Публикувана: 27 юни 2016, 11:23 ч.
Последно мнение: 16 дек. 2016, 21:15 ч.

Отлитането на порасналите деца от семейното гнездо

37 100
204
1

# 165 3 дек. 2016, 17:44 ч.

София
Мнения: 1 398

Странна дискусия - тезите подсказват, че ако имаш финансова възможност задължително се изнасяш. Shocked

Ами ако има достатъчно място в дома, или е построена дву/триетажна къща?
Не много назад във времето е било традиция да живее заедно голямата фамилия.
За мен нищо не е на всяка цена - едно "изнасяне" не трябва да е звучи като "ох, отървах се от родителите си". Peace

# 166 3 дек. 2016, 18:01 ч.

Мнения: 2 837

Не мисля, че децата непременно стават по-самостоятелни, като живеят отделно. Докато са самотни електрони, даже несъжителството им се отразява често негативно, губят способността да се съобразяват с други хора. Това ми показват наблюденията.
А както се дадоха вече примери, има хора, които са обгрижващи и отговорни, макар живеещи заедно, и други, които са самостоятелни само на думи, но мама им чисти, готви и пере и в новото жилище.
Абсолютно и категорично съм ЗА обаче да живеят отделно младите двойки.

# 167 3 дек. 2016, 18:28 ч.

Мнения: 29 499

Е, колко пък от децата, които са се отделили, живеят съвсем сами? Обикновено са на квартира и имат съквартиранти или, ако живеят в собствено жилище, прибират приятелче или гадже. Така че много добре се научават да се съобразяват с други и то със съвсем чужди хора.

Цитат на: yav4e_mrav4e в сб, 03 дек 2016, 17:44

За мен нищо не е на всяка цена - едно "изнасяне" не трябва да е звучи като "ох, отървах се от родителите си". Peace

А според мен е напълно нормално децата да се радват, че са се отървали от родителите си и родителската опека. По-притеснително е, когато родителите въздъхнат облекчено: "Ох, най-накрая се отървахме от децата си!". Laughing

# 168 3 дек. 2016, 19:01 ч.

Мнения: 7 855

С майка ми се чуваме почти всеки ден и абсолютно всеки ден си пишем по скайпа. По стечение на обстоятелствата горе долу по едно и също време и двете гледаме една и съща програма по ТВ, и си обсъждаме неща от предаванията, които дават. С нея винаги сме били много близки и обичам да си говоря с нея.

# 169 4 дек. 2016, 00:07 ч.

В.Търново
Мнения: 7 571

Цитат на: the Дорис в пн, 27 юни 2016, 12:27

Цитат на: Doli в пн, 27 юни 2016, 12:25

Ужасявам се само от мисълта,че един ден ще ме напуснат децата Sad

Аз също

Аз също.....Големият ми син е на 15г и усещам, че разполагам с още малко време.Поне 3-4 години...

# 170 4 дек. 2016, 12:57 ч.

Мнения: X

Цитат на: птица в сб, 03 дек 2016, 16:17

Всеки е в правото си да се отделя когато той самият почувства нужда от това, а не когато приятели, съседи или колеги смятат, че трябва.

Подкрепям, но една корекция, все пак. Всеки е в правото си да се отделя, когато самият той почувства нужда от това, а ако все още не е почувствал такава нужда и лежи на гърба на родителите си, те са в правото си да му посочат вратата и внимателно да я затворят след него.

# 171 5 дек. 2016, 11:33 ч.

Казанлък
Мнения: 82

Лятото, като се преместих да живея в друг град, се чувахме по няколко пъти на ден, идваше ми на гости веднъж на 2-3 седмици. Сега вече ми звъни само, когато има какво да обсъдим, не ми гостува.. За сметка на това, аз и звъня почти всяка сутрин и гледам да й ходя на гости поне веднъж месечно, за няколко дни.
Като цяло не сме били много привързани, нямаше много драма в преместването ми.. Беше си естествен развой на събитията.

# 172 5 дек. 2016, 11:36 ч.

Мнения: X

Голямото ми дете живее отделно вече три години. Виждаме се веднъж седмично. Не е имало драми с отделянето му. Още от малък е знаел, че истинският мъж не се държи за полата на мама. Но на мен първите дни ми беше много криво. Не само защото ми липсваше присъствието му у дома, а и заради простия факт, че той вече не е моето бебе, аз не съм на 22, а на 42. Жалба за младост, демек. Laughing

# 173 5 дек. 2016, 12:03 ч.

София
Мнения: 16 593

Цитат на: the wishmaster в пн, 05 дек 2016, 11:36

То голяма дума каза Joy

. (Аз се почувствах така, когато й дойде на каката, аз тогава бях на 33!!! Нали, технически погледнато, можеше да ме направи баба...още не ме е направила, 17 години по-късно).

# 174 5 дек. 2016, 12:30 ч.

Мнения: X

Оф, Шарки, на дъщеря ми ѝ дойде преди 2 месеца, на 10 и половина. Аз бях като блъсната от влак цяла седмица, че вече и тя не е малко сладко бебче. Joy

# 175 5 дек. 2016, 12:51 ч.

София
Мнения: 16 593

Време ти е за трето!

# 176 5 дек. 2016, 16:54 ч.

Мнения: X

Не ща! Вече 23 години деца гледам. Това е повече от половината ми живот. Само да порасне и малката гадина, ще го ударя на живот! ura

# 177 5 дек. 2016, 16:58 ч.

София
Мнения: 24 836

Цитат на: the wishmaster в пн, 05 дек 2016, 12:30

Ох, много рано,бееееее! Hug

Тия деца, съвсем без детство останаха.....

# 178 5 дек. 2016, 17:09 ч.

София
Мнения: 16 593

На мен също ми дойде на 12, като на дъщеря ми. И какво от това, дете си бях до 18.

А btw, първата година след идването на менструацията е ановулаторна, така че е само дандания.

# 179 5 дек. 2016, 17:45 ч.

Мнения: X

Не, не пречи на детството менструацията. Като я гледам, акъла ѝ е на 11-месечно, а не на почти 11-годишно. Гримирала се нашата като истински клоун от цирка и гушнала плюшените играчки да спи с тях. ooooh!

Ама то и оня големият, отделеният, като сгафи нещо, още ми звъни и, след мъчително преглъщане, казва:"Да ти кажа каква я свърших, че от мен да го узнаеш". Взела съм му страха аз. Laughing

Препоръчани теми

Синдром на отнемането от антидепресанти !

Първа любов

Заедно вкъщи в Стара Загора

Тема за помощ и съвет относно антидепресантите

Причина:

Причина: