Мъжете и домакинстването

Продължавам да не разбирам колко добър е един мъж, който очаква от жена си след работа и университет да му прислугва и бърше акитата.
Не го виждам завалията, ако не дай Боже имаш рискова бременност и не ставаш от леглото 6 месеца. Кой ще се грижи за вас тогава?
И моят брат не барваше нищо в къщи и му козирувахме едва ли не няколко сестри и майка, ама като се задоми се научи да прави всичко.

Мъж, който го мързи да си изчисти ...  не ми го хвали     

Аз пък предпочитам мъж, който изкарва добри пари.

То всеки предпочита такъв, обаче аз не виждам връзка между размера на заплатата и това да можеш да си изчистиш кочинката у дома. Особено пък богаташ, който смята жена си за безплатна слугиня, не благодаря.

Аз виждам - взимаш си чистачка.

Това е абсолютно вярно !
Повечето домакинска работа съм я вършила аз.Не защото не е искал да ми помага,а защото съм искала по определен начин да се вършат нещата и не съм правила компромис (например простре,но аз не харесам начина на подреждане и мина след него и пренаредя дрехите ).Така съм и научена,майка ми цял живот се е справяла и се е нагърбвала сама.Не защото нямам баща,а защото е търтей на когото целия свят му е длъжен.
Докато бяхме само двамата долу-горе беше лесно.След това се роди детето.Аз продължавах да се занимавам сама с домакинската работа,с детето,със сметките,с всичко.Тръгнах и на работа след като свършиха майчинските.И се случи нещо с мен и каталясах.Просто се сринах психически и легнах.Няколко месеца,мъжа ми се грижеше за мен,за къщата,за детето.Бях в болнични и само лежах,не че не можех да готвя и да чистя,а не исках,нямах желание.Мъжа ми се прибираше от работа и започваше да ми готви.
Тогава ми се промени целия мироглед.Съвзех се,тръгнах отново на работа.Започнах отново да чистя и да готвя,но вече двамата заедно.Вече не му мрънкам за прането,както простре така,не му мрънкам,че не е измил хубаво банята.Той също никога не ми е правил забележки.Чисти ми се чистя,спи ми се спя.Излезе ни възможност за разходка събота и неделя,зарязваме всичко и хукваме.
И не не сме идеалното семейство,имаме трески доста за дялкане,но сме си извадили своите изводи кое ни е важно и кое не.Има време и вие ще си извадите  вашите заключения,трябва време.Просто не се давай и не отстъпвай,не прави компромиси със себе си  

Добре, а какво правим ако не дай си Боже , стане нещо и нямат финансовата възможност за чистачка ? Кой ще му ходи по гъ.а , тогава ? Пак ли тя ще е в ролята на слугинята ?

На никой не му е любимото и предпочитаното занимание чистенето, обаче то е необходимо , ако не искаш да живееш в кочина. Аз предпочитам и смятам ,че е редно тези задължения да се поемат от всички в домакинството. Парите ,които мога да спестя от чистачка ще ги вложа другаде. Но всеки с разбиранията и възможностите си.

За да имаш чистачка, не е нужно мъжа да изкарва купища пари. С две нормални заплати не е непостижимо.

Някак обаче винаги ще ме дразни това, че мъжа смята, че жената е основният обслужващ персонал, че домакинската работа е = на женска работа. Лошото е, че все още така се възпитават момичетата и момчетата. Въпреки, че около мен повечето мъже нямат проблем с домашните задължения и отглеждането на децата.

При авторката явно мъжа взима достатъчно пари, щом я кара да напусне работа за да му слугува, ама не се е сетил да си наеме чистачка ... Та с пари, без пари, ако един мъж е със същите разбирания по-скоро бих избягала далеч

Аз предпочитам мъж  с който сме равностойни . Да съм уважавана и обичана.
Парите това не мога да ми го купят и заменят.
Принуждава ли ме нещо, вменява ли ми вина - това не е човекът за мен.

А аз не разбирам как някои жени си взимат за партньор (партньор подчертавам) мъж, с чиито разбирания не са съгласни и искат да го променят.  Започват да кроят планове, да използват жокери, съвети и хитрини за промяна. 
Ако искате да възпитавате някого - родете си дете.

Авторката на темата да си помисли хубаво какво ще стане, ако не успее да превъзпита мъжа си.
Какво ще стане след 3-5-10 години, когато страстта и секса започнат да поутихват? Какво ще стане, когато роди? И какво ще стане, ако доходите се променят надолу, ако мъжът изгуби работа? Да не си правим илюзии, в България не са чак толкова на често милионерите. 

Жената ще работи, мие тоалетна, гледа деца и докато бърка манджата, мъжът й ще се провиква от хола "Донеси ми ракиятааааа". 


Не, не е розово, а нормално цветно.
Това, че някой си мие чиниите и си простира гащите, без да чака слугинстване от другия, не означава, че животът няма и черни краски.
В моето семейство и дядовците ми, и баща ми, и брат ми, и тримата сериозни мъже, който са били до мен, са участвали наравно в домакинстването. Това не означава, че във всички тези семейства не е имало караници, скандали, раздели, събирания и прочие. Но не е имало връзка с това кой ще направи салатата и кой ще пусне пералнята.    Няма люти жени, няма люти мъже - има нормални възрастни хора.

 А представете си другия ад, цял ден чистиш оправяш, накрая се прибира и първото нещо което вижда е косъм на пода. Когато мъжа е по-педант и от жената  

Защо да е ад? Значи ще чисти не по-лошо от жена си.

Педант може да е ако лично той облизва къщата. Тогава може да ми прави забележка, че ръся косми по пода и не си ги чистя. А такива, които казват на друг как да чисти и му правят забележки най ги обичам. То и аз ще съм най-голямата педантка и чистофайница ако нареждам на друг да ми чисти. 

Пак мъжът да плаща и пак чистачКА, няма отърване от стереотипите.
Всички искаме да сме принцеси, ама някой трябва да бачка.