Парите в семейството

И при нашите е така.
При нас такива разходи все още не са дневен ред, но мисленето ни е такова.

Вкъщи (с отделен бюджет сме):
- Аз плащам едните сметки, той плаща другите. Всеки пазарува това, което смята за необходимо. Ако моя ми се обади и каже "Купи хляб, месо и бира" ще взема, но няма да очаквам да ми даде половината, нито ще си лепна етикет "Собственост на Зизу!". По същия начин ако съм на 0 за този месец, но моя иска да отидем заедно на заведение ще отидем, той ще плати, следващия път ще платя аз. Ако печката ни се развали и трябва да се вземе нова - взима този, който в момента разполага с пари.
В квартирата със съквартирантите:
- Делим си сметките за ток, вода, парно по равно. Всяка седмица събираме по (да речем) 50лв/човек за храна и консумативи като преди отиването в магазина сме изготвили списък с покупки. Ако ми се обадят и ме помолят да купя 2 хляба, килограм месо и бира да речем, плащам с моите пари, след което си "осребрявам" бележката от общите пари за храна (ако купя на съквартирантката тампони или някакво лекарство - искам парите от нея). Ако някой остане без пари не стои гладен, просто ще компенсира следващия път, ако на връщане от лекции съм решила да купя нещо готово за хапване за всички не очаквам да ми го платят. Ако съм без пари, а на всички им се ходи на заведение ще взема на заем и после ще ги върна или ще си остана вкъщи. Ако печката ни се развали - викаме хазяина, защото не искаме да купуваме нова и да наливаме пари във временното ни общо жилище.

С други думи, разликата (макар и на пръв поглед не особено съществена) е, че в единият случай всеки плаща някакви неща като все пак се стремим да са по равно, в другият всичко се дели. В първия случай ако този месец не мога да поема част от сметките ще ги поеме ММ, във втория ще търся пари на заем за да си платя моите сметки.
В първия случай (като семейство) макар и с отделни бюджети пак "вкарваме" пари в общото като закупуване на ел. уреди, ремонти и т.н. Във втория случай просто съжителстваме.
Та, мисълта ми беше, че при отделните бюджети в семейството въобще не е нужно някой да плаща половината от храната, която другият е купил. Просто всеки разполага с парите си така, както сметне за добре и след като за месеца са платени сметките и храната, може да прави, каквото си иска с останалите пари без половинката да му държи сметка или да го следи, колко точно са му спестяванията.

Ако е нужно мога да дам пример и за разликата между общ и отделен бюджет в семейството, та да е пълна картинката.

При моите родители винаги е бил общ. И двамата работеха, след като покриеха нуждите на семейството влагаха остатъка в нещо. Още през комунизма намираха начин за нещо като частен бизнес. Това им носеше пъти повече, отколкото ако се вложат отделно или седят по сметки. След комунизма направиха заедно фирма, понякога приносът на единия е по-голям, друг път на другия, но изкараното е общо. За родителите си също заедно помагат, когато се налага да се направи покрив или друга по-голяма инвестиция не чака да изкара пари този, за чиито родители се отнася, веднага, на секундата бабите са на сухо.
Чантички, кремчета, хобита, това въобще не се коментира, тези неща са консумативи и се купуват в движение, без отчет.
Двамата са като деня и нощта, въобще не е толкова лесно, колкото звучи написано, но осъзнават, че всеки сам не би постигнал това, което направиха заедно и смятат, че всичко си е заслужавало. За мен това е страхотен пример и едно от нещата, които следвам (съвсем не ги копирам сляпо - има доста порядки, които не приемам и не спазвам).

Зизy, през студентските ми години всичко описано съм го прилагала със съквартиранти, в смисъл купували сме общи уреди, мебели, както и сме поемали чуждите, когато са били затруднени. Вероятно затова не разбрах какво имаш предвид.

+1 напълно съм съгласна с написаното и също така и аз не разбирам връзката между семейството и съквартиранти.

Интересно ми е да чуя за разликите за общия и отделния бюджет.  Плюсове и минуси.

Не се тревожи, абсурт, и аз съм забелязала, че не можеш да си сдържаш простотията  Толкова противоречия в един пост, чудя ти се на акъла как пък не те досрамя    Доводите ти пак удариха на камък, тъй като с друг мъж досега не съм живяла, нито имам извънбрачно дете, нито потребителката, към която се обръщам е омъжена и най-малкото деца не съм намесвала изобщо, да ги наричам извънбрачни пък съвсем.
Също така мъжът ми не внимава да не се прекара, желание за брак има от негова страна. Дотук не видях в едно нещо да си права и дори с една подробност да си запозната от личните ми взаимоотношения.  И не, не е въпрос на гледна точка дали ще намериш мъж, който ще ти оставя цялата си заплата, а въпрос на нагласа да търсиш точно такъв мъж, който ще те поема изцяло и да си ок с това.

Понятието извънбрачно дете отдавна вече не съществува. Бих препоръчала все пак да се въздържате от подобни изблици на... мракобесие. Все пак говорите за деца в майчински форум.

Ама Човече, отделния бюджет съвсем не означава, че парите седят по сметки или че е задължително да бъдат инвестирани отделно. Просто трябва да се знае кой и колко. При по-големи суми е хубаво и да се формализира.

Донякъде разбирам позицията ти, защото сте се омъжили млади, заедно сте изградили всичко. Но това, което имам, съм създала сама и ми е непонятно вкарването му в общия кюп заради голата идея.

Понятието си съществува и няма нищо срамно в него.
Който се засяга, да си помисли защо- ако иска, де.
ПП. Може би имаше предвид " незаконно", което понятие не съществува?

stefyyyy, коментара ми за съквартирантите (първия) беше по повод поста на НСЧ за това, че ако единият няма пари ще стои гладен или че жената трябва да осребри половината от касовата бележка за да консумира продуктите, които е взел мъжът й.

Аз плюсове при общия бюджет не видях, макар да бяхме на такъв няколко месеца.
Не мога да харча чужди пари, най-вече като знам, че страничните ми разходи съвсем не са малки.
Не мога да взема от общите пари за да си купя нещо само за мен, което няма да служи по никакъв начин на партньора ми. Той от своя страна също сведе личните си разходи до минимум за да има за мен. Спрях да ползвам таксита, защото не знаех дали мога да си ги позволя и се притеснявах, че така може да не останат пари за някоя негова странична нужда. Като цяло "треперехме" над тия пари и се чувствахме некомфортно ако се налага да харчим за личните си нужди. Може би ако бяхме една идея по-големи егоисти нещата щяха да са други.
Е, тогава тъкмо се бяхме събрали да живеем заедно и не знаехме, колко точно пари ще отиват за ток, за вода, за храна и т.н.
Сега сме с отделни бюджети. Знаем, че еди-колко-си пари горе-долу отиват на месец за храна и сметки и знаем, колко ни остават за лични нужди. Държа всякаква по-скъпа техника да се купува от единия или другия, а не да събираме заедно пари. Нямаме брак и предпочитам при една евентуална раздяла да пропуснем евентуалните караници от типа на "Аз дадох пари за това и си го искам, нищо че в документите фигурира твоето име" или "Аз дадох повече пари за колата, трябва аз да я получа", примерно За ремонти и сметки на наследствените ни имоти всеки си плаща сам. За хобитата си отделяме толкова, колкото можем без това да натежава на другия.
Ей заради такива "простички" неща предпочитам всеки да си знае личните пари

Разделен/отделен бюджет не означава, че парите се държат на различни места. За такъв говорим, когато всеки се съобразява с личните си доходи за личния си стандарт на живот и съответно, когато е в двойка, при която единият е с чувствително по-големи доходи, се оказва, че единият в двойката живее с по-висок стандарт на живот от другия и не се лишава от нищо, за сметка на другия. За мен това не е нормално, независимо дали е мъж, или жена, страната с по-високите доходи. Семейството трябва да има общ стандарт на живот.

Понятието "извънбрачно дете" дете разбирам като дете родено извън брака на родител, който в същото време е в брачен съюз с човек, който не е втория родител на детето.
Не знам Антигона да живее с женен мъж.
И понеже с Антигона сме избрали еднаква форма на съжителство с половинките си, ако кажа на мъжът ми, че съм му съквартирантка или че живее с любовницата си, ще се смее доста. Предполагам нейната половинка също.

  
  По скоро ти имаше предвид незаконно дете.
Извънбрачно дете означава дете от женен мъж, за него то е извънбрачно. И тъй като темата няма и бегло касателство с подобен случай, очевидно си го включила в поста си като някакъв вид обида



  Абсолютно. Затова не мисля, че някой тук може да се каже, че има разделен бюджет в семейството си.

Не, "извънбрачно" е дете, родено от майка, която не е встъпила в брак.
Затова и се налага бащата да го припознава, докато в брак то автоматично е негово.

Iris04, това е за теб:
За извънбрачното произхождение

Чл. 1. Извънбрачни са децата, родени: а) от неомъжени жени; б) от разведени жени или вдовици по-късно от триста дни след прекратяване на брака, освен ако се докаже, че са заченати през време на брака; в) от омъжени жени, чието на децата извънбрачно произхождение е установено по съдебен ред.

Не се коси, и Антигона не знае   "Съквартирантът" би бил по-скоро обиден. Апартаментът, в който живеем не е квартира, нито ергенска бърлога за всекиму според пола, а дом. За създаването и подобряването на този дом и двамата влагаме финанси, време и усилия.

Куку, не си права.
Ако мъжа има по-голям доход, не значи, че ще го харчи за да поддържа по-висок стандарт. Всеки човек решава какво да прави с парите си. С моята бивша в началото бяхме с равни доходи. Дори тя взимаше повече. Най-щастливи бяхме, когато и двамата изкарвахме най-ниските си заплати
В крайна сметка с годините ни растяха заплатите по равно, накрая последните години взимах 2 пъти повече пари от нея. Въпросът е, че като по-голяма заплата, поемах повечето разходи т.е. всички сметки без студена вода и нейният личен телефон. Живеех и харчех колкото нея, всичко останало отиваше във фонд общо бъдещо жилище, защото тя НЕ можеше да спести и 5лв.
Та дори и с по-голяма заплата не е казано, че ще поддържа по-висок стандарт. Кой както ги разбира парите, кой какви комплекси ще избива и кой какъв мироглед има към света. Това е.