Берен Саат от Звездите ... до ВВ Кьосем Тема 13

Привет, момичета!
Дива  Дана  Ванче   Тио   Серената   Тони  

Благодаря ви за всичко споделено!

Такъв сложен пъзел е този сериал, че колкото повече разсъждаваме, толкова повече се объркваме. Определено не става с едно гледане, както правя аз, но скоро сезонът свършва и ще имаме цяло лято да го разгадаваме. А и наистина при гледане онлайн седмица за седмица някои факти се размиват и ни убягват.
Напълно вярно е, че всички сте прави в разсъжденията си дори когато привидно са различни Такъв е сюжетът, такива са героите, но мисля че точно в това е чара на сериала и това е, което ни кара да очакваме всяка следваща серия с нетърпение.

              Кратко съдържание на 28 епизод

     Тази седмица Кьосем преживява болката
             от загубата на детето си

Султан Осман произнася смъртна присъда на брат си Мехмед. Шехзаде Мехмед е екзекутиран. Докато Кьосем скърби по сина си, в Истанбул настъпва невиждана досега зима. Сърцето на Осман се покрива с лед след срещата му  с Кьосем. А връзката между майка и син е разрушена завинаги.
 
Без да се съобразява с установените традиции, Султан Осман се жени за туркиня. С това свое решение той привлича вниманието на всички върху себе си и то не се харесва на никой.

Султан Осман излиза на поход край Хотин. Кьосем, която е убедена, че Искендер е жив е готова на опасен план, за да намери изчезналото шехзаде. Но отново се сблъсква с неочаквано предателство. Хюмашах разбира, че Кьосем преследва Искендер и изпраща брат си извън столицата с цел да го защити.

Докато Кьосем отправя последния си удар срещу враговете си, за Сафие животът спира.
Султан Осман се сблъсква  лице в лице с еничарите по време на похода. Той приема тежко решение за да ги накаже, но това става причина той да гори в огъня на предателството.

Когато научава, че Султан Осман е получил фетва за убийството на Шехзаде Мехмед, Кьосем е съкрушена. Тя веднага се отправя към двореца, за да спаси сина си, но там се сблъсква с ужасна картина. Шехзаде Мехмед вече е екзекутиран по заповед на брат си.

Докато Кьосем изпитва най-голямата болка в живота си, в Истанбул настъпва такава зима, каквато никой никога не е виждал. Всички вярват, че това е проклятие в резултат на това, че Султан Осман връща отново закона за братоубийството.

Осман е дълбоко потресен от смъртта на брат си и се се сблъска лице в лице със собствената си съвест.
Желаейки да уреди отношенията си с улемите, Осман приема много тежко решение и решава да се ожени за дъщерята на Шейх Ал Ислам Есад Ефенди – Акиле Султан.  Но тази женитба противоречи на установените традиции и така той привлича вниманието на всички върху себе си.

Султан Осман се отправя на поход край Хотин. Възползвайки се от отсъствието на Султан Осман, Сафие Султан се опитва да настрои еничарите против него. По този начин тя иска да проправи пътя на сина си Искендер към трона. В резултат на това Султан Осман се сблъсква лице в лице с еничарите по време на похода.

За да открие мястото, на което се крие Искендер, Кьосем устройва голям капан на Сафие. Докато Сафие мисли, че е спасила сина си, новината която получава разрушава целия й свят. Сега вече нищо няма смисъл.

                    

Още снимки от 28 епизод в този албум.

https://vk.com/album-78481828_232086325

Хубав ден на всички, които наминат оттук!

Здравейте

От снимките на екзекуцията на Мехмед съм в потрес и ми е много тъжно!
Четох резюмето и по снимките мисля, че Халиме и Дилруба ще разберат тайната на Сафие, че не прави всичко това за Мустафа, а за Искендер. Те ще наредят екзекуцията й. За жалост, ще се спаси пак тази жена!
Явно идва краят на Искендер. Така му развалиха образа, че вече и аз искам да си заминава от сериала.

Ще се реве и то много! Просто си знам как всички ще гледаме Кьосем и ще плачем! Болката на една майка! Безмълвна съм!

Дъгичка

Четвъртъчен привет на всички ! 
Дъгичка благодаря за превода на резюмето . 


Кьосем султан е готова за серията ...



... аз също...





...а Вие ?

Привет, момичета!!!
Благодаря за споделеното!!!
Изгледах още веднъж серията,
изчетох още веднъж дискусията,
но реших по-добре да помълча.
"Дадох си почивка",
за да събера сили за предстоящия епизод >>>




Тио,

Дива  
Невероятна Берен !!!!!!
 

Тио,   благодаря за "Черният ден на Кьосем"
TIMS показаха, че фрагманът е "тесен",
за таланта на Берен!!!

Добро утро на всички 

Берен !

 

Здравейте

Прехвърлих епизода в оригинал, но още не мога да го изгледам. Берен е страхотна! Много ми хареса и Вилдан!

Хубав ден, момичета.

Привет на всички в темичката  

Изгелдах он-лайн епизода вчера ,а днес около 20 мин.от преведения на руски.
Много силен епизод с блестяща игра на почти всички актьори.
Впечатление прави детето играещо Мурат .  Това което видя със сигурност ще повлияе върху решенията ,които ще вземе по-късно като султан .




Едно много солучливо видео ...Пепеляшка на Дисни & Кьосем султан ...

Дана

Здравейте  

Тио

Чета, че Берк Джанкат е писал в Инстаграм. Ето и превода от гугъл
Малко странно ми се струва. Може би изразът му е идиом и значи нещо смислено на турски, но в превод е безсмислица.

 

Привет, момичета! 
Едва снощи успях да изгледам епизода. Съжалявам, че не мога да се включвам редовно и да реагирам веднага.
Благодаря за всичко, което сте публикували!
Съгласна съм с вас, сцената с Берен беше много силна.
Въздействието усетих от целостта на сцената: композиция, темпото на достигане на кулминацията и не по-малко въздействащата утихнала прибрана "вътре" емоция, пораждащия се смисъл от съчетанията войни - майка, майка - син, червено - зелено.
Иначе,  имаме удоволствието да гледаме невероятни актьори.
Толкова различни,  че има за всеки вкус. Даже няма нужда нищо да се казва, думите понякога развалят усещанията.       
Дана, съжалявам за загубата ти!


 
Последният епизод ме накара много осезателно да почувствам, че гледам исторически сериал.
Не толкова със събития и личности,
а с усещането за време:
за движение напред, безвъзвратност, принадлежност към време.

Много сполучливо заглавие и метафора за малкия ледников период. Убийството на брата, което носи за Осман зима в душата, и незапомнената зима в Истанбул.
Двойният образ на Осман пред огледалото, новият Осман със сянката вътре в себе си: замръзналото сърце, заглъхнала съвест и нечуващи уши. За да бъде разбран Осман, аз се връщам отново към закона, който написа Кьосем. За да функционира, той предполага разбиране от всички участници в него: от Халиме със спасения от Ахмед син, която трябваше да разбере своято историческа мисия; от братята, които трябва да се откажат от желания за трона, докато дойде тяхното време; от други, напиращи към трона.
Ролята на първия султан в прокарването на този закон е най-голяма: той трябва да се откаже от абсолютната си власт: да приеме, че не неговият син, а следващият негов брат ще е наследник на трона и да се довери на братята си, че ще има спокойствието да управлява, докато те „дишат“ в гърба му. Ето това Осман не приема. Тайният Диван, историята в яничарския корпус – това са подробности, те му дават само повод. Истинското несъгласие и „враг“ за Осман са самата Кьосем и Ахмед,  техният начин на мислене, отразен в закона. Най-първото, което след сядането на трона Осман попита Кьосем, е дали тя сама е написала закона. И атакува неговата нередовност, докато истинската му съпротива е срещу съдържанието на самия закон. Осман не е съгласен с такова ограничение на своята власт за големите си амбиции. Стъпките му последователно и целенасочено са в обратна посока на това, което прави майката за обединяване на семейството и децата: разделяне. Кьосем е изпратена в Стария дворец, децата остават в двореца; следва забрана за виждане до символната стена, деляща Кьосем от Мехмед, зад която те вече не се чуват. Разграждането на семейството прекъсва ограничаващите Осман връзки. Колкото повече става султан, толкова по-малко Осман е брат, до екзекуцията на Мехмед, когато започва зимата в неговото сърце.

„Аз съм Осман. Султан Осман хан...“



Но Осман върви срещу времето, което след Ахмед и закона на Кьосем е вече различно.
За това говорят хората извън двореца с тяхното обяснение за незапомнената зима с връщането на братоубийството.
 
Очевидно е премината границата, когато братоубийството може да се приеме за нещо нормално.
Тенденцията в мисленето на много хора от управленския елит и на общественото мислене е различна.

Ледниковият период има и още едно трето осмисляне.

Замръзването, застоят, замирането на живота се отнася и до спирането на историческия процес, започнал от Махмуд, преминал през Ахмед и Кьосем. Осман извежда смисъла на своето поведение от прадедите, от родоначалника на династията, чието име носи: при връщането на стария закон за наследяването на трона, както и за брака си със свободна мюсюлманка. Позоваването на предходниците, което по принцип е положително, в неговия случай носи смисъла на нещо изживяно, консервативно, архаично. Осман черпи своите аргументи от далечното и изживяно минало, но много по-съществено е, че прекъсва връзката с непосредственото минало: тази с постижението на своя баща. Затова неговото поведение може да се определи като  ретроградно, спиращо напредъка и затова е обречено.

„Нека всички чуят и знаят, че основата на държавата, това са законите на нашите предци!
Аз ще продължа да управлявам така, както и моите деди!“

 

„Прости ми, татко. Не удържах на думата си, прости ми!“



Султанът предаде и майката, която му даде семейство.
Уби своя брат, нейния син.



В историята, която Осман разказа на Мехмед , се съдържа причината за екзекуцията:  страха да му отнеме това, което му принадлежи.

„Аз съм Падишах. Никой няма право да ми взима това, което ми принадлежи.“
Тези думи на Ахмед  обаче  се  отнасят до външен човек, не до братята.
Ахмед учеше синовете си, че братството е най-ценното нещо на света.
 


И още едно внушение за необратимостта на историческото време виждам в последния епизод.
То е във връзка с Искендер.
Видяхме колко  сериозно той се е вживял в ролята си на шехзаде, готов за трона.
Ръката, подадена  към Зюлфикяр, поставен на колене, обещанията за отплата, заплахите към Кьосем – всичко това, когато  седне на трона...
Присъдата над Искендер от създателите на сериала виждам в края, който поставиха не неговия „случай“.
Сандъкът  с вещи от миналото, времето на баща му султан Мурад  III.
Затвореният сандък е като приключилото време, то е исторически отминало и необратимо.
Отварянето на саднъка е като желанието на Искендер и неговите хора да върнат това време отново и излязлото от историята „изчезнало“ шехзаде с кафтана на баща си и с неговия меч в ръка да заеме място в настоящето.
Но реликтите от миналото, както и самият Искендер, принадлежат само на миналото;
тяхното  място е в музея или сандъка.
Извадени оттам, те се изпепеляват.
Това е краят и на Искендер, открил своето минало на шехзаде в Истанбул, което минало той трябваше да остави, без да се докосва до него.
Искендер пропусна възможността да е един модерен за този исторически момент човек:
такъв, който е осъзнал  новата ценност – човешкия живот.



Всичко тече, всичко се променя. Това прозвуча  за мен от последния епизод.
Героите, които не разбират това, са обречени: Осман, Искендер, Сафие...

Привет ! 

Дана

Ваня браво !




Едно  филмче за тези които обичат Историята . 

И да споделя нещо от което ме напуши смях ,последната сцена с "пиротехника" Зюлфикяр  направо си го представях с дистанционно в ръка ,а Хюмашах с ай-фон прави снимки...   Извинявам се ,но ми беше много нереално и недодялано...

                         Привет, момичета!

Дана   Дива  Ванче Тио

Благодаря ви за всичко, което сте споделили!

Епизодът беше изключително вълнуващ. Успях да гледам онлайн само втората му половина, но го изгледах на руски и още не мога да дойда на себе си. Невероятна Берен!
Колкото и пъти да гледам сцената с Мехмед, все плача. Толкова истинска, толкова автентична беше скръбта на майката, загубила детето си.

Ваня, отново великолепен пост. 
Ти наистина си моя пътеводител в сериала.
Без теб сигурно половината неща няма да мога да ги осмисля.
Благодаря ти отново!

Особено ми беше полезно обяснението относно Искендер и символиката свързана със сандъка, който Зюлфикяр му даде.

Великолепно казано!

Напълно споделям и разсъжденията ти относно Осман.
Да се родиш шехзаде очевидно е не благословия, а проклятие.
А и толкова млади е трябвало да поемат такива тежки отговорности.
Затова допускат грешки, поддават се на чуждо влияние, объркани са, лутат се.
Осман е пример за това. Хем съжалява за стореното и е съкрушен,
хем продължава да обвинява Кьосем без да си направи труда да установи истината и не се старае да види и собствените си грешки.

Монолога на Осман:

Аз съм Осман. Султан Осман Хан. Видях уродливото лице на истината. Разбрах, че жаждата за власт изпълва душата ни и заглушава гласа на съвестта ни, прави ни глухи. Властта превзема разума ни. Тя е като проклятие. Разбрах, че властта е подла лъжкиня, която превръща  братята във врагове и която краде от невинността на любовта им.  В същото време властта е светлина, тя е като наркотик, към който човек се пристрастява дори когато тази светлина му пречи да вижда, дори когато тя изгаря ръцете му. Но ние не можем да се освободим от този наркотик.  И разбира се властта е път, от който няма връщане назад. Тя е опасен полет, тя е зима, която принуждава човек да преживее толкова опасности.
Аз съм Осман. В деня, в който лиших от живот собствения си брат, в душата ми настъпи зима. И както изглежда, тя ме води към съдбата, която ми е предначертана.

И разговора  му след това с Кьосем:

— Вие мислите като тях, така ли? Смятате, че вината за тази безкрайна люта зима е моя. Всевишният ме наказва заради това, че убих брат си. Добре, а вие? Вие за нищо ли не сте виновна? Нима не плетяхте зад гърба ми интриги, нима не събирахте тайно Дивана и не ме тласнахте да убия брат си? Не аз, а вие сте виновна за всичко това, Валиде. Не ми оставихте избор.

— Аз вече не съм твоята Валиде. Ти вече не си ми син. Отсега нататък ще вървиш сам по пътя, който си избра. Знай, че ако се осмелиш да  посегнеш на децата ми, които си затворил в харема, ако постъпиш с тях, както с Мехмед, ще те убия със собствените си ръце!

—Прости ми, татко! Прости ми, че не можах да спазя обещанието , което ти дадох.





Тио, благодаря за клипчето, ще го изгледам с удоволствие.
Отново си направила много оригинален колаж. Сафието много  охранена си  докарала, сякаш е прекалила с баклавата. 
Отмъщението на султанките сигурно ще е жестоко, ще видим кога, как и дали ще застигне то нашия човек Зюл. Няма да мине само с едно: „Разведох се! Разведох се! Разведох се!“ Яка да му е гърбината.

Много нетърпелив тоя Искендер, можеше да изчака малко и сандъка да гръмне чак като кораба изчезне от погледите на изпращачите и можеше никога да не се разбере какво е станало с Искендер, ама филм да става.


Дана,

Момичета, днес имаме новина за нашето момиче.

Берен Саат днес е в Ливан, където е получила  наградата на Murex Dor за най-добра женска роля за годината в сериала „Великолепният век – Кьосем“.  Аналогичната награда за мъжка роля е получил Мурат Йълдъръм.

Много снимки.

                               


Приятна вечер!

Привет, момичета!!!
Тио, Ваня@, Дана, Дъгичка, благодаря за споделеното!!!

Продължавам да мисля за тази система ЕveЕ
Не обвинявам Кьосем, че я написа.
Само дето не обмисли, как да бъде утвърдена.
С тази система Кьосем не успя да защити семейството и децата си,
а само отвори много фронтове във войната за престола.
Грешка, неизбежна грешка, грешка на растежа.
Системата на практика стана мощно оръжие в ръцете на враговете.
За първата стъпка в прокарването на новата система,
не трябваше да допуска никаква  нестабилност.
Такива начинания, за онова време, се налага да се утвърждават
с твърдост и отчитайки всички елементи.
Лесно е  да се каже - след три месеца ще дойде Осман.
И три дни са много при такава луда конкуренция.
Мустафа се качи на трона по тази система.
Ако Осман беше първи след Ахмед,
утвърждаването на тази система имаше по-голям шанс.
Кьосем  имаше влияние над него в добрия смисъл на думата.
Нямаше да е същото дори на Осман да му се роди дете,
защото щеше да действа ЕveЕ и следващият,
щеше да е най-големият -  Мехмед.
Мустафа премахна ЕveЕ и това отключи проблема,
а не държанието на Мехмед към Осман.
Най-жестокото беше изпращането на палачите,
което помете идеята на ЕveЕ.
Сега Осман ще бъде убит и след него грешката Мустафа пак ще се повтори.
След това не съм сигурна, че по точно тази система идват Мурад и  Ибрахим,
а може би просто поради факта, че Осман и Мурат нямат деца към момента на смъртта им.
То всеки, който заеме престола, веднага връща старата система.
Всичко това, ме навежда на една мисъл, изказана от съвременен политик
"Върху приемането на закони мислят стотици,
а милиони мислят как да заобиколят закона."
Аналогично е и при ЕveЕ да има съпротива, меко казано.
Кьосем не отчете, колко жестоко ще бъде заобикалянето на системата
и как Сафие,  Хюмашах, Халиме, Дилруба,
ще използват тази система против нея и децата ѝ.
Джанет, която беше най-наясно с ЕveЕ, за разлика от мен,
сигурно за това каза - Осман трябва да се качи на престола
и после направи тези гимнастики, само и само да е близо до шехзадетата.

Последната серия ме хвърли в още един неясен въпрос -
женитбата на Осман за "свободна туркиня".
Та се сетих, че в харема има само робини.
Направи ми впечатление, че системата ЕveE е съществувала и преди,
съдейки по някои от диалозите, ако съм ги разбрала добре.

За мен в сцената "Черният ден на Кьосем",
Берен надмина всичко показано от нея до сега -
и като Фатмафюл при изнасилването,
и като Бихтер при самоубийството
и като глухата, нямата и сляпа Ела,
която пееше, танцуваше и държеше реч.
Уникален талант е Берен!!!

С Хюмашах/Вилдан накрая на епизода, се опитаха,
да повторят в една, или друга степен сцената, но не се получи.
Не усетих мъката ѝ, а усетих злобата ѝ.
Ако това беше целта - успяха, но в мен
само се затвърди усещането, колко голям талант е Берен.

Още една много силна сцена от последния епизод >>>


Дана,  

Здравейте момичета 

Слагам едно клипче от награждаването на Берен в Ливан:

Приятен ден на всички