Как общувате с човек, който смята, че винаги той постъпва правилно?

Не общувам с такива хора. Много натоварва, не си заслужава нервите.

Проблем е, когато такива са детето/децата ти, родители, братя/сестри, съпруг. Тогава става много интересно.

Общуването с тези хора може да се разглежда като подарък, това е един шанс човек да преодолее собствени проблеми. Казват, че хората около нас са като огледало, в което да се огледаме. И че това, което най-много ни дразни в другите хора са всъщност неща, които ни дразнят в нас самите.
Не случайно привличаме определени хора в живота си. Понякога повтаряме едни и същи грешки, понякога дори грешките на родителите си и така докато не си научим това, което имаме да учим.

Баща ми е такъв. Свела съм контактите с него до санитарния минимум.  Олекна ми, когато се изнесох. Омръзна ми да споря и да слушам глупости.
Лошото е, че сега майка ми сама трябва да търпи изявленията му колко е велик....

Удрям го шегаджийската според конкретната ситуация. Като се "изгъбаркаш" няколко пъти с такъв човек и му демонстрираш колко е смешен с тези си напъни, малко от малко се коригират нещата.

Такова поведение е характерно за по-млади хора, но някои си го носят до гроб. При младите е по-скоро в следствие на типичната "арогантност" идваща  от усещането им, че "морето им е до коленете" и те знаят всичко. При по-възрастните е според мен, липса на емоционална интелигентност. Те не могат да приемат, че грешат, не могат да си признаят и да се извинят.

Разводът ми е до голяма степен свързан с подобно отношение от страна на бившият ми съпруг, който иначе има доста качества, заслужаващи уважение.

И в работата си имам непрекъснато проблеми с подобен тип хора. Правят гаф, и вместо да си признаят и да потърсят решение, го крият и замазват, докато не стане супер драма.

За съжаление нямам рецепта за справяне. Единственото е да се дистанцираш, ако много те касае това поведение или да го игнорираш, ако обстоятелствата позволяват.

Аз не мога да спя, като знам, че съм направила нещо и все казвам на някой. По-добре да се знае и евентуално да минимизираме щетите. Олеква ми, пък и видях, че никой не ми се кара, а просто оправяме проблема.

Ами това са роднините на мъжа ми, 2 години ги търпях ,канехме ги на гости когато имаме повод ,посрещахме ги като царе,това искаш ли ,онова харесва ли ти и т.н всичко в името на общото благо.Да ама не ,в отговор на това  взеха да ни правят на балами,мен и моите близки.Казах си ,стига вече ,спрях да ги каня и за в бъдеще ще намирам претекст за да не идват у дома и ще съм по-добре.Накратко ще Ви разкажа  една от случките-да вземем пример с Коледа 2015-2016г ,та приготвили сме се ние ,пържолки,капама,салатки ,сокчета ,вина ,плодове и т.н.По предварителен разговор с" една от тях",т .е близка на мъжа ми ,не искам да уточнявам имена по обясними причини се разбрахме ,че всичко ние ще приготвим ,,те само ще направят питката без късмети.Всяко от семействата отделно щеше да си прави питка с късмети.И така идват те с питката  ...пожелания ,наздравици,хапвайте не се срамувайте  подканяхме ги както винаги ,опитайте от това ,от онова .И какво си мислите ,сестрата на мъжа ми каза ,че е на диета/като се има впредвид ,че тежи мокра 50кг/ и само от питката ,която  донесе си отчупвашие ,нищо  друго. Нито пи ,нито яде.А и за какво бе дошла да празнува Коледа с нас ,да беше си останала вкъщи по -добре.Идваше ми по едно време желание да и нахлупя на главата една от чиниите...Майка и каза ,че са яли в къщи , и с хиляди кандърми от страна на родителите ми и сина им си хапна малко от едно ястие.Ами какво да ви кажа едва ги изтърпяхме такива роднини.Поне мъжа и  си хапна повече ,но през цялото време мълчи,трябва човек да се чуди как да поведе с него някакъв разговор.Просто цял ден да готвиш да се приготвящ за" видни гости" ,а то нямало защо да го правим.Тези хора просто не заслужават да си правиш този труд ,даже дори да ги канят.Та живот издраве идват рожденни дни ,годишнини,Коледа ,Нова година ,дори не си и помислям тези хора отново да съсипят поводите ,няма да ги каня и толкоз.А и това не са хора за маса ,за гости ,нито приказките им подобаващи за компания ,нито поведението им.Непрекъснато мълчат ,попиташ ли ги нещо отговарят едносрично и така.Направо ти играят по нервите ,сякаш сме длъжни да ги забавляваме и да им се молим да удостоят с внимание гозбите ни.Абсурт пълен е тези хора да се поканят отново.Няма начин.Нека си кукуват вкъщи и толкоз.Сега като го споделих с Вас ,ми олекна .Вие аккво мислите? А да не говорим как свекърва ми като ни види всеки път  с едно извинение ,-"Ох ,нямам пари да ви дам , а и пенсията е далече..."А всеки път като идва в къщи с" празни ръце" след това задължително минава през пазар да си пазари на път за вкъщи.А да не говорим колко пъти е идвала на другия ден след като вземе пенсията ,пак нищо дори идума не отваря за пари...Ами няма какво да чака и от нас след това ,дано да си ги пести жената ,защото после ще и трябват....

карината, не разбрах защо трябва да ви дава пари?  И аз съм била на диета по време на празници, как не са ме убили за това, не знам 

Аз не разбрах каква е връзката с темата, но нейсе...

На диета е само до момента когато идва на гости ,иначе вкъщи си е хапнала порядъчно ,а за парите бабата предварително се извинява ,че нищо не е купила за внуците ,имам две деца  ,а и паричка баба не маже да им даде ....И така всеки път с едни и същи извинения ,ние не и искаме парите ,просто тя напомня ,че няма за нас!Темата е за комуникацията или за липса на такава ,между познати.

Човек, който смята че винаги е прав, постъпва правилно и никога не греши - майка ми. Трудно се общува с такъв човек. Като бях малка до като се омъжих - оставях я да си мисли че е права, че ме е обедила в правотата си, само и само да избегна скандала, който винаги го имаше, но поне в по-лека форма. Защото щом тя не е виновна за нищо, значи някой друг е. Този някой друг е най-близко застаналия до нея, към момента на грешката или пък е някакво обстоятелство, което й е попречило да постъпи правилно, но вината разбира се никога не е в нея.

Пример: Прелива да кажем вода (няма значение какво). Разлива се съдът или излиза по под / маса. Веднага следва скандал, в който обяснява как примерно аз / сестра ми/ баба ми й пречим и за това тя е разляла нещото. Или пък казва: "за да те гледам какво правиш и ей на какво се случи".

От както създадох свое собствено семейство: Намалих контактите до минимум, включително и обажданията по телефона. Винаги ще намери за какво да се заяде или какъв конфликт да създаде. Все някой нещо й дължи - като поведение или като дело. Иска нещо, но не казва какво, сам трябвало човек да се сети. Ми не ме интересува какво е и не й обръщам внимание.

карината от историята ти не видях как роднините които описваш са хора, които смятат че винаги те са правите!? Нормални хора. Може би са хапнали по-рано, както обикновено, а някой че е на диета... Аз редовно като ходя на гости хапвам малко, защото това за мен е нормалното, другото е преяждане и аз не намирам за нужно да го правя, ако ще и повод да има. Не намирам и защо някой трябва да носи нещо, когато ходи у някого или пък да дава задължително пари. Ако е решил - супер. Ако няма или е преценил, че ще му трябват за друго, ако ще да е за да си напазарува - ми негова работа. 

ПС: Темата е за "Как общувате с човек, който смята, че винаги той постъпва правилно?"

Карината, това, което споделяш е доста често срещано явление.
Правилно постъпват и гостите ти и вие - каквито и да са гозбите,
всеки сам решава дали ще се храни, както и не бива да дава обяснения дали е на диета,
хранил ли се преди това,  пости ли и т.н.
Ти постъпваш гостоприемно, масата е подредена, пълна с хубава храна и напитки, казваш "заповядай те" и
не се интересуваш, кой пие, яде или зяпа тъпо.
Имаш  достатъчно впечатления от роднините и си спести негативите.
Колкото до носенето на нещо на домакините - не е задължително, но доброто възпитание го изисква,
особено когато има деца и това е баба им.

Аз я разбрах какво пише. Имам и аз опит с такива. Целта е налагане и е много неприятно.
Аз също мисля , 4е бабата е хубваво да донесе нещо на децата. Ако няма то поне да ги заведе някъде или да им про4ете нещо. Т.е. да направи нещо специално за тях. Пък после да си се разправят, налагат, показват и мерят на воля ... или каквито им са там отношенията.

Имам много близък такъв човек, напълно разбирам колко трудно се общува в случая. Използвам няколко "маневри" - оставям да си каже, каквото има на сърце, като се правя, че слушам; опитвам се да обърна всичко на шега, за да не възникне спор; казвам просто, че не съм съгласна, защото аз харесвам/не харесвам/ предпочитам/ и т.н.; избягвам ключови теми, по които знам, че ще възникне спор или неприятна ситуация. И най-важното, като набера много вътрешно, изпускам парата пред половинката, той винаги слуша и ме подкрепя. Това помага.
Друг не толкова близък имам на работа. Там положението е по-сложно, защото в работата ни личната преценка е важна, несвършена работа пречи сериозно на другите и т.н. Там изобщо не върви да се влиза в директен конфликт, но често се налага даването на повечко обяснения.

не е само до липса на емоционална интелигентност: "всезнаенето",  убедеността, че ти си най-прав, че не може да не си прав,  чут, разбран и тн. са характерни черти и при една нарцистична личност - некомуникативна, ригидна, егоцентрична.
Аз лично се стремя да избягвам общуване с такива, нямам толкова психическа енергия за изчерпване...