В момента чета...46

Систем, знаеш ли колко ми се искаше да напиша друг отзив или да се включи някой, който да ми каже, че греша и че книгата е уау ...  
Може по-натам на други фенове да им хареса, разбира се. Аз затова не знаех и какво да напиша и дали да не премълча мнението си, за да не настройвам негативно.
Толкова ми е кофти, че и оценка в ГР не ми се поставя за тази книга  

Миж, не съм те виждала толкова разочарована от книга . Обаче знаеш, случва се с много автори. Лошото е, че човек се настройва положително и когато не се оправдаят очакванията, остава с чувството, че си е загубил времето с романа  . Аз така не можах да мина и 20 страници от "Спасителя", ако не бъркам заглавието.
Ако не друго, поне корицата е много готина  !

Миж, само любим автор може да ни разочарова така. Като се замисля, има шанс на мен "Прилепът" да ми хареса, защото аз няма да тръгна с големи очаквания - не съм от големите фенове на Несбьо. Много е искрен постът ти, хареса ми.
Вени, а на мен от всички досега прочетени на Несбьо книги "Спасителя" май най-много ми хареса.

Не знам кой препоръча Априлската вещица, но имам да го черпя кафе. Струваше си да я търся из книжарниците.

Снощи почнах Булчинска рокля на Пиер Льометр, много добре ми тръгна. Но тя и предната му(Ще се видим там горе) ме беше впечатлила.

Ели, няма да е проблем. Действието във всяка книжка е отделно, само се споменават бегло герои от предишните части. Най-много след прочита на "Кронос" да ти се причетат рязко и останалите три  Но те са ведри и леки, а "Кронос" разглежда сериозната тема за употребата на наркотици за това и ми хареса толкова.

"Присмехулника" все някога ще го прочета, но не знам дали ще бъде скоро.

По принцип избягвам да пиша в тази тема, макар да я чета с най-голямо удоволствие, но след поста на Миж, просто не се стърпях да не се разпиша. Миж, много ми е кофти да прочета това впечатление на все още непрочетената от теб Прилепът на Ю Несбьо. Казвам кофти, защото съвсем наскоро открих този автор с прочита си на Червеношийката, останах доста доволна от него и с нетърпение очаквам следващите му книги, но с тази резачка от твоя страна се замислям дали да прочета точно тази му книга. Освен това напълно те разбирам какво е да те разочарова любим автор. Преди известно време прочетох Гробище за домашни любимци на Стивън Кинг и не останах никак доволна Толкова се говори за тази книга, толкова положителни отзиви срещнах и толкова обещаващ изглеждаше романът, че накрая се чувствах все едно някой ме е лиснал с огромна кофа ледено студена вода Съветвам те да не зарязваш романа баш на последните страници, имах подобно преживяване с Джойленд, 2/3 от книгата ми вървеше трудно, едва последните 100 страници успяха да събудят някакъв интерес в мен. Нищо чудно точно тези последни страници да успеят да оправят донякъде горчивия вкус в устата, който ти е оставила в момента тази книга. А колкото до това какво друго да подхванеш, което да ти оправи този вкус, ако имаш нещо непрочетено още на Стивън Кинг, подхващай него. Стига отзивите да са достатъчно положителни, макар че и това не е гаранция. Или пък нещо разтоварващо, към което да не подхождаш с високи очаквания.
Извинявам се за отклонението, но беше засегнато нещо, с което се сблъсках съвсем наскоро, и се опитах да помогна. В момента съм захванала 50 000 неща едновременно, гаден навик, който не мога да отуча
1. Джордж Р. Р. Мартин - Пир за врани: това е най-тегавата от всички книги от поредицата "Песен за огън и лед", но така и така съм се хванала на хорото, ще го изиграя. Отзивите за тази книга ми дават известна надежда, че Танц с дракони няма да удари дъното
2. Джон Льо Каре - Вечният градинар: Реших да му дам втори шанс, но изглежда и тук ще ударя на камък като първия път. Ако не друго, то поне ми е по-интересна от Дама, поп, асо, шпионин.
3. Джеймс Клавел - Шогун: Това е най-мъчителната книга от всички, които съм захванала в момента. Имаше лека надежда, че ще започне да ми хареса, но тя угасна. Ще я докарам докрай, може интересните моменти тепърва да предстоят.
4. Стивън Кинг - 22 ноември 1963: В една друга тема заявих, че това е една от неговите книги, които не чакам с чак толкова голям интерес, колкото останалите, но това не означава, че ще я оставя за накрая. Засега върви спокойно, не ме отегчава, но има време

Най-после да разбера за човек извън моя тесен приятелски кръг, който е прочел "Априлската вещица".

Вчера, от промоцията на Еднорог, си купих Пътят към Литъл Дриблинг на Бил Брайсън. Вечерта отворих да попрочета началото, да видя като как е и ...откарах до 1.30 . Днес гледам като електроженист, но пак ще чета. Много приятен и разтоварващ ми е Бил Брайсън. Иначе съм на една четвърт от Пентаграма. Хари Хуле е затънал в някакво безпаметно пиянство и нещо ме дразни. Ще му дам време да се вземе в ръце докато прочета Пътят.... Прочела съм три от Случаите на Хари Хуле и ми харесват, а пък на тази нещо забоксувах 

Mijjj, и аз съжалявам да видя такъв коментар за "Прилепът". От теб в тази тема дори научих, че книгата е издадена у нас. Едва сега влязох да видя и рейтингът й в ГР и той потвърждава, че началото на поредицата не е особено силно. Жалко! Сигурно от любопитство ще посегна някой ден към книгата, но поне като не съм пренадъхана няма и да мога да се разочаровам толкова.

Чета Забравената градина и заради нея позарязах Сенки по Пътя на коприната. Повлече ме и ме омагьоса тази градина😄

Вчера, от промоцията на Еднорог, получих Вълци и Доведете труповете на Мантел. Зная, че не е тук мястото, но исках да се похваля 😊

Не знам доколко ще бъде интересно за четящите тук, но започнах една все още непреведена на български книга на Умберто Еко - Dire quasi la stessa cosa. Колебаех се между английския и испанския превод и в крайна сметка избрах испанския, така че ще я чета на испански (заглавието е Decir casi lo mismo - Да кажеш почти същото). В книгата Еко събира размислите си за превода на базата на собствения си (сравнително ограничен) опит като преводач, впечатленията си като читател на преводна литература и най-интересното за мен за момента - опита му от сътрудничеството с преводачите на неговите собствени книги. Ако има интерес, ще споделям впечатления.

Ох, прочетох Уроци по дишане на Ан Тайлър... Даже не знам как я прочетох и защо. Може би се надявах на някакъв приказен и щастлив финал. Е, нищо не се случи. НИ-ЩО! Много скучно ми беше, тъпо. А тая книга даже има и награда Пулицър.    Не знам какво повече да кажа.

Явно съм му фенка на тоя човек, защото съм изчела всичко негово. Тематиката в повечето му книги е библейска, с привкус на трилър. Харесва ми, това е последната му книга.
https://www.goodreads.com/book/show/22025866

момичета, не съм ви чела напоследък, сега ви хвърлих едно око само, аз започнах Тайната история на Дона Тарт, в началото съм още, но и при мен го има този момент, че след прочетен Щиглец следва съвсем леко разочарование, малко натоварващо ми действа и се чувствам като ученичка с всички посочени бележки, няма го и този силен рисунък на главния герой,ще видим по-нататък, уж съм се настроила много положително за Малкият приятел, но след вашите отзиви ще гледам да прекалявам с очакванията

Добре, в какъв ред да се четат книгите на Дона Тарт, за да няма разочарование, а градация?