 5 години. Сама избра обиците - златни, много мънички, със стабилно закопчаване. Направихме го в козм. салон с добра репутация, защото тя тогава имаше силен страх от медицински лица. Действаха бързо, професионално, с пистолет. Малката нямаше време да се разплаче - вниманието и беше заето с избиране на стикери за нокти и за първи път в живота си получи маникюр, беше очарована. Проблеми със зарастване не сме имали, но обиците, които носи са само златни.

# 472 27 апр. 2016, 11:33 ч.

Mediterraneo
Мнения: 42 507

Цитат на: Акаша в ср, 27 апр 2016, 11:25

Моята е на 5. Тя пожела. Не я насилвам аз. Да го приема ли или да ѝ кажа като стане на 18 да прави каквото иска. Laughing

Голямата точно на 5 години започна да ме врънка за обеци. Баба й купи обеци за РД и няколко месеца по- късно ги сложихме. С нея обаче имахме големи проблеми- след медицинските сложихме златните; след няколко месеца решихме да сложим сребърни. Леле, за една нощ ушите й така гноясаха, не мога да извадя обеците- надути, кървящи и гноящи дупки, много болезнени. Последва лекуване, оставихме ги да зараснат напълно и ги пробихме отново.
Малката също на 5 години и 2-3 месеца получи обеци. С нея дори не смятам да експериментирам да сменям златото засега.

# 473 27 апр. 2016, 11:33 ч.

Euskal Herria
Мнения: 29 404

Постът на Тарталета изразява изцяло мнението ми. Болезнена тема, особено ако си лично засегнат.

Аз си пробих ушите, когато бях в девети клас. Ходих в Дома на модата и красотата (тогава).
На дъщеря ми й ги пробихме, когато беше на около година някъде. Даже спазихме и поверието - да стане на Благовец Laughing

. Сложихме й съвсем мънички обички - просто едни златни топчета, гравирани. Не мисля, че е било грозно.

# 474 27 апр. 2016, 11:37 ч.

Mediterraneo
Мнения: 42 507

Мен баба ме заведе на 7 години да ми пробият ушите. След 7-8 години започнах сама ( собственоръчно) да си прибавям дупки. На едното ухо имам 4, на другото- 3 дупки. Сега съм обещала на голямата след 1-2 години да я заведа да й сложат втора. Няма как да избягам от това Laughing

Да не говорим, че ако стане дума за татуировки, и там личният пример е налице и от двама ни с баща й Blush

# 475 27 апр. 2016, 11:48 ч.

Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!
Мнения: 10 149

Цитат на: Акаша в ср, 27 апр 2016, 11:25

Цитат

Ако имах дъщеря, бих оставила на нея решението дали да си пробива ушите или не.

Ами тя вече е изявила решението си. Joy

# 476 27 апр. 2016, 12:09 ч.

Мнения: 23 097

Дъщерята иска обеци от 5годишна, аз все отлагам. Сега вече мисля да я заведа да и продупчат ушите, докато времето е все още хладно.

# 477 27 апр. 2016, 12:24 ч.

Мнения: 7 171

На дъщеря ми ги пробихме веднъж, май за деветия рожден ден, но се възпалиха (ходеше на плуване по това време), въпреки че ги промиваше със специален алкохол за целта. Махнахме ги заздравяха, запушиха се. После ги пробихме пак, май две години по-късно и сега си ги поддържа.
Тук се пробиват в моловете, от "какички", с "пистолет". Слагат мънички златни обички, които държиш около два месеца. Трябваше да ги върти всяка вечер и да ги промива два пъти на ден.

# 478 27 апр. 2016, 12:34 ч.

Мнения: X

Тичах спешно да си прибера номер 2 от училище и го пратих с татко му в спешното. Паднал на контузената си ръка и май вече не е само навехната, да видим права ли съм.

Като ми звънне домашният телефон преди обяд със скрит номер на дисплея, подскачам и очаквам лошо. Обикновено не бъркам.