Берен Саат от Звездите ... до ВВ Кьосем Тема 13

Осман подписа собствената си смъртна присъда, заедно с тази на Мехмед. Ако е от страх, трябваше да убие Кьосем, тя има властта да го свали и какво я спира, ако Осман убие родният й син? Искам да го видя като разбере истината. Говорим за сериала, не за историята.
Искендер се върна заради Кьосем според мен. Може би вижда безграничната власт на султан като единствен начин да я има. Ще убие децата й, а нея ще направи своя робиня. Извратено, знам.  
Искам да видя и екзекуцията на лалата, който е една змия, но никакъв стратег не е. Самозабравил се е и не се сеща, че неговият ученик е за никъде без нито един покровител. Осман вече няма нито един. Дженнет ме дразни още от двойните й игрички с Халиме. Актрисата ми е симпатична, но образът е време да се разкара. Ще бъдат вълнуващи последни епизоди.

Привет на всички в темата !  
 Дъгичка благодаря за превода   ,Ваня   ,Дива    Дана   Сераената   То-ху  



Болката на  дъщерята ,сестрата,съпругата и майката ....



И едно закачливо кафе от мен...





Добре дошла на То-ху .

Тони съм 

Трейлърът е ужас!  Другата седмица ли да чакам убийството на Осман?

Извинявам се ! Тони 

Здравейте

Едно ми е малко странно - когато Ахмед хвърли в тъмницата Халиме и четири годишния Мустафа, заради това, че бяха избягали и впоследствие изпрати палачи да задушат детето, защото съществуването му е заплаха за трона му, всички възприеха това решение като решение на управленец, като решение на султан, стратегическо такова и т.н. Единственият фактор, който накара тогава Ахмед са се втурне да спасява малкото си невинно братче беше Кьосем/Анастасия, която дойде в тайната градина и носейки невинността в себе си тя "извика" образа на Махмуд, който напомни на Ахмед за тази невинност, а именно, че малкият Мустафа няма вина за нищо, защото е прекалено малък. Питам се, ако нещата бяха по-различни...ако Мустафа беше почти на възрастта на Ахмед, ако Халиме имаше ясната, явна и цялостна подкрепа на яничарите, дали Ахмед щеше да спаси брат си. Мисля, че не.
При второто изпращане на палачите в покоите на малкия Мустафа, самото дете също нямаше вина...никаква! И само съдбата го спаси в образа на белия гълъб. Инициаторите живееха, а невинното дете щеше да умре. А Ахмед седеше и чакаше новината за смъртта на шехзаде Мустафа Беше взел решение като султан. И никой не го упрекна тогава.
Странно ми е, че някои ситуации и решения се приемат за стратегически и управленски, а същото държание при сходна ситуация се приема за зло. Разбирам, че всичко е много емоционално, но до сега чета основно гледната точка от позицията на Кьосем и Мехмед, а на Осман?...явно не заслужава... Просто заявихме, че е глупав, зъл, страхлив, наивен и толкова. Ваня предаде нещата от неговия поглед, така както може би ги вижда той.
Всъщност не ми е странно...просто сценаристите представиха нещата така брутално и накараха зрителите да намразят Осман. Повечето зрители вече чакат да видях как ще го убият по жесток начин.   Чак толкова не трябваше! Идва много!
Дано това отношение не се прехвърли на историческата личност...дано сценаристите осъзнават своята отговорност.

Хубав ден!

П.П. За Искендер дори не ми се коментира. Излишен образ е вече и дразни.

Много ясно, че сценаристите го направиха така. От кога се възмущавам, че убиха Махфируз цели два пъти. Осман постъпи глупаво, защото не прецени риска, че с убийството на Мехмед, неговия собствен живот свършва. За убийството на малкия Мустафа никой нямаше да отмъщава, за Мехмед има и още как. Осман е млад и глупав, бърза да утвърди властта си, но не е готов за това. Сбърка фатално. Трябваше да си изгради гръб, стена от верни хора и тогава да се отърве от съперници. Но това в кухата кратуна на лалата не може да се пръкне. Кой го пусна тоя лала изобщо? За това, че Кьосем я показаха като майка на Осман изобщо да не говорим. И не е вярно, че зрителите са приветствали убийството на малкия Мустафа. Просто него не го убиха затова не сме изригнали стещу Ахмед.

Тони
Това за Махфирузе и на мен ми беше странно и още не го разбирам. Всъщност различни герои ли са Махфируз (първата наложница на Ахмед, онази, която заключи Кьосем/Анастасия с Шаисте с ножиците) и Махфирузе (майката на Осман, която в началото имаше друго име)?
Според мен за убийството на Мустафа щеше да отмъсти Халиме, не се и съмнявам, че щеше да завърже голяма интрига, която може би щеше да коства живота на Ахмед.
За властта и Осман - права си, че трябваше да затвърди властта си, но как?!...Яничарите, верни на Кьосем; пашите от Дивана - верни на Кьоасем; Великия везир - верен на Кьосем; народът - предан на Кьосем. Осман три месеца заключен с Мехмед в онази стая е трупал гняв срещу Кьосем и впоследствие Лала Омер продължаваше да му промива мозъка. Предполагам, че Лала Омер го е избрал Ахмед за учител на синовете си .

Не съм казала, че са приветствали ...просто го оправдаваха, че това е управленско решение и така било правилно, въпреки невинността на детето.

Именно!   При такова представяне на нещата, сценаристите трябваше да се придържат към историческите факти - Осман не е бил привързан нито към Кьосем, нито към децата й; Осман не е обещавал и твърдял, че няма да използва фетва за екзекуция. Така нещата щяха да са реални и въпреки ужасното решение, поне поведението му щеше да е логично, а не толкова гнусно и отвратително.

 

Дана, в края на краищата е важен финалният резултат - Мустафа остана жив. И това е така, защото Ахмед мисли и премисля ситуацията многократно. Ако искаше да убие брат си , така както го иска Осман, никаква Анастасия, никакъв бял гълъб нямаше да го спасят и ако това беше станало, нямаше да го оправдая, повярвай ми. Осман изобщо не действа като баща си, той реши, че Мехмед е заплаха и не търси истината, просто му е удобно да го обвини без причина и да го види мъртъв.

Ако прати палачите с примка за врата на Мехмед и после някое видение му вкара акъл в главата и дотърчи да ги спре, бих пляскала с две ръце, но уви няма да стане така.

Здравейте
Серената

Нещо не мога да разбера...Извинявам се, но сигурно в мен е грешката и моля за пояснение

Не съм съвсем съгласна! Винаги има огромно значение това, от кого се влияеш и чии съвети следваш. Ако не беше Анастасия, Ахмед можеше да се подведе по страховете на Хандан. За съжаление, Осман се влияе от лош човек със зли помисли и слуга на Сафие. Това не го оправдава, разбира се, но е голям фактор и аз лично го отчитам. Защото, ако беше друг тип човек до Осман, например като Зюлфикяр или Дервиш, можеше да му покаже правия път и да го посъветва в правилна насока, а не да подхранва страховете му.
Съгласна съм, че Осман не търси истината, но не го обвини без причина. Имаше такава.

 

Допълвам се:

Вече се чувствам като "адвокат на Дявола" но в скрит текст ще преведа информация за султан Осман II, който има желание, може да прочете. Историческата личност, за съжаление, ще бъде асоциирана със сериалната такава от много зрители и ще бъде запомнена с лошо, а сценаристите няма да покажат нищо от управлението на този млад султан. В превода може да прочетете накратко за това, както и потресаващ разказ за поведението на Осман при екзекуцията му, което говори за характера му.

Привет, момичета!!!
Дъгичка, Дана, Ваня@, Тио, Серената, Дайченце, Тони,
Благодаря ви!!!


Спирам, защото чувам писъците на Кьосем ...


Извинете!!!

Ами първото са само думи, второто - реални действия.

Осман каза, че ще наказва само виновните, Мехмед действа под влияние на страха, а на него му беше много удобно да използва това и да каже - да, той е виновен, но не поиска да потърси доказателства за вината му.

Все пак всеки избира кого да слуша и от кого да се влияе. Това да подбереш правилните хора в обкръжението си и да знаеш на кого да се довериш също е лично качество.  Решението чии съвет да приемеш преди да действаш е твоя отговорност, а не на този, който те съветва. Ахмед можеше да избере да послуша Хандан и тя не спираше да повтаря, че Мустафа е заплаха и щеше да спести много главоболия и на себе си, и на синовете си. Но не го направи. Аз няколко пъти казах, че именно това е разликата между двамата - единият се затваряше сам и премисляше всяка една подробност от ситуациите, търсеше винаги доказателства за нечия вина, докато Осман не иска да мисли, не иска да търси истината.

И да не забравяме, че Ахмед и Осман са хора от различно поколение. До възкачването на Ахмед на престола, законът за братоубийството е действащ. Всички очакваха от него да убие брат си и го приемаха за нещо нормално. Решението да го помилва беше едва ли не революционно за времето си.

 

Серената разбрах те сега! Мерси за пояснението!

Дива благодаря за поста ти!


Точно за това, лично аз се ядосвам, защото сценаристите имат голяма отговорност, а в случая с Осман II, изграждат грешен образ в много негативен план на историческата личност. Това не трябва да е така.
В предишния си пост се допълних с преведена информация за Осман.
Нямам нищо против да се "излъска" някой исторически образ, както направиха с Ахмед, но да изкривяваш образа в негативна посока...не е правилно.
Както знаем, Ахмед не екзекутира шехзаде Мустафа, защото още от малък е с явна психическа болест, а двамата са връстници. Ставайки султан, Ахмед е знаел отдавна за болестта на брат си и че не е заплаха за него, не му е конкуренция. Тук представиха нещата доста по-иначе и образът на Ахмед придоби една голяма позитивност. За разлика от този на Осман .

, по-добре не бих могла да се изразя! Адмирации!!! Напълно подкрепям!


Дива ..."хвърли ме в джаза" а сега, де! Значи, според мен - за братоубийствата по закона на Фатих трябва фетва за екзекуция. Когато новият султан седне на престола, той изисква такава фетва от духовния водач и на базата на нея праща палачите. Не си спомням добре ситуацията с Ахмед - първия път той получи отказ, но взе решение за екзекуция, втория път май директно прати палачите, след като мисли известно време. Според мен самите сценаристи не са наясно и са пообъркали нещата. Предполагам, че винаги е нужна фетва, защото така се узаконява убийството в религиозен план и чрез позволението на духовния водач, султанът сякаш получава позволение от Аллах и съответно иска извинение за действията си.

 

П.П. докато се редактирам и Ваня писала...

Дана, Тони, Тио, Серената 
 
И в двата случая, когато Ахмед изпрати палачите при Мустафа, имаше подготовка за бунт (първия случай, Шахин Гирай върна Мустафа на Ахмед) и реален опит за преврат във втория. В случая с Осман изобщо няма такава ситуация: изясни се, че има заложен капан при яничарите.
Махфируз и Махфирузе са две отделни наложници, втората е майката на Осман.
 
Осман го направиха осиновено от Кьосем дете, за да е част от истинско семейство. Такова, както е известно, в харема не се предвижда. Това е различното семейство на Ахмед и Кьосем. Показаха ни как Хандан искаше да раздели Осман и Мехмед, за да не се привързват децата, да са готови за това, което ги очаква; знаем  също за войните на султанките. Като са част от такова задружно, голямо, сплотено от любов семейство, ни подготвят да видим дали при възкачването на един от тях на трона техните отношения  и семейните ценности ще се запазят, което се очаква, или те отново ще правят това, което са правили другите преди тях. На Ахмед баща му е бил братоубиец и ни показаха как беше накарал двамата си сина да гледат от Кулата на справедливостта изнасянето на ковчезите, за да се учат на традиции. Докато децата на Ахмед слушат напътствия от баща си за братската любов, която е най-ценното нещо на света.  Аз така разбирам историята на Осман. Няма значение как е в историята, историята на Кьосем също е различна. Така Осман би трябвало да е благодарен на Кьосем, повече от другите дори да иска да върне доброто, което е получил в това семейство.
И, според мен, много добре ни показаха, че семейството и възпитанието в братска любов не помагат. Отделянето на един и възкачването му на трона отключва братската война. Не защото Осман е лош, а защото е много млад, амбициозен и е пионка за разни и безкрайни интереси. Докато Осман мисли, че се утвърждава, неговият наставник го откъсва от най-важната му опора, за да може сам да го направлява.
Семейството капитулира пред султанския трон и дворцовите интриги.
 
Изгледах пак тази сцена. Наистина страхотно са я направили и е на точното място.
Точно, в смисъл, преди възкачването на Осман на трона.

Пред смъртта всички са равни. Братството е истинско.
Първородният син е защитник на останалите.



Братски усмивки.



От тях е отделен един, Осман е станал султан.
И се започва:

 „Наричай ме Повелител!“



Майката се отделя от децата със забрана да ги вижда.
 


Защитник преди, продължавайки да обича брат си, Осман сега  ще го убие.
Братството е живо, но то не може да спре братоубийството.
А би могъл,  сега вече като султан, сам да въведе закона, направен от Кьосем, и той да е редовен.
Вместо това, връща стария закон, който го утвърждава с неговото ново семейство и сина му като наследник, което е за сметка на родителското  семейство и братята му.
 
Братска прегръдка преди смъртта.



Дива  , сега видях поста ти.

Ако е най-големият от децата, няма да има никаква промяна.
Това е старият закон.

По закона на Кьосем на трона трябва да седне Мустафа - той е най-големият от династията в момента.
Ако Кьосем беше поставила на трона Осман, законът нямаше да бъде изпълнен.
Нейната идея беше с Мустафа законът да бъде пуснат в действие, това щеше да е за кратко, защото тя знае състоянието на Мустафа. И тогава Осман е следващият най...Както и стана.
В това да бъде използван преживелият до този момент Мустафа има морална тежест от съпричастие на Ахмед. Аз в това виждам замисъла на целия закон.

Дали е грешка това как постъпи Кьосем? Според мен не. Логично е Кьосем да разчита на майката на спасеното от Ахмед шехзаде и на големия си син, претендент за трона, който да защити със закона своите братя, след което да седне на трона.
Но тази нормална логика не проработи. Интересите и от двете страни за личните ползи бяха определящи.
Вината не е в Кьосем, а в нежеланието да се правят жертви за нещо, което не те засяга лично, жертви в името на бъдещето и от елементарен егоизъм. 

 
Момичета, чета Дива - права е, чета Ваня - права е, аз също мисля, че съм права , Серената много добре го е написала и логично, Тони също. Обърках се!!!

Ваня
Така е, но в първия случай Ахмед дори не разбра, че подготовката за бунт е свързана с бягството на Халиме и група. Гирай не разясни, че Халиме е подпомогната от бунтовниците и че са искали в бъдеще да използват Мустафа като свой султан. Единствената информация, която получи Ахмед е, че Халиме е избягала от страх. Впоследствие вече след покушението Мурад паша каза на Ахмед, че самото съществуване на Мустафа би могло да се използва от бунтовници.


Кьосем разясни това, но нямаше доказателства, кой е инициаторът на интригата и така съмненията остават.

За Осман, аз лично приемам обяснението на Ваня и за себе си:


За Закона

Без думи...


Епизод 28 :