Как общувате с човек, който смята, че винаги той постъпва правилно?

  • 11 564
  • 70
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 5 820
Извинявам се предварително за глупавия въпрос.Но вече не зная какво да правя.Налага ми се да общувам с човек които никога и при никакви обстоятелства не желае да признае че е допуснал грешка.Дори когато тази грешка е очевидна.Толкова ли е трудно да кажеш едно простичко ,,Е тук сгреших" Вместо да почнеш да нападаш целия свят и да докарваш вода от 10 вира в своя подкрепа.Не помагат нито факти нито доказателства!Кажете ми вие как се оправяте с подобни хора.Защото аз досега за толкова години чак такова чудо не съм  виждала!
   За такива хора е много трудно да си признаят, че са сгрешили. Ако го обвиниш такъв човек, че е сгрешил, гледай какво става. Този човек ще те направи на нищожество.
   Избягвам такива хора в моя живот. Познавах един човек точно такъв и беше ужасен. Но не знам как и какво стана при него, но мисля че се осъзна и призна за някои негови грешки. Дори започна да произнася често думата "извинявай". Тази дума не съществуваше в неговия речник преди. Остава само да го проверя в действителност, тъй като живеем в други градове и в момента нямам възможност да се срещна с него. Вътре в мене се провиква едно гласче, че този човек не се е променил и търси някаква изгода от мене. Но ще се разбере. Всеки заслужава шанс и всички грешим. И аз имам доста лоши черти на характера си.
    Моят съвет е бягайте от подобни хора. Само отрицателни емоции ще Ви донесат и ще се почувствате много зле.
   

Последна редакция: пн, 27 юни 2016, 18:34 от Jennifer_w

# 16
  • Мнения: 5 820
Всеки човек  си има недостатъци и слабости и грешки,аз също! И си признавам макар че ме е срам, притеснявам се от възможните негативни последици ,гадно ми е. Не очаквам да ми го каже,но  поне следващия път бъде честен.Но въпросния човек  дори се опитва да ми вмени чувство за вина за негови грешки.Даже очаква едва ли не извинение!!!!!В началото си мислех че така се отнася само с мен, но се оказа че това му е обичайния начин на поведение за жалост.
    Само колко позната история.

# 17
  • Мнения: 14 648
Как общувам?Писна ми да слушам глупости,че освен,че знае всичко,може всичко,разбира от абсолютно всичко и т.н.''всичко''.Естествено известно време премълчавах,минаваше ми покрай ушите.Когато обаче започна много ''да разбира'' от мойта работа,не останах длъжна.Изложих с факти въпросната персона.Не знам как не получи инфаркт.Оттогава се държи мн.резервирано с мен и аз нямам нищо против това.И без това нямах желание да общуваме,но се налагаше покрай др.хора.Също ме вбесяваше,че пред хората говореше все едно сме мн.близки,мн.добре ме познава.Там и беше грешката. Mr. GreenАко ме познаваше мн.добре щеше да знае,че не търпя лъжи,несправедливости и нямаше да ме предизвиква.Права ли съм,гоня до дупка.

# 18
  • Мнения: 9 052
Цурето, колкото по-рано разбереш, че такива хора никога не се променят-толкова по-добре за теб.Ще си спестиш много време и енергия, хвърлена на вятъра. Аз също преди се заблуждавах и си мислех, че подобен тип хора с времето осмислят нещата, че проумяват защо се случва всичко.Но това са си били мои заблуди и го отчитам като грешка и наивност.Този тип хора имат способността да обвиняват за всичките си неудачи останалите и да очакват някакво специално отношение и внимание.Единствения начин е дистанция, друго решение аз не виждам.

Абсолютно си права. но не винаги е възможна дистанция.

Такова поведение е признак на ли4ни проблеми.

# 19
  • Мнения: X
Избягвам контакти с такива хора. От опит знам колко е натоварващо и безсмислено, още повече че някои с този тип мания са и леко психо, често арогантни и агресивни

Друго е обаче ако имаш такъв близък
Там съм се научила да слушам и да не чувам, особено претенциите от типа " колко сме велики, а останалите са ..."
Засега, не знам докога ще го имам това търпение и да отрежа до дъно и там

# 20
  • Мнения: 9 052

Там съм се научила да слушам и да не чувам, особено претенциите от типа " колко сме велики, а останалите са ..."
 

явно за сега здрави нерви показваш. аз не го мога този трик. направо пускам парата.

# 21
  • Мнения: 1 281
имам такъв баща .
не приема , че е възможно да сгреши .
общувам с него, като записвам с диктофон какво говори ..
защото когато разбере, че е сгрешил обикновено отрича това, което е казал .
или писмено го карам да ми напише нещото, след което, ако не съм съгласен и намеря начин да направя опровержение и аз отговарям писмено .
последно време започна да казва да не бях прав, но това не променя нищо ..
той пак се изказва от позицията на последна инстанция без да има необходимата компетентност .
или ако види, че материята наистина е твърде сложна и непонятна за него ..
директно отказва да говори на темата и я обявява за маловажна незначителна .. всичко не .
много е трудна комуникацията с такива хора .. особено ако човек е принуден да общува с тях от някакви обстоятелства .

# 22
  • Мнения: X

Там съм се научила да слушам и да не чувам, особено претенциите от типа " колко сме велики, а останалите са ..."
 

явно за сега здрави нерви показваш. аз не го мога този трик. направо пускам парата.

Няма смисъл иначе, по твоя начин бях в началото, само по-зле ставаше
Имам чувството, че на такива хора им прави удоволствие някак си да правят конфликти от този тип и се кефят на реакциите на околните
Защо да им се доставя това удоволствие ...

# 23
  • Мнения: 14 648
Сигурно им доставя удоволствие,но когато приземиш такъв човека,шока за него е силно травмиращ.Очевидно,че има вътрешни проблеми и комплекси,но останалите не са длъжни да търпят и страдат заради техните терзания.Разбира се в моя случай беше лесно понеже не сме роднини.

# 24
  • Мнения: 9 052

Там съм се научила да слушам и да не чувам, особено претенциите от типа " колко сме велики, а останалите са ..."
 

явно за сега здрави нерви показваш. аз не го мога този трик. направо пускам парата.

Няма смисъл иначе, по твоя начин бях в началото, само по-зле ставаше
Имам чувството, че на такива хора им прави удоволствие някак си да правят конфликти от този тип и се кефят на реакциите на околните
Защо да им се доставя това удоволствие ...


по скоро се успокояват, като разтревожат някого и не само те са разтревожените или уплашените ... в смисъл не искат само те да са зле ... като под зле не става въпрос непременно зле, ами сами решават 4е друг е по-добре и те са минати и няма да я бъде така.

# 25
  • Мнения: 5 820
Как общувам?Писна ми да слушам глупости,че освен,че знае всичко,може всичко,разбира от абсолютно всичко и т.н.''всичко''.Естествено известно време премълчавах,минаваше ми покрай ушите.Когато обаче започна много ''да разбира'' от мойта работа,не останах длъжна.Изложих с факти въпросната персона.Не знам как не получи инфаркт.Оттогава се държи мн.резервирано с мен и аз нямам нищо против това.И без това нямах желание да общуваме,но се налагаше покрай др.хора.Също ме вбесяваше,че пред хората говореше все едно сме мн.близки,мн.добре ме познава.Там и беше грешката. Mr. GreenАко ме познаваше мн.добре щеше да знае,че не търпя лъжи,несправедливости и нямаше да ме предизвиква.Права ли съм,гоня до дупка.
  И аз съм същата. Държа много да бъде казвана истината и справедливостта. Когато сметна, че съм права, не отстъпвам. Трябва солидни факти да се изложат, за да ме убеди, че не съм права.

# 26
  • Мнения: 9 052
Сигурно им доставя удоволствие,но когато приземиш такъв човека,шока за него е силно травмиращ.Очевидно,че има вътрешни проблеми и комплекси,но останалите не са длъжни да търпят и страдат заради техните терзания.Разбира се в моя случай беше лесно понеже не сме роднини.

да, така е. И какво се прави? Необръщане на внимание върви в някои ситуаци и, а в други не ...

# 27
  • Мнения: 5 820

Там съм се научила да слушам и да не чувам, особено претенциите от типа " колко сме велики, а останалите са ..."
 

явно за сега здрави нерви показваш. аз не го мога този трик. направо пускам парата.
   Да правят конфликти непрекъснато, за да изнервят отсрещната страна и те да се наслаждават. Също така на тях им прави удоволствие да накарат човек да се почувства зле.
Няма смисъл иначе, по твоя начин бях в началото, само по-зле ставаше
Имам чувството, че на такива хора им прави удоволствие някак си да правят конфликти от този тип и се кефят на реакциите на околните
Защо да им се доставя това удоволствие ...

# 28
  • Мнения: 5 820
имам такъв баща .
не приема , че е възможно да сгреши .
общувам с него, като записвам с диктофон какво говори ..
защото когато разбере, че е сгрешил обикновено отрича това, което е казал .
или писмено го карам да ми напише нещото, след което, ако не съм съгласен и намеря начин да направя опровержение и аз отговарям писмено .
последно време започна да казва да не бях прав, но това не променя нищо ..
той пак се изказва от позицията на последна инстанция без да има необходимата компетентност .
или ако види, че материята наистина е твърде сложна и непонятна за него ..
директно отказва да говори на темата и я обявява за маловажна незначителна .. всичко не .
много е трудна комуникацията с такива хора .. особено ако човек е принуден да общува с тях от някакви обстоятелства .
   И моят баща е същият. Затова се дистанцирам вече от него и не споря. Като си мисли, че е прав, оставям го да си мисли, че наистина е прав. Нямам вече нервите и силите да го убеждавам в противното. Оставям го спокойно да се навика, обижда и напсува, без да му обръщам вече никакво внимание на думите му, тъй като обърна ли му внимание, той съсипва моето здраве. Баща ми е доста чепат човек и въобще не приема ничие мнение и новости в живота.

# 29
  • Мнения: 1 281
имам такъв баща .
не приема , че е възможно да сгреши .
общувам с него, като записвам с диктофон какво говори ..
защото когато разбере, че е сгрешил обикновено отрича това, което е казал .
или писмено го карам да ми напише нещото, след което, ако не съм съгласен и намеря начин да направя опровержение и аз отговарям писмено .
последно време започна да казва да не бях прав, но това не променя нищо ..
той пак се изказва от позицията на последна инстанция без да има необходимата компетентност .
или ако види, че материята наистина е твърде сложна и непонятна за него ..
директно отказва да говори на темата и я обявява за маловажна незначителна .. всичко не .
много е трудна комуникацията с такива хора .. особено ако човек е принуден да общува с тях от някакви обстоятелства .
   И моят баща е същият. Затова се дистанцирам вече от мене и не споря. Като си мисли, че е прав, оставям го да си мисли, че наистина е прав. Нямам вече нервите и силите да го убеждавам в противното. Оставям го спокойно да се навика, обижда и напсува, без да му обръщам вече никакво внимание на думите му. Баща ми е доста чепат човек и въобще не приема ничие мнение и новости в живота.
аз пък се опитвам да го лекувам моя ..
за сега не мога да кажа, че е успешно, или че е напълно неуспешно ..
имам някакви положителни резултати, но са незадоволителни.

Общи условия

Активация на акаунт