Здравейте и честит празник!
За пръв път пиша във форума и ако темата не е за тук, моля да бъде преместена от модераторите.
С приятеля ми имаме връзка и съответно живеем заедно от 4 години. Живеем извън България, ако е от значение. Аз съм на 23, а той на 31. Взаимоотношенията ни са хармонични и нямаме проблеми, изключвайки обичайни дребни спречквания. С него нищо не ми липсва, нито внимание, нито секс, нито разбиране, пасваме си чудесно. Проблемът идва от мен.
Преди две години започнах да общувам с един мъж. Познаваме се доста преди това от общи познати във фб. Засякохме се случайно в едно заведение, той дойде при мен и след това ме изпрати до вкъщи (това беше лятото на 2014 докато бях в България). След това започнахме да си пишем, смси, вайбър.. И някакси започнах много да му симпатизирам. Виждахме се на по кафе винаги, когато се връщах в БГ, но нищо повече. След време започнах да се улавям как започвам често да мисля за него и да хлътвам. Той никога не е крил, че има интерес към мен, но аз спазвах дистанция, заради връзката си. Цялата ситуация е странна, защото не съм влюбчива и много трудно се впечатлявам от мъж. Към днешна дата той е на 27 и развива доста успешна кариера в България, много е интелигентен със страхотно чувство са хумор.
Започнах да изпитвам силно сексуално влечение към него и знам, че ако поискам той няма да се дърпа. Не искам връзка с него, защото той не е типът мъж с когото бих си паснала, но не спирам да мисля за него и да го желая. По едно време бях прекъснала контакт, защото знаех, че ще се подхлъзна, а това няма да доведе до нищо хубаво. След осем месеца се сблъскахме в един МОЛ и отново започнахме да контактуваме. Броя дните до следващото ми идване в БГ, ходя на местата, които той посещава и се надявам да го видя..а това е толкова детинско и нехарактерно за мен, аз съм изключително последователен, целеустремен и логичен човек и знам какво искам, затова тази ситуация ми е толкова нелепа.
Приятелят ми знае за него, казваме си всичко. Бях му споделила какво изпитвам, заболя го, но ми каза, че е до мен каквото и да реша. Въпреки че аз съм решила още преди 4 години къде и с кого искам да бъда и това няма да се промени. Просто това усещане..и този пожар по кожата ми, когато го видя..тая го в мен и се надявам да отмине.
Бих се радвала да чуя мнението ви.
За пръв път пиша във форума и ако темата не е за тук, моля да бъде преместена от модераторите.
С приятеля ми имаме връзка и съответно живеем заедно от 4 години. Живеем извън България, ако е от значение. Аз съм на 23, а той на 31. Взаимоотношенията ни са хармонични и нямаме проблеми, изключвайки обичайни дребни спречквания. С него нищо не ми липсва, нито внимание, нито секс, нито разбиране, пасваме си чудесно. Проблемът идва от мен.
Преди две години започнах да общувам с един мъж. Познаваме се доста преди това от общи познати във фб. Засякохме се случайно в едно заведение, той дойде при мен и след това ме изпрати до вкъщи (това беше лятото на 2014 докато бях в България). След това започнахме да си пишем, смси, вайбър.. И някакси започнах много да му симпатизирам. Виждахме се на по кафе винаги, когато се връщах в БГ, но нищо повече. След време започнах да се улавям как започвам често да мисля за него и да хлътвам. Той никога не е крил, че има интерес към мен, но аз спазвах дистанция, заради връзката си. Цялата ситуация е странна, защото не съм влюбчива и много трудно се впечатлявам от мъж. Към днешна дата той е на 27 и развива доста успешна кариера в България, много е интелигентен със страхотно чувство са хумор.
Започнах да изпитвам силно сексуално влечение към него и знам, че ако поискам той няма да се дърпа. Не искам връзка с него, защото той не е типът мъж с когото бих си паснала, но не спирам да мисля за него и да го желая. По едно време бях прекъснала контакт, защото знаех, че ще се подхлъзна, а това няма да доведе до нищо хубаво. След осем месеца се сблъскахме в един МОЛ и отново започнахме да контактуваме. Броя дните до следващото ми идване в БГ, ходя на местата, които той посещава и се надявам да го видя..а това е толкова детинско и нехарактерно за мен, аз съм изключително последователен, целеустремен и логичен човек и знам какво искам, затова тази ситуация ми е толкова нелепа.
Приятелят ми знае за него, казваме си всичко. Бях му споделила какво изпитвам, заболя го, но ми каза, че е до мен каквото и да реша. Въпреки че аз съм решила още преди 4 години къде и с кого искам да бъда и това няма да се промени. Просто това усещане..и този пожар по кожата ми, когато го видя..тая го в мен и се надявам да отмине.
Бих се радвала да чуя мнението ви.
