Публикувана: 27 юни 2016, 11:23 ч.
Последно мнение: 16 дек. 2016, 21:15 ч.

Отлитането на порасналите деца от семейното гнездо

37 108
204
1

1
...
5
6
7
...
14
Всички

# 75 29 юни 2016, 17:27 ч.

Мнения: 29 510

Цитат на: DV84 в ср, 29 юни 2016, 16:41

Ахааа! Като се зажениш и край на комуникацията с роднините или само по празници. Как точно един 5 минутен (максимум 5 мин.) телефонен разговор бърка третата страна, че ми е Х?

А-а-а, този въпрос го задай в свекървенската тема. Там мъж да говори с майка си по телефона, пази боже пък тя да му звънне, си е направо смъртен грях. Laughing

# 76 29 юни 2016, 17:43 ч.

Мнения: leet

Цитат на: Как` Сийка в ср, 29 юни 2016, 17:27

Цитат на: DV84 в ср, 29 юни 2016, 16:41

За това 100%. Аз пък го намирам за нормално ММ да говори и да се вижда с родителите си - често. Нито ни се месят хората, нито съвети раздават, ама искат да се чуват с нас. Я за детето, я да ни видят как сме.

# 77 29 юни 2016, 17:47 ч.

Мнения: leet

Цитат на: pipelot в ср, 29 юни 2016, 17:15

"Третата страна" променя навиците...дори и неволно, без да изявява претенции. Появата на деца - още повече. Grinning

. Гъвкавост и взаимно зачитане е разковничето!

Точно. Но при положение, че моите разговори не пречат по никакъв начин на третата страна, не виждам проблем да се състоят. А и честно казано, майка ми въобще не се меси в семейните ми отношения, че да дразнят когото и да е. Същото важи и зя родителите на ММ.

# 78 29 юни 2016, 21:01 ч.

Мнения: 9 258

Защо се обяснявате кой колко се обаждал на родителите си или обратно. Това е въпрос на семейна култура. Аз винаги съм знаел кой къде е от семейството ми като дете и кога ще се прибере.
И сега, като едно доста пораснало дете, всеки ден поне по един път се обаждам на възрастната си майка, която живее сама. Иначе няма да мога да заспя. На мен пък са ми чудни хората, които спокойно си живеят без да са чували възрастните си родители с дни.

# 79 29 юни 2016, 21:25 ч.

Пловдив/София
Мнения: 2 864

Като ходехме с ММ на почивки,преди да заживеем заедно,се чуваше задължително с техните поне по 2 пъти на ден. Беше ми странно,ама не ми пречеше май. Като се изнесе,пак всеки ден се чуваше с майка си,като обикновено той звъни. Чак напоследък от много работа забравя да й звънне по 2-3 дни и го подсещам.Ако е вечер говорим и двамата с нея на високоговорител.
Мен това ме радва,защото моето семейство не е така сплотено. Майка ми почти никога не звъни от страх да не ни притесни,баща ми само с конкретни питания.Аз звъня на майка ми може би 1-2 пъти седмично. С нашите покрай детето се виждам пак поне 1-2 пъти седмично, децата (внуците) много сплотяват и зачестяват контактите(е,има и случаи на дразнене, но и това минава).Но катп се чуем с мама си говорим поне 20-30 минути. Мъчно ми е,че тя нищо не ми е казвала,но тежко прие сватбата ми според мен.Може и да е съвпаднало с труден период във възрастта й,но се промени,стана по-сериозна,започна да пие всеки ден,макар и леки питиета. Дано с внучето стане по-добре. Не знам аз как ще съм,сега си представям,че ако сме здрави,с ММ ще се наживеем след "отлитането",но тогава сигурно ще ни е доста криво.

# 80 29 юни 2016, 21:42 ч.

Мнения: 711

Според мен е излишно всекидневното звънене на мама. А това мъж да звъни на майка си всеки ден или пък тя му звъни, ми е отблъскващо, айде няма нужда.

Аз съм на мнение, че хората, които говорят с родителите си всеки ден, са по-малко самостоятелни и родителите имат по-голямо влияние при вземането на решения.

За мен, говоренето всеки ден по телефона с когото и да е е излишно. Човек трябва да се научи да разчита на себе си, да не занимава други с проблемите си и да не товари останалите с излишна информация. За това има форуми Laughing

Само да кажа, че аз пиша от позицията на детето, което напусна мама и тати преди 2 години.

# 81 29 юни 2016, 22:24 ч.

София
Мнения: 24 836

Цитат на: Ехи в ср, 29 юни 2016, 21:42

За мен, говоренето всеки ден по телефона с когото и да е е излишно. Човек трябва да се научи да разчита на себе си, да не занимава други с проблемите си и да не товари останалите с излишна информация. За това има форуми Laughing

Само да кажа, че аз пиша от позицията на детето, което напусна мама и тати преди 2 години.

Тук бъркаш- форумите са за забавление и за избиване на комплекси при някои персони.
Споделянето и помощта са от най- близките- роднини и приятели, които се броят на едната ръка.
Което не значи, че е задължително да се чуваш всеки ден с тях.
Но, както аз съм отворена за споделяне на проблеми, така и те са- за мен.
При такива отношения, човек не стига до психолози при проблемни ситуации.

# 82 29 юни 2016, 22:40 ч.

Мнения: 711

Да, съгласна съм, че с родителите си човек може да сподели всичко, но доколко ще получи обективен съвет за мен е под въпрос. Има ситуации, в които никой не може да ти помогне, ни майка, ни баща и повечето хора, свикнали да се обръщат за съвет към родителите си, биха изпаднали в много трудно положение. Затова смятам, че е по-здравословно комуникацията с родителите да не се превръща в едно постоянно питане за съвети, оплакване от този и онзи или пък провеждането на безсмислени разговори само за да се отчетеш, че днес си звъннал на мама.

Нямам как да очакваш, че съветът, който ще получиш от родителите си, ще е обективен и адекватен - нито те са на твоето място, нито живеете един живот, нито разбиранията ви се покриват на 100%.

На мен би ми било много кофти да разбера, че дадено решение на мъжа ми, което афектира мен и нашето семейство, е повлияно от мнението на майка му.

# 83 29 юни 2016, 22:54 ч.

Мнения: 9 258

Ехи, много си млада още, ама ще пораснеш и тогава ще разбереш кое е злато и кое просто станиол.
С най-добри чувства, младостта е единственият порок, който минава с времето...😃

# 84 29 юни 2016, 22:58 ч.

Мнения: 13 623

Цитат на: Dincho в ср, 29 юни 2016, 22:54

И аз това си помислих като и прочетох поста на Ехи.

# 85 29 юни 2016, 23:07 ч.

Мнения: 711

Аз точно заради това съм тук - искам да чуя мнението на майките, защото с моята не споделяме особено. Израснала съм в малко по-различно семейство и никога не съм била близка с моята майка, но сякаш това се променя с годините.

Тук чета неща, написани от майки, които аз никога не съм чула от своята. Предполагам хората са различни и не всеки споделя чувствата си, не и пред децата си. Важното е всички да са щастливи Peace

# 86 29 юни 2016, 23:10 ч.

София
Мнения: 24 836

Цитат на: Ехи в ср, 29 юни 2016, 22:40

На мен би ми било много кофти да разбера, че дадено решение на мъжа ми, което афектира мен и нашето семейство, е повлияно от мнението на майка му.

Хи,хи!
Вечната несигурност- в собствените и на другарчето критерии и виждания!
Та, нали си расла и възпитавана в ценностната система на майка ти, та дори и да не се чуваш всеки ден с нея, когато взимаш решения, ще са плод И на нейното виждане по въпроса..........
Както е и при мъжа ти.

# 87 29 юни 2016, 23:18 ч.

Мнения: 711

Уж крушата не пада по-далече от дървото, но винаги има и изключения. С цялото ми уважние, обаче ако мъжът ми беше като неговите родители, не бих го взела. Различни поколения = различни виждания.