Много бих искала да знам какво искате от 13годишната си дъщеря? Аз с моята майка на един език не мога да говоря, просто не мога... Всеки ден скандали. Държала съм се нагло, не съм искала да ходя на училище, нищо вкъщи не съм вършела, поучавала съм възрастните, какво да правят, щяла съм да си остана сама в живота, била съм злобна гадна вещица, приличала съм изцяло на отвратителното семейство на баща ми(те разведени, аи да не бяха пак щеше да го каже) държала съм наглярски с роднините си, можела съм само да говоря така със съученичките си, защото били на моето ниво, пожелавала ми един ден да се разведа с бъдещия мъж и изобщо да не си намеря такъв, ей такива простотии. И не казвайте, че злобее, защото няма мъж - има си нов съпруг, от който им дете. Повтаря ми, че той е 1000 пъти по-добър от мен и ще стане много повече от мен. Това беше първата учебна година, в която съм си позволила да се отпусна, защото винаги съм учила денонощно и това не е повлияло изобщо на успеха ми, даже напротив само 6 и понякога 5 и за тези петици са ми викали, колко съм жалка, тъпа, несериозна... И понеже ще се местим в друг град, майка ми си напуска работата и постоянно ми повтаря, че няма да има, какво да ям, сбогувала съм се била с марковите си парцалки, а и казвам, че ще си намери работа, а тя ми вика, колко съм нагла и алчна. + все за някакви битовизми ми крещи. Можете ли да ми кажете, какво искате от 13годишните си дъщери да правят вкъщи, как точно желаете да ви говорят, какво точно ви дразни във поведението им, какво означава ,,махни тая нагла физиономия от лицето си" и според вас адекватно ли е държанието на майка ми?
И да отговоря на въпроса ти. Това което аз бих искала от дъщерите си най-малкото е да мислят преди да говорят, да се съобразяват с околните но и да не се оставят на какъвто и да е тормоз. Да учат и да знам когато излизат най-малкото къде и с кого, телефоните да са им в тях, да ми помагат когато виждат че имам нужда от помощ или просто съм помолила (тук е мястото да кажа че не задължавам никого за нищо) също и нормално облекло не включващо минижупи, прекалено разголени деколтета и изобщо чалга дрехите и поведение. Знам че звучи много, но повярвай не е, ако наистина си дете на тази възраст то ще разбереш думите ми когато станеш майка.До тогава, колкото и да ти е трудно с твоята, стискай зъби и продължавай напред, сигурна съм че не ти мисли нещо лошо, нито пък те мрази макар така да звучи и не, не мисля че поведението на майка ти е адекватно.
и определено постът ще започва със - здравейте мили майки
