Асистираната репродукция и моралните норми

"Това е напълно ненужно обобщение. Да не говорим, че не е вярно.
Казвам го, без въобще да подценявам онова, през което минава една инвитро майка".

Румцайс - за останалите жени детето е плод на любовта и идва без да се налага да рискуват здравето и живота си /понякога/, без да се отказват от много неща в личен и професионален план, без да плащат огромни суми за лечение и процедури вместо за други удобства и удоволствия, без да губят приятели, партньори и семейства заради тази борба. Или щом не става в момент на удоволствие тази жена няма право да стане майка. И всичко преживяно не е в името на детето, макар и незаченато.
Един от коментарите беше с лека ирония относно инжекциите в корема съпоставено с готовността на потребителката да дари органите си за детето си. След раждането всички обичат децата си и се грижат за тях. Жените които са се борили за да ги доведат на бял свят ги обичат и се борят за тях дълго преди да заченат. Понякога това продължава с години.

BeautifulM, казуса не е стандартен. Тази жена няма да има друг шанс, а невъзможността да стане майка може да докара една жена до лудост. Това е жестока болка и физическа, и душевна. Знам какво говоря. След неуспешното инвитро не просто ревях с часове, не виждах смисъл да живея, блъсках си главата в земята с часове и не бях на себе си. Слънцето не светеше, всичко беше безсмислено, нямаше празници, нямаше усмивки и радост в живота ми. Тази жена вероятно би приела да си смени и името и местоживеенето само и само да получи този шанс. Със сигурност щеше да приеме всички ограничаващи и задължаващи условия и на бившия и на съда.
Освен това при започване на процедурата той е дал материала доброволно. Все едно да бяха заченали детето по естествен път и съда да му разреши да принуди насила бившата си приятелка да направи аборт. Същото е от правна гледна точка. Просто адвокатите не са се постарали. Много, много жалко.

Запозната съм добре с процедурите. И въпреки всичко смятам твърдението ти за неприемливо.
Сравняването кой е по-по-най е безумно.

В другата тема отхвърлиха това твърдение като невярно.Аз лично смятам,че се приближават.
Работата е там,че ако беше обратното - тя да може да зачене,а той не - пак поради рак и т.н.,той би могъл да поиска тези ембриони примерно да се износят от сурогатна майка.Хипотетично.А жената да не иска и пак да се унищожат.

Тук единственият шанс е бил той да прояви разбиране и да направи компромис. Все пак тя няма друг шанс.

BeautifulM не вярвам да има жена която има замразени ембриони от започнала инвитро процедура и да избере те да бъдат унищожени, вместо износени. Истината е, че макар и като ембриони извън тялото на майката усещането е като за деца. Още пазя снимката на онези ембриончета, които не успяха. Както каза една от жените писали в темата не може да износи всички. Аз лично никога не бих избрала да бъдат унищожени. По-скоро цял живот щях да мечтая да получа информация за тях без да влизам в живота им като техен роднина, но ако ми бъде позволено като семеен приятел - ДА. Какво разбират мъжете от процедурата знаеш ли - влизат в стаичка със списания и дават материал. Толкова. За него тези ембриони нямат никаква стойност, а при жената е различно. И моя мъж изобщо не си даде сметка колко много ми костваше тази 3г. борба. След неуспешното инвитро не знаех на кой свят се намирам, а той ми каза, че искал да се забавляваме. Просто мъжкото и женското усещане е различно. Жалко че и съда е бил толкова малодушен. А и какъв точно е проблема да се родят деца с известен биологичен баща който не ги иска и небиологичен, който ще ти основи и обича като свои. Малко ли жени биват изоставяни от биологичните татковци и си отглеждат децата без бащите да участват в това. Никой не може да ме убеди, че това решение е правилно по каквито и да е норми и закони. Хората са различни и има жени които избират живот без деца и се чувстват добре. Но тези които не могат да живеят без деца в такава ситуация като на тази жена все едноса я осъдили. Да има рак и да й отстранят яйчниците е един удар от съдбата. Да я лишат от шанс и надежда да стане майка е все едно да екзекутират душата й. Едно е да си направил всичко възможно и да не успееш и друго е да си имал възможност и да не са ти позволили да опиташ. Тази жена никога няма да бъде пълноценна и щастлива. Ще играе роли за пред хората и ще умира по малко всеки път когато остане сама и усети тази липса. Осиновяването е решение когато двойката е достигнала до него по собствена воля, а не когато е била принудена от останалите, благословените да заченат без проблем. Дори да има осиновени деца никога няма да забрави за тези ембриони.

Аз се срещнах с този казус и искаха от нас да коментираме.Имам много лоша оценка,защото не успях.
Другата тема ми напомни за това и реших да направя тази тема.Искам да уточня,че морално съм съгласна с всички,които са на страната на жената,докато юридически съдът е прав.
Рори,явно проблемът при вас не е при мъжът ти,защото аз съм убедена,че мъж,който знае че не би могъл да има други деца ,би реагирал като теб.

В крайна сметка се оказа, че при него е проблемът. Просто известната лекарка не направи елементарно изследване. Изследването го поисках аз след като натрупах знания. След лечение с антибиотици на втори цикъл след неуспешното инвитро забременях спонтанно.
Не е въпроса в кой е проблема. Разликата идва от това, че мъжът осигурява ДНК, но тялото му не участва в процеса на създаването на живот. Всичко се случва в тялото на жената.
Каква е другата тема?
Асистираната репродукция е много сложна тема и дори и специалистите не могат да я коментират правилно, защото ако не са го преживели лично няма как да знаят какво се случва с тялото и психиката на жената. Такива казуси като този който е в основата на темата само показва как хора които не са наясно с истинската същност на проблема вземат съдбоносни решения. Проблема стерилитет се сравнява с тежестта на изживяването с болести като СПИН и рак. Представяш ли комбинацията от рак, отстраняване на органите които правят една жена такава и факта, че хора съвсем съзнателно я лишават от човешкото право и биологична потребност да даде живот. Тази жена е жестоко смачкана от хората, от цялото ни общество което признава правотата на това съдебно решение. Това е жестока гавра на закона с нея. Нямам думи. Потресена съм. Всички глупости за правата на оня са допълнителна гавра. Неговите права, а нейните? Никой не му е бръкнал насила в гащите когато е давал материала и никой не го е принудил да даде информирано съгласие за процедурата. Той заслужава да бъде наказан без поколение, но тъй като от това ще страда и жената до него не му го пожелавам.

Разбира се , че е абсурдно  изказване 
Голямата ни дъщеря е зачената и износена абсолютно безпроблемно. За малките, които ще се появят всеки момент сме чакали и сме се борили 5 години.  Не мисля, че бих направила повече или по-малко за което и да е от децата ми 

Ирен, а малките които сте чакали 5г. естествено ли са заченати? Ако са заченати инвитро ти вече си направила повече за тях от колкото за голямото си дете. Борила си се, за да им дадеш живот. Това не означава че не ги обичаш по равно и трите и за голямото ще се грижиш по-малко, но ти като жена, като отделно физическо същество си направила много повече за малките си деца чисто физически.

Последното изказване за мен е абсурдно 
Откъде знаете какво е направила жената за първото си дете? Ако е имала тежка бременност, ако е лежала за задържане, ако е имала множество изследвания и манипулации извън стандартните за нормална бременност?!? А ако е било недоносено? Или борбата според вас се изчерпва с биенето на инжекции, пункция и трансфер?

Да се бориш за дете не се изчерпва само с асистираната репродукция. Знаете ли колко жени забременяват нормално, но не могат да износят? А колко двойки се борят с институциите, за да осиновят дете?

Да се бориш за дете е много повече, отколкото явно някои хора си представят...

Има едно нашенско схващане, че раждането и отглеждането на дете не е ли свързано с много мъка и трудности, не се брои....Какво е това неистово желание у българката да е жертва!?

Пънче, говоря за момента преди зачеването и забременяването. След това всяка бременност е различна и рискова. Но има огромна разлика една сутрин да се събудиш и да установиш, че ти закъснява и си бременна и с години да лежиш на магарето с разчекнати крака и да те обърква кой ли не и да те бърничкат с какво ли не, да те тъпчат с всякакви медикаменти през устата, чрез инжекции в корема или другаде или през друго място, да психясваш от ударна доза хормони преди овулация, ударна доза хормони след овулация плюс други медикаменти, да те упояват за да ти извадят яйцеклетките, да те режат когато следствие на процедурите си се оказала в състояние което е рисково за цялостното ти здраве, репродуктивната система и дори живота при някои жени. След забременяването всички са равни, но преди това разликата е огромна и само който не го е минал може да смята че инжекциите в корема са всичко което определя инвитро процедурата

Рори72 - очевидно имаме различно разбиране. Далеч съм от мисълта, че не съществуват непланирани бременности, но повечето грамотни хора правят семейно планиране и се подготвят за евентуална бременност - хранят се здравословно, пият витамини, подготвят се финансово. Поне повечето хора около мен постъпват така 

Повярвай ми, изпитала съм на гърба си какво означава асистирана репродукция - лентичката ми е резултат от 5-та пункция и втори трансфер. Минала съм през инсеминации, опити на естествен цикъл, две стимулации - инжекциите са най-малкият проблем. И спонтанно съм забременявала, за съжаление неуспешно.
И именно от гледна точка на жена, сблъскала се челно с проблема, никога не бих разделила жените в две категории - на забременели нормално и с АРТ, още по-малко бих казала не една майка, че за първото си дете е направила по-малко, защото видиш ли е станало само с вдигане на краката.

Ако ролите са разменени, дали една жена би постъпила по такъв начин, ако мъжът й беше опериран от рак на тестисите и не можеше да има повече деца?
 

Подкрепям Рори. Този мъж е изрод за мен, а жената е безкрайно ограбена от всички - от мъжа, от рака, от съда, от институциите. Трябвало е да се намери решение в случая помагащо на жената, защото не хората са писани за законите, а законите са писани за хората! Този мъж е убил децата си, бившата си приятелка психически - сигурно сега се бие в гърдите с това как е натрил носа на жената и не е допуснал да го впримчат. Има такива отмъстителни безрасъдни злобни мъже-изроди. Много жалко, че ис ъдът го е защитил. А, кой е защитил живота на тези неродени деца и на тази нещастна съсипана жена? Никой. Ег_ти и съда и законите пазещи за поред път мухльовците и убиващи душите на невинните...