
Дива
много интересен клип. Изглежда процесът по създаването на восъчните фигури е бил сложен и продължителен. Прочетох някъде, че подготовката, която виждаме в клиповете е направена преди няколко месеца, а едва след след това са пристъпили към изработката им. Това дава отговор и на въпроса ми защо Къванч Татлату е с доста по-къса коса, отколкото е в момента.
Ванче
Дана
много интересни разсъждения за "Кьосем". С голям интерес ви чета и много ви благодаря, че споделяте. Аз и двете серии ги изгледах доста набързо и честно казано не особено задълбочено и затова попивам всяка ваша дума с голям интерес.Да, може би на Кьосем наистина й харесва властта, но и аз мисля, че водещото при нея продължава да е доброто на шехзадетата и принцесите и на държавата. А Мурад наистина не е готов да носи сам на плещите си тази толкова голяма отговорност. Очевидно негативните преживявания от детството са оставили отпечатък върху характера му и подхранват гнева и невъздържаността му в настоящето. Точно затова пак ще помрънкам като спомена, че не ми е минало разочарованието, че не ни показаха нищо от тези 10 години, през които Кьосем е била регент. Интересно ми е как са се развивали отношенията между майка и син през тези години и как точно са се усложнили. Какво поражда недоверието и съмненията на Мурад и най-вече, оказал ли някой страничен човек влияние върху формирането на характера и възгледите му за това как трябва да управлява империята. В кой момент са започнали разногласията с майка му и по какъв начин той е формирал виждането си, че ако не прекрати регентството й, тя никога сама няма да се откаже от властта . Да, вероятно бързам и тези неща ще ги научим постепенно, но не мога да се отърва от усещането, че не искат да ни покажат как една жена е управлявала съвсем сама Османската империя.

Дана , има логика в твоите разсъждения относно Кьосем. Може би наистина това, че не споделя голяма част от плановете си поражда съмнения. Вероятно и тя самата, знаейки че е добронамерена не си дава сметка във всеки един момент как биха могли да изглеждат действията й отстрани, но също така изобщо не се знае какво би се случило, ако споделя повече в този дворец, в който и стените имат уши и гъмжи от интриги и недоверие. Наистина е доста сложно. Но поне от видяното в първите два епизода от втори сезон, за мен най-интересното са именно отношенията между майка и син и с нетърпение чакам да видя как ще развият действието нататък. Може би ще си отговорим на доста от въпросите, които сега си задаваме. Със сигурност ни чакат изненади и напрегнато действие.
За шехзадетата:
Баязид – симпатичен младеж. С уравновесен характер, справедлив. Харесва ми,че имат топли братски отношения с Мурад и той изглежда е най-близкия му човек.
Касъм – чувствителен и боязлив. Страхува се, че ще дойде момент, в който той и братята му ще бъдат затворени в кафез. Това не ме учудва, защото и той е преживял същото като Мурад в детството си.
Ибрахим – не знам доколко е неуравновесен на този етап, но човека се подготвя да стане султан...
Много са ми интересни принцесите. Атике е дръзка и непокорна и от нея може да се очаква всичко. Гевхерхан на пръв поглед изглежда праволинейна и скучна, но мисля че ни чакат изненади от нея. Ще има и борба за сърцето на Силахтар. Ще има разделение и по отношение на лагерите около жените на султана. Атике ще е на страната на Фарийя, а Гевхерхан може би ще поддържа Айше.

Кратко съдържание на 33 епизод на "Великолепният век век: Кьосем - Мурат IV"
Тази седмица Султан Мурад ще се изправи пред едно предателство.
Султан Мурад научава, че принцесата е отпратена от двореца и тръгва по следите й. В същото време хората на Папата са хванали Фарийя.
Султан Мурад търси отговорност за случилото се от Кьосем Султан, защото смята че тя има пръст в това. Но тайната на Айше Султан излиза наяве.
Тамплиерите от Йерусалим отправят интересно предложение на принцеса Фарийя. Султан Мурад взема решение да излезе на поход.
Принцеса Фарийя е раздвоена между разума и чувствата си и ще й се наложи да вземе много трудно решение.
Султан Мурад разбира, че принцесата се намира в двореца в Юскудар. Той веднага я връща обратно Двореца. Там Фарийя разбира, че човекът който я е предал не е Кьосем Султан . В същото време на Султан Мурад му става ясно, че е бил предаден от човек, от когото изобщо не е очаквал това. Айше Султан ще се изправи пред гнева на Султана.
Принцът на Трансивания Ищван изпраща на Султан Мурад оскърбително писмо. Когато прочита писмото, Султан Мурад взема решение веднага да излезе на поход.
Тамплиерите от Йерусалим правят на Принцеса Фарийя интересно предложение относно Султан Мурад. Или Фарийя ще изпълни тяхната заповед, или майка й ще умре. На принцесата й предстои да вземе много трудно решение.
Снимки от 33 епизод:
https://vk.com/album-78481828_238523315
Приятна вечер, дами!


) 





Сядам да гледам. Но да вметна въпрос, касаещ предишната серия: как намирате отношението на Кьосем към Фарийя? Защо Кьосем реагира така? Разбра за принцесата, научи от Айше, че е убийца, но не е типично за Кьосем да вярва на думи...тя винаги държи да се увери сама, сама да прецени и да анализира. Странно ми е, че не благоволи да я изслуша, когато я извика, а само вдигна ръка и я изгони. Не мога да си обясня съвсем това поведение...вие как мислите? Още повече, че Фарийя, както беше писала Ваня 











Ванче 

.
Това, лично за мен, не е обичайното поведение на Кьосем - обикновено тя държи всичко да се изясни в пълна степен, да бъде доказана безспорната вина на даден човек и тогава да последва смъртно наказание, а тук дори не иска да проучи в дълбочина ситуацията...още повече, че става въпрос за жена...и то с благородническа кръв. В допълнение, самата тя преди години беше попаднала в подобна ситуация - когато я изнудваха с живота на баща й. Не се знаеше, какво можеше да поиска Сафие в замяна, а дори и самото й оставане в двореца, благодарение на Кьосем, беше заплаха за Ахмед - за живота и властта му. Още повече, че историята с баща й трудно можеше да се докаже - нейната дума срещу тази на Сафие. Докато тук стана ясно, че майката на Фарийа наистина е била похитена от Ищван и че явно писмото е попаднало във вражески ръце.