Асистираната репродукция и моралните норми

Ами може да се направи по подобие на органите - подписал си съгласие, трансплантират /всъщност май дори да не си подписал, ако изрично не си отказал, питат родниниІ Тук само трябва да се допълни вероятно лице, което има право да ползва и /или разпорежда.

Но предвид, че става дума за човешки живот, според мен трябва да се ограничи за настъпила смърт непосредствено преди трансфер и до бъдещата майка. Но това пък са толкова малко изключения, че не знам...

Има риск така да се оплетат нещата, че да съществува реална  бъдеща опасност от инцест или кръвосмешение...

Диана
да - до бъдещият родител 

За тях по-скоро-не.

GG_BG идея си нямаш през какво минава една жена при процедура инвитро и въобще докато се бори за свое дете. Инжекцията в корема е най-безобидното и някои дори си ги слагат сами /аз не можах/. Обаче това което се случва следствие на свръх хормоните в организма на жената е нещо което само жена минала през това знае какво е. От стимулацията за инвитро може да се стигне до състояние застрашаващо живота на жената и смърт. Повярвай всяка от тези жени е готова на много повече за децата си от всички останали майки. Никой не знае колко фоликула ще се развият при стимулацията, колко яйцеклетки ще излязат от тези фоликули, колко ще са годни за оплождане, колко ще се оплодят, колко ще се развият, колко ще се имплантират и колко от имплантираните ще оцелеят и ще се постигне бременност и колко от тези бременности ще завършат с раждане и колко от тези жени след всичко преживяно до момента ще имат органи в състояние да произведат нови яйцеклетки. Всеки решава за себе си и НИКОЙ няма право да съди нечие решение, освен решението на бившия приятел на тази жена след преживения ужас от рака и осакатяването й като жена физически, да я убие и психически. Да материала не е донорски, но съда може да излезе с решение да се счита за донорски предвид обстоятелствата и т.н. анонимност ще касае детето и семействата на бившите годеници. Така както се осиновяват деца, така можеше ембрионите да се водят заченати инвитро чрез донорска инсеминация и при евентуална успешна бременност децата да бъдат осиновени от новия годеник на жевата, а и родени в брак те по закон са си негови. Бившия годеник как точно ще пострада от това, че нечии чужди спрямо него деца носят гените му? Никак. По-скоро жената и настоящия й съпруг може да пострадат ако оня след време не може да има деца и реши да търси тези и да им създава проблеми.

Не бих унищожила собствените си замразени ембриони, особено ако планирам бъдеща бременност от този мъж. Мъжът от примера е постъпил подло и неморално, но явно неговият морал допуска подобни действия. Реално преди 12 седмица може да се прави аборт и не се счита за убийство, така че и унищожаването на ембриони не би трябвяло да е проблем от юридическа гледна точка, ако двойката реши да постъпи по този начин. Моралният аспект е друга бира и всеки пречупва през своето разбиране за нещата, за съжаление не може всички да мислим еднакво и да имаме еднакво мнение по въпроса, дори и да сме двойка. В случая говорим само за морала на двамата в двойката и кой до каква степен има възможност да взема решения, когато се касае за АРТ и доколко решенията са честни и етични спрямо другия партньор. За съжаление живота не е честен и както има една приказка shit happens.