"Не можеш да знаеш дали ще устоиш на изкушението..."

Като гледам нашите милионери с какви жени са, силно се съмнявам да си ги избирали девствени

Смятам твоя случай по-скоро за изключение, Екс,а и вашият брак не е по сметка.

О, да беше видяла реакцията на роднините му..
Винаги има изключения. И за това не трябва да се генерализира.

Ама милионер ли е ?

Беше..)

Да не се ожени за теб и от милионер, стана ексмилионер? Това е шега, разбира се.

по данни на нси .. българия произвежда по около 100 милионера на година ..
колко от тези 100 могат да се впишат във оня критерии на изкушаващия .. не знам, но надежда все пак има

На времето в студентските ми години в една дискотека един господин ме оцени на 350лв...не му се получи! От друга страна на изкушението не съм устоявала и за без пари, но там нещата бяха различни...май по - скоро аз бях изкушението защото аз бях свободната птичка.  

Точно така стана..)) Но не заради мен..
Но пък е временно положението.

Странно ми е, че темата все стига до сексът. Сексът вече далеч не е рядкодостъпен, дори и извратеният, та вариантът някой да плати много за подобна услуга е минимален. За мен "продаването" има различни параметри и те са свързани и с други аспекти на морала. А моралът, е относителна категория, която се изгражда и чрез среда и възпитание.

Аз се продавам професионално - предлагам някакви умения, срещу съответното заплащане. Ако от мен изискат да прекрача границата на моите морални стандарти, по-скоро ще се оттегля (правила съм го няколко пъти).

Прочетох първите няколко страници и явно изкушението доста се бърка с безизходицата. Изкушението предполага, че имаш доста други опции, но просто се поддаваш поради естествени наклонности като лакомия, алчност, промискуитет и пр., за да получиш нещо, което смяташ за ценно, срещу нещо, на което не отдаваш голямо значение и ти се струва лесно да го жертваш.

Безизходицата е нещо страшно. Не се знае как ще реагира човек в такъв момент, защото в повечето такива случаи има обстоятелства, които му пречат да мисли трезво, инстинктът за самосъхранение при някои хора надделява над родителския инстинкт и над обичта над ближния и т.н. В Украйна по време на гладомора е имало хора, които от глад са стигали до там да станат канибали. Дори и собствените си деца са изяждали. Имало е, разбира се, и жени, които срещу малко храна са правели секс. В нацистките концлагери е имало доброволно и принудително проституиращи, за да спасят живота си, еврейки, от които почти всички са оцелели до края на ВСВ, защото са били хранени по-добре и не са били подложени на непосилен физически труд и наказания. Има сведения обаче за доста от документираните такива случаи, че значителна част от тях обаче са самоубиват скоро след това, защото не са могли да понесат общественото мнение за тях, имали са угризения и т.н. В Северна Корея и в момента съществуват лагери, където въдворяват цели семейства за престъпления като опит за бягство от страната. Бях чела за един успял да избяга от страната севернокореец, който обясняваше, че за целта е предал майка си и брат си. Лъжесвидетелствал, че те са се опитали да бягат и е гледал как ги екзекутират.

Изключително грозно ми се струва да обличаш личните си качества като алчност, мързел, стремеж към привилегированост и пр., в благородни мотиви от сорта да дадеш добро бъдеще на децата си. Какво излиза? Че ако не се намери някой, който да ти предложи тлъста сума пари за секс, децата ти няма да имат добро бъдеще? Т.е., няма да учат в добро училище/университет, няма да могат да си осигурят покрив над главата, няма да могат да си сложат хляб на масата...? Циганчета учат в Кеймбридж, обаче децата на Пенка ще имат добро бъдеще единствено, ако майка им се съгласи да спи с някой за много пари.
Кариера щял да осигури, пари, лукс... Всеки, който приеме или обмисля подобна сделка (дори и да не е срещу секс), негласно признава поне пред себе си, че е неспособен да си осигури тези неща сам, по правилния начин. Повечето, да не кажа всички, които пишат и си обмислят хипотетично как срещу определена сума биха направили какво ли не, всъщност са нахранени, имат покрив над главата, позволяват си някакви житейски удоволствия (макар и не за милиони), и не са в безизходица. Всеки, който си въобразява, че веднъж, като е спал за пари с някого, може просто да забърше дъската и да продължи, е в заблуждение. Това е нещо, което променя мисленето, за съжаление, и в България доста прилича на Русия в това отношение. Там над половината от жените са склонни на спорадична проституция:

http://www.eg.ru/daily/assorti/20935/

Освен това в реалния живот хората плащат най-много за удоволствието да унижат друго човешко същество, не сексът е важното и ценното. Колко случаи има, в които съгласили се с мисълта за лесни пари срещу секс, разни екскурзиантки при богатите араби са принудени да правят неща, при които сексът е 1%, а останалите 99% са унижение и болка. Нито е ванила секс, нито има романтика, нито мъжете, които плащат са галантни и приличащи на Робърт Редфорд.

силно мнение , но .. нещата не са толкова прости в днешно време .
ресурса на земята е ограничен, освен това неравномерно разпределен ...
представи си, че от общо 10 души за 3 - ма се отваря възможност да заменят недоимъка, с лукс и охолство,
ако направят еднократен компромис .. щото хипотезата е такава .. иначе никога не е еднократен компромиса ..
та .. от тези общо 10 души .. една част са твърдо убедени, че ще играят по правилата ..
тоест ще се издигат по установения ред .. те смятат, че имат качествата и ако е честна играта ..
имат немалък шанс да спечелят .. да обаче сред тях има и друга част, която не е толкова уверена в собствените си качества .. поради ред причини .. действително разликата им може да не е голяма ..
но едните ... вторите да кажем са по опитни .. били са вече изправяни пред подобна дилема и знаят,
че предния път в състезанието живот не всички са играли по правилата и накрая са спечелили тримата ..
не които са били най добри в нещо правенето, а тези, които са играли хитро, лъгали са, но в крайна сметка .. са спечелили .. и сега тези имат достъп до ресурса, а честните и способните се оказват отново в изходна позиция ..
тогава същите .. независимо колко способни или не са .. решават, че след като правилата не се спазват от всички .. ще опитат и те да изпреварят времето .. това е най общо казано .
и са прави .. ако не опитат има голяма вероятност да си останат цял живот в положението, в което са ..
а има голяма вероятност това положение в което се намират да не ги удоволетворява .
само страхливците и глупаците не правят съзнателни грешки  и това го казвам, като човек, който има нулева толерантност към глупаците и хората, които грешат постоянно

Точно така, никога не е еднократен компромисът. Веднъж направиш ли компромис с дадени принципи, това е предпоставка да го направиш пак и следващият път ще е много по-лесно, защото преградите са свалени. Дори има математическо обяснение за случайните отклонения и систематичните грешки,  но ще го пропусна.

Това, което описваш е мислене на мъжко шимпанзе, което е ниско в йерархията на групата и единственият му начин да има шанс да секс и евентуално поколение е да дебне кога шефът не гледа, за да му приклещи някоя женска. При това много бърза и го прави със страх, защото усети ли се шифът, пиши го нашият маймун полумъртъв. Добре, че женските шимпанзета нямат нужда от убеждаване.

А правилата са доста удобни както за индивида, така и за групата, защото спестяват кръвопролития и излишно разхищаване на енергия.

така е, само че грешките се случват така или иначе .. въпроса е човек да може да ги впрегне в негова полза .. защото от друга страна погледнато .. грешка може да е и даването на милион на жена за да прави секс с мен примерно .. така че грешката също е относителна и не се знае в чия полза работи .


няма проблем .. вярвай в това, аз не съм на това мнение . според мен ти не живееш на тази планета, а в някакъв собствен свят . така може да мисли само човек израснал в стерилна среда и такъв, който никога не му се е налагало да се сблъска с действителността . иначе, да .. не сме толкова далеко от шимпанзетата, па ако ще и да сме шефът шимпанзе