Семейство без брак

  • 43 201
  • 760
  •   1
Отговори
# 90
  • София
  • Мнения: 24 796
Сякаш на тези времена трябва да декларираш желанието си за сватба.Сега хората се събират, живеят заедно и никой не го смята за неморално и т.н.
За хората без средства е облекчение .А те са все повече.А пък и като се съберат да живеят заедно,което е целта и детето не се води извънбрачно и др. глупости от миналото хората не виждат смисъл в брака.
Преди не можеше да живееш с мъжа си или да родиш без брак.Ако искаш тези неща първо брак и тогава.
Съгласна съм - много хора сега /млади и не толкова млади/ смятат брака като едно излишно и досадно мероприятие,  в което трябва да се изхърлят едни пари за  роднински кеф. Ако обаче на някой му е ценно, е добре да го заяви по някакъв начин, щото на другия ако  му е все тая тази подробност, няма как да се сети сам /освен ако не го натиснат роднините /

Не мися, че е "досадно мероприятие",защто 2 мои колежки сватби. И то доста сериозно се подготвят. Но както казах в предишния си пост, няколко мой колеги живеят на семейни начала....без брак и деца имат. Чувстват се добре, изглеждат добре, би следвало и в семейството им всичко да е наред.

# 91
  • Мнения: 24 915
Едно дете е много по-обвързващо от един подпис бил той романтичен и облечен според традицията или не! Така, че не мога да повярвам, че човека бяга от отговорности не е повдигал темата, но явно на авторката не й е харесало как е ставало! То затова си мълчи толкова страници, защото не разбира защо не се тръшкаме като нея как така него е срам този, че толкова време не е паднал на колене, не й е издигнал паметник и не й е поискал ръката!

Обвързващо е детето, но предимно за жената. Мъжът много лесно може да си вземе шапката и да започне ергенски живот при евентуална раздяла с майката. И даже може да я изгони с детето от жилището, в което живеят, ако се води на негово име. Обществото не прощава на майките, решили да не са толкова обвързани с детето си. Вижда се от разсъждения на тема "Познавате ли жени, изоставили децата си?". Не, че са ги изоставили - в болницата, пред портата на сиропиталище или манастир, в някой контейнер за боклук... Не, оставили са ги на бащата или на неговите родители да ги гледат. Нещо, което мъжете правят поне 100 пъти по-често от жените и не се възприема толкова негативно. Винаги съм се чудела какво им е толкова смешно на жени, че в редките пъти, когато мъжете им (които не са моряци или тираджии, неприбиращи се вкъщи с месеци, а съвсем редови чиновници и работници, прибиращи се всяка вечер вкъщи) трябва да облекат децата си, не могат да го направят, не знаят какви и къде им са дрехите дори. А тези деца ги виждат всеки ден... Трагично е.

Та една жена, обвързала се с дете, наистина ли не заслужава поне един подпис за сключване на брак да метне бащата? Разправията не е много повече, отколкото да си припознае детето. Пък и колко други подписи ще се се налага да слагат и двамата, защото нямат сключен брак.

# 92
  • Мнения: 2 309
Това за изоставянето на дете от бащата- знам го от личен опит, защото моя т.нар. баща вече 30 години не се е поинтересувал за мен!!! Но за това има и съдилища, ако една майка иска бащата поне по някакъв начин да присъстват в живота на детето! Пък иженени да са никой не ти гарантира, че единия от двамата ще бъде отговорен!
Относно данданията по брак и припознаване- лъжеш се жестоко! Синът ми е припознат още от началото и всичко стана за няма и 5 мин, а сега за брака, който ще стане в нас и то по кратката процедура, защото кмета ни е приятел- ами то ще е едно тичане по различните институции (допълнително ако единият от тях е чужденец- преводи, легализации, допълнителни документи и какво ли още не) и данданията става сто пъти в повече и то само за граждански брак! Така, че припознаването на едно дете е много по-лесно от женитбата от където и да го погледнеш!!! Допълнително ако видиш че бащата е без родителски ген, тогава детето което ще се роди си е на твое име и колкото ида е се блъска донора на сперма, няма абсолютно никакви права над детето!

# 93
  • Мнения: 5 513
Аз нямам брак.Не се налага да слагаме подписи заедно.Защото,като нямаш брак, няма и заедно.

# 94
  • Мнения: 5 060
Не е точно така, Деси.
Има хора, които живеят щастливи вече 20 години без брак. Та те са повече заедно от някои семейства.

# 95
  • Мнения: 2 650
Когато единият родител е абдикирал  от към родителстване е по-лесна процедурата, когато си без брак.  Единствения подпис който се изисква е за напускане на страната.  В брак подписите са много повече.  Това искаше да каже Деси /без да й адвокатствам де  Laughing /   

# 96
  • Мнения: 24 915
Аз нямам брак.Не се налага да слагаме подписи заедно.Защото,като нямаш брак, няма и заедно.

Правиш ли разлика между "подписи се налага да слагат и двамата" и "слагане на подписи заедно"?

След като си пълнолетен и дееспособен, съдът ще ти защитава правата единствено, ако се подчиниш на закона, заедно с произтичащите от това права и задължения. Не можеш да искаш да ти защитават правата на базата на писаното в СК, след като предварително си се отказал да поемеш задълженията.

Много сте отворени, ама защо изобщо се занимавате с припознаване на детето от бащата, след като подписът въобще не гарантира, че той ще бъде отговорен и може и да си го гледа, и без да го е припознал. Масово сключиха брак познатите ми заради зелена карта, данъци, ползване на здравната осигуровка от работата на съпруга за цялото семейство, осиновяване на дете ... Гейовете за това се борят, вие доброволно се отказвате.

Когато единият родител е абдикирал  от към родителстване е по-лесна процедурата, когато си без брак.  Единствения подпис който се изисква е за напускане на страната.  В брак подписите са много повече.  Това искаше да каже Деси /без да й адвокатствам де  Laughing /   

В други теми сме ги коментирали какви са нужните подписи в различни ситуации, сега не ми се нищят пак.  Може и без брак да се окажат много повече, отколкото в брак. Тоест при запазване на връзката, а не при раздяла, много време, нерви и бюрокрация може да спестят. А защо въобще трябва да му е лесно на един абдикирал от родителството? Нека да му е гадно, да му се разкатае майката при развода. Без брак жената не разполага с толкова инструменти да направи живота на мъжа черен.

Последна редакция: сб, 16 апр 2016, 17:09 от кукумицинка

# 97
  • Мнения: 5 513
Да.Зандали ме разбра правилно.
Кукумицинка и аз преди години се палех много и изпадах в подробности.Мислех ако тъй стане,ако иначе стане,аз тъй,той иначе ...Вече не ми е необходимо.Не се тревожа за неща които я се случат,я не.
И нямам желание на бившия да му е гадно.И издръжка не искам.

# 98
  • София
  • Мнения: 31 471
Изключително неприятна ситуация, която се получава тогава, когато двамата имат различни виждания и желание и мълчат по този въпрос с години.

Грешката е твоя, че не си изяснила този въпрос на един по-ранен етап от връзката ви. 6 години са достатъчно време, за да се опознаете и да си кажете/покажете желанията, изискванията и очакванията.

Скрит текст:
Ние с ММ живеехме вече заедно, когато си изяснихме какво иска другият. Аз не държах изобщо на годежи, сватби и подобни неща, но не бях и против. Казвала съм му го хиляди пъти. Той спокойно ми отговаряше, че за него пък има смисъл, казваше си доводите и така аз бях наясно с това и някак знаех, че рано или късно въпросът ще бъде поставен от него (ако задълбочим отношенията си, разбира се). Така и стана. Получих много романтично предложение. Той държеше да не съм бременна булка, за да мога да се насладя на купона на макс. Добре, че го послушах, защото имах тежки първи 3м. бременност и 100% щяхме да отложим сватбата. Направихме страхотна бутикова сватба, без целуване на ръце и подобни дивотии. Събрахме близки и приятели, направихме си купон и ни остана страхотен спомен от цялото събитие. Сега смея да кажа, че не съжалявам изобщо.
И да се присъединя към апелите за комуникация. Комуникирайте, казвайте си нещата навреме, бъдете откровени, защото само така се решават проблеми. Мълчанието и недомлъвките не водят до добри резултати. Peace

Успех!

Скрит текст:
Да добавя, че по въпроса за деца също седнахме и поговорихме. Той искаше дете, аз обаче не. Тъкмо бях започнала да се утвърждавам в работата си и му казах, че искам да изчакаме няколко години. Той ме разбра и родих 3г. след сватбата. Peace  Всичко става с говорене и компромиси.

Последна редакция: сб, 16 апр 2016, 17:31 от missence

# 99
  • Мнения: 3 819
Ние сме осма година заедно, но нямаме брак.
Предложение имаше още преди 5 години и имахме идея да направим и сватба. Мъжът ми не е от най-романтичните, та за малко да си прибера пръстена и да му благодаря за страхотния подарък, когато той уточни, че това е годежен  Joy
През тези години походихме на доста сватби, бяхме кумове, видяхме как хората се женят и после се развеждат.
Дори една от сватбените агентки в града ни започна да ни бъзика, че вече е ред на нашата сватба, след като присъствахме на поне 4 сватби, които тя организира в рамките на 2 години /вече и по име ни знае/  hahaha
По едно време имахме идея за малка сватба, после искахме голяма сватба на едно определено място с шатри, кетъринг, специално осветление и т.н.
Сега вече не искаме никаква сватба. И двамата се чувстваме, че сме си семейство и без подсидите.

Имаш нужда да получиш сигурност и спокойствие от човека до теб, а не брак.
Вероятно не се чувстваш уверена, че вие сте си семейство и без подпис и е добре да му кажеш как се чувстваш. Пък решението ще го вземете двамата  Peace

# 100
  • Мнения: 5 060
Алиска, без държа, че ще сключите брак след някоя и друга година. Толкова сте преживели заедно, че накрая ще го направите от щуротия, щото само това не сте направили.  Grinning

# 101
  • Мнения: 3 819
Алиска, без държа, че ще сключите брак след някоя и друга година. Толкова сте преживели заедно, че накрая ще го направите от щуротия, щото само това не сте направили.  Grinning
hahaha
Ще се предадем ние накрая.
Сега си говорим, че може би искаме дечицата ни да са ни шаферчета /и на такава сватба бяхме на наши приятели, много хубаво беше/.
Та сега остава само шаферчетата да осигурим и подновяваме подготовките.

Последна редакция: сб, 16 апр 2016, 22:24 от Алиска

# 102
  • Мнения: 4 272
Просто го питай в прав текст:"Какво те спира да ми предложиш?"

Ти сериозно ли ѝ предлагаш да зададе такъв въпрос?
По-скоро бих казала в прав текст, че държа на подписа и цялата дандания около него, отколкото да се поставям в ситуация да питам нещо от сорта.
Като цяло не разбирам драмата, не проумявам защо такъв личен въпрос не се обсъди тоз час между двамата вместо да се нищи тук.

# 103
  • София
  • Мнения: 24 838
Преди не можеше да живееш с мъжа си или да родиш без брак.Ако искаш тези неща първо брак и тогава.
Можеше, ама от какъв зор да се лишиш от закрилата на закона?
И защо да трепериш дали "милото", след като се е наиграло с теб години наред на двойка, няма да се изниже като забременееш, пък после го гони да припознава детето.
Щото, може и да няма вече термин " извънбрачно", ама " баща- неизвестен", не ощастливява никое дете.
Пък и да се събереш само да живееш с някого, си е съжителство, не е брак.
Ей, кукумицинка писа, че дори и година след като живее с някого, не бърза да каже на техните.
Щото не се смята женена, си мисля.

# 104
  • Мнения: 19
Именно, Зизу, май е въпрос най-вече на вътрешно (психично) усещане.
За мен връзката без брак/подпис е някак незавършена, половинчата, все едно сме си все гаджета, т.е., нищо сериозно и обвързващо.Бракът е просто следваща,  "по-висока" стъпка напред в отношенията ни, както детето, купуването на общ дом, общи инвестиции....
За мен е важно, не си представям да живея с гаджето цял живот.Но със съпруга си, да.

Явно и авторката така се чувства, щом пита "Какво семейство ще сме с детето, след като не сме женени?" (по памет, че не помня точните й думи).


След всичко прочетено най-накрая да срещна човек, който да проявява разбиране. Това ме кара да се чувствам по-добре!

Общи условия

Активация на акаунт