Две сърца в мен туптят, през НОЕМВРИ ще се съберат! - Teма 6

Куку-руку-вафла чудна...  

Ето седя си сега например и си мисля за ключалката. Като се прибрахме не успявах да вкарам ключа и да отключа. После се усетих, че е превъртяна на 180º. Да но в тази позиция, аз няма как да съм извадила ключа, току що пробвах не става. Няма как и някой да е дошъл и да е завъртял ключалката. Ние нямаме съседи и тук никой не се качва. Имаме само една баба и дядо, които живеят отдолу, бабата е с инвалидна количка. Това ми се случва за първи път. Ей, такива неща. Преди няколко дена както си седим, детето има една играчка подобна на музикална кутия, само че се задейства с едно въженце. Та както си седим започва да се чува музика. Отивам намирам играчката, въженцето било дръпнато и докато свири се прибира вътре. Викам си може детето да го е дръпнало и да е заседнало и така да е останало със седмици и изведнъж да се е пуснало. Взимам кутийката почвам да дърпам по всякакъв начин да видя дали е възможно да заседне. Как ли не го дърпах, ами не заседна. Както виждате все търся логично обяснение. Една от най-странните случки беше в предната къща, в която живеехме. Имахме двойна желязна врата с две издути дупки за катинар. Един следобяд гледам през прозореца вратите отворени, имаше и малко вятър. Викам си сигурно е от вятъра. Излизам и ги затварям. Пъхам катинара в дупките, но не го заключвам. След известно време поглеждам и вратите пак отворени. Излизам и гледам, не само отворени, че и едната подпраяна, имаше едно желязо, на които да я подпреш, че да не се затварят. Почна да ми става много странно. Затворих ги и сложих пак катинара, но този път започнах да ги бутам силно да видя дали все пак мoгат да се отворят от вятъра, ами не не се отваряха. Тук вече лекичко се притесних. Прибрах се и след малко пак гледам отворени. Излязох, затворих ги и този път заключих катинара и повече не ги видях отворени. В началото си помислих, че има някой отвън, който си прави шеги с мен. Не само отворени, ами че и подпряни, това няма как да стане от вятъра. Значи, за да ги подпреш трябва да бутнеш силно с крак желязото на земята, иначе няма как да стане. Има още случки, но стига толкова. Просто исках да ми кажете, дали аз нещо не съм в час и си въобразявам.

Откакто се присъединих във фейса тук много малко се пише. Тъкмо мислех да предложа едно заглавие за тема, което може да се добави в на следващата тема анкетата :
“Бъдещите НОЕМВРИйски мамчета са големи бърборанчета" или "бъдещите НОЕМРИйски мамки са големи бърборанки" или "Лято вече наближава и НОЕМВРИйското коремче проличава" или "Бебетата в корема ритат и кога ще е НОЕМВРИ питат"

А за духовете и таласъмите... аз много се филмирам понякога,но сега докато съм бременна няма да гледам такива филми .. само криминални хроники, че не ме травмират психически
А относно алармата на мен НЕ ми е звъняла 2 пъти и то без логична причина...

  Нали си вярваща християнка до колкото разбрах? Напръскай със светена вода входните врати и стаите..  пък може някой близък да те пази. Знае ли човек!

Лара разкажи ако ти се разказва. Мен ме заинтригува

Milo dete аз страшните филми съм ги спряла още с първата бременност. Не ми действат добре и не виждам защо да си го причинявам. И самите разкази не ми действат добре, ето например тук в Бг мама има една такава тема, в която мами разказват за странни неща, които им се случват. Веднъж влязох да чета, ами прочетох няколко поста и ми се изправиха косите и спрях веднага да чета. Моите разкази са много приятни даже в сравнение с техните. Да не дава Господ, някой да бъде подлаган на терор от невидимото!

Дам тези неща може и да са чиста случайност, но мистерията може да те накара да се филмираш ... Сестра ми докато следваше живя 4 години срещу гробището и съседите й въобще не са имали проблеми, много тихи и спокойни хора 

Ами не съм точно християнка, макар, че вярвам в Бог. Засега гледам да не се филмирам, но ако се случи нещо, което наистина да ме уплаши, ще взема мерки. В момента се опитвам да търся логично обяснение на всичко.

Какво да ти кажа Lara8   ..
Ние си живеем и с разни невидим сили. Просто някои са по-напористи да ги забележиш, а има и хора по-чувствителни та си ги усещат без усилия. Много си си в час и не си въобразяваш. Двете неща не се изключват с "или" .
Колко такива ситуации имам и аз за разказване  
Майка ми имаше такава одисея като твоята с прозорец в една от стаите на апартамента. Затворен, заключен, залостен, прибираме се след 2 часа - той зее. Искаше да го закове, но с времето спря. Само един от много примери, които мога да дам.
За мен са почти нормални такива събития. Наблюдавам, отбелязвам ги като факт, но не ги приемам лично. Все едно е кой отваря вратите и прозорците, дали нещо невидимо или се е скрил пакостник от плът и кръв, като на финала пак ти трябва да ги затвориш или пак еднакво студено става в стаята и еднакво достъпна е отворената врата.

Сещам се още една история. Пак в старата къща. Имах навика да си oставям пръстена на секцията на определно място. Един ден го оставям там, а на следващия реших да си го сложа на пръста, само че пръстена го няма. Почти на 100% бях сигурна, че там трябва да е защото само там го оставям. Хубаво преглеждам там, после реших все пак да видя на други места, да не би пак да си вЪобразявам. Не го намирам и пак поглеждам на обичайното място, на което го оставям и пак го няма. Този път си викам, погледни хубаво пак на мястото на което го оставяш, знаеш че понякога хората не виждат нещата които търсят, а те са пред очите им. Да не кажа, че спрях и даже се концентрирах, за да не пропусна нещо. Не го намирам и почвам пак да го търся на други места. Накрая вече се отказвам да го търся, поглеждам на обичайното му място и той там си седи, даже не беше скрит. Същото се случи и със здравната карта на детето. Преобърнах чекмеджето, в което по принцип си седи и не го намирах, после търсих и в другите, по няколко пъти. Накрая й извадихме друга. Един ден гледам в чекмеджето да търся нещо друго и картата там, пак на лесно място, най-отдолу.

Блажени са невежите! Я теглете по една майна освен на дяцата и мъжо, и света около вас изведнъж ще стане прекрасен. Чудесии всякакви, и колкото повече им обръщате внимание, толкова повече ще стават. И обратното. Иде лято (всъщност то дойде). Повече разходки, море, планини, положителни емоции... Ако слушате птичките и търсите сърчица в облаците, ще ги намерите, но ако седите вкъщи в сумрака и чакате да чуете призрачно скърцане, ще го чуете.
Вярвайте, че някой там отгоре пази вас и семейството ви, пък дори и всички дяволчета да направят купон у вас, хич да не ви пука!
И сменете психотрилърите със комедийки и забавни сериали.

GreenSoul чела съм по темата, знам че не сме сами, но все пак повечето са дискретни. Тези които не са, не са от най-добрите и са за притеснение нещата.

Никой нищо не може да стори неканен и непомолен.

Не искам да ти разказвам аз какви случки съм имала, ако си гледала "Стая 1408" с Морган Фрийман е само с този филм мога да сравня изживяването. Нощ при това, стоях си в леглото препарирана и вече знаех, че като дойдат от лудницата няма да съм убедителна, че нищо ми няма . Накрая се прибра тогавашната ми половинка, преди да кажа каквото й да е, го оставих да огледа обстановката, сам да види всички ефекти, които си продължаваха с пълна сила.  Е удари една яка псувня и се зае да отстранява съвсем логичните за него ефекти. За част от, които си призна, че имал вина. Ма като стане изведнъж увеселителен парк в дома ти и се панираш, а с теб и мозъка ти е пане.   

Ами аз затова гледам да не се панирам предварително, чак като проверя нещата и не намеря логично обяснение, почвам малко да се притеснявам.
А тоя филм ако е ужаси, не съм го гледала сигурно. Не гледам вече такива филми.

Психо трилър май се водеше. Насочен е към скептиците с цел да ги намалява 
В повечето случаи има логично обяснение, просто не е задължително да го намерим и почва филма.
Струва ми се, че ти трябва някакъв релакс на теб. Йога ли, Кариби ли.. не знам къде ти е слабата точка, за отпускане.