"Не можеш да знаеш дали ще устоиш на изкушението..."

   За да онагледя идейните положения с малко конкретика: Например, бихте ли се съгласили да прекарате една-единствена любовна нощ с някой мъж, предлагащ ви в замяна сума пари, която би ви стигнала, за да дадете съвсем нова посока на всички аспекти от живота си? Веднага може да се направи референция с филма "Неприлично предложение", за който го е гледал. А който не е – "там" залогът за една интимна нощ с главната героиня, щастливо омъжена дама, доколкото си спомням, беше 1 млн. долара, срещу получаването на които, трябваше да спи с ексцентричен, но добре изглеждащ милионер. Т.е. бихте ли заложили на карта представите за морал и лично достойнство, които сте възпитавали в себе си до момента, в името на нещо, което представлява недостижима ценност за вас и за което сте наясно, че ще изкара изцяло живота ви от досегашния му коловоз? Не се хващайте за конкретния пример, може да става въпрос за много и различни неща, под формата на предлагано ви изкушение, за достигането на което, обаче, ще трябва да "пристъпите себе си".

   Всъщност, озаглавих темата така, защото (учудващо за мен) в другата дискусия имаше 1-2 потребителки, които с пълна категоричност и студена непреклонност заявиха, че няма нещо на света, което да ги изкуши да прекарат с някого 1 любовна вечер и че да си склонен да направиш обратното, е едно от най-гнусните и грозни неща на света. Не споря с тях, че мислят така, а че са толкова бетонно категорични за нещо, което вероятно никога не би им се случило в реалния живот – или поне не в мащабите, за които говорим в темата.

   Та, споделете вие какво мислите.

Все пак всичко се продава и си има цена, та от нея зависи и колко висок ти е морала.

  Емоционалният залог при такива морални дилеми обикновено е много по-силен от финансовия стимул. Още в първия пост писах, че темата не е фиксирана само върху получаването на пари с/у действия, в противовес с морално-ценностната ни система. Понякога ситуациите, в които трябва да избираме между морала и нашето лично благополучие, са стряскащо кошмарни.

   Веднага се сещам за 2 зловещи, но реални примери:

   – Склонността на родителите на деца, извършили престъпления (убийства, изнасилвания, осакатявания на други човешки същества), да ги защитават с всички възможни средства, потъпквайки всяко човешко достойнство и общовалидни принципи. Например, да са готови да лъжесвидетелстват, да прикриват улики, умишлено да очернят жертвата на престъплението, да са непреклонни в решимостта си да прегазят, когото и да било, за да спасят детето си от затвор;

   – Заможни родители на дете, което се нуждае от спешна трансплантация, за да живее, но по легален начин не могат да бъдат намерени органи за него. Дали тези родителите биха платили на трафиканти на човешки органи, които ще осигурят въпросните животоспасяващи елементи, с ясното съзнание, че някъде там, в някоя далечна чуждоземна държава, най-вероятно нечие чуждо или осиротяло дете е било отвлечено и разпарчатосано на мръвки, за да даде живот на богаташкото отроче?

   Сложно, много сложно, особено що се касае до деца – ще ми е интересно да чуя мнение по тези въпроси от вас, защото повечето тук сте майки...

Това с морала ми е много забавно - повечето хора не са морални, а само добре се прикриват.

къде пък видя толкова не-та за милионен секс