Асистираната репродукция и моралните норми

При положение, че жената е оперирана от рак и са отстранени яйчниците, т.е. без тези замразени ембриони тя не може да стане майка значи човешките й права са нарушени. Мъжът имл право да решава с коя ще има деца, а тази жена няма право да износи и роди собствени. Що за равнопоставеност в европейски съд. Когато се е оперирала тя е знаела, че има замразени ембриони. Ако не знаеше, вероятно първо щеше да замрази яйцеклетки и после да се оперира. Моралната страна на въпроса е една изключителна жестокост. Законово - правата й са нарушени. Чисто юридически може да се даде възможност да опита. Ако се получи бременност /което дори не е гарантирано, но е шанс, надежда за жената/ по закон да се определи че е заченала с донорски материал и бившият има право да се ползва от закрилата на анонимните донори и съответно никой никога да не го търси като баща.

Нищо толкова трудно не виждам, при двойките, които забременяват по нормалния начин и уж нямат проблеми да не е по-различно - две яйцеклетки на месец, секс и после поне 40 дена чакане. Може да стане, може и да не стане и никой не знае защо - не са се оплодили, не са се имплантирали, не са достигнали стадий и т.н. Другия месец - пак същото. И повече от година да продължат опитите - смята се, че е в рамките на нормалното. Разбирам, че на двойките с проблеми вече им се е изчакало чакането, обаче ако за някои от тях този въпрос е от значение и са склонни да изчакат, лекарите би трябвало да се съобразят и да не ги притискат.
Предполагам, че истинският проблем е финансов - лекарите налагат тази практика, защото така е по-лесно, по-евтино, по-бързо и какво ли още не. Но както при спасяването на човешки живот не се счита за морално поставянето на въпроса за цената, така трябва да се подходи и в този случай. Точно заради това унищожаване на неползваните ембриони и църквата е против инвитрото, което означава, че за достатъчно на брой хора този въпрос е от значение, та да се разработи и съответната медицинска практика.

Аз правих инвитро на естествен цикъл т.е. лека стимулация, която първия път не доведе до повече от една яйцеклетки и инвитрото се трансформира в инсеминация, а втория път се получиха 4 фоликула, но поради лошо таймиране от иначе известна лекарка извадиха само 2 яйцеклетки, които се оплодиха и развиха добре и ги трансферираха, но бременност не се получи. Така, че може да се спестят тежките стимулации и проблема с многото замразени ембриони ако организма на жената позволява нов опит в случай на неуспех.

Бъди здрава!

GG_BG, при естественото зачеване, не си биеш инжекции всеки месец в корема. Освен това

Да не говорим, че ако съм на 20, ще мога да чакам, ама не съм....
Между другото църквата, след това си изказване, беше много притисната от пациентски организации, и смени позицията си- първоначално те заклеймиха ин витрото като цяло, после, като ги натснаха, се изказаха, че ин витрото е ОК, стига жената да износи всичките си ембриони, за което писах по- горе, че ми е невъзможно, дори и да искам. Добре, че никой не им обръща внимание. Така или иначе през последните години от тях се чуват само "анатема, заклеймяване" и т.н. Нищо добро не казаха. Мадона, гей парадът, Шифърът на Леонардо, йогата, ин витрото им бодат очите. А колко болни, гладни, бедни има, хич ни им пука. Само ще спомена, че цялата християнска религия се върти около едно не чак толкова традиционно зачеване. Но това е друга тема.   

Проблемът не е толкова финансов колкото спецификата на проблема при всяка от двойките. Инвитрото на естествен цикъл /т.е с лека стимулация/ даже е по-евтино и като процедура и като цена на стимулацията, но ако има изчерпване на яйчниковия резерв може да е последния шанс, при следваща стимулация организма на жената да не отговори. При мен беше така по други причини. Бях оперирана от ендометриоза, но не ми отпуснаха лечение по ЗК поради изчерпан лимит. Бяха ми отстранили яйчник и тръба при операцията и трябваше да действам бързо. Вместо да дам 3000 за хормонално лечение реших да ги дам за инвитро. Щяха да покрият 2 или 3 опита на естествен цикъл. Иначе и аз щях да правя инвитро по протокол, защото възрастта ми напредна, а и вече бях с един яйчник по-малко.

Ако щете вярвайте, но докато лежах след операцията в клиниката имаше циганка която се подложи на инвитро процедура.

Иначе никой няма право да съди двойки за които шанса да станат родители минава през асистирана репродукция.

Природата е заложила възпроизвеждането като част от житейския цикъл и необходимост за организма. Всеки който съди или пречи на човек с проблеми да изпълни заложеното от самия живот нарушава човешките му права, но нарушава и правото му на живот.

Бившия приятел на тази жена когато създаде семейство също може да се окаже неспособен да създаде поколение без тези ембриони, но за него няма да ми е мъчно. Има много двойки с вторичен стерилитет.

Този е гадняр. Иначе решението е обосновано, това е ясно, но резултатът от него ще е много подобни жени да бързат с трансфера и да търпят мъжа на всяка цена, докато забременеят. Или да замразяват яйцеклетки.

за съжаление в този случай правата на жената не са нарушени-в този смисъл е и решението на ЕСПЧ, но казвам за съжаление, защото разрешението,което предлагаш е много добро - по закон да се счита донорски материал.

Не съм давала донорски материал,но предполагам се подписва декларация за съгласие с клаузи за анонимност.Явно бившият годеник не е пожелал да подпише и поради тази причина,не може да се счита за донорски материал.
При този случай той няма как да остане анонимен,тъй като дори при добро желание и на двамата - аферата е станала публична.

Инжекции в корема всеки месец?! Та аз веднага бих легнала на операционната маса, за да даря на детето си бъбрек, черен дроб, че и сърце, ако даваха.
Никого не съдя, обаче абстрактно и хладнокръвно гледах на думата "ембрион" само преди да родя. Сега като си спомня първите гинекологични прегледи, тупкащото сърце на ултразвука, като гледам ехографските снимки - и ми изплуват личицата на децата ми, които играят около мен. Картината вече никак не ми е абстрактна. Затова и 5 ембриона във фризера ми звучи като пет мои деца във фризера, които сега трябва да реша дали да убия или не ...или пък да избера кой от тях да умре, за да живее другия ... брррррр...
Както и да е, говоря само за себе си. Разбирам, че повечето минали през инвитро, вече са пред свършен факт, но ако на мен ми се наложи да правя инвитро, предварително бих направила всичко възможно, за да не се изправям пред тази страшна за мен дилема .........  

Дилема няма - като не искаш стимулация правиш опити на естествен цикъл. Ако се получи ембрион - трансфер и след две седмици - тест. Ако е отрицателен - следващия месец повтаряш и така, докато стане. Но този вариант е свързан с пункция всеки месец и пълна упойка (може и без, но малко жени се престрашават) и минимум 1000лв за процедурата (толкова е в Надежда). Отделно от това са нужни здрави нерви, защото при ЕЦ няма контрол над естествените хормони и много често се вадят презрели/ незрели яйцеклетки, а още по-често фоликулът се пука сам преди пункция.
Аз имам 3 пункции на ЕЦ, от които се разви само един бластоцист и то със забележки. От другите две пункции едното ембрионче спря развитие на 4-ти ден и едната яйцеклетка беше презряла. За себе си реших, че нямам нито нерви, нито финансово можем да си го пизволим и пристъпих към стимулации.

GG_BG идея си нямаш през какво минава една жена при процедура инвитро и въобще докато се бори за свое дете. Инжекцията в корема е най-безобидното и някои дори си ги слагат сами /аз не можах/. Обаче това което се случва следствие на свръх хормоните в организма на жената е нещо което само жена минала през това знае какво е. От стимулацията за инвитро може да се стигне до състояние застрашаващо живота на жената и смърт. Повярвай всяка от тези жени е готова на много повече за децата си от всички останали майки. Никой не знае колко фоликула ще се развият при стимулацията, колко яйцеклетки ще излязат от тези фоликули, колко ще са годни за оплождане, колко ще се оплодят, колко ще се развият, колко ще се имплантират и колко от имплантираните ще оцелеят и ще се постигне бременност и колко от тези бременности ще завършат с раждане и колко от тези жени след всичко преживяно до момента ще имат органи в състояние да произведат нови яйцеклетки. Всеки решава за себе си и НИКОЙ няма право да съди нечие решение, освен решението на бившия приятел на тази жена след преживения ужас от рака и осакатяването й като жена физически, да я убие и психически. Да материала не е донорски, но съда може да излезе с решение да се счита за донорски предвид обстоятелствата и т.н. анонимност ще касае детето и семействата на бившите годеници. Така както се осиновяват деца, така можеше ембрионите да се водят заченати инвитро чрез донорска инсеминация и при евентуална успешна бременност децата да бъдат осиновени от новия годеник на жевата, а и родени в брак те по закон са си негови. Бившия годеник как точно ще пострада от това, че нечии чужди спрямо него деца носят гените му? Никак. По-скоро жената и настоящия й съпруг може да пострадат ако оня след време не може да има деца и реши да търси тези и да им създава проблеми.

Това е напълно ненужно обобщение. Да не говорим, че не е вярно.
Казвам го, без въобще да подценявам онова, през което минава една инвитро майка.

От средно 15 оплодени яйцеклетки на опит от три опита имам едно дете...нито едни замразен.За трансфер ставаха средно два. И двата /направо  по три даже/ трансферирахме. Така че, това че се оплождат повече яйцеклетки не е гаранция, че ще стигнеш до морални дилеми.

Защото ще знае кой и къде ги е родил.Когато и жена дарява яйцеклетки,принципно не трябва да знае на кого се дават.
Утежняващо обстоятелство е,че те са били годеници и последващият съдебен казус не могат да бъдат скрити.Хипотетичното дете ще разбере при всички положения в един момент,дори и всички заинтересовани страни да си мълчат.
Голям конундрум е цялата ситуация,но детето ако разбере кой е баща му,може и да заяви иск за припознване при желание и въпреки взетите мерки,би било в правото си и е почти сигурно че ще спечели.